Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 04.11.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., и с участието на прокурор А., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 2692 по описа на 2015 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

         Ищецът Ч.К.Т., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 25.10.2003 год. срещу него било образувано и водено предварително производство по сл.д.1264/03 год. по описа на 01 ТО-ССлС, пр.пр.6321/03 год. по описа на СГП, бил задържан, а на 06.11.2003 год. му било предявено  и постановление за извършено престъпление по чл.214, ал.2 от НК. Поддържа, че на 15.02.2006 год. от страна на СРП бил внесен обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано НОХД № 2162/2006 год., където с присъда постановена на 22.03.2007 год. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Постановената присъда била протестирана от ответника и въз основа на това пред СГС било образувано НОХД № 1708/07 год. по което съдът отменил присъдата поради допуснати съществени процесуални нарушения и върнал делото за разглеждане от друг състав. С присъда от 22.03.2013 год. СРС, 106 състав по НОХД № 19/2013 год., след като изпълнил дадените указания отново постановил оправдателна присъда, която влязло в сила на 06.04.2013 год. Поддържа, че продължилото почти десет години наказателно производство срещу него се отразило изключително негативно на психическото и здравословното състояние. Вследствие на това преживял силен стрес и притеснение от обстоятелството, че е третиран като престъпник. Здравословното му състояние силно се влошило. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника да заплати обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. претендира и мораторна лихва върху главницата в размер на 10 000 лева за периода от влизане в сила на присъдата до завеждане на исковата молба в съда. Претендира също така заплащане на законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът П. на Р.Б., чрез своя представител прокурор А. оспорва иска, като твърди, че ответникът е действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон. Отделно от това предявената претенция е силно завишена. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства се установява, че на 25.10.2003 год. срещу Ч.К.Т. е образувано предварително производство за извършено престъпление по чл.214, ал.2 от НК и чл.213 от НК, като впоследствие на 24.02.2006 год. е внесен обвинителен акт по чл.213А, ал.2 от НК. С присъда от 22.03.2007 год. по НОХД № 2162/06 год. по описа на СРС, съдът е признал подсъдимият за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение в извършеното престъпление по чл.213А, ал. от НК. Така постановената присъда е протестирана от ответника като пред СГС е образувано ВНОХД № 1708/07 год. където постановената присъда е отменена и делото е върнато за разглеждане от друг състав. С решение от 22.03.2013 год. на СРС, постановено по НОХД № 19/08 год. съдът е признал подсъдимият Ч.Т. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.213А, ал.2 от НК. Присъдата е влязла в сила на 06.04.2013 година.

Приетите по делото медицински документи са от значение само за заключение на вещото лице медик. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се оспорва от страните обстоятелството, а това се установява и от събраните в хода на процеса доказателства, че ищецът е бил обвиняем по повдигнато от ответника обвинение за извършено престъпление по чл.213А, ал.2 от НК, като обвинението му е повдигнато през 2003 год.. С присъда от 22.03.2013 год., влязла в сила на 06.04.2013 год., постановена по НОХД № 19/2013 год. по описа на СРС, съдът е признал ищеца за невиновен и го е оправдал напълно по повдигнатото обвинение.

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на следствието, П. и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че лицето бъде оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ. Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-горе разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това обвинение. В конкретния случай П. е обвинила ищеца в извършване на престъпление по чл.213А, ал.2 от НК, като е изготвила обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда в продължение на продължителен период от време, като съдът е постановил оправдателна присъда спрямо обвиняемия, която е била протестирана пред въззивния съд. С оглед на това съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава. Въз основа на изложеното съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатото срещу ищецът обвинение и постановената осъдителна присъда от съдилищата.

         Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и непосредствена последици от увреждането. В настоящият случай не се установи, че в резултат на воденото срещу ищецът наказателно производство по повдигнато обвинение, същият като пряка и непосредствена последица е претърпял неимуществени вреди в по-голям обем от обичайно търпимите в такава ситуация. Не се събраха доказателства, въпреки дадената за това възможност от които да се установят твърдените болки и страдания, изразяващи се в изживян психически стрес, душевно безпокойство и притеснения, както и нарушаване на емоционалното равновесие. Също така не се установи, че в резултат на действията на ответника при ищеца са настъпили усложнения в здравословното му състояние.

Съгласно константната практика на ВКС критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение и т.н..

         Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ и времето през което се е водило наказателното производство /десет години/, счита че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 5 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и като такива следва да бъде уважен, като ответника бъде осъден да ги заплати, а за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Относно определяне на началният момент от който започва да тече лихва, съдът намира, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на съдебният акт с който лицето е оправдано и от този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. Т.е. лихвата в тази случай е компенсаторна, а не мораторна. Следователно сумата следва да бъде присъдена заедно със законната лихва от 06.04.2013 год. до окончателното изплащане.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 лева, представляващи заплатена държавна такса. Доказателства за извършени други разноски не събраха, поради което съд следва да остави искането за присъждане на такива без уважение.

         Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес: град С., бул.”*******” № * да заплати на Ч.К.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Б., на основание чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно производство за извършено престъпление по чл.213А, ал.2 от НК, както и на правно основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ сумата от 20 /двадесет/ лева, разноски по делото, като отхвърля иска за неимуществени вреди до пълният предявен размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева и иска с искането за присъждане на разноски, като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: