Решение по дело №2057/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н.А.Т. ***, против заповед №18-0769-000044 от 09.01.2018 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.4 ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за недопустимост на жалбата. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № 18-0769-000044 от 09.01.2018 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.4 ЗДвП на Н.А.Т. *** е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/- изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 ЗДвП/л.5 от делото/.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки със следните влезли в сила наказателни постановления, а именно: наказателно постановление/НП/ №3798/18.11.2004 г., с което са отнети 16 контролни точки/к.т./, влязло в сила на 28.01.2005 г.; НП №7322/06.10.2004 г., влязло в сила на 22.02.2005 г., с което са отнети 10 к.т./л.16 от делото/; НП №67/21.03.2005 г., влязло в сила на 07.11.2006 г., с което са отнети 5 к.т.; НП №16729/18.12.2006 г., влязло в сила на 06.04.2007 г., с което са отнети 16 к.т. и НП № 12771/21.11.2006 г., влязло в сила на 06.04.2007 г., с което са отнети 5 к.т./л.17 от делото/.

Твърди се, че Т. не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед №18-0769-000044 от 09.01.2018 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, е издаден от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП; заповед №251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОД МВР Бургас за делегиране правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.4 са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, какъвто е издателят на процесния административен акт/л.18 от делото/; заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 ЗДвП/л.19 от делото/ и заповед за заместване на министъра на вътрешните работи №8121з-1496 от 06.12.2016 г./л.20 от делото/.

На второ място, същата е в предвидената от закона писмена форма.

На трето място обаче заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на администаритвонпроизводствените правила, материалния закон и неговата цел и съображенията за това са следните:

Според правилото на чл. 171, т.4 ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление.

Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въведен максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В релевантните нормативни актове - Наредба №І-139 от 16.09.2002 г./отм./, Наредба №Із-1959 от 27.12.2007 г./отм./ и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., в сила от 04.02.2013 г., е предвиден максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения - чл.3, ал.1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г./отм./, съответно чл.4, ал.1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. и чл.6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., като в чл.4 от Наредба № І-139 и чл.3 от Наредба № Із-1959 и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. се сочи, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено извършването на някое от визираните в ЗДвП и наредбите нарушения. Затова е необходимо съответното наказателно постановление да е влязло в сила. Според чл.64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

Следва да се посочи, че наказателното постановление, в частта, в която се удостоверява връчването на адресата и датата на влизането му в сила, е официален свидетелстващ документ, който материализира изявление на държавен орган в това му качество. Приложените по делото наказателни постановления са надлежно връчени и подписани лично от жалбоподателя и при положение, че представляват официални свидетелстващи документи и не са оспорени по съответния ред, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за установените с тях факти.

В заповедта се сочи, че с пет влезли в сила наказателни постановления на Т. са отнети общо 52/петдесет и две/ контролни точки. Тези обстоятелства са отразени и в приложената справка от картона на водача/л.6-8 от делото/.

В тази връзка следва да се посочи, че справката от картона на водача, без дата и подпис, е справка от автоматизирана информационна система за управление на административно наказателната дейност/АИС АНД/, има вторичен, регистърен характер, и установява единствено факта на вписването на определени факти в информационната система/чл.30, ал.1 Наредба № І-157/1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г., Наредба №І-157/. Следователно, тя не е официален документ и не притежава обвързваща съда доказателствена сила, т.е. не доказва издадените пет наказателни постановления и настъпилите последици от тях отнемането на определени контролни точки.

Релевантно в случая е обстоятелството отнетият брой контролни точки да бъде установено документално с представяне на влезлите в сила наказателни постановления.

В тежест на административния орган е да докаже фактите, представляващи основание за издаването на заповедта, поради отнемане на всичките 39 контролни точки в резултат на влезли в сила наказателни постановления.

В казуса, административният орган не доказва наличието на три от наказателните постановления, цитирани в заповедта. По делото не са представени НП № №3798/18.11.2004 г., влязло в сила на 28.01.2005 г. с което са отнети 16 контролни точки/к.т./; НП №67/21.03.2005 г., влязло в сила на 07.11.2006 г., с което са отнети 5 к.т. и НП №16729/18.12.2006 г., влязло в сила на 06.04.2007 г., с което са отнети 16 к.т. В писмо, рег.№1006р-14792 от 08.12.2017 г. се сочи, че НП №3798 от 18.11.2004 г. не може да бъде представено, тъй като през 2007 г. архивът на сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Пазарджик е унищожен поради наводнение/л.13 от делото/, а наказателни постановления №67 от 21.03.2005 г. и №16729 от 18.12.2006 г. са унищожени със заповед №з-1368/05.05.2011 г./виж докладна записка, рег.№769р-14439 от 30.10.2023 г./л.11 от делото/. Невъзможността да се представят трите наказателни постановления по изложените причини, е установена от административния орган, за което е изготвена цитираната докладна записка/ДЗ/.

На 30.10.2023 г., във връзка с издадената ДЗ, административният орган е отразил в процесната заповед, че я отменя, защото не са събрани годни доказателства за отнемане на Т. на всички точки./л.5 от делото/. Жалбата на Т. против оспорената в настоящото производство заповед е депозирана чрез административния орган на 16.10.2023 г. в предвидения преклузивен срок, който е упражнил правомощията си по чл. 91, ал. 1 АПК и я е отменил, само че извън законоустановения срок. В случая е налице приложимост на краткия 7-дневен преклузивен срок за произнасяне по чл. 91, ал. 1 АПК, тъй като органът е едноличен, а не колективен. Административният орган е следвало да се произнесе до 23.10.2023 г., а такова е направено едва на 30.10.2023 г., т.е. след изтичане на срока. След изтичане на преклузивния срок, органът - издател на акта, не разполага с правото на отзив, тъй като не е налице една от предпоставките да се осъществи.

По изложените съображения и тъй като не са налице фактическите основания на заповедта за прилагане на мярката по чл. 171, т. 4 ЗДвП, оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски в размер на 10.00/десет/ лева, представляващи дължимата и заплатена за производството държавна такса, а на адвокат С.К.,***, процесуален представител на Т., адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/ЗА/, вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1000.00/хиляда/ лева.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед №18-0769-000044 от 09.01.2018 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, с която на Н.А.Т. *** е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.4 ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас да заплати на Н.А.Т. ***, разноски в размер на 10.00/десет/ лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас да заплати на адвокат С.К.,***, сумата от 1000.00/хиляда/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: