№ 871
гр. Варна , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500985 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 260467/05.01.2021 г., депозирана от Детска градина №
8 „Христо Ботев“, гр. Варна, представлявана от директора Е.В., чрез
процесуалния представител А.П. срещу, срещу Решение № 261779 от
23.12.2020 г., постановено по гр.д. № 6441/2020 по описа на РС-Варна, ГО, 47
съдебен състав, с което съдът :
- е признал за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1от КТ уволнението на
А.Л. с ЕГН ********** и е ОТМЕНИЛ Заповед № 765/30.04.2020 г., издадена
от директора на Детска градина № 8 „Христо Ботев“, гр. Варна, в частта, с
която е прекратено трудовото правоотношение между А.Л. с ЕГН **********
и Детска градина № 8 "Христо Ботев", представлявана от директора Е.В.
поради намаляване обема на работата;
- ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А.Л. с ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност "психолог", с място на
работа Детска градина № 8 "Христо Ботев", гр. Варна.
1
- ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 КТ Детска
градина № 8 "Христо Ботев", адрес: гр. Варна, представлявана от директора
Е.В. да заплати на А.Л. с ЕГН **********, сумата 6 140, 59 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 30.04.2020 г.
до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 15.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
- ОСЪЖДА Детска градина № 8 "Христо Ботев", адрес: гр. Варна,
представлявана от директора Е.В., да заплати на А.Л. с ЕГН **********
сумата от 156,37 лева представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба – 15.06.2020 г., до окончателното изплащане,
на основание чл. 224, ал. 1 КТ;
- ОСЪЖДА Детска градина № 8 "Христо Ботев", адрес: гр. Варна,
представлявана от директора Е.В., да заплати на А.Л. с ЕГН **********,
сумата от 1,95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 156, 37 лева, начислено за периода от 01.05.2020 г. до 14.06.2020 г., на
основание чл. 86, ал. 1.
Във въззивната жалба се развиват подробни съображения относно
неправилността на обжалвания първоинстанционен акт. Въззивната страна
сочи, че неправилно съдът е приел, че е налице разминаване в основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение и основанието, посочено в
заповедта. В тази връзка твърди, че намаляването на обема на работа и
съкращаването в щата са съвместими основания и могат да се използват
кумулативно от работодателя. Сочи, че ВРС е игнорирал част от
заключението на вещото лице, което счита за процесуално нарушение, довело
до необоснованост на акта на съда и го прави неправилен.
Въззивникът сочи, че е неправилен извода на съда, че по делото не е доказано
правното основание „намаляване на обема на работа“, както и съждението, че
са ирелевантни събраните по делото доказателства, свързани с напускането на
децата поради преминаването в нов етап – започване на училище. Сочи, че
намаляването на обема на работа не е свързан с общата бройка деца със СОП,
а с броя деца, поименно възложени за работа на А.Л. със заповед на
директора. Намира, че установявайки намаляването на децата със СОП, с
2
които ищцата работи с около 50%, са все факти, имащи отношение към
основанието, визирано в чл. 328 от КТ, и от които се установява, че обемът на
работа е намалял изцяло, предвид пандемичната обстановка. Сочи, че след
възстановяване на работата на детските градини със Заповед №
880/20.05.2020г., децата в детската градина, които има СОП, не са
посещавали заведението, поради сериозни заболявания, а дори да са
посещавали, е нямало да ползват ресурсно подпомагане.
Не на последно място сочи, че съдът е следвало да съобрази факта, че липсата
на деца със СОП и реалното им посещение и работа с тях също пряко касае
основанието за намаляване на обема на работа.
Сочи, че при отхвърляне на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, то
неоснователни ще бъдат и другите два иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ,
поради което моли същите да бъдат отхвърлени.
Намира за неправилно и решението на ВРС по иска по чл. 224 от КТ, като
сочи, че обезщетение за неползван платен годишен отпуск е било начислено и
заплатено на ищцата към датата на прекратяване на ТПО, като счита, че
изчисленият и посочен в Заповед №765/30.04.2020г. размер е правилно
изчислен.
По изложените съображения моли за отмяна на постановеното от ВРС
решение, като претендира и заплащане на сторените разноски в двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна А.Л..
По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 280041/24.03.2021г. от
адвокат А.П., процесуален представител на на Детска градина № 8 „Христо
Ботев" - гр. Варна гр. Варна, ул. "Средна гора" № 45, представлявана от
Е.Т.В. - директор съгласно заповед за заместване № 217/16.12.2020 г., срещу
Определение №262579/09.03.2021 г. постановено по гр.д. № 6441/2020 г. по
описа на ВРС, 47 състав. В законоустановения срок е постъпил отговор на
частната жалба от страна на А.Л., чрез процесуалния представител адвокат
П..
3
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, чрез адвокат П.
поддържа въззивната жалба, като сочи, че уволнението е законосъобразно,
доколкото бройката деца със СОП е намаляла след приключване на учебната
2019-2020г. Намира за доказано по делото, че бройката „психолог“, която е
заемала въззиваемата е била съкратена и новата такава бройка не е била
откривана. Сочи, че по делото се е установило основанието, на което не
извършено уволнението, като един път е намалял обема на работа и втори път
се е съкратил щата в учебното заведение. Моли за присъждане на сторените
разноските, като релевира възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адвокат
П. сочи, че от значение по делото е какъв е бил броят деца със специални
образователни потребности към момента на уволнението. Всички
доказателства, които са относими към последващи моменти не са относими
към оспорването на законосъобразността на уволнението. Твърди, че по
делото се е установило, че от момента на започване на работа до момента на
прекратяване на трудовото правоотношение на въззиваемата, децата с които
тя е работила са се увеличили, вместо да намалеят. Предвид това няма налице
намаляване на обема на работа, както се е опитала да докаже насрещната
страна. Въззиваемата страна намира постановеното решение за правилно,
поради което моли същото да бъде потвърдено, като бъдат присъдени
сторените разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и
възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 от
ГПК, констатира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, чл. 220 от КТ и чл. 224 от КТ, от А. К. Л. против Детска градина № 8
„Христо Ботев“, гр. Варна.
Ищцата твърди, че за периода от 17.09.2018 г. до 30.04.2020 г. заемала
длъжността "психолог" в Детска градина № 8 „Христо Ботев", гр. Варна.
Излага, че трудовото правоотношение с ответника възникнало въз основа на
Трудов договор № 678/14.09.2018 г., сключен за срок от една година. С
4
Допълнително споразумение № 585/13.05.2019 г. трудовото правоотношение
било преобразувано в безсрочно. Със Заповед № 765/30.04.2020 г. на
директора на Детска градина № 8 „Христо Ботев" трудовото правоотношение
било прекратено, считано от 01.05.2020 г., поради намаляване обема на
работа. Със същата заповед било наредено изплащането на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от 19 работни дни в размер на 1 447.80
лева, както и на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
поради намаляване обема на работа в размер на 1 688.59 лева. Заповедта била
връчена на ищцата на 30.04.2020 г. Л. заявява, че основните трудови
функции са се свеждали до работа с деца със специални образователни
потребности. Към датата, на която постъпила на работа в детската градина,
имало 14 такива деца, а към края на учебната 2018-2019 година броят им се
увеличил до 22. Именно през посочената учебна година в ДГ „Христо Ботев"
бил сформиран екип за подкрепа за личностно развитие, включващ ресурсен
учител, психолог и логопед, който продължил работа и през учебната 2019 -
2020 година. През последната учебна година броят на децата със специални
образователни потребности достигнал 28. Ищцата сочи, че не е извършвала
дисциплинарни или административни нарушения, изпълнявала е трудовите си
задължения, спазвала е етичните норми за работа, проявявала е толерантност
и уважение към ръководството. Заявява, че устно директорът я е уверил, че
причина за освобождаването е затруднено финансово положение на
детската градина, като обяснил, че трудовите функции ще бъдат
възложени на друг служител. Същевременно изтъква, че в отправеното
предизвестие и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са
посочени различни основания. Посочва, че на 28.02.2020 г. било връчено
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, в което било
вписано, че се съкращава заемната от нея щатна длъжност "психолог". Със
същото работодателят я уведомил, че трудовото правоотношение ще бъде
прекратено след изтичане на установения в колективния трудов договор срок
от 2 месеца, считано от 02.03.2020 г. до 30.04.2020 г. От друга страна била
посочена правна квалификация по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, която разпоредба
визира намаляване на обема на работата. Предвид изложеното ищцата счита,
че е налице неяснота относно основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение. Наред с изложеното прави оплакване за неспазване срока на
предвиденото в колективния трудов договор предизвестие – на първо място,
5
тъй като посочените в предизвестието и заповедта за уволнение основания се
различават и на второ – тъй като счита, че за периода на обявеното
извънредно положение в страната срокът на предизвестието е спрял да тече, а
в условията на евентуалност – същият е удължен с един месец след отмяната
на извънредното положение. В исковата молба са наведени доводи за
незаконосъобразност на уволнението поради необоснованост на процесната
заповед. Оспорва се да е налице намаляване обема на работа.
Ищцата поддържа, че работодателят не е взел предварително съгласие на
съответния синдикален орган преди прекратяване на трудовото
правоотношение, макар тя да членува в Синдиката на българските учители –
Варна. В случай, че такова съгласие в дадено, счита че то е повлияно от
зависимостта на председателя на синдикалния орган с оглед трудовоправните
отношения на съпруга му с ответника. Счита, че ако заеманата от нея
длъжност е заета от друго лице или трудовите функции са възложени на
друг служител в детската градина, уволнението е незаконно, тъй като
работодателят е следвало да извърши подбор. Наред с гореизложеното
ищцата поддържа, че работодателят е извършил следните нарушения:
нарушил е целостта на екипа за работа с деца със специални образователни
потребности, нарушил е учебния процес и е накърнил интересите на децата.
Ищцата излага, че е останала без работа след прекратяване на трудовото
правоотношение, поради което ответникът дължи обезщетение на
основание чл. 344, ал. 1, т. З, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 30.04.2020 г.
до 30.10.2020 г. в общ размер от 10 080 лева. Наред с изложеното претендира
обезщетение за неспазено предизвестие, начислено за периода от 13.03.2020
г. до 30.04.2020 г. в размер на 2 750 лева, както и обезщетение за неползван
платен годишен отпуск 5 дни в размер на 280 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Детска градина № 8 „Христо
Ботев", гр. Варна, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
исковите претенции. Ответникът потвърждава наличието на трудово
правоотношение между страните за процесния период, както и че същото е
прекратено поради намаляване обема на работа, считано от 01.05.2020 г.
Заявява, че на 28.02.2020 г. на ищцата е връчено писмено предизвестие за
прекратяване на трудовия договор поради намаляване на обема на работа.
Счита, че липсва основание за спиране срока на предизвестието за периода на
6
извънредното положение, поради което към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение /01.05.2020 г. / същият е изтекъл. Наред с
изложеното посочва, че неспазването срока на предизвестието не рефлектира
на законността на уволнението. Намира за неоснователни доводите за
необоснованост на уволнителната заповед, изложени в исковата молба.
Излага, че за периода от 13.03.2020 г. до 26.05.2020 г. поради обявеното
извънредно положение в детската градина не е провеждано ресурсно
подпомагане на деца, а служителите, в т. ч. и ищцата, са ползвали платен
годишен отпуск. След подновяването на работа екипът за подкрепа на
личностното развитие не функционира съобразно нарежданията по т. З от
Заповед №РД-01-277/26.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Част от
децата, които ползват ресурсно подпомагане, не посещават детската градина,
а останалите са на свободен режим, само с игрови занимания. Наред с
изложеното ответникът пояснява, че ресурсното подпомагане в детската
градина се осъществява само през учебно време /т. е. в периода от 15.09 до
31.05/, като за предстоящата учебна година няколко деца отпадат от ресурсно
подпомагане.
В отговора са наведени доводи, че заеманата от ищцата длъжност е
"пожелателна" за детската градина и се разкрива в зависимост от наличието
на финансови средства. Поради изложеното и предвид отпадането на деца за
новата учебна година, както и преустановяването на работата на екипите за
подкрепа и личностно развитие за периода след 13.03.2020 г. до 15.09.2020 г.
директорът законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с
ищцата, след което е съкратена и заеманата до този момент от нея щатна
бройка за длъжността "психолог". Тъй като щатната бройка е била само една и
липсват други сходни длъжности, ответникът поддържа, че не е бил длъжен
да извършва подбор. Ответникът оспорва доводите на ищцата за неспазване
предварителната закрила при уволнение по реда на чл. 333, ал. 4 КТ, като
заявява, че е дадено изискуемото предварително съгласие от синдикалния
орган за прекратяване на трудовия договор на ищцата по реда на чл. 328, ал.
1, т. З КТ. Поддържа, че е ирелевантно за спора наличието на трудово
правоотношение между детската градина и съпруга на председателя на
синдикалната организация.
С отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане на
7
евентуално присъденото обезщетение за оставане на ищцата без работа със
заплатеното на основание чл. 222, ал. 1 КТ обезщетение в размер от 1688. 59
лева. Наведени са твърдения, че ищцата работи като вокален педагог в
Народно Читалище "П. Р. Славейков", гр. Варна и във Вокално студио, за
което получава възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе
предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото, a и от приобщения трудов договор № 678/14.09.2018г.,
се установява по несъмнен начин, че между страните е учредено трудово
правоотношение, по силата на което въззиваемата е заемала длъжността
"психолог" в Детска градина № 8 „Христо Ботев“, гр. Варна“, както и това, че
със Заповед № 765/30.04.2020г., чиято законност се оспорва в настоящото
производство, трудовото правоотношение между страните е било прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване на обема на
работа. Като безспорно между страните е отделено и обстоятелството, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била член на
Синдиката на българските учители – Варна.
Видно от длъжностната характеристика на А.Л., подписана от нея на
17.09.2018г., същата следва да работи с децата със СОП, като осъществява
служебни контакти с тях, с техните родители и други обществени институции
и организации.
От длъжностната характеристика на А.Л., подписана от нея на 18.02.2020г. се
установява, че ищцата следва да наблюдава, оценява и оказва подкрепа на
психичното здраве и развитие на децата. В новата длъжностна характеристика
вече не е посочено, че Л. следва да работи с децата със СОП, а общо е
посочено „децата“.
Видно от искане от В.Я. - директор на Детска градина № 8 „Христо Ботев“,
отправено до председателя на Синдикалната организация към СБУ, връчено
на 20.02.2020 г., работодателят е отправил искане за изразяване на становище
8
до 27.02.2020 г. във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на
А.Л., поради намаляване обема на работата и липсата на възможност за
пренасочването на друга длъжност. По така отправеното запитване е
постъпил отговор от председателя на Синдикалната организация към СБУ на
24.02.2020 г., с който е разрешено прекратяване на трудовия договор при
условията на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
От заповед № 484/28.02.2020г. е видно, че директорът на детската градина е
наредил да бъде изпратено писмено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение на А.Л., поради намаляване на обема от работа.
От Предизвестие от 28.02.2020г. е видно, че Л. е уведомена, че на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ се съкращава щатната длъжност „психолог към
ЕПЛР“, като трудовото правоотношение ще бъде прекратено след изтичане
на установения в КТ и КТД срок от два месеца, считано от 02.03.2020г. до
30.04.2020г. Предизвестието е връчено на 28.02.2020г. на служителя, като е
подписано от него и от работодателя.
Видно от щатно разписание на длъжностите за екип за подкрепа на
личностно развитие в детска градина Христо Ботев и поименно разписание
на заетите длъжности /лист 45 и 46/ е видно, че считано от 01.01.2020г.
щатните места са 6 – едно за психолог, две за ресурсен учител, едно за
педагог, едно за логопед и две за социален педагог. А.Л. е заемала длъжността
психолог.
От щатно разписание на длъжностите за екип за подкрепа на личностно
развитие в детска градина Христо Ботев е видно, че считано от 01.05.2020г.
щатните длъжности в екипа са 5, като е отпаднала длъжността „психолог“.
От заповед № 514/16.03.2020 г. на директора на Детска градина Христо Ботев
е видно, че дейността на градината е преустановена, като се прекратяват
всички форми на дейност и работа с деца и взаимодействие с родители в
детското заведение. Със заповед № 880/20.05.2020 г. на директора на детската
градина, е възстановена дейността на детското заведение, считано от
26.05.2020 г.
Приет е списък на децата със СОП, посещавали Детска градина Христо Ботев
за периода от 26.05.2020 г. до 31.08.2020 г., от който е видно, че броят им е
9
седем.
Със заповед № 682/14.09.2018 г. на директора на детската градина е утвърден
списък на децата, които са на ресурсно подпомагане за учебната 2018/2019 г.
От списъка е видно, че броят им е 14. Като писмено доказателство по делото е
приет списък на децата, които са на ресурсно подпомагане за учебната
2018/2019 г., утвърден от директора на детската градина, от който е видно, че
броят им, считано от февруари 2019 г. е 22 деца.
От заповед № 202 – 1/27.11.2019 г., издадена от директора на детска градина
Христо Ботев е видно, че е утвърден план за подкрепа на 24 деца, които са на
ресурсно подпомагане за учебната 2019 г. до 2020 г.
От заповед № 3/16.09.2019 г. на директора детската градина, се установява, че
броят на децата, които са на ресурсно подпомагане през учебната 2019/2020 г.
е 24.
Със заповед № 444/05.02.2020 г., за още пет деца, извън списъка, посочен в
заповедта от 16.09.2019 г. е назначен екип за подкрепа на личностното
развитие, в който е включена и ищцата Л., за учебната 2019/2020 г.
От приетото пред настоящата инстанция писмо от Регионален център за
подкрепа процеса на приобщаващото образование – Варна с изх. № РД 07-
242/11.02.2021г. е видно, че в детска градина Христо Ботев гр. Варна, за
учебната 2019-2020г. се обучават 29 деца със СОП.
От график на А.Л. - психолог в Екип за подкрепа и личностно развитие за
учебната 2019/2020 г., утвърден от директора на детската градина, е видно,
че същата следва да работи седмично с 24 деца.
От график на Л. към 06.02.2019 г., утвърден от директора на детската градина
е видно, че същата следва да работи с 23 деца.
Със заповед № 620/30.03.2020 г. на директора на детската градина, е наредено
да се разформирова Екип за допълнителна подкрепа на личностното развитие
на три от децата, с които е работела А.Л., но в заповедта е предвидено, че
отпадат срещите с учителите на групата, педагогическия съветник, ресурсен
учител и логопед. В заповедта не е поменато името на ищцата Л., като не е
10
предвидено и заповедта да бъде сведена на нейното внимание.
Като писмени доказателства по делото са приети документи от Регионален
център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование – град Варна, от
които се установява, че на 04.12.2018 г., на 03.05.2019 г. и на 04.02.2020 г. е
дадено одобрение за предоставяне на допълнителна образователна подкрепа –
до края на образователния етап на деца от ДГ № 8 „Христо Ботев“ град Варна.
От дневници за учебната 2018/2019 г. и за учебната 2019/2020 г. се
установяват провежданите от ищцата занимания с децата като е
осъществявала такива до 09.03.2020г.
От справка за актуално състояние на трудовите договори на А.Л. към
25.09.2020 г. /лист 555/ се установява, че последната се намира в трудово
правоотношение с Национално училище по изкуствата Добри Христов,
считано от 31.08.2020 г., като заема длъжността „училищен психолог“.
Видно от писмо на Община Варна, дирекция "Образование и младежки
дейности" от 06.10.2020 г. /лист 558/, бюджетът на общинските детски
градини и училища за 2020 г. се коригира за периода от 15.09.2020 г. до
31.12.2020г.
По делото е допуснато събирането и на гласни доказателства, чрез разпит на
двама свидетели на страната на ответника – въззивник в настоящото
производство.
В показанията си свидетелката Ивелина Кръстева сочи, че работи като
педагогически съветник в Детска градина Христо Ботев гр. Варна. Сред
децата, които посещават учебното заведение има такива със специални
образователни потребности. Към декември месец 2018г. броят на децата със
СОП в градината бил 8, като впоследствие нараснал. В края на учебната
2018/2019 г. и началото на учебната 2019/2020 г. децата със СОП са 29.
Уточнява, че децата със специални образователни потребности могат да
намаляват по две причини – приключване на образователния етап и по
решение на екипа за предоставяне на подкрепа или на родителите. Екипът за
работа с деца със специални образователни потребности следва да има
задължително ресурсен учител и препоръчително също логопед и психолог.
Свидетелката сочи, че Л. е работила като психолог в горепосочения екип, като
11
първоначално учебната 2018-2019 година е започнала работа с 12 деца, а до
края на учебната година те вече са били 29. През следващата учебна година –
2019-2020г. Л. си е продължила работа с тези 29 деца. Уточнява, че в резултат
на въведеното извънредно положение, още през февруари месец 2020 г. е
започнала промяна в работната обстановка като децата със специални
образователни потребности са започнали да отсъстват от учебните занимания.
Не е била предвидена възможност за работа с психолог по време на
извънредното положение. Свидетелката сочи, че към 31.05.2020г. 11 от
децата отпадат официално, тъй като отиват в първи клас. От 13.03.2020 г. до
26.05.2020 г. е имало неприсъствен режим в детската градина като след
26.05.2020 г. на децата със специални образователни потребности не им е
била предоставяне подкрепа от екипа поради указания от МОН, МЗ и
Регионалното управление и Регионалния център за подкрепа и приобщаващо
образование. Свидетелката уточнява, че при отпадането на деца със
специални образователни потребности се получава корекция във финансовата
част на бюджета на градината задължително. Заявява, че след обявяване на
извънредното положение ищцата не е извършвала онлайн консултиране като
от Община Варна, а само свидетелката е била оторизирана да предоставя
подкрепа на децата със специални образователни потребности. След
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, децата със специални
образователни потребности работят с логопед, ресурсен учител и специален
педагог като на никого не е възложена психологическата работа, предвид
това, че психологът не е задължителен елемент от екипа. При работата с
децата със специални образователни потребност на Л. се е налагало да работи
и с другите деца от групата, с оглед взаимодействието между децата, както и
с родителите на децата.
В показанията си Е.В. сочи, че заема длъжността заместник директор на
Детска градина Христо Ботев град Варна. Твърди, че Л. е заемала длъжността
психолог към екип за подкрепа и личностно развитие и е работила само с деца
със специални образователни потребности. През учебната 2019/2020 г. децата
със специални образователни потребности са 29. През месец февруари 2020 г.
са 29, а през месец март са били 26, но реално не са присъствали толкова.
Свидетелката сочи, че след възстановяване на работата на градината след
извънредното положение са се върнали само някои от децата. През новата
12
учебна година 2020/2021 г. няма постъпили нови деца със специални
образователни потребности, а в градината се е работело с 13 деца. Уточнява,
че бюджетът на детската градина е свързан и с броя на децата със специални
образователни потребности. Свидетелката сочи, че след прекратяване на
трудовото правоотношение на Л., никой друг не извършва функциите на
психолог в детската градина. Твърди, че ищцата не е извършвала онлайн
дейност по време на извънредното положение. Заявява, че ищцата е работила
с деца от групите и родителите на деца със специални образователни
потребности, за да подпомогне развитието на децата. Нормата за работа с
деца със специални образователни потребности е 30 часа, като ако децата са 5
няма да може да се покрие задължителната преподавателска норма.
По делото е допусната тройна Съдебно счетоводна експертиза. От
заключението по същата се установява, че претендираното от ищцата
обезщетение се изчислява съобразно последният пълен отработен месец, като
в конкретния случай то възлиза на 1 688,59 лева. Отразено е, че от септември
2020 г. ищцата е започнала работа при нов работодател, като размерът на
възнаграждението ѝ възлиза на 1 151 лева.
При тези данни вещите лица са посочили, че дължимото възнаграждение по
чл. 225 от КТ възлиза на 7 829,54 лева. Обезщетението по чл. 220 КТ възлиза
на сумата от 1 688,59 лева. По отношение на обезщетението по чл. 224 от КТ
вещите лица са посочили, че Л. има правно на 57 работни дни платен годишен
отпуск, като се полагат и 5 дни допълнителен отпуск през 2020 г. при
извънредно положение, съобразно предвиденото в чл. 47, ал. 1 от Общински
КТД от 18.03.2019 г. Обезщетението на ден е в размер на 84.43 лева.
Експертите са установили, че Л. не е ползвала 19 дни от полагащия се
платен годишен отпуск за 2020 г., поради което дължимото затова
обезщетение е в размер на 1 604,17 лева. Вещите лица отразяват, че ако се
използва месец март като последен отработен месец, дневното трудово
възнаграждение възлиза на 80,41 лева, поради което обезщетението по чл. 224
КТ е в размер на 1 527,79 лева. по отношение на останалите обезщетения не е
налице промяна в размера на същите и при трите варианта на изчисление.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
13
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд
е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на
допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
По предявения и уважен иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
При така предявения иск за признаване на извършеното уволнение за
незаконно, съгласно правилата за разпределение на доказателствена тежест в
процеса, ответникът е следвало в условията на пълно и главно доказване да
докаже законосъобразността на извършеното уволнение. Видно от Заповед №
765/30.04.2020г., правоотношението между страните е прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване обема на работа.
Действително във връченото на А.Л. предизвестие за прекратяване на
трудовия договор е посочено, че същата ще бъде съкратена на основание чл.
328, ал.1, т. 3 от КТ, поради съкращаване на щатната длъжност „Психолог
към ЕПЛР”, която тя заема. Макар в предизвестието да е посочено правно
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – намаляване обема на работа, а в
обстоятелствената част на предизвестието да е посочено, че ще бъде закрит
щатът, което е очевидно разминаване в основанията за прекратяване на ТПО,
същото не е от решаващо значение по делото, доколкото законът гарантира
14
защитата на служителите и работниците срещу незаконно уволнение, като им
дава възможност да обжалват заповедта, с която са уволнени. Следва да се
има предвид и, че доколкото намаляването на обема на работа и
съкращаването на щата са съвместими основания, то те могат да се използват
кумулативно от работодателя, като не е необходимо и двете да са налице. От
друга страна КТ гарантира правото на защита на работника и служителя
срещу самата заповед за уволнение. В настоящия случай заповедта същата е с
посочено правно основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, като в обстоятелствената
част е отразено, че правоотношението се прекратява поради намаляване
обема на работа, тоест правната квалификация съответства на писмено
изложеното основание. Предвид горното, ищцата е знаела, че трудовият
договор се прекратява поради намаления обем на работа в детската градина.
За да бъде законосъобразно така извършеното уволнение, то следва по делото
да се установи, че основанието за прекратяване на отношенията е
съществувало в обективната действителност към момента на връчване на
писменото предизвестие на ищцата, така и към момента на прекратяване на
трудовия договор. Намаляването на обема на работа трябва да е трайно, като
същото следва да засяга конкретния служител. Освен горното, следва да
съществува обективна връзка между намаляването и необходимостта
работодателят да реорганизира работния процес - било като преустанови
дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като
разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла, между други
служители в детската градина.
Видно от събраните по делото писмени доказателства (писмо от Регионален
център за подкрепа процеса на приобщаващото образование – Варна,
графиците на А.Л. и заповедите на директора на детската градина), към
датата на връчване на писменото предизвестие – 28.02.2020г., в детска
градина Христо Ботев град Варна са се обучавали 29 деца със специални
образователни потребности. Към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение броят на децата със СОП вече е бил с три по-малко. От
представените по делото доказателства се установява, че броят на децата,
които са със специални образователни потребности трайно е нараствал, като
към датата на постъпване на работа от Л. същият е бил 14. Впоследствие
броят им е растял, като както беше посочено по-горе, към датата на връчване
15
на предизвестието вече е бил повече от два пъти повече от началния, при
който ищцата е била назначена. Предвид това, настоящият състав на съда
намира, че по делото се установява нарастване на обема на работа, а не
неговото намаляване.
Следва да се има предвид и установеното от приложените по делото
длъжностни характеристики на ищцата. Видно от характеристиката от
17.09.2018г. Л. е следвало да работи с децата със СОП, като осъществява
служебни контакти с тях, с техните родители и други обществени институции
и организации. От длъжностната характеристика от 18.02.2020г. се
установява, че ищцата вече следва да наблюдава, оценява и оказва подкрепа
на психичното здраве и развитие на децата. В тази длъжностна
характеристика вече не е посочено, че Л. следва да работи с децата със СОП, а
общо е посочено „децата“, от което следва да се изведе извода, че нейните
задължения дори са се увеличили, доколкото вече е предвидено тя да работи с
всички деца от детската градина.
Всичко гореизложено се установява и от изслушаните по делото свидетели,
допуснати до разпит в полза на ответната страна. И двете свидетелки сочат,
че при започване на работа на ищцата, същата е работила с 12 деца, като
броят им постепенно на нараствал и към дата на връчване на предизвестието
вече е бил 29. Установява се и че Л. е работела не само с децата със СОП, а и
с други деца от групите в детската градина, с родители, както и с другите
преподаватели.
Не следва да се приеме за основателно възражението на въззивната страна, че
тъй като децата със СОП не са посещавали детската градина през периода на
извънредното положение в страната, това недвусмислено води до намаляване
на обема на работа. Действително работата в детската градина с деца е била
преустановена в този период, но извънредното положение е обявено на
13.03.2020г., а предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение
на въззиваемата е връчено на 28.02.2020г. – две седмици по-рано. Предвид
ноторно известната динамика на развитието на паднемичната обстановка в
страната към онзи момент, не би могло да се приеме, че директорът на
детската градина е знаел или е можел да предположи, че работата с деца ще
бъде ограничена или преустановена, нито каква би била продължителността
16
на това ограничение.
Както беше посочено по-горе, основанието за прекратяване на
правоотношение следва да е съществувало към датата на връчване на
предизвестието на служителката, която дата. Такова доказване по делото не е
проведено, напротив, работодателят обосновава извършеното доказателство с
епидемичната обстановка и намалялата работа поради нея – все обстоятелства
настъпили в по-късен момент. Несъстоятелно е и твърдението, че дори след
възстановяване на работата в детската градина, част от децата със СОП не са
се върнали и не са подновили присъствените си занимания. Присъствието на
децата в детската градина е въпрос на лична преценка на техните родители,
като същите са можели във всеки един момент да решат децата им да
подновят присъственото си обучение. Предвид горното, не би могло да се
приеме, че е било налице обективно намаляване на обема на работа с децата
със СОП, а още по-малко същото е имало харакера на продължително такова
към момента на връчване на предизвестието и към момента на прекратяване
на ТПО.
Неотносимо към предмета на спора е твърдението на въззивната страна, че за
учебната 2020г.-2021г. от ресурсно подпомагане отпадат 11 деца, тъй като
същите преминават в по-горен етап на обучение. Това обстоятелство би
имало значение при преценка за намаляване обема от работа през новата
учебна година, а не следва да се отнася към доста по-ранния момент на
връчване на предизвестието на ищцата. Не би могло да се приеме като
относимо към предмета на доказване и обстоятелството, че намаляването на
броя деца със СОП пряко се отразява на бюджета на детската градина.
Действително ако децата в учебното заведение са по-малко, то и
финансираното на същото ще е по-ниско, но видно от доказателствата по
делото, корекцията на бюджета на детската градина е предвидена при новата
учебна 2020-2021г., което отново не би могло да се отнесе към датата на
предизвестието и уволнението.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав на съда намира, че
недоказано по делото е останало основанието, на което е прекратено
трудовото правоотношение между страните, поради което уволнението е
незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.
17
По предявения иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
По делото не се установи основанието, въз основа на което е извършено
уволнението. Предвид това и при така формирания извод на съда относно
незаконосъобразността на извършеното уволнение, неоснователно се явява и
възражението на въззивната страна за отхвърляне на предявения иск за
възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ също е обусловен от заключението на
съда относно законосъобразността на извършеното уволнение. В тежест на
ищеца е било да докаже, че след атакуваното уволнение е останал без работа
за претендирания от него период, както и да докаже размерът на трудовото си
възнаграждение, въз основа на което да се изчисли дължимото обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е започнала
работа в Национално училище по изкуствата Добри Христов, считано от
01.09.2020 г. Предвид това, съгласно нормата на чл. 225, ал. 2 от КТ, Л. има
право на обезщетение равно на пълното брутно трудово възнаграждение,
считано от 30.04.2020г. до 31.08.2020г., както и на разликата между него и
това, за което е започнала да работи при новия си работодател. Видно от
изготвената и приета от съда тройна съдебно-счетоводна експертиза,
размерът на брутното трудово възнаграждение на А.Л. в детска градина
Христо Ботев в било е в размер на 1 688,59 лева, а в Национално училище по
изкуствата Добри Христов е в размер на 1 151 лева. Вещите лица са
изчислили, че при така установените възнаграждения по двата трудови
договора, на ищцата се дължи сума в размер на 7 829, 54 лева. След
законосъобразно извършеното прихващане между така посочената сума и
изплатеното на ищцата обезщетение по реда на чл. 222 от КТ (за което е
отпаднало основанието при отмяна на уволнението), в полза на Л. следва да
бъде присъдена сумата от 6 140,59 лв.
При това положение, съдът намира, че възражението на въззивника срещу
решението по иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 от КТ е неоснователно, и като такова
следва да бъде оставено без уважение, а обжалваното решение следва да се
потвърди.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно и възражението срещу
решението, в частта в която е присъдено обезщетение в размер на 156,37 лв.
18
на основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Същото е неоснователно, доколкото
размерът на обезщетението се изчислява в съответствие с нормата на чл. 224,
вр. с чл. 177 от КТ, която предвижда, че същото се изчислява от начисленото
при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който
работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Предвид
това, няма основание да се приеме, че обезщетението следва да се намали с
10%, представляващи данък върху доходите на физическите лица.
Законодателят изрично е предвидил, че обезщетението по чл. 224 от КТ се
изчислява върху брутното трудово възнаграждение, поради което същото
следва да се заплати в този размер, а не от него да се удържат данъци и/или
осигурителни вноски.
Доколкото е неоснователно възражението срещу така присъденото
обезщетение, дължимо на А.Л. на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, то
неоснователно се явява и обусловеното от него възражение за дължимата
лихва за забава, дължима на основание чл. 86 от ЗЗД.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 280041/24.03.2021г. от
адвокат А.П., процесуален представител на Детска градина № 8 „Христо
Ботев" - гр. Варна гр. Варна, ул. "Средна гора" № 45, представлявана от
Е.Т.В. - директор съгласно заповед за заместване № 217/16.12.2020 г., срещу
Определение №262579/09.03.2021 г. постановено по гр.д. № 6441/2020 г. по
описа на ВРС, 47 състав, с което съдът е изменил Решение №
261779/23.12.2020 г. постановено по делото, в частта за разноските присъдени
в полза на А. К. Л. с ЕГН **********, като е осъдил детската градина да
заплати допълнително сумата от 605.19 лева, представляващи сторени
съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
В жалбата са изложени съображения, че разноски не следва да бъдат
възлагани на жалбоподателя, тъй като предявените искове са неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени. По отношение на размера на
присъдените разноски счита, че същият не е съобразен с отхвърлителната част
на решението на ВРС. Постигнатият от страната правен резултат не се
19
припокрива с първоначалния размер на претенциите, с които е сезиран съдът
и във връзка с които е уговорено възнаграждението в размер на 1220 лв. Сочи,
че страната не е конкретизирала за всеки конкретен иск какъв е точният
размер на уговореното възнаграждение, поради което следва да се приеме, че
е уговорено равно възнаграждение за всеки един от исковете и при
присъждането на разноските следва да се намалят с оглед на отхвърлените
искове.
По изложените в частната жалба аргументи и тези подробно изложени във
въззивната жалба, подадена на 05.01.2021 г., още веднъж моли за
постановяване на определение в искания от жалбоподателя смисъл.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба , в който
насрещната страна сочи, че намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Намира постановеното Определение за правилно и законосъобразно.
Частната жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок. В
предвидения в закона срок е постъпил и отговор на частната жалба. Жалбата
и отговорът изхождат от лица с надлежна процесуална легитимация, при
наличие на правен интерес. Атакуван е подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество с решението по делото.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като
съображенията на състава в тази насока са следните:
Неоснователно е възражението, че на ищцовата страна не е следвало да се
възлагат разноски, тъй като предявените от нея искове са неоснователни.
Такова възражение не следва да бъде разглеждано в производството по реда
на чл. 248 от ГПК, тъй като същото е относимо към крайния изход на спора
по същество.
Що се касае до възражението, че ищцата не е конкретизирала за кои от
исковете си е заплатила адвокатско възнаграждение, поради което същото
следва да бъде прието като платено общо за всички претенции и респективно
присъдено съобразно с цялата отхвърлена част от тях, настоящият състав на
съда намира следното:
20
Видно от исковата молба, депозирана на 15.06.2020г., А.Л. е предявила
обективно кумулативно съединени искове срещу Детска градина Христо
Ботев, град Варна, с които е поискала от съда да отмени уволнението , да я
възстанови на работа, както и да присъди обезщетения за оставането без
работа, за неползван платен годишен отпуск, да бъдат присъдени лихви,
както и да бъде заличено уволнението в трудовата книжка. Всеки от
исковете е изрично номериран в петитума на исковата молба. В приложения
към исковата молба Договор за правна защита и съдействие от 15.06.2020г. е
посочено, че А.Л. и адвокат М.П. са договорили възнаграждение за завеждане
на трудово дело, като възнаграждението което е платено в брой на
процесуалния представител е в размер на 1220 лв. и е дължимо за първите два
иска. Действително в договора не са посочени конкретно кои са първите два
иска, но доколкото договорът е приложен към исковата молба, в която
исковете са изрично номерирани, то недвусмислено се установява, че
възнаграждението е предвидено за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и по чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ.
Тези два иска са уважени от РС Варна, а както беше посочено по-горе,
изводите на настоящия състав на съда не се различават от тези на
първоинстанционния състав. Предвид това, сумата от 1220 лева следва да
бъде присъдена в цялост на ищцата.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2020 г. е посочено,
че ищцата е заплатила сумата от 200 лева за допълнителни две съдебни
заседания, като не е конкретизирано за кои от исковете е заплатена сумата.
Предвид това, следва да се приеме, че същата е обща за всеки от исковете на
Л. и следва да се раздели поравно между тях. В този смисъл е и обжалваното
Определение №262579/09.03.2021г. на РС Варна, който правилно е съобразил
размера на заплатеното възнаграждение за всяка претенция, като е присъдил
съответна част от него с оглед на уважената и отхвърлената част от всеки от
исковете. Тъй като исковете по чл. 344, ал. 1, т. и т. 2 от КТ са уважени
изцяло, за всеки от тях следва да се присъди по 25 лв. Предвид частичното
уважаване на исковата претенция с правно основание чл. 344, т.3 КТ (поради
извършеното прихващане), дължимите разноски възлизат на 19,61 лева. Като
се съобрази частичното уважаване на исковата претенция с правно основание
чл. 224 КТ и акцесорната претенция към нея с правно основание чл. 86 ЗЗД,
21
дължимите разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции
възлизат както следва – на 2,44 лева и на 2,33 лева.
В заключение, настоящият състав на съда намира жалбата за неоснователна и
като такова същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
Определение да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемата страна за
компенсация на разноските, направени за защита във въззивното
производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде уважена.
Същата претендира разноски в размер на 1000 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, както и по 200 лв. за частна
жалба и отговор на частна жалба. За разноските е представен списък по чл. 80
от ГПК, към който са приложени договори за правна защита и съдействие
както следва: Договор от 28.04.2021г. за процесуално представителство пред
въззивната инстанция по същество на спора, с платено по него
възнаграждение от 1000 лв.; Договор от 08.02.2021г. за депозирана частна
жалба, с платено възнаграждение от 200 лв. и Договор от 12.04.2021г. за
депозиране на отговор на частна жалба, с платено по него възнаграждение в
размер на 200 лв. Въззивникът е релевирал възражение за прекомерност на
всяко едно от претендираните адвокатски възнаграждения на въззиваемата
страна. Същото е неоснователно, доколкото предмет на въззивното
производство са исковете по чл. 344, ал. 1, точни 1, 2 и 3 от КТ, искът по чл.
224, ал. 1 от КТ и искове по чл. 86 от ЗЗД. Предвид това, адвокатското
възнаграждение от 1000 лв. е дори по-ниско от минимално предвиденото от
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, която предвижда,
че по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ,
който към 28.04.2021г. е 650 лв. или общо 1300 лв. само за исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Не следва да се уважи претенцията на въззивамеата страна за присъждане на
разноските по така наречената от нея частна жалба. Страната е депозирала
молба по реда на чл. 248 от ГПК, която няма характера на частна жалба, а
22
производството по нея не е такова, като това по глава двадесет и първа от
ГПК. Производството по изменение и допълване на решението в частта за
разноските не е самостоятелно производство, а продължение на основаното,
поради което за него не се дължат и респективно не следва да се присъждат
разноски. В този смисъл са Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. №
696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д.
№ 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по
гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС.
Не така стои въпросът по производството, в което се обжалва допълнителното
решение или определение на съда, постановено по депозирана молба по чл.
248 от ГПК. Това производство вече има характер на самостоятелно, за него
се дължи отделна държавна такса и страните правят разноски, чието
репариране имат право и интерес на претендират.
В заключение, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски
в размер на 1 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по
въззивното дело по същество, както и възнаграждение по защита срещу
депозираната частна жалба.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261779 от 23.12.2020 г., постановено по гр.д.
№ 6441/2020 по описа на РС-Варна, ГО, 47 съдебен състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Детска градина № 8 „Христо Ботев“, гр. Варна, представлявана от
директора Е.В. да заплати на А.Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 308, вх. 4, ет. 7, ап. 75, сумата от
1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща сторените от нея съдебно-
деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Частна жалба с вх. № 280041/24.03.2021г . от
адвокат А.П., процесуален представител на Детска градина № 8 „Христо
Ботев" - гр. Варна гр. Варна, ул. "Средна гора" № 45, представлявана от
23
Е.Т.В. - директор съгласно заповед за заместване № 217/16.12.2020 г., срещу
Определение № 262579/09.03.2021 г. постановено по гр.д. № 6441/2020 г. по
описа на ВРС, 47 състав
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, считано от 12.05.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24