Определение по дело №2437/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1005
Дата: 30 март 2022 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия: Даниела Димитрова Недева
Дело: 20217050702437
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                          2022г., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

         

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   ДАРИНА РАЧЕВА

                                                                                      ДАНИЕЛА НЕДЕВА

                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм.дело №2437/2021г., по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от Д.Р.Я. ЕГН **********,***, против Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна. С уточняваща молба с.д. №17122/22.11.2021г. жалбоподателят изрично сочи, че оспорва чл.46 ал.1 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна.

В открито съдебно заседание от 10.03.2022г. съдът е констатирал, че първоначално в депозираната жалба на 17.09.2021г. Я. претендира отмяната и на Наредба №1 на МТРС от 10.03.1993г. в частта касаеща минималното отстояние на дърветата от други обекти. Отделно от това претендира изменение на Наредбата на ОбСъвет–Варна за изграждане стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна.

С разпореждане, съдът е дал възможност на Я. да уточни оспорения акт. В уточняваща по делото молба е посочено в алтернативност оспорване от жалбоподателя на Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност. В тази връзка е предоставена възможност на жалбоподателя изрично да посочи оспорва ли същата и в коя нейна част, с оглед преценка на компетентния съд. Отделно от това е определен седмодневен срок да обоснове правен интерес досежно оспорването на чл. 46 ал.1 от Наредба на ОбСъвет за изграждане, стопанисване и контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна. Указано е, че при неизпълнение в срок производството по делото ще бъде прекратено.

С молба с.д.№4391 от 18.03.2022г. жалбоподателят сочи, че с молба вх.№17122 от 19.11.2021г. посочил, че оспорва в евентуалност чл.13 и Приложение №1 от Наредба на МТС, като изрично настоява съдът да определи коя нормативна уредба указва нормативно изискващите се минимални отстояния за засаждане на растителност от сгради, съоръжения и граници на имоти на територията на община Варна-Наредба на МТС или Наредба на Обсъвет-Варна. По отношение на правния интерес се позовава на Конституцията на Република България и чл.1 ал.1 от ЗУТ, поради което счита, че е налице такъв по отношение на оспорените текстове от Наредба на МТС - чл.13 и Приложение №1 и Наредба на ОбСъвет Варна - чл.46 ал.1. Прилага справка от Агенция по вписванията за притежаван от него имот в гр.Варна.

Предмет на оспорване на настоящото производство е чл.46 ал.1 от Наредба на ОбСъвет Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна. Наредбата е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал.1 от АПК и оспорването не е обвързано със срок по арг. от чл. 187, ал.1 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че оспорването от Д.Р.Я. против действащата на територията на Община – Варна Наредба на ОбСъвет Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна в частта на чл.46 от същата Наредба е процесуално недопустимо, поради липса на личен, непосредствен /пряк/ интерес от оспорващия правен субект.

Не е спорно, че жалбоподателят е с постоянен адрес ***. Липсват доказателства, жалбоподателят да е в отношения попадащи в обхвата на регулираните с процесната Наредба правоотношения, нито са ангажирани такива за пораждащи задължения или вреди за него, които непосредствено могат да се отстранят с отмяната на посочения текст.

От друга страна нормата на чл.186 от АПК сочи, че право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Законодателят е въвел изискване за наличието на правен интерес от обжалване на подзаконов нормативен акт. С решение № 5/17.04.2007 г. по к. д. №11/2006 г. на Конституционният съд на Република България е прието, че разпоредбата на чл. 186, ал.1 от АПК е в съответствие с чл. 120, ал.2 от Конституцията на РБ. Засегнати по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК са тези субекти, до които административният акт се разпростира, като интересът трябва да е обоснован. Активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, в които подзаконовият нормативен акт засяга пряко, непосредствено и лично права, законни интереси, свободи или създава задължения за тях. За да е налице пряк интерес е необходимо със самото отменяне на оспорения нормативен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата вреда от изпълнението на административния акт, да е налице действително и незабавно удовлетворяване на лицето. Личният правен интерес предполага физическото или юридическо лице да има право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси, а не на други лица. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Наличието на правен интерес е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за подаване на жалба. Липсата му има за правна последица недопустимост на жалбата и прекратяване на производството по делото. Съдът намира, че за жалбоподателя права и законни интереси не са засегнати лично и непосредствено от процесната разпоредба на Наредбата.

Възможността да се засегнат права и законни интереси по смисъла на чл. 186, ал.1 АПК и по чл. 120, ал.2 КРБ от оспорения акт следва да съществува реално, а не хипотетично. Липсват ангажирани доказателства от жалбоподателя конкретно кои негови права са засегнати от оспорената разпоредба. Законът не допуска предполагаемата възможност за бъдещо засягане на права да обоснове наличие на правен интерес. В случая такова засягане на правната сфера на жалбоподателя не се установява.

Необходимостта от законосъобразна дейност на общинския съвет - спазване на процедурата по приемане и изменение на актовете, приемане на законосъобразни актове не обосновава конкретен правен интерес, а защитата в обществен интерес е недопустима. В случай, че се възприеме обратното, то тогава правото на защита се отъждествява с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи и упражняване на надзор за законност на администрацията. Правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови административни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата, законните интереси или обременяването със задължения на други граждани.

Извън горното за жалбоподателя е налице ред за защита в производството по евентуално оспорване на издаден административен акт по посочената разпоредба от Наредбата, в случай, че се засягат с такъв акт права и законни интереси и е налице възможността да се приложи пряко правилото на чл.15, ал.3 от ЗНА, а именно, че "Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт".

Гореизложеното обосновава извода за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство по жалбата на Д.Р.Я. против чл.46 ал.1 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна.

В частта на оспорването на чл.13 и Приложение №1 от Наредба на МТС настоящият състав на съда намира, че жалбата и уточненията в тази част следва да се изпратят по подсъдност на ВАС по компетентност във връзка с чл.132 ал.2 т.1 от АП.

Водим от горното и на основание чл.159, т.4 АПК вр. чл.196 АПК и чл.132 ал.2 т.1 от АПК, настоящият състав на съда

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Д.Р.Я. ЕГН **********,***, против чл.46 ал.1 от Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на община Варна.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №2437 по описа на Административен съд – Варна за 2021г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от получаване на съобщението до страните пред Върховен административен съд.

ИЗПРАЩА на Върховен административен съд по подсъдност жалба от Д.Р.Я. ЕГН **********,***, против чл.13 и Приложение №1 от Наредба №1 от 10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: