Р E Ш Е Н И Е
№ 703
гр.Плевен, 02.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №738
по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.2а б.А от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба от „*******2000“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, представлявано от управителя И.С.,
чрез адв.С. от САК, против Заповед за прилагане на ПАМ №20-0374-000156/01.08.2020г. на
Началник РУ Червен бряг при ОД на
МВР-Плевен, с която спрямо оспорващото дружество е приложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.2А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 180дни.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в
нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с
материалния закон. Сочи се, че заповедта не е мотивирана, тъй като не е посочено
съставен ли е АУАН, срещу кое лице и за какво нарушение, което се явява
съществен пропуск. Сочи се още, че в заповедта не е отразено в какво качество
се издава административния акт на дружеството. Твърди се, че са описани
единствено нарушенията, извършени от лицето-водач, без да е ясно защо заповедта
се издава на дружеството. Счита се, че по този начин е нарушено правото на
защита на дружеството да разбере защо е адресат на заповедта. Твърди се също,
че дружеството не е знаело и не е предоставяло за управление ППС на лицето,
като незнанието е предпоставка за освобождаване от отговорност. В заключение се
моли за отмяна на процесната заповед.
От ответника е депозирано становище по жалбата с
доводи, че същата е неоснователна.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява от адв. С. от САК с надлежно пълномощно, който поддържа депозираната жалба на заявените
основания. В допълнение сочи, че дружеството не е имало никакъв контрол върху
МПС, тъй като същото е било предоставено под наем. Моли за отмяна на заповедта
и претендира присъждане на разноски. Представя писмени бележки с подробни
доводи за незаконосъобразност на заповедта.
За ответника по делото в съдебно заседание не се явява
представител и не изразява становище по съществото на спора.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Процесната заповед е връчена на 10.08.2020г. на представляващия
дружеството И.С., а жалбата е подадена чрез куриер на 24.08.2020г. Т.е.
подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149
ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, от активно легитимирана
страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради
което е процесуално допустима, поради липса на задължителен административен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С АУАН фабр.№598592 от 01.08.2020г., съставен от Н.З.-младши
автоконтрольор при РУ-Червен бряг, на Н.И.Н.са вменени нарушения по чл.24 ал.1 и
чл.150А ал.1 от ЗДвП за това, че на 01.08.2020г. около 12.40часа на път III-306 /пътна отсечка от гр.Червен бряг на 1900м. в
посока с.Чомаковци/ управлява специален автомобил Мерцедес 1222, червен, с рег***,
собственост на „*******2000“ ЕООД, с маса 12460кг., като намалява рязко скоростта
за да помогне на участници в ПТП с л.а. рег***и движещият се зад него л.а. с
рег.№***се блъска в задната му част; не притежава свидетелство за управление
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. АУАН е подписан с отбелязване „Нямам
възражения“. Посочено е в акта, че се изземват контролен талон №5141842, СРМПС част
II №********* и два броя рег.табели с №***.
Във връзка с горното, на 01.08.2020г. от Началник РУ-Червен
бряг към ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.2а от ЗДвП е издадена Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки №20-0374-000156/01.08.2020г., с
която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни. В
заповедта е посочено като фактическо основание, че на 01.08.2020г. около
12.40часа на път III-306 /пътна отсечка от
гр.Червен бряг на 1900м. в посока с.Чомаковци/ лицето Н.И.Н.управлява специален
автомобил Мерцедес 1222, червен, с рег***, собственост на „*******2000“ ЕООД, с
маса 12460кг., като намалява рязко скоростта за да помогне на участници в ПТП с
л.а. рег***и движещият се зад него л.а. с рег.№***се блъска в задната му част;
не притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, нарушения на чл.24 ал.1 и чл.150А ал.1 от ЗДвП.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
Установява се, че въз основа на съставеният АУАН срещу
Н.И.Н.е издадено Наказателно постановление №20-0374-000692/17.08.2020г., което
е изпратено за връчване на лицето.
Видно от приложена на л.37 справка е, че като
собственик на специален автомобил Мерцедес 1222, червен, с рег***, в регистрите
на ПП-КАТ е отразено „*******2000“ ЕООД, за което обстоятелството не се и спори
по делото.
По делото се установява още, че лицето Н.Н.притежава
свидетелство за управление на МПС от категориите: В, М, АМ, В1 с №*********, а
на дата 01.08.2020г. е управлявал специален автомобил Мерцедес 1222, червен, с
рег***, който приспада към МПС от категория N3 с техническа допустима маса от 13200кг.
По делото се установява също, че процесното МПС е
отдадено под наем на ЕТ „Светлин Илчовски“ на 01.02.2020г., който договор е
прекратен на 15.10.2020г. Видно е също, от доказателството на л.48 от делото,
че Н.Н.е служител на ЕТ „Светлин Илчовски“ гр.Кнежа.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от
компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По делото на л.38-39 е приложена Заповед №316з-27/03.01.2018г, с която
началниците на РУ при ОД на МВР-Плевен са оправомощени да издават заповеди за прилагане
на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно
описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се
посочи също, че по делото е представен и АУАН, станал основание за издаване на
процесната ПАМ. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и
доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2
от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. От последният се установява нарушението, което е
станало основание за издаване на принудителната административна мярка.
В производството по издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Действително оспорващото дружество не е било уведомено за започване на
административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но
неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния
орган не е накърнило значително правата и законните интереси на дружеството.
Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция
от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата,
такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане
на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение,
което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В
конкретния случай неуведомяването на дружеството за започване на производството
не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ
налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за
която е предназначена.
По отношение съответствието с материалния закон, съдът
съобрази следното:
Правното основание, на което е издадена процесната
заповед е чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП /въпреки, че не е посочено изрично б.“А“,
същото се подразбира от фактическите основания в заповедта/, съгласно която за
срок от шест месеца до една година се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство а) без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в
случаите на чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство,
както и се изземват и табелите с регистрационен номер.
Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ
са, че автомобилът собственост на дружеството се управлява от лицето Н.Н.,
който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваният от него специален автомобил. Т.е. в процесния случай сме в хипотезата на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо необходимата категория свидетелство за управление. В тази връзка
следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази
хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице,
непритежаващо свидетелство за управление валидно за категорията МПС, което
управлява, и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на
чл.171 т.2а не поставя други изисквания за прилагане на мярката.
По делото не се спори, че на 01.08.2020г. Начев е
управлявал специален автомобил, собственост на дружеството, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада процесния
автомобил. Последното е констатирано с АУАН фабричен №598592 и е квалифицирано
като нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство. СУМПС се издава от органите на МВР при наличието на
предвидени в закона условия (чл. 151
и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т.е. удостоверява,
че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория.
В горният смисъл е и нормата на чл.155 ал.1 от ЗДвП, съгласно която всеки водач
има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която
притежава свидетелство за управление. Също така, съгласно чл.13 ал.1 т.3 от
Закона за българските лични документи, СУМПС представлява удостоверителен български документ за
самоличност. По аргумент от разпоредбите на чл.3 ал.3
и чл.50 ал.1
и ал.2 от ЗБЛД,
СУМПС има две удостоверителни функции - от една страна е индивидуален удостоверителен
документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство и
същевременно с това е и идентификационен документ за самоличност на българските
граждани на територията на Република България. С оглед на легалната дефиниция
по чл. 3, ал.3
и чл. 50, ал.1
от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е
официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена
сила установява и удостоверява релевантния факт - правоспособността на лицето,
на което е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от
съответната категория. След като към датата на извършване на нарушението Начев
не е имал изискващата се категория, към която спада процесния специален
автомобил и е управлявал същия, собственост на оспорващото дружество, то към 01.08.2020г.
спрямо „*******2000“ ЕООД са били налице материално-правните предпоставки за
издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.
Нарушението на Начев е констатирано с АУАН, който
както бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до
доказване на противното. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното
нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС от водач непритежаващ свидетелство
за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
издаване на оспорената заповед.
Мярката по чл.171 т.2а от ЗДвП е принудителна
административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед
на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Т.е. без
правно значение са обстоятелствата дали оспорващото дружество, чрез своя
представител, лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това
е направено от друго лице и дали представляващия дружеството е знаел за това.
Законът допуска засягане на правата на собственика с оглед постигане на целта,
регламентирана в чл. 1, ал. 2,
както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В този
смисъл е и практиката на ВАС.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че
принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една
година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално
предвидения в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на
наложената ПАМ.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*******2000“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.Кнежа, представлявано от управителя И.С., против Заповед
за прилагане на ПАМ №20-0374-000156/01.08.2020г. на Началник РУ Червен бряг при ОД на МВР-Плевен.
Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5
изр.второ от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: