Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 123 14.04.2020г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на четвърти март
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 85 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 и чл. 216, ал.6 /отм., ДВ бр.25/ 2019г./ от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано по
жалба, подадена от „ЛЪКИ 9” ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, бул. „***” № 117, представлявано от управителя З.К.Т., против Заповед №
ДК-10-ЮИР-1 от 17.01.2019г., издадена от Началника на РДНСК – Югоизточен район.
С обжалваната заповед, на основание чл. 216, ал.6 от ЗУТ във вр. с чл.185, ал.3
от ЗУТ, е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 19-334/ 30.07.2018г.,
издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, за строеж: „Делба на
кафе-аперитив, магазин за промишлени стоки и финансово-брокерска къща”, находящ
се в УПИ II – жил. строителство и КОО от кв. 62б по плана на гр. Стара Загора,
в сграда с идентификатор 68850.515.123.2 по кадастралната карта, с
административен адрес бул. „***” № 117, с възложител „ЛЪКИ 9” ООД, ведно с
одобрените инвестиционни проекти.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на разпоредената
с нея отмяна на издадените строителни книжа, по съображения за постановяването
й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие и при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните
разпоредби на ЗУТ и на Закона за собствеността. Жалбоподателят оспорва като
неправилен и необоснован направения от решаващия административен орган извод,
че с разрешеното преустройство е извършено присъединяване на обща част –
коридор, към притежавания от „ЛЪКИ 9” ООД самостоятелен обект, без да са
спазени изискванията на чл.185, ал.3 от ЗУТ. Поддържа, че този коридор е бил
включен в площта на притежавания от „ЛЪКИ 9” ООД обект за търговска дейност с
идентификатор 68850.515.123.2.3, както съгласно нотариалния акт за собственост,
така и съобразно отразеното в кадастралната карта и кадастралните регистри и в
одобрените проекти за преустройства от 1995г. до настоящия момент. Твърди, че от събраните по делото доказателства, в
т.ч. от заключенията на изпълнената съдебно-техническа експертиза, безспорно се
установява, че коридорът не представлява обща част по естество и/или по
предназначение по см. на чл.38 от Закона за собствеността и съотв. че не са
налице сочените в обжалваната заповед и възприети от Началника на РДНСК – ЮИР
несъответствия и нарушения, обуславящи незаконосъобразност на издаденото разрешение
за строеж. По подробно изложени в жалбата и в представеното от пълномощника на
оспорващия писмено становище съображения е направено искане за отмяна на оспорената
Заповед № ДК-10-ЮИР-1 от 17.01.2019г. на Началника на РДНСК – Югоизточен район,
като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник
на РДНСК – Стара Загора /конституиран като страна в производството по делото с
Определение от 26.06.2019г., като правоприемник на Началника на РДНСК - ЮИР/, чрез
процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното писмено
становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед е отменено Разрешение
за строеж № 19-334/ 30.07.2018г. на Главния архитект на Община Стара Загора, поради
несъответствие в площите на преустройвания обект – действително включените в
преустройството и притежаваните от „ЛЪКИ 9” ООД и извършеното приобщаване на
обща част – коридор, към притежавания от „ЛЪКИ 9” ООД самостоятелен обект, без
да са спазени изискванията на чл.185, ал.3 от ЗУТ. С подробно изложени
съображения се обосновава, че наличието на констатираните нарушения, като
основание за постановената отмяна на одобрения инвестиционен проект и на
издаденото въз основа на него разрешение за строеж, се потвърждават от
събраните по делото доказателства.
Главният архитект на Община
Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, поддържа подадената
от „ЛЪКИ 9” ООД жалба. Излага доводи, че необосновано и при неправилно
приложение на закона с оспорената Заповед № ДК-10-ЮИР-1 от 17.01.2019г. на
Началника на РДНСК – ЮИР са отменени като незаконосъобразни одобрен
инвестиционен проект и Разрешение за строеж № 19-334/ 30.07.2018г.
Заинтересованата страна – „НЕСА” ООД,
гр. Севлиево, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното
писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
закона с обжалваната заповед Началникът на РДНСК – ЮИР е отменил Разрешение за
строеж № 19-334/ 30.07.2018г., издадено от Главния архитект на Община Стара
Загора. Излага подробни съображения, че от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установяват и потвърждават и двете нарушения, възприети от
решаващия административен орган като основание за отмяна на одобрените
строителни книжа.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото
производство - „ЛЪКИ 9” ООД, гр. Стара Загора, е собственик на обект с
предназначение „за кафе-аперитив, магазин за промишлени стоки и
финансово-брокерска къща”, находящ се в УПИ II – жил. строителство и КОО от кв.
62б по плана на гр. Стара Загора, в сграда с идентификатор 68850.515.123.2 по
кадастралната карта, с административен адрес бул. „***” № 117. Съгласно нотариален
акт № 2, том І, рег. № 183, дело № 28/ 1998г. и Договор от 27.10.2005г. за
прехвърляне чрез продажба на предприятието на едноличен търговец, дружеството е
придобило в собственост магазин /бивш „Китка”/ - като обособена част, състоящ
се от търговски зали на финансово-брокерска къща, магазин за хранителни стоки и
кафе-аперитив, складове, коридори и санитарен възел с обща застроена площ 368.26кв.м
и избено помещение от 180.93кв.м. Със Заявление вх. № 19-04-152/ 05.06.2018г.
до Главния архитект на Община Стара Загора /л.65 по делото/, от „ЛЪКИ 9” ООД е
направено искане за извършване на оценка за съответствие на инвестиционен
проект във фаза технически проект за строеж: „Делба на кафе-аперитив, магазин
за промишлени стоки и финансово-брокерска къща” със ЗП и РЗП 368.26кв.м,
находящ се в УПИ II – жил. строителство и КОО от кв. 62б по плана на гр. Стара
Загора. Към заявлението е приложен инвестиционен проект с обяснителна записка
към него в части „Архитектурна”, „Строителни конструкции”, „Електрическа” и
„ВиК” и изготвена Оценка за съответствие на част „Конструктивна”. С Решение по
т.5.5 по Протокол № 23/ 06.06.2018г. е извършена оценка за съответствие на
инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите от ЕСУТ при
Община Стара Загора. Със Заявление вх. № 19-01-278/ 03.07.2018г. възложителят „ЛЪКИ
9” ООД е направил искане до Главния архитект на Община Стара Загора за
съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за строеж „Делба на
кафе-аперитив, магазин за промишлени стоки и финансово-брокерска къща”, със ЗП
и РЗП 368.26кв.м, находящ се в УПИ II – жил. строителство и КОО от кв. 62б по
плана на гр. Стара Загора, като проектът е одобрен на 03.07.2018г. Въз основа
на одобрения проект и подадено от „ЛЪКИ 9” ООД Заявление вх. № 19-21-269 от
19.07.2018г., на основание чл.148, ал.1, ал.2, ал.4 и чл.152, ал.1 от ЗУТ,
Главният архитект на Община Стара Загора е издал Разрешение за строеж № 19-334/
30.07.2018г., за строеж: „Делба на кафе-аперитив, магазин за промишлени стоки и
финансово-брокерска къща” /делба на кафе-аперитив, магазин за промишлени стоки
и финансово-брокерска къща в три дяла – Дял I-ви – Кафе-аперитив със застроена
площ 273.24кв.м, Дял II-ри – Магазин за промишлени стоки, съдържащ търговска
зала и складове със застроена площ 53.54кв.м и Дял III–ти – Финансово-брокерска
къща със застроена площ 41.48кв.м; обща разгъната застроена площ на трите дяла
368.26кв.м, строеж четвърта категория/, находящ се в УПИ II – жил. строителство
и КОО от кв. 62б по плана на гр. Стара Загора, в сграда с идентификатор
68850.515.123.2 по кадастралната карта, с административен адрес бул. „***” №
117, с възложител „ЛЪКИ 9” ООД, гр. Стара Загора.
Срещу издаденото
от Главния архитект на Община Стара Загора Разрешение за строеж № 19-334/
30.07.2018г., в Регионален отдел „Национален строителен контрол” при РДНСК –
ЮИР е постъпила жалба от „НЕСА” ООД, гр. Севлиево с искане за неговата отмяна като
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
административно-производствените правила.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед № ДК-10-ЮИР-1 от 17.01.2019г., издадена
от Началника на РДНСК – Югоизточен район, на основание чл. 216, ал.6 от ЗУТ във
вр. с чл.185, ал.3 от ЗУТ, е отменено като незаконосъобразно Разрешение за
строеж № 19-334/ 30.07.2018г., издадено от Главния архитект на Община Стара
Загора, за строеж: „Делба на кафе-аперитив, магазин за промишлени стоки и
финансово-брокерска къща”, находящ се в УПИ II – жил. строителство и КОО от кв.
62б по плана на гр. Стара Загора, в сграда с идентификатор 68850.515.123.2 по
кадастралната карта, с административен адрес бул. „***” № 117, с възложител
„ЛЪКИ 9” ООД, ведно с одобрените инвестиционни проекти. От фактическа страна
заповедта на първо място е обоснована с обстоятелството, че според разработения
проект по част „Архитектурна” площта на обекта – предмет на делбата, е
368.26кв.м, която площ съвпада с площта, отразена в документите за собственост
на „ЛЪКИ 9” ООД, но в чертеж „Архитектурно заснемане” на кота ± 0.00м от
одобрения проект в част „Архитектурна”, изработен в мащаб 1:50, посочената площ
на обекта от 368.26кв.м не съответства на действителната площ, след изчисляване
на квадратурата според графично отразеното на чертежа в посочения мащаб /около
400кв.м/. С оглед констатацията, че реално включената в преустройвания обект
площ е по-голяма от площта, посочена в документите за собственост на „ЛЪКИ 9”
ООД и в текстовата част на проекта, е направен извод, че възложителят не е
собственик на целия обект, включен в преустройството, като към площта на
собствения на „ЛЪКИ 9” ООД самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, са приобщени част от общите части на сградата. Въз основа на
влязло в сила Решение от 29.07.2013г. по гр. дело № 2380/ 2012г. на Районен съд
– Стара Загора и влязло в сила Разрешение за строеж № 19-674/ 18.12.2015г., е
прието, че коридорът, обслужващ входа от север, е обща част, като същият в
архитектурното заснемане на проекта за делба е включен в площта на обекта на
„ЛЪКИ-9” ООД, без да е налице уговорка по см. на чл.38, ал.2 от ЗС – тази обща
част да обслужва само помещенията, собственост на дружеството – възложител и
съотв. извършено е присъединяване на общата част към обекта на възложителя по
издаденото разрешение за строеж, без да е спазено изискването по чл.185, ал.3
от ЗУТ т.е без да е сключен договор за прехвърляне на собственост в нотариална
форма с останалите собственици в етажната собственост. Констатираното нарушение
на материалния закон е прието като основание за отмяна на одобрения инвестиционен
проект и на издаденото разрешение за строеж, като незаконосъобразни.
По делото са представени и
приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на оспорената заповед, вкл. документите във
връзка с одобрения инвестиционен проект и издаденото от Главния архитект на Община
Стара Загора Разрешение за строеж № 19-334/ 30.07.2018г. Като доказателства са
приети и преписките по предходно издадени разрешения за строеж и одобрени
инвестиционни проекти за сграда /бивш магазин „Китка”/, касаещи преустройства
на обекти – собственост на жалбоподателя „ЛЪКИ 9” ООД и на заинтересованата
страна „НЕСА” ООД.
Към материалите по делото
са приложени гр. дело № 2380/ 2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора и
адм. дело № 409/ 2011г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
По делото е назначена, изпълнена и изслушана
съдебно-техническа експертиза /първоначална и допълнителна/. Съгласно приетото
като доказателство заключение /л.142 и
сл./, по графичната част на проекта за строеж: „Делба на кафе-аперитив, магазин за
промишлени стоки и финансово-брокерска къща”, за който е издадено Разрешение за
строеж № 19-334/ 30.07.2018г. на Главния архитект на
Община Стара Загора, изчислената по графично отразеното площ на разделяния
обект и на новите три обекта, е както следва: площ на разделяния обект –
400.97кв.м; площ на кафе – аперитив – 294.36кв.м; площ на магазин за промишлени
стоки – 59.53кв.м. и площ на финансово-брокерска къща – 47.08кв.м. Има
изместване на преградната стена между кафе-аперитива и съседен от запад
самостоятелен обект, собственост на трето лице, с което е увеличена площта с
1.22кв.м. Преградна стена между стълбището и коридора в проекта за делба и в архитектурното
заснемане към него няма. Стълбището е отразено както на архитектурното
заснемане, така и на проекта за делба, като съществуващото стълбище не е предвидено
и не може да се използва за зареждане на обектите на втория етаж. По проекта за
делба коридорът, обслужващ входа за зареждане от ул. „Пазарска” и стълбището,
свързващо втория етаж с първия етаж и със сутерена, не е отразено като обща
част, а като част от самостоятелен обект с идентификатор 68850.515.123.2.3,
като коридорът, обслужващ входа от север, по КККР и всички нейни изменения, е
включен в площта на обект с идентификатор 68850.515.123.2.3.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в законово
установения срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената Заповед № ДК-10-ЮИР-1/ 17.01.2019г. е издадена
от материално и териториално компетентния административен орган по чл.216, ал.6
от ЗУТ (в действала към датата на издаването на акта редакция, отм., ДВ бр.
25/2019г.) - Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол
– Югоизточен район. Постановена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, при посочване на правното основание
за упражнената компетентност, приетите за установени факти и обстоятелства,
които са преценени и определени като релевантни за произнасянето по жалбата в
производството по реда на чл.216 от ЗУТ и при подробно обосноваване на
възприетото административно решение за незаконосъобразност на обжалваното Разрешение за строеж № 19-334/ 30.07.2018г., издадено от Главния
архитект на Община Стара Загора.
В
хода на проведената административна процедура по чл.216 от ЗУТ (отм., ДВ бр.
25/2019г.), не са допуснати процесуални нарушения, които да релевират
незаконосъобразност на крайния административен акт на основание по чл.146, т.3
от АПК. Оспорената заповед е постановена по жалба, подадена от легитимирано
лице по см. на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ, след изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за произнасянето на административния орган по
наведените с жалбата доводи досежно незаконосъобразността на разрешението за
строеж. Неспазването на регламентирания в чл.216, ал.7 от ЗУТ (отм., ДВ бр.
25/2019г.) срок за издаването на заповедта, който срок е инструктивен /в този
смисъл е ТР № 1/ 17.09.2018г. на ВАС по тълк. дело № 4/ 2016г. ОСС, І и ІІ
колегия/, не сочи на допуснато съществено процесуално нарушение.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната
заповед в случая следва да обхване преценката налице ли са установените от
административния орган юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и дали тези
факти и обстоятелства правилно са преценени като такива, обуславящи направения
извод за несъответствие с нормативно регламентираните изисквания на одобрения инвестиционен
проект и на издаденото от Главния архитект на Община Стара Загора Разрешение за
строеж № 19-334/ 30.07.2018г., като основание за тяхната отмяна.
Спорният
по делото въпрос се свежда до това дали е вярна констатацията на решаващия
административен орган, че реално включената в преустройвания обект площ, за
който е издадено Разрешение за строеж № 19-334/ 30.07.2018г. на Главния
архитект на Община Стара Загора, за строеж: „Делба на кафе-аперитив, магазин за
промишлени стоки и финансово-брокерска къща”, е по-голяма от площта на обекта,
посочена в документите за собственост на „ЛЪКИ 9” ООД и в текстовата част на
проекта и съответно правилен ли е обективирания в обжалваната заповед извод, че
възложителят не е собственик на целия обект, включен в преустройството и че към
площта на собствения на „ЛЪКИ 9” ООД обект са приобщени част от общите части на
сградата, без да е спазено изискването по чл.185, ал.3 от ЗУТ.
От събраните по делото доказателства
в т.ч. от заключението на изпълнената по съдебно-техническа експертиза, се
установява, че по графичната част на проекта за строеж: „Делба на
кафе-аперитив, магазин за промишлени стоки и финансово-брокерска къща”, за
който е издадено Разрешение за строеж № 19-334/ 30.07.2018г. на Главния
архитект на Община Стара Загора, графично отразената площ в част
„Архитектурна”, чертеж „Архитектурно заснемане” на разделяния обект и на новите
три обекта, е както следва: площ на разделяния обект – 400.97кв.м; площ на кафе
– аперитив – 294.36кв.м; площ на магазин за промишлени стоки – 59.53кв.м. и
площ на финансово-брокерска къща – 47.08кв.м. Очевидно е налице несъответствие
между графичната част на проекта /графично отразената в проекта площ на обекта
– обща площ и площ на отделните дялове/, с площта на обекта – предмет на
делбата, посочена в текстовата част на проекта и в разрешението за строеж /Дял
I-ви – Кафе-аперитив със застроена площ 273.24кв.м, Дял II-ри – Магазин за
промишлени стоки, съдържащ търговска зала и складове със застроена площ
53.54кв.м и Дял III–ти – Финансово-брокерска къща със застроена площ 41.48кв.м;
обща разгъната застроена площ на трите дяла 368.26кв.м/. В този смисъл макар формално
да се сочи, че одобреният проект и издаденото разрешение за строеж за „Делба на
кафе-аперитив, магазин за промишлени стоки и финансово-брокерска къща” са за обект
с площ от 368.26 кв.м, която площ съответства на обема на притежаваното от
„ЛЪКИ 9” ООД право на собственост, в действителност съобразно графично
отразеното в архитектурното заснемане в част „Архитектурна” на проекта,
разрешеното строителство обхваща площ, по голяма от притежаваната от
възложителя.
Обосновано с оспорената
Заповед № ДК-10-ЮИР-1/ 17.01.2019г. на Началника на РДНСК – ЮИР е прието, че с
проекта за преустройство се предвижда присъединяване на обща част към
самостоятелните обекти на възложителя – „ЛЪКИ 9” ООД, без да е спазено
изискването по чл.185, ал.3 от ЗУТ. Съображенията за това са следните:
От фактическа страна не е спорно, а и
се установява от доказателствата по делото, вкл. от заключението на изпълнената
СТЕ и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.515.123.2.3,
че по проекта за делба, въз основа на който е издадено Разрешение за строеж №
19-334/ 30.07.2018г. на Главния архитект на Община Стара Загора, коридорът,
обслужващ входа за зареждане от ул. „Пазарска” и стълбището, свързващ втория
етаж с първия етаж и със сутерена, не е отразено като обща част, а е част от
самостоятелен обект с идентификатор 68850.515.123.2.3.
Съгласно нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит чрез покупка по реда на чл. 35, ал. 1,
т. 2 от ЗППДОП № 2 от 15.10.1998г., том I, per. № 183, нот. дело № 28/1998г. и Договор от
27.10.2005г. за прехвърляне чрез продажба на предприятието на едноличен
търговец
/л.69 и сл./, „ЛЪКИ 9” ООД е придобило в собственост недвижим имот – магазин /бивш
„Китка”/ - като обособена част, находящ се в гр. Стара Загора, бул. „***” №
117, състоящ се от търговски зали на финансово - брокерска къща, магазин за
промишлени стоки и кафе - аперитив, складове, коридори и санитарен възел, с
обща застроена площ от 368,26кв.м и склад от 80,93 кв.м, заедно с
принадлежащото му право на строеж върху 549,19 кв.м върху дворното място,
представляващо имот с пл. № 1736 в кв. 62б по плана на гр. Стара Загора. Съответно по силата на Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 89/ 08.07.1999г.,
рег. № 3139, нот. дело № 1015/1999г. и Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 90/ 08.07.1999г., рег. № 3140, нот. дело № 1016/ 1999г., „НЕСА”
ООД, гр. Севлиево, е собственик на двуетажна масивна сграда с обща разгърната
застроена площ от 672кв.м, състояща се от клуб с площ от 224кв.м на първия
етаж, зала с площ от 224кв.м на втория етаж и сутерен с площ от 224кв.,
находяща се в гр. Стара Загора, бул. „***” № 117, заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел II, имот
с пл. № 1734 в кв. 62б по плана на гр. Стара Загора; магазин на първия етаж
ведно с покрита тераса с обща застроена площ от 694,60кв.м, находящи се в двуетажна
масивна сграда в гр. Стара Загора, ул. „***” № 117 и склад със застроена площ
от 97,22кв.м в сутерена на горепосочената двуетажна масивна сграда, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, съставляващо парцел II, имот с пл. 1736 в кв. 62б по плана на
гр. Стара Загора. Следователно „ЛЪКИ 9” ООД, гр. Стара Загора и „НЕСА” ООД, са
собственици на самостоятелно обособени обекти за стопанска дейност в сграда –
етажна собственост с административен адрес гр. Стара Загора, бул. „***” № 117.
С Решение № 997 от
29.07.2013г., постановено по гр. дело № 2380/ 2012г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, по предявен от „НЕСА” ООД, гр. Севлиево иск с правно основание
чл.109 от ЗС, „ЛЪКИ 9" ООД, гр. Стара
Загора, е осъдено да възстанови изцяло пода на собствения на „НЕСА" ООД склад за сухи продукти от 7.45
кв.м, представляващ част от обекта на „НЕСА"
ООД, находящ се на първи етаж в сграда с административен адрес гр. Стара Загора,
ул. „***” № 117; да възстанови изцяло разрушеното еднораменно стоманобетоново
стълбище, свързващо обекта на „НЕСА"
ООД кафе-аперитив с приземния етаж; да премахне изградената вентилационна уредба - въздухопровод,
който е изведен на фасадата на жилищния блок на етажа на „НЕСА" ООД - през северната стена на обекта
кафе-аперитив; да възстанови неправомерно включения в площта на заведението за бързо
обслужване „фаст-фууд" коридор на приземния етаж, обслужващ входа от север
и разрушеното стаманобетоново стълбище, както и стълбите от
този коридор към склада в сутерена; да осигури достъп до складовото помещение в
сутерена през разрушеното стълбище, коридора на приземния етаж и стълбите от
коридора към склада в сутерена, представляващи общи части; да премахне преградните
стени, поставени в част от складовото помещение в сутерена и да възстанови неправомерно
включените площи от складовото помещение към площта на Заведението за бързо
обслужване „фаст-фууд", всички находящи се в сграда с административен адрес
гр. Стара Загора, ул. „***” № 117, тъй като с тези СМР "ЛЪКИ 9" ООД,
гр. Стара Загора пречи на „НЕСА" ООД,
гр. Севлиево, да упражнява правото си на собственост на обекти в сутерена на
масивна сграда с обекти за стопанска дейност, находяща се в гр. Стара Загора,
бул. „***” № 117.
Решението на Старозагорския районен съд е
оставено в сила с Решение № 488 от 20.12.2013г. по въззивно гр. дело № 1416/
2013г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. И двете съдебни инстанции в
постановените решения приемат, че съществувалото в сградата еднораменно
стоманобетоново стълбище до приземния етаж, коридорът на приземния етаж и
стълбите от коридора към склада, са общи части по см. на чл.38 от ЗС и
принадлежат на всички собственици по силата на закона. В съдебните актове е прието, че разрушаването от страна на „ЛЪКИ 9” ООД
на съществувалото в сградата еднораменно стоманобетоново стълбище, включването на коридора и стълбите от
коридора към склада в сутерена в площта на заведението за бързо обслужване
фаст-фууд, представлява промяна на
предназначението на общи части на сградата без да са спазени изискванията по
чл.185, ал.2 от ЗУТ и съответно нарушаване правото на собственост и
неправомерно лишаване на „НЕСА” ООД от пълноценното ползване на собствените му помещения по
предназначение, както и на помещенията в режим на етажна собственост.
Изцяло се споделят изложените от
пълномощника на жалбоподателя доводи, че негаторният иск по чл.109, ал.1 от ЗС
е средство за защита на правото на собственост на ищеца срещу неоснователни
действия на ответната страна, въздействащи неблагоприятно върху неговия имот и
пречещи му да упражнява правото си на собственост върху имота, като със
съдебното решение по предявен иск с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС не се признава или отрича
правото на собственост на ищеца върху един имот и не може да има правосъздаващ
или правопроменящ ефект по отношение на правото на собственост в т.ч да
определя площ и граници със СПН. Но съгласно чл.297 от ГПК влязлото в сила
решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България. Зачитането на силата на присъдено
нещо на съдебния акт се състои в задължението на съответния орган да възприеме
като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в
служебна си дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като откаже всякакво
преразглеждане и пререшаване на спора, разрешен със СПН, когато този спор се
явява преюдициален спрямо въпроса, с който органът е сезиран. Зачитането на СПН
е елемент от правоприлагащата, а не правораздавателната дейност, тъй като не е
свързано с разрешаването на правен спор, а с възприемането на съдебно
установеното действително правно положение. В този смисъл преценка, която
следва да се извърши в изпълнение на чл.297 от ГПК, е има ли съдебното решение
сила на присъдено нещо и какви са нейните обективни и субективни предели – т.е
кое е спорното материално право /потвърдено или отречено със съдебното решение/
и кои са лицата, които са длъжни да съобразят своето поведение с установеното
от съда правно положение. Както беше посочено с влязло в сила Решение № 997 от
29.07.2013г. по гр. дело № 2380/ 2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
по предявен от „НЕСА” ООД иск с правно основание чл.109 от ЗС, „ЛЪКИ 9"
ООД, е осъдено да възстанови неправомерно включения в площта на заведението за
бързо обслужване „фаст-фууд" коридор на приземния етаж, обслужващ входа от
север и разрушеното стаманобетоново
стълбище, както и стълбите от този коридор към склада в сутерена и да осигури достъп до складовото
помещение в сутерена през разрушеното стълбище, коридора на приземния етаж и
стълбите от коридора към склада в сутерена, представляващи общи части в сграда,
с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „***” № 117. При влязло в сила
съдебното решение по чл.109 от ЗС, с което исковата претенция е уважена, със
СПН се явява отречено основанието за въздействие, съотв. установена
неправомерността на действията, възпрепятстващи упражняването правото на
собственост на ищеца. Зачитането на СПН на посоченото съдебно решение, в контекста на
гореизложеното, означава, правоприлагащият орган в своите актове и действия да
съобрази съдебно установеното като неправомерно /без да е спазено изискването
по чл.185, ал.2 от ЗУТ/ включване в обекта на „ЛЪКИ 9” ООД коридор на приземния
етаж, обслужващ входа от север, представляващ обща част. Да се приеме
противното в сочения от жалбоподателя „ЛЪКИ 9” ООД смисъл /че при одобряването
на проектите и издаването на Разрешение за строеж № 19-334/ 30.07.2018г.
Главният архитект на Община Стара Загора не е бил обвързан със съдебно
установената неправомерност на включването в площта на заведението за бързо
обслужване „фаст-фууд" /сега кафе-аперитив/ на коридора на приземния етаж,
обслужващ входа от север, като обща част в сграда в режим на етажна
собственост/, от една страна би обезсмислило дадената съдебна защита по чл.109
от ЗС на правото на собственост на „НЕСА” ООД от гл.т на извършеното от „ЛЪКИ 9”
ООД неправомерно приобщаване на обща част към обекта, а от друга страна би
означавало прилагането на правните последици на съдебното решение /от гл. т на
осъждането за възстановяване на неправомерно включения в площта на обекта
коридор на приземния етаж/, да бъде дерогирано с административен акт,
разрешаващ такова присъединяване, без да са изпълнени съответните законово
регламентирани изисквания, което е недопустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 202 от ГПК, субсидиарно приложима по силата на препращащата
норма на чл. 144 от АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото
лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. При извършената
оценка на първоначалното и допълнителното заключение на назначената, изпълнена
и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза и при съвкупната им
преценка с останалите събрани по делото доказателства, съдът намира, че не
следва да възприема заключението на СТЕ /с поясненията, дадени в съдебното
заседание при изслушването на допълнителното заключение/, в частта му с която е
заявено, че от 1995г. насам стълбищната клетка /която без съмнение е обща
част/, няма пряк достъп до входа на улица „Пазарска” /входа на сградата от
север/ и че този достъп бил единствено и само за собственика на обекти на
първия етаж „ЛЪКИ 9” ООД и че ако собственикът на търговски площи на втория
етаж и на обслужващи обекти в сутерена /„НЕСА” ООД/ иска да има достъп от
стълбищната клетка до посочения вход, следва да мине през обект – собственост
на „ЛЪКИ 9” ООД. Този извод се основава на предходно одобрени проекти за обекта,
като по никакъв начин не е съобразено с влязлото в сила Решение № 997 от
29.07.2013г., постановено по гр. дело № 2380/ 2012г. по описа на Районен съд –
Стара Загора и съотв. с признатото със СПН неправомерно ограничаване от страна
на „ЛЪКИ 9” ООД упражняването на правото на собственост от „НЕСА” ООД -
пълноценното ползване по предназначение на собствените му помещения и общи
площи в сградата в режим на етажна собственост, от извършените от „ЛЪКИ 9” ООД
действия по разрушаване на стълбището и
приобщаването на коридор на приземния етаж и стълбите от този коридор към
склада на „НЕСА” ООД, към заведението за бързо хранене - собственост на „ЛЪКИ 9”
ООД. Въз основа на посоченото съдебно решение, на Разрешение за строеж №
19-647/ 18.12.2015г., издадено от Началник отдел „Устройство на територията” в
Община Стара Загора за строеж „Възстановяване на стълбище” /възстановяване на
съществуващо стоманобетоново стълбище, свързващо обекта на „НЕСА” ООД – кафе
аперитив от втория етаж с приземния етаж и склад за сухи продукти от кафе аперитива
от втория етаж в имот пл. № 1735/ и одобрения към това разрешение проект и при липса на уговорка по см. на чл.38, ал.2
от ЗС между „НЕСА” ООД и „ЛЪКИ 9” ООД, необосновано и несъответно на
доказателствата по делото се явява заключението че коридорът, обслужващ входа за зареждане от ул. „Пазарска” и стълбището,
свързващо втория етаж с първия етаж и със сутерена, обслужва единствено обекти
на жалбоподателя „ЛЪКИ 9” ООД. Ирелевантно е и обстоятелството че коридорът,
обслужващ входа от север, по КККР е включен в площта на обект с идентификатор
68850.515.123.2.3, собственост на „ЛЪКИ 9” ООД.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че съответно на установените в хода на
проведеното административно производство по чл.216 от ЗУТ факти и
обстоятелства, наличието на които се потвърждава от събраните по делото
доказателства, Началникът РДНСК – Югоизточен район е приел, че при одобряването
на инвестиционния проект и издаването на Разрешение за строеж № 19-334/
30.07.2018г. са допуснати нарушенията, описани в обжалваната заповед – според
графично отразеното в архитектурното заснемане в част „Архитектурна” на
проекта, разрешеното строителство обхваща обект с площ, по-голяма от
притежаваната от възложителя съгласно документите за собственост, като към
площта на собствения на „ЛЪКИ 9” ООД обект е приобщена обща част на сградата,
без да е спазено изискването по чл.185, ал.3 от ЗУТ. Ето защо оспорената заповед,
като издадена от компетентен орган и в предвидената форма; постановена в съответствие
с материалноправните разпоредби на които
се основава, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване
с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, исканията на
ответника по жалбата и на заинтересованата страна „НЕСА” ООД за присъждане на
разноски, следва да бъде уважено. „ЛЪКИ 9” ООД следва да бъде осъдено да заплати на
Регионална дирекция за национален строителен контрол - Стара Загора възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в
размер на 150лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ и на „НЕСА”
ООД сумата от 1 200 лева, представляваща 600лв. внесени възнаграждения за
вещи лица за изпълнената съдебно-техническа експертиза и 600 лв. – договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство
по делото.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „ЛЪКИ 9” ООД със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, бул. „***” № 117, представлявано от управителя З.К.Т.,
против Заповед № ДК-10-ЮИР-1 от 17.01.2019г., издадена от Началника на РДНСК –
Югоизточен район, с която на основание чл. 216, ал.6 от ЗУТ във вр. с чл.185,
ал.3 от ЗУТ, е отменено като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 19-334/
30.07.2018г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, за строеж:
„Делба на кафе-аперитив, магазин за промишлени стоки и финансово-брокерска
къща”, находящ се в УПИ II – жил. строителство и КОО от кв. 62б по плана на гр.
Стара Загора, в сграда с идентификатор 68850.515.123.2 по кадастралната карта,
с административен адрес бул. „***” № 117, с възложител „ЛЪКИ 9” ООД, ведно с
одобрените инвестиционни проекти, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „ЛЪКИ 9” ООД със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „***” № 117, ЕИК *********,
да заплати на Регионална дирекция
за национален строителен контрол - Стара Загора сумата от 150 /сто
и петдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЛЪКИ 9” ООД със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „***” № 117, ЕИК
*********, да заплати на
„НЕСА” ООД със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „***” № 8, ЕИК
*********, сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: