Р Е Ш Е Н И Е
№325/7.2.2020г.
Град Пловдив, 07.02.2020 г.
Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав, в
публично съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Илияна
Джубелиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2864
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане № 244
от 21.08.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”,
с който е установено публично държавно вземане на основание § 9 ПЗР ЗВ за
водовземане от подземни и повърхностни води за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018
г. в размер на 58 675,86 лева и лихва за забава в размер на 3 048,13
лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният
акт е издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на формата на акта. Твърди се също, че актът е нищожен, тъй като е
издаден от некомпетентен орган. Иска се неговата отмяна или алтернативно актът
да бъде частично променен или обявен за нищожен.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Съображения по съществото на спора са изложени в писмени бележки,
представени на 06.01.2020 г.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение
за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно негови
права и законни интереси, и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради
което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
От приложените по
делото доказателства се установява, че през 2018 година „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД е използвало повърхностни и подводни води: 1) чрез каптирани
естествени извори „Коджа дере“ № 1, 2 и 3 и „Пръскалото“, разположени на
територията на с. Христо Даново, с цел на водовземането – за питейно-битово
водоснабдяване на с. Христо Даново, община Карлово, с. Иганово, община Карлово,
и град Сопот; 2) чрез десет шахтови кладенци – ШК1, ШК2, ШК3, ШК 4 и ШК5,
разположени по поречието на река Стряма, в землището на с.Столетово, община
Карлово, и ШК6, ШК7, ШК8, ШК9 и ШК10, разположени в землищата на с. Песнопой,
с. Богдан, с. Московец и с. Каравелово, община Карлово, с цел – питейно-битово
водоснабдяване на град Сопот; 3) чрез водохващане от река Дамлъ дере, река
Леевица и река Манастирска в землището на с. Христо Даново и град Сопот, с цел
– питейно-битово водоснабдяване на град Сопот. За използваните повърхностни и
подземни води за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. от управителя на
дружеството е подадена декларация по чл.194б ЗВ на 28.01.2019 г. (л.55-57) със
списък на разрешителните (л.44-50).
С констативен
протокол № ПВ1-144 от 12.06.2019 г. (л.41-42) е обективирана проверка във
връзка с подадената декларация по чл.194б ЗВ и коригирания списък с водните
количества по разрешителните за водовземане от 11.06.2019 г. (л.43-50). При
проверката е констатирано, че за 2018 г. по подадената от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД декларация по чл.194б ЗВ добитите количества вода са общо 2 933 793
куб. м и съгласно чл.12, ал.1 и ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване (в сила от 01.01.2017 г.) единичният
размер на таксата за водовземане от повърхностни и подводни води за обществено
питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лева/куб.м. Съответно на основание § 9 ПЗР
ЗВ таксата за 2018 г. е 58 675,86 лева.
С покана за доброволно
изпълнение изх. № ПО-02-668 от 09.07.2019 г. (л.37-39) „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно в седемдневен срок от
получаването задължението си по § 9 ПЗР ЗВ общо в размер на 58 675,86 лева
главница ведно с лихва за забава. В поканата е включено и уведомление по чл.26 АПК, че при неплащане ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
С уведомление за
започване на производство за издаване на АУПДВ изх. № ПО-02-668(1) от 22.07.2019
г. (л.35-36) управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че
на основание чл.26 АПК започва производство за установяване на публично
държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни
води, с цел на водовземането – питейно-битово водоснабдяване на с. Христо
Даново, с. Иганово, община Карлово, и град Сопот, за периода 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г., дължима на основание § 9 ПЗР ЗВ, общо в размер на 58 675,86
лева.
На 21.08.2019 г. е
издаден процесният акт за установяване на публично държавно вземане № 244 от
21.08.2019 г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Само в едно от приложените
към жалбата платежни нареждания (на лист 18 от делото) за платени такси за
водоползване е посочен период на плащане 2018 г., макар че основанието е
посочено като такса за водоползване за 2012 г. Останалите платежни нареждания
се отнасят за предходни години – 2011 г., 2012 г. и 2013 г., и са неотносими
към предмета на спора доказателства, съответно не следва да бъдат коментирани.
В хода на съдебното
производство е допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо
със събраните по делото писмени доказателства. Според вещото лице с приложените
към жалбата 25 платежни нареждания са закрити задължения за такси за 2011 г.,
2012 г. и 2013 г., като в счетоводството на дружеството са посочили, че е
допусната техническа грешка във въпросното преводно нареждане на л.18 относно
периода, за който се плаща. Приложените към жалбата 25 платежни нареждания не
установяват погасяване на задължения за дължими такси за 2018 г., включително
на установените с акта задължения. Вещото лице е преизчислило лихвата за забава
по акта и дава заключение, че лихвата е изчислена правилно.
Съдът намира, че със
заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за
настоящия спор. Това заключение единствено потвърждава правилността на
установените размери на главницата и лихвата по оспорения акт и липсата на
плащане на така установените задължения от дружеството.
При така установените
факти, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган. Съгласно чл.195б, ал.1 вземанията за
незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се определят с акт
за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови
дирекции, издаден по реда на чл.166 ДОПК. В настоящия случай актът е издаден от
директора на дирекция „Планове и разрешителни“ в БДИБР, който по силата на
заповед № РД-03-250 от 12.07.2019 г. на директора на БДИБР (л.95) е замествал
директора за времето на неговото отсъствие от 20.08.2019 г. до 23.08.2019 г. (заповед
№ 1037 от 12.08.2019 г. на министъра на околната среда и водите – л.96) поради
ползване на платен годишен отпуск. Т.е., оспореният акт е издаден в условията
на заместване.
Съгласно тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4 от 2002 г. на ВАС заместването се извършва в случаите,
когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги
изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране
на административния орган, по силата на изрична писмена заповед отсъстващият
титуляр нарежда заместването
му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган. Следователно в настоящия случай оспореният акт е
издаден от компетентния по смисъла на чл.195б, ал.1 ЗВ орган.
Съгласно § 9 ПЗР ЗВ, когато използването на водите се осъществява
на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо
водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от
влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на
който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му.
Противно на възражението на дружеството-жалбоподател, нито в оспорения акт,
нито в жалбата се сочат конкретни разрешителни, въз основа на които е
осъществявано водовземането от процесните водни обекти, поради което следва да
се приеме, че в конкретния случай водовземането е осъществявано въз основа на
неприключили процедури по издаване или преоформяне на разрешителни, т.е., без
основание. Точно поради тази причина като основание за начисляване на дължимите
такси за водовземане е посочен § 9 ПЗР ЗВ.
Съгласно чл.195б,
ал.2 ЗВ актът за установяване на публично държавно вземане се съставя въз
основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от
лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4.
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
В съответствие с тази
законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа на подадена от
дружеството декларация за иззети водни количества по чл.194б ЗВ за 2018 г.,
поканата за доброволно изпълнение и констативния протокол от проверка за
изпълнение на задълженията. Т.е., противно на твърденията на
дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на установените за
неговото издаване административнопроизводствени правила.
Размерът на задълженията отговаря на
декларирания от самото дружество размер на ползваното през 2018 г. количество
вода от процесните водни обекти и не се доказа да съществуват разминавания. Дори
вещото лице не констатира разлики между декларираното от дружеството ползвано
годишно количество вода и установеното с оспорения акт. В този смисъл без
правно значение е обстоятелството, че към процесните водовземни съоръжения
съществуват работещи водомери, доколкото административният орган не е извършил
собствени проверки за действително ползваното годишно количество, а изцяло е
възприел декларираното от дружеството иззето количество вода.
Неоснователни и недоказани са възраженията по
отношение на определения размер на публичните задължения, доколкото цената на
правото на водовземане е определена в съответната тарифа по чл.194 ЗВ, която за
процесния период (2018 година) е Тарифа за таксите за водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г., в чийто чл.12, ал.2,
т.1 единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за
питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м.
Съгласно чл.194, ал.1, б.“б“ ЗВ за правото на използване
на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл.194,
ал.2 ЗВ таксата по ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем вода. Именно по
този начин са определени задълженията на дружеството – на база на декларирания
от самото дружество годишен обем на водовземане, умножен по единичния размер на
таксата, която за 2018 г. е 0,02 лв./куб.м.
Неоснователно е
възражението за начислените лихви за забава. Съгласно чл.21, ал.1 от тарифата
таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на
следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението
обуславя изпадането в забава при неплащане и началният момент, от който се
дължи законната лихва, а именно от 01 април на следващата година. За да изпадне
в забава носителят на правото на водовземане, е достатъчно изтичането на
определения в закона срок и не е необходимо директорът на басейновата дирекция
да издава нарочен акт. Самият размер на лихвата е правилно определен, за което
свидетелства и заключението на вещото лице.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н., против акт за установяване на
публично държавно вземане № 244 от 21.08.2019 г. на директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: