№ 7419
гр. С, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110170314
по описа за 2021 година
Софийски районен съд е сезиран с предявен положителен установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1 КЗ, вр. чл. 31 от Закона за
пътищата, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД от ЗК „ф-ма” АД, с ЕИК ***** срещу С О за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
274 лв., представляваща дължима сума за възстановяване на обезщетение, заплатено от
заявителя в полза на собственик на лек автомобил марка „А“, модел „*“, с рег.№
*****, увреден при пътно-транспортно произшествие от 07.09.2020г., като вредите са
настъпили в следствие на попадане в дупка на пътното платно на ул. „Б“, срещу блок
19 в ж.к. „Д“ в гр. С, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.07.2021г., по ч.гр.д.
№41790/2021г. по описа на СРС, 25 с-в.
Ответникът С О в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва
наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение, като твърди, че
положения в застрахователната полица подпис не принадлежи на собственика на лек
автомобил марка „А“, модел „*“, с рег.№ ***** и страна по застрахователния договор,
както и поради липсата на доказателства за приемане на Общи условия от страна на
застрахования. Заявява, че не са заплатени оставащите вноски по застрахователния
договор. Оспорва се наличието на покрит риск. Оспорва констатациите в приложения
към исковата молба протокол за ПТП и размера на обезщетението. Изразява се и
становище, че вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобила, който не е
съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, във връзка с което
1
въвежда възражение за съпричиняване. Оспорва се твърдението в исковата молба, че
именно необезопасена дупка на пътното платно е станала причина за настъпване на
ПТП, като твърди, че такава изобщо не съществува на посоченото от ищеца място. По
изложените съображения се иска отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност -
намаляване размера на претендираното обезщетение поради съпричиняване на вредите
от страна на водача на процесното МПС. Оспорва представения Протокол за ПТП,
както и уведомление за настъпване на застрахователно събитие. В условията на
евентуално и при уважаване на претенцията на ищеца, предявява обратен иск срещу
„ф-ма“ АД, на когото с писмо от 13.04.2020 г. са възложени ремонтни работи по
пътната настилка в процесния участък, които е следвало да бъдат извършени в срок до
15.05.2020г. Моли за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за
производството.
Конституираното като трето лице помагач на страната на ответника „ф-ма“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Д“ № 3-5 оспорва
предявения обратен иск и моли за отхвърлянето му. Излага подробни доводи за
извършени СМР и приемането им без забележки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представена по делото застрахователна полица № 93001910078770 от
22.10.2019г., сключена между ЗК “ф-ма” АД, като застраховател, и Л В Я.а, като
застрахован, е бил сключен договор за застраховка “Каско”, по силата на който
застрахователят се е задължил да покрие до размера на сумата 14500лв. имуществените
вреди, които би претърпяло застрахованото лице като собственик на лек автомобил „А
*“, с рег.№ *****, за периода от 28.10.2019г. до 27.10.2020г.
Представен е Протокол за ПТП №1751071 от 07.09.2020г., от който се
установява, че на посочената дата, на ул. „Б“, срещу блок 19 в ж.к. „Д“ в гр. С,
управлявания от Д В Я., лек автомобил „А *“, с рег.№ *****, е преминал през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В протокола е посочено,
че механизмът на ПТП е по данни на водача. Отбелязано е, че местопроизшествието е
посетено от актосъставителя, констатитрана е увреда на предна лява гума.
По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но
на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за
фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице
/например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите
в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените от
съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него проверка
на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното
произшествие, описан в протокола, същият принципно не се ползва с обвързваща
2
доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на
съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол
на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/. Протоколът има
доказателствена сила за установеното от актосъставителя на място – че на пътното
платно има несигнализирана и необезопасена дупка, както и, че при посещението на
място е установен л.а. „А *“, с рег.№ *****, който е бил с увредна предна лява гума.
По делото е прието като доказателство Уведомление за настъпило
застрахователно събитие /на стр.7 от делото/, подадено от Д В Я., като водач на
застрахования автомобил до ЗК “ф-ма” АД на 07.09.2020г. От описанието в
уведомлението е видно, че на 07.09.2020г. движейки се по ул.Бели Мел към вкъщи е
попаднал в дупка с остър ръб и спукал предна лява гума.
От представените доклад и опис на претенция е видно, че при ЗК “ф-ма” АД е
заведена преписка по щета № 5000-1261-20-252342, като е определено обезщетение в
размер на 264лв. По делото обаче е представено само едно преводно нареждане за
изплащане на обезщетение с основание образуваната щета от 09.10.2020г. в полза на Д
В Я. за сумата от 132лв.
В исковата молба се сочи, че останалата част от определеното обезщетение в
размер на 132лв. е изплатена в полза на Л В Я.а, но не са представени доказателства за
това.
По делото са представени Общи условия на ЗК “ф-ма” АД за застраховка на
моторни превозни средства, от които са видни покритите от застраховката рискове,
като не се установява повредата на гуми, тогава когато не се дължи на износване и
фабричен дефект, да представлява изключен риск. В т.27.5 от ОУ е предвидено
изключение от задължението на застрахователя за обезщетяване на щети, като е
прието, че не се заплаща обезщетение за увреждания на гуми, джанти и емблеми, с
изключение на случаите на ПТП, регистрирано с Протокол , издаден от „Пътна
Полиция – КАТ“. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §6, т.30 от ДР на ЗДвП ПТП
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети, като дадената дефиниция изцяло
повтаря. Съдът намира, че попадането в пътната дупка, при което са причинени
материални щети по пътно превозно средство, представлява ПТП и следва да се приеме
за покрит риск.
Изслушана е и автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира
като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните. Според САТЕ
механизмът на пътнотранспортното произшествие съответства на нанесените на
застрахования лек автомобил и описани от застрахователя щети, като последните от
техническа гледна точка са в пряка причинна връзка с произшествието. Размерът на
3
причинените вреди според заключението, определен по средни пазарни цени, към
датата на ПТП, възлиза на 272,60лв. Установено е, че към момента на настъпване на
произшествието, скоростта на движение е била около 20 км/ч., т.е в рамките на
допустимата такава от 50км/ч., като не се установява наличието на пътни знаци и
маркировки, ограничаващи скоростта.
Депозирани са показания от Д В Я., който посочва, че дупката е стояла там от
много време, не е могъл да я избегне поради наличие на паркирани автомобили.
Гумата се спукала и той спрял, не посмял да кара повече, за да не „нареже“ гумата.
Дупката не била много голяма, но с остри ръбове и не е била сигнализирана. Не си
спомня за ремонт на пътя в тази част, преди ПТП.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Между ищеца, като застраховател, и третото за спора лице, собственик на л.а. „А
*“, с рег.№ *****, като застрахован, е бил сключен договор за имуществено
застраховане, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на
посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахованият
в качеството му на собственик на процесното МПС за периода на действие на
договора. Така сключеният договор за застраховка е действителен – съгласието на
страните е обективирано в писмена форма за валидност, и с оглед представяне на
доказателства за заплащане на всички вноски по застрахователната премия, е породил
действие. По отношение на оспорването на подписа на застрахованото лице, направено
от страна на ответника, настоящия състав намира, че същото е лишено от правен
нтерес, доколкото СО не е страна по застрахователния договор, нито се ползва от него,
като договора по никакъв начин не засяга пряко нейни права. Отделно от това
доводите за разминаване в подписите на лицето, подписало полицата и лицето,
отправило уведомление за щета, са изцяло неоснователно доколкото застрахователния
договор е сключен от Л В Я.а, а уведомлението е отправено от другия собственик,
управлявал лекия автомобил - Д В Я.. Застрахователния договор е сключен при Общи
условия, които са представени, като възражението на ответника, че не обвързват
застрахованото лице поради това, че не е заявил писмено, че ги приема, са
неоснователни, доколкото на стр.9 от делото е представен Констативен протокол към
застраховатеолната полица, с който застрахования е приел ОУ.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – реализираното на
07.09.2020г. пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е
претърпял описаните в Протокол за ПТП и Уведомление за настъпило застрахователно
събитие повреди, за застрахователя е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена
вреда в рамките на предвидената в договора сума.
4
Съдът намира приобщените към делото Протокол за ПТП и Уведомление за
настъпило застрахователно събитие като достоверен източник на факти и
обстоятелства във връзка с реализираното пътнотранспортно произшествие. Както в
Протокол за ПТП , така и в Уведомление за настъпило застрахователно събитие е
посочен един и същ начин на реализиране на ПТП, като от вещото лице по САТЕ е
потвърдено, че увреда на гумата на автомобила може да се получи именно при
попадане в дупка на пътното платно. В случая се касае за увреда на една от гумите на
автомобила и независимо от степента й на увреда, смяната й е обективна
необходимост, с оглед естеството й на консуматив по отношение на леките
автомобили. Възражението на ответника за наличие на несъобразена скорост с пътната
обстановка и състоянието на пътя е неоснователно с оглед констатацията на вещото
лице по СТЕ, че скоростта на движение е била около 20 км/ч., което напълно
кореспондира със събраните по делото свидетелски показания. С оглед на изложеното
възражението за съпричиняване, направено от ответника, което е изцяло в
доказателствена тежест на тази страна, се явява неоснователно. От ответника не се
представят никакви доказателства в подкрепа на възражението. Обстоятелството, че на
място е имало дупка на пътното платно, както и увредата на гумата на автомобила са
неща, които са установени от длъжностното лице в кръга на правомощията му.
Видно от действащите между страните Общи условия на ЗК “ф-ма” АД за
застраховка на моторни превозни средства, отговорността на застрахователя покрива
щетите от събитие, довело до вреди за автомобила, като приетата дефиниция за ПТП
обхваща и попадане в пътна дупка, поради което е на лице покрит риск. По делото е
установено, че застрахователят е заплатил обезщетение в полза на Д В Я., с оглед на
което и на основание чл. 410, ал.1 от КЗ е встъпил в правата на увредения срещу
делинквента до размера на заплатеното. Макар формалният прочит на цитираната
разпоредба да сочи като лице, спрямо което застрахователят има регресно притезание,
причинителя на вредата, настоящият съдебен състав приема, че застрахователят се
суброгира в правата на застрахования и спрямо лицето, което носи гаранционно-
обезпечителна отговорност за вредите, причинени виновно и противоправно от
другиго. Горното съответства на законодателната идея платилия застрахователно
обезщетение застраховател да встъпи в правното положение на удовлетворения
застрахован и да разполага с неговите средства за защита на накърнените му
субективни права. С оглед на изложеното и доколкото настоящия състав приема, че
видно от изслушаната САТЕ и от уведомление –декларация, изготвено от водача на
л.а. при ПТП, както и от свидетелските показания, последното се е осъществило
именно по начина, описан в Протокола за ПТП и Уведомление за настъпило
застрахователно събитие, а именно, че застрахования лек автомобил е попаднал в
необезопасена дупка на пътното платно на улица на територията на гр. С, намира, че са
налице предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на
5
общината за причините вреди – налице е противоправно бездействие от страна на
служител на общината за изпълнение на вменените на общината от чл. 31 от Закона за
пътищата задължения за ремонтиране и поддържане на общинския път- нейна
собственост /чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС/, където е
настъпило ПТП, като вината на съответния служител, чиято самоличност е
ирелевантна, се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), и е
налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и
понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат. Не е
изпълнено задължение за обезопасяване на потенциално опасно съоръжение и не е
маркирано наличието на дупки.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на Столична Община по отношение на застрахователя на основание чл.
410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД. От страна на „ф-ма“ АД обаче са представени
доказателства за заплащане единствено на сума в размер на 132лв. с преводно
нареждане от 09.10.2020г. в полза на Д В Я.. Не са представени доказателства за
заплащане на сума в размер на още 132 лв. в полза на Л В Я.а. Поради посоченото „ф-
ма“ АД е встъпило единствено в правата на Д В Я. спрямо причинителя на вредата,
доколкото само в негова полза е заплатено обезщетение. Доколкото в конкретния
случай определената от изслушаната автотехническа експертиза стойност на ремонта
на лекия автомобил възлиза на сума, по-висока от заплатената като обезщетение в
полза на Д В Я., регресната искова претенция следва да бъде уважена за сумата от
132лв. Върху дължимата сума ответникът следва да бъде осъден да заплати законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК
/15.07.2021г./ до окончателното изплащане. Следва да се присъди и сумата от 10лв.
ликвидационни разноски, доколкото не надхвърлят обичайните такива.
По обратния иск:
Към отговора на исковата молба е представен Договор от 14.06.2019г. сключен
между С О, като възложител и „ф-ма“ АД, като изпълнител, по силата на който
изпълнителят се е задължил да извършва на територията на С О – VII зона, включваща
райони „П“, „М“, „С“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения. Срокът на договора е 48 месеца, като изпълнителят поема и
гаранционна отговорност за извършения ремонт – следва да отстранява появили се
дефекти в гаранционния срок, който за пътища и улице е 2 години, като отстраняването
следва да е в 5 дневен срок от установяването им.
От приложенията към договора е видно, че улица „Б“ се включва в VII зона и е
изготвен план на състоянието й. С Протокол от 29.06.2020г. са констатирани
извършени СМР на ул.Б. Видно от протокола е направена асфалтова кръпка на
52,60кв.м., като от количествената сметка е видно, че 52,60кв.м. включва всички дупки
6
от двете схеми. От схемите не може да се установи къде е бл. на ул.Б и дали пред него
е отразена дупка, която е следвало да се отстрани. Доколкото обаче предмета на
договора е цялостна поддръжка изправността на улиците, включени в съответната
зона, то „ф-ма“ АД отговаря за отстраняване на дупка, дори и да не е отразена в
схемите. По делото от Протокола за ПТП и от свидетелските показания се установява
наличието на дупка на пътното платно на ул.Б към 07.09.2020г., т.е. малко над 2 месеца
след като извършените СМР на тази улица са приети. Следователно „ф-ма“ АД носи
отговорност – или договорна /поради това, че не е изпълнило задължението си за
текущ ремонт на улицата/ или гаранционна /за това, че се е появила дупка там където
са извършени СМР/ към възложителя, която обхваща и произлезлите вреди от
неизпълнение на задължението за текущ ремонт и поддръжка на ул.Б. Доколкото С О
дължи на „ф-ма” АД сумата по регресна претенция, то основателен се явява и обратния
иск до този размер от 132лв., към който следва да се прибавят и дължимите
ликвидационни разноски, доколкото също представляват пряка вреда от
неизпълнението.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на
уважената част от иска в размер на общо 189,16лв. за платена държавна такса,
депозити за допуснатата експертиза и призоваване на свидетел и юрисконсултско
възнаграждение /при определен минимален размер от 100лв./.
В полза на С О се дължат разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК съразмерно на
отхвърлената част от иска в общ размер на 96,35лв. за заплатен депозит за работа на
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение /при определен минимален размер от
100лв./.
С оглед частично уважаване на претенцията следва да се намалят разноските по
ч.гр.д. №41790/2021г. по описа на СРС, 25 с-в до сумата 12,96лв. за заплатена
държавна такса и до 25,91лв. за присъдено юрисконсултско възнаграждение.
„ф-ма“ АД следва да бъде осъден да заплати на С О разноските, сторени по
обратния иск в размер на 50лв. за заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С О, с адрес: гр. С, ул. “М”
№, че дължи в полза на ЗК “ф-ма” АД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление:
гр.С, бул.”С Ш” №67А, сумата 142 лв., представляваща дължима сума за
възстановяване на обезщетение, заплатено от заявителя в полза на собственик на лек
7
автомобил „А *“, с рег.№ *****, увреден при пътно-транспортно произшествие от
07.09.2020г., като вредите са настъпили в следствие на попадане в дупка на пътното
платно на ул. „Б“, срещу блок 19 в ж.к. „Д“ в гр. С, ведно със законна лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.07.2021 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
28.07.2021г., по ч.гр.д. №41790/2021г. по описа на СРС, 25 с-в, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за установяване дължимост на сума над присъдения размер от 142лв. до
пълния предявен размер от 274лв., като недоказан.
ОСЪЖДА „ф-ма“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
„Д“ № 3-5 да заплати на С О, с адрес: гр. С, ул. “М” № по предявен обратен иск сума в
размер на 142лв., представляваща претърпяна от С О вреда поради неизпълнение на
задължение на дружеството по Договор от 14.06.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата от 17.12.2021г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК разноски по обратния иск в размер на 50лв. за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр. С, ул. “М” №, да заплати на ЗК “ф-ма” АД, с ЕИК
***** и седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”С Ш” №67А направените по
делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на общо 189,16лв.,
както и разноски по ч.гр.д. №41790/2021г. по описа на СРС, 25 с-в в размер на 12,96лв.
държавна такса и 25,91лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК “ф-ма” АД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.”С Ш” №67А да заплати на С О, с адрес: гр. С, ул. “М” № на основание чл.78, ал.3
ГПК разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска в общ размер на
96,35лв.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8