Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 30. 01. година 2020,
гр. Плевен
В И М Е Т О НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен състав
на четиринадесети януари ДВЕ
ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година
в открито съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН И.
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Секретар: Д. Г.
Прокурор: Ваня
Савова – окръжен прокурор, ОП- Плевен
като разгледа докладваното от съдията Върбина Мълчиниколова
ВНОХД № 931 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е въззивно, по реда на глава „двадесет и първа „ НПК .
Образувано е на основание постъпил въззивен протест, подаден от прокурора И. Т. – РП гр. Червен бряг, против Присъда № 33 от 10.10. 2019г. на Районния съд гр. Червен бряг, постановена по НОХД № 244/ 2019г.
Със съдебния акт, предмет на протеста, първоинстанционният съд е признал подсъдимия Д.Г.И. , ЕГН **********, за виновен в това ,че:
На 28.08.2019 г., около 23.20 часа в гр. Ч.б., обл. П., на ул. „****“ при кръстовището с ул. „****“ управлявал МПС л.а. „****“ с френски рег.№ *****, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 2.35 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство „*****“ ***, с фабр. № *** и отразено в АУАН с номер на бланка ****, след като е осъден с присъда за управление на МПС с концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда по НОХД № 373/2005г. на РС – Червен бряг, влязла в сила на 06.12.2005 г., поради което и на осн. чл. 343б ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 58а, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и „Глоба „ в размер на 500 лв.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок.
На основание чл. 343г от НК лишава подсъдимия Д.Г.И. от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС – 28.08.2019г.
В протеста се съдържа оплакване ,че присъдата е неправилна, като постановена в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи ,че в случая съдът незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 66,ал.1 от НК,тъй като не са налице законовите основания за това, предвид предходно осъждане, за което подсъдимият не е реабилитиран.
Моли окръжния съд да измени присъдата ,като отмени приложението на условното осъждане, като се съобрази обстоятелството ,че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие.
Протестът се подържа в открито съдебно заседание от прокурора, като се излагат доводи в подкрепа на твърденията за нарушение на материалния закон.
Ответникът по протеста лично и чрез защитника си адв. А.Д. изразява становище ,че протестът е неоснователен.
Защитата навежда доводи, че деянието е извършено извън изпитателния срок на предходното осъждане, поради което разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК е приложима. Твърди освен това ,че по отношение на предходните осъждания е настъпила абсолютна реабилитация на основание чл.88а от НК. Моли съда да потвърди присъдата.
Окръжният съд , като съобрази основанията изложени в протеста, доводите на страните и данните по делото, извърши цялостна проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК, като установи следното:
Производството пред първата инстанция е протекла по реда на глава „Двадесет и седма“ НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК.
Няма спор относно приетите за установени фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт., като същите се установяват по несъмнен начин от доказателствата събрани на досъдебното производство по реда и със способите на НПК. Не се спори относно правната квалификация на деянието на подсъдимия, квалифицирано , като престъпление по чл. 343б,ал.2 от НК.
От правна страна:
От доказателствата по делото ,безспорно се установява, че подсъдимият Д.Г.И. на 28.08.2019 г., около 23.20 часа в гр. Ч. б., обл. Плевен, на ул. „*****“ при кръстовището с ул. „*****“ управлявал МПС л.а. „****“ с френски рег.№ *****, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 2.35 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо средство „***“ ***, с фабр. № **** и отразено в АУАН с номер на бланка ****, след като е осъден с присъда за управление на МПС с концентрация на алкохол над 1.2 на хиляда по НОХД № 373/2005г. на РС – Червен бряг, влязла в сила на 06.12.2005 . При извършената му предварителна проверка с техническо средство, подсъдимият не е оспорил резултата , показващ наличие на алкохол в кръвта 2.35 на хиляда. В протокола за медицинско изследване ЦСМП – Плевен е отбелязано ,че подсъдимият е отказал да даде кръвна проба, която да бъде изследвана за наличието на алкохол. При това положение законосъобразно, концентрацията на алкохол в кръвта се установява с показанията на техническото средство. Ето защо, правилната правна квалификация на деянието е по чл. 343б,ал.2 от НК.
Присъдата е протестирана в наказателно осъдителната й част, като се оспорва наличието на законно основание за прилагане разпоредбата на условното осъждане по чл.66,ал.1 от НК.
Протестът е основателен.
От приложената справка за съдимост(л. 28 ДП) е видно ,че по силата на одобрено от съда Споразумение от 17.10.2011г. постигнато между страните по НОХД № 144/ 2011 г. по описа на РС Червен бряг, подсъдимият Д.Г.И. е осъден за престъпление по чл. 339,ал.1 от НК ,във вр. с чл.55,ал.1,т., от НК на шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 за срок от три години.
За това осъждане, не е настъпила абсолютната реабилитация по чл. 88а,ал.4 от НК, във вр. с чл.82,ал. ,ал.1 т.4 от НК, тъй като към датата на извършване деянието -28.08.2019г. не са били изтекли пет години от изтърпяване на наказанието , наложено на Д.И. по НОХД № 144/ 2011г. Това е така ,тъй като съгласно разпоредбата на чл. 88а,ал.2 от НК, срокът за реабилитацията при условното осъждане започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок. Тъй като присъдата по НОХД № 144/2011г. е влязла в сила на 17.10.2011г., изпитателният тригодишен срок е изтекъл на 17.10.2014г. Следователно петгодишния срок за реабилитация по чл. 88а,ал.4 от НК изтича на 17.10.2019г. Преди да изтече този петгодишен срок , подсъдимият на 28.08.2019г. е извършил деянието предмет на настоящото дело, поради което и не е настъпила абсолютната реабилитация по чл. 88а, ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1,т.4 от НК.
В случая условното осъждане на основание чл.66,ал.1 от НК е неприложимо , тъй като подсъдимият е бил осъден по НОХД № 144/ 2011г. на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, за което не е реабилитиран.
Неоснователни са доводите на защитата ,че деянието е извършено извън изпитателния срок на предходната присъда, тъй като това обстоятелство има значение само с оглед приложението на чл.68 от НК, но не и дали да се приложи условно осъждане.
В случая е допуснато нарушение на материалния закон, но не са налице основания за изменение на присъдата от въззивната инстанция, поради допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които въззивният съд не може сам да отстрани.
Налице е отменителното основание по чл. 348,ал.3,т.2 от НПК допуснати съществени , отстраними нарушения на процесуалните правила - липса на мотиви.
Макар формално да има изготвени мотиви към присъдата, предмет на въззивен контрол, то те не отговарят на законовите изисквания за минимално съдържание, съгласно императивната разпоредба на чл. 305,ал.3 от НПКV
От изложените към присъдата мотиви не става ясно, на какво законно основание , съдът е наложил на подсъдимия наказания от три месеца лишаване от свобода, след като предвидения в разпоредбата на чл. 343б,ал.2 от НК минимален размер на наказанието е една година лишаване от свобода. Тъй като производството пред първата инстанция е протекла по реда на гл. 27 от НПК, чл.371,т.2 от НПК, то на основание чл. 373,ал.2 от НПК, съдът е следвало да определи наказание лишаване от свобода в рамките предвидени в закона, при условията на чл. 58а от НК.
От съдържанието на мотивите е видно, че районният съд , въпреки ,че се е позовал на разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НПК, не е определил размера на лишаването от свобода, което следва да се редуцира с една трета. Направо е посочил, че налага три месеца лишаване от свобода. Не са изложени каквито и да било съображения, какви обстоятелства, от значение за определяне вида и размера на наказанието е взел предвид ,с оглед разпоредбата на чл.54 от НК.
Районният съд е посочил, както в
диспозитива на присъдата, така и в мотивите към нея ,че определя размера на
наказанието на основание чл. 58а, ал.1 от НК .Очевидно е обаче, че така
наложеното на подсъдимия наказание от три месеца лишаване от свобода не
представляват две трети от минималния
размер на наказанието от една година лишаване от свобода, предвидено в
санкционната част на чл.343б,ал.2 от НК. В
този случай би следвало след редуциране на минималния предвиден в закона размер
с една трета, подсъдимият да бъде осъден на осем месеца лишаване от свобода.
От друга страна, в мотивите към присъдата липсват каквито и да било съображения, от които да става ясно , че районният съд е приложил разпоредбата на чл.58а,ал.4 от НК, които дават възможност наказанието да се определи по реда на чл. 55,ал.1,т.1 от НК, като се слезе под предвидения в закона размер, при наличие на предпоставките за това.
Що се отнася до размера на наложената глоба, то в мотивите е посочен размер 5000 лева – при максимален размер 1200 лева, предвиден в чл. 343б,ал.2 от НК, това вероятно се дължи на техническа грешка.
Липсват каквито и да било съображения, защо е приложен институтът на условното осъждане по чл.66,ал.1 от НК, след като съдът е констатирал предходно осъждане за престъпление от общ характер при наличието на ново условно осъждане е забранено. Районният съд изобщо не се е занимал с това налице ли са законовите предпоставки за прилагане на чл.66,ал.1 НК. Посочил е само ,че деянието е извършено извън изпитателния срок на предходното осъждане, но това няма отношение към приложението на тази разпоредба, а само при преценка дали да се приложи чл.68 от НК.
Липсата на мотиви лишава въззивната инстанция от възможността да установи на какво законово основание и какви са правните съображения първоинстанционния съд , за да определи размера на наказанието наложено на подсъдимия Д.Г.И., както и относно приложението на чл. 66,ал.1 от НК.
В случая окръжният съд не може сам да отстрани това съществено нарушение на процесуалните правила, поради което присъдата следва да бъде отменена изцяло, а делото върнато за ново разглеждане на първата инстанция от стадия на съкратеното съдебно следствие по реда на глава „Двадесет и седма „ от НПК.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 335,ал.2, вр. с чл. 348,ал.3,т.2 от НПК, ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 33 от 10.10. 2019г. на Районния съд гр. Червен бряг, постановена по НОХД № 244/ 2019 г. И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на първата инстанция от стадия на съкратеното съдебно следствие по реда на глава „Двадесет и седма“ НПК.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: Членове: