Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер /07.04.2022 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в публичното
заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 2693 по
описа за 2020 год., и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 вр.чл.210 ал.1 и чл.191-192 от ЗУТ и е образувано
по жалби от П.Р.П., ЕГН **********, и от Н.С.П., ЕГН **********,***, против
Решение 8-17 по Протокол №8/20.10.2020г на Комисията по чл.210 от ЗУТ,
назначена със Заповед №0383/30.01.2020г на кмета на Община Варна, с която е
определен размер на обезщетение за прокарване на временен път до *************по
КК на гр.Варна, ж.к.“Изгрев“, през ПИ 10135.2552.2393, собственост на П. и Н. П..,
с обща площ от 37 кв.м. в размер на 197.72лв. годишно, дължимо за всяка
календарна година, през която се ползва временния път, и 153лв. еднократно за
подобрения. Жалбоподателите изразяват несъгласието си с оспореното решение,
което считат за нищожно, а в евентуалност – за незаконосъобразно, настояват за
отмяната му и за присъждане на сторените в производството разноски. С
допълнителна молба с.д.№94/05.01.2021г конкретизират, че неправилно е
определена площта на имота, който се отнема за прокарването на временния път;
че при определяне на годишното обезщетение не са съобразявани актуалните
пазарни цени на имотите, а и въобще липсват данни как е определено същото; неправилно
са посочени броя и вида на подобренията, неправилно е определена и оценката им
и то в сравнение с оценката на същите подобрения, направена за съседния им
имот. В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв.Д.И. ***,
която поддържа изцяло жалбата, като моли решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ да бъде отменено, а в евентуалност – да бъде изменено определеното с него
обезщетение. Твърди допуснато съществено процесуално нарушение – неуведомяване
на жалбоподателите за започналото производство и лишаване от възможността им да
участват в него, като се позовава на разпоредбата на чл.168 ал.4 (отм.) от ЗУТ и претендира отмяната му; в противен случай с
позоваване на заключенията на двете експертизи по делото настоява за изменение
на решението, претендира присъждане на разноски по списък, и прави възражение
за прекомерност на претендираното от заинтересованите страни адвокатско
възнаграждение.
Ответната Община Варна чрез процесуалния си представител ст.ю.к.С.Ц.
оспорва жалбата, като счита възраженията за цялостна отмяна на решението като
неоснователни предвид липсата на допуснати съществени процесуални нарушения или
неправилно приложение на материалния закон; не се противопоставя размера на
годишното обезщетение да бъде изменено съобразно приетото по делото заключение
на в.л.Н.К.; по отношение оценката на подобренията предлага съдът да съобрази
възраженията на заинтересованите страни, в чиято полза е издадено оспореното
решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско
възнаграждение.
В качеството на заинтересовани страни в процеса са конституирани А.С.А. и М.Х.Т.
- собствениците на ПИ с идентификатор **********
Чрез пълномощника си адв.Х. Д. *** те оспорват жалбата като сочат, че отнетата
площ, за която е определено годишно обезщетение, е съответна на влезлите в сила
съдебни актове за прокарване на временния път, не възразяват същото да бъде
увеличено с оглед заключението на в.л. Н.К. с оглед актуализацията на пазарната
цена на имотите поради изминалия период от време, но се противопоставят на
увеличението на обезщетението за подобрения с оглед конкретните им възражения
по експертизата. Претендират присъждане на разноските по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Началото на административното производство е поставено със заявление
рег.№АУ016006ВН/14.02.2018г от заинтересованите страни в настоящия процес М.Т.
и А.А. в качеството им на собственици на *************по КК на гр.Варна,
ж.к.“Изгрев“, за прокарване на временен път до имота им. Със Заповед
№1788/15.08.2018г на Зам.кмета на Община Варна, по повод на това заявление и на
осн.чл.190 от ЗУТ им е разрешено прокарването на временен път съгл. Скица
№276/27.04.2018г (л.38 по преписката в цветно копие), като съществуващ път, обозначен в КК с идентификатор 10135.2552.2395, се
разшири до ширина 3 м и се премине пред три ПИ, единият от които – ПИ
10135.2552.2393, собственост на П. и Н. Симеонови по силата на протокол за
делба по гр.д.№1279/1996г на РС – Варна и скица №15-547346-15.12.20215г на СГКК
- Варна, със срок: до провеждане на отчуждителните процедури и отваряне на
улица по влезлия в сила ПУП-ПУР за района. С решение по адм.д.№2096/2018г на АС
– Варна са отхвърлени жалбите на П. и Н. П.. против тази заповед, а с решение
№6323/28.05.2020г по адм.д.№10267/2019г на ВАС – София, II отд., това произнасяне на
първоинстанционния съд е оставено в сила. Според мотивите на съдебните актове,
трасето на временния път засяга площ от 37 кв.м. от имота на жалбоподателите П...
С молба от 19.06.2020г Т. и А. *** преписи от цитираните съдебни актове и
са поискали процедурата по прокарване на временния път да бъде приключена. По
този повод с писмо от 18.08.2020г директорът на Дирекция „АГУП“ е изпратила
молбата с приложенията към на нея на Дирекция „ОСИСД“ и Комисията по чл.210 от ЗУТ за процедиране. Последната е назначена със Заповед № 0383/30.01.2020г (стр.53 по делото) на Зам.кмета на Община Варна
съгл.Заповед №К-007/29.01.2020г на кмета на Община Варна (стр.54 по делото). С резолюция от 15.09.2020г
председателя на Комисията определил за вещо лице, което да извърши необходимата
оценка, Е.П.– включена под №3 в Заповед №1619/30.04.2018г на кмета на Община
Варна (стр.63-67 по делото)за утвърждаване на списък на
независими оценители за изготвяне на пазарни оценки на имоти и вещи. Такава е
изготвена на 05.10.2020г и е приложена по административната преписка от Е.П.–
оценител към Камарата на независимите оценители във България, със сертификат за
правоспособност рег. №**********/14.09.2009г. Предметът на експертизата е
извършване на пазарна оценка за определяне размера на обезщетението за годишен
наем, и за подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временно път в
трите имота, които засяга, вкл. и ПК **********на жалбоподателите. При
изготвянето на оценката на имота са ползвани метода на сравнителната стойност и
метода на капитализиране на бъдещите доходи (инвестиционен метод), като за имота на жалбоподателите е дадено заключение,
че пазарната стойност на наем и обезщетение за ползване на отнеманите 37 кв.м.
е 197.72лв./годишно, а оценката на подобренията (преместване на 13бр. бетонни колове Н-2,30, на 29м телена
оградна мрежа и на двукрила метална врата) е 153лв.
На проведеното на 20.10.2020г заседание на Комисията по чл.210 от ЗУТ е
заседавала в пълен състав (стр.55-61 и 62 по делото). С оспореното си решение 8-17, без възражения по отношение на методиката
на оценяване и определените стойности за наем и обезщетение, Комисията е
одобрила така достигнатите стойности от оценителя – 197.72лв. годишно обезщетение
за ползване и 153лв. еднократно обезщетение за подобрения. Решението е надлежно
съобщено на всички заинтересовани лица, и по повод жалбата на П. и Н. П.. е
образувано настоящото съдебно производство.
В хода му по искане на страните бе допусната съдебно-техническа и
оценителна експертиза, според чието заключение с.д.№4193/22.03.2021г (стр.68-73 по делото), при използване на същите методи
като тези по административното производство, експертът достига до следните
стойности: 212лв. за годишното обезщетение за ползването на 37кв.м. от имота на
жалбоподателите, 423.87лв. обезщетение за подобренията в имота, и 81.38лв.
обезщетение за трайните насаждения. Разпитана
в съдебно заседание в.л.М.А. посочи, че за изготвяне на заключението си за
пазарната стойност на обезщетението за ползване на процесните 237 кв.м. от
имота на жалбоподателите, тя е използвала единствено офертни цени на имоти, не
и реални пазарни аналози – продажби в Службата по вписвания. Поради факта, че
така изготвеното заключение не съдържа отговор за реалната пазарна цена на
правото на ползване на процесната част от имота на жалбоподателите, съдът е
допуснал повторна съдебно-оценителна експертиза по този въпрос, изготвена от
в.л.д-р Н.М.. Според нейното заключение с.д.№7841/27.05.2021г (стр.92 – 100 по делото), пазарната стойност на годишния
наем за процесната част от имота на жалбоподателите е 212.28лв, или 17.69лв.
месечно. Съображения кое заключение, в кои части и по какви причини кредитира,
съдът ще изложи по същество.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът
приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната
преписка, тези, представени от страните в хода на производството, приобщени
като доказателства по делото, и от заключенията на двете оценителни експертизи,
които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и съвкупният им
анализ не налага различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от легитимирани субекти – адресати на
оспорения акт, при наличие на правен интерес, насочена е срещу подлежащ на
оспорване акт съгл.изричната разпоредба на чл.210 ал.3 от ЗУТ, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява и като
основателна.
Съгл.чл.191 ал.4
от ЗУТ размерът на обезщетението на правоимащите за вредите, причинени от
прокарването на временни пътища по см.чл.190 от ЗУТ, са за сметка на
собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват от тях, и се определя
по реда на чл.210 от Закона. Съгл.ал.1 на този текст изготвянето на оценки и
определянето на размера и изплащането на обезщетения се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. По силата на ал.2
пък кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица
определянето на обезщетения или оценка от комисията. Според ал.3 на текста решението
на комисията се съобщава на страните по реда на АПК и те могат да го обжалват
по реда на чл.215 ал.1.
От доказателствата
в настоящия казус се установява, че приложимата процедура в случая е спазена.
Производството е започнало по искане на заинтересованите лица – М.Т. и А.А.,
чийто имот 10135.2552.2411 се обслужва от временния път,
разрешен със Заповед №1788/15.05.2018г на кмета на Община Варна. Комисията по
чл.210 ал.1 от ЗУТ е назначена със Заповед №0383/30.01.2020г на Зам.кмета на
Община Варна с надлежно делегирани правомощия. Оценката е възложена от
председателя на тази Комисия и е изготвена от лицензиран оценител. Решението за
одобряване на оценката е взето от компетентната Комисия, заседавала в законен
състав, след което е съобщено на жалбоподателите, наред с останалите
заинтересовани лица. Предвид изложеното съдът счита, че оспореният ИАА не е
нищожен поради липса на компетентност на издателя си, издаден е в изискуемата
за валидността му писмена форма, а в производството по издаването му не са
допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би
резултирало в различно произнасяне по същество на административния орган.
При това съдът преценява като неоснователни възраженията на
жалбоподателите за лишаване от участие в административната фаза на
производството. То е започнало със заявлението на заинтересованите страни М.Т.
и А.А., П. и Н. П.. са били уведомени, участвали са в първата му фаза,
обжалвали са и заповедта за разрешаване на временния път. Изготвянето на оценка
на обезщетението за ползването на процесните 37 кв.м. и за подобренията в тях е
финалната фаза на същото производство по чл.190-191 от ЗУТ. Приложимият по
препращането на чл.191 ал.4 от ЗУТ ред на чл.210 от Закона не предвижда изрично
и ново уведомяване за изготвянето на оценката – тя се извършва или служебно,
или по заявление на лицата, които желаят да ползват пътя, и след изготвянето й
се съобщава на останалите заинтересовани лица, които имат право да я обжалват
пред съда. Тези правила са стриктно спазени в случая, и жалбоподателите са
защитили в пълен обем правата си, инициирайки настоящото съдебно производство,
поради което възраженията им за лишаване от право на участие в производството
са неоснователни.
Спорните в настоящото
производство въпроси са концентрирани върху оценката на правото на ползване и на
подобренията в отнеманите от имота на жалбоподателите 37 кв.м. В тази връзка на
първо място следва да бъде посочено, че тази площ е определена със заповедта за
прокарване на временен път, и е потвърдена с влезлите в сила съдебни актове, и
е точно възпроизведена в оспореното
решение на Комисията, но не е определена за първи път с него, поради което
неконкретизираното възражението на жалбоподателите за неправилното й определяне
е неоснователно.
По отношение оценката на правото на ползване съдът кредитира
заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена от в.л.д-р Н.М.. При
изготвянето му са ползвани методите на Наредба № Н-9/14.08.2006г. за реда и
начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, както и реално
осъществени сделки с имоти – пазарни аналози на оценявания в случая, поради
което и всички страни в производството изразяват съгласие с нея като отразяваща
инфлационните процеси в сравнение с тази, изготвена в хода на административното
производство от оценител Е.П.. Съдът обаче счита, че тя, както и първата
оценителна експертиза по делото на в.л.М.А. не следва да бъдат кредитирани, тъй
като са ползвали офертни, а не реални цени на пазарни аналози. В този смисъл
решението на Комисията по чл.210 ал.1 от ЗУТ следва да се измени в частта за
определяне на годишното обезщетение за ползване на 37 кв.м. от имота на
жалбоподателите – от 197.72лв. на 212.28лв.
По отношение на втория спорен въпрос – оценката на подобренията в
процесните 37 кв.м., съдът счита, че следва да кредитира частично оценката,
изготвена в хода на административното производство от оценител Е.П., и частично
тази на в.л. М.А. от съдебното дирене. На първо място и двете вещи лица
безпротиворечиво сочат, че наличните бетонови колове на оградата, която следва
да бъде преместена, са 13 на брой. Те няма да бъдат унищожени при
преместването, поради което съдът намира, че посочената на ред 2 в Таблица 2 от
заключението на в.л.М.А. (стр. 73 по делото) цена за
подмяна на коловете от 46.20лв. следва да отпадне. По идентични съображения
следва да отпадне и сумата от 133.98лв. – цена за нова поцинкована мрежа на ред
4 от същата таблица. Така стойността на това обезщетение следва да включва:
ръчен изкоп за ограда – 38.29лв; демонтаж и монтаж на бетонови колове –
124.16лв; преместване на телена оградна мрежа – 29лв. (според оценката
от оценител Е.П.); преместване на метална врата и 2 бр. метални колове – 81.25лв.; или общата
стойност на обезщетението за подобренията е в размер на 272.70лв. По отношение на оценката на трайните насаждение съдът
възприема изцяло заключението на в.л. М.А. (стр. 73 по
делото) за стойност от 81.38лв, с
оглед показанията й в о.с.з. на 30.03.2021г по делото, че и трите дървета
съществуват на място, и че всички те ще бъдат засегнати от преместването на
оградата за прокарването на временния път. По този начин общата стойност на
обезщетението за подобренията в процесната част от имота на жалбоподателите е 354.08лв. – оспореното решение следва
да бъде съответно изменено и в тази му част.
При този изход на делото претенциите за разноските на жалбоподателите са
частично основателни. Разходите,
направени от жалбоподателите, са в размер на
2325лв по списъка по чл.81 от ГПК (20лв. ДТ + 300лв.
възнаграждение за в.л. М.А. + 200лв. възнаграждение за в.л. Н.М. + 5лв. за
издаване на съдебно удостоверение + 1800лв. адвокатско възнаграждение) на стр.101 по делото. Заплащането на адвокатското възнаграждение в
уговорения размер съдът счита за доказано с представения договор за правна
защита и съдействие с подписите на страните по него, но преценява като
основателни възраженията на ответната страна за прекомерност. Съгл.чл.8 ал.1
т.1 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението е 300лв. при интерес до 1000лв,
какъвто е и настоящият случай и преди, и след оспорване на оценката, съответно –
350.72лв. и 566.36лв. Настоящото дело е с ниска степен на фактическа
и правна сложност – единственият спорен въпрос е за оценката на част от имота и
подобренията, и той е решен със експертни оценки. Поради това съдът намира, че
на всеки от жалбоподателите следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на 300лв – в специалния минимум на цитирания текст, общо 600лв..
Претендираното такова в размер на 1800лв. надвишава три пъти материалния
интерес по делото, и присъждането му би довело до неоснователно обогатяване на
жалбоподателите. Така на двамата жалбоподатели следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 1 125лв.
Претенциите на ответната и на заинтересованите страни за присъждане
на разноски са неоснователни.
Мотивиран
от изложеното и на осн.чл.173 ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение
8-17 по Протокол №8/20.10.2020г на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със
Заповед №0383/30.01.2020г на кмета на Община Варна, в частта, с която са определени:
обезщетение за прокарване на временен път до *************по КК на гр.Варна,
ж.к.“Изгрев“, през ПИ 10135.2552.2393, собственост на П. и Н. П.., с обща площ
от 37 кв.м., като го увеличава от 197.72лв. на 212.28лв. (двеста и дванадесет лв. 28 ст.) годишно, дължимо за всяка календарна година, през
която се ползва временния път; и еднократно обезщетение за подобрения, като го
увеличава от 153лв. на 354.08лв. (триста петдесет и четири лв. 08 ст.).
ОСЪЖДА Община Варна да заплати
на П.Р.П., ЕГН **********, и от Н.С.П., ЕГН **********,***,
сторените в производството разноски в размер на 1 125 (хиляда сто двадесет и пет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния административен съд на РБ.
Преписи от
решението да се връчат на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :