Определение по дело №103/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 546
Дата: 8 април 2021 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20217180700103
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 546/8.4.2021г.

гр.Пловдив, 08 . 04 . 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, V състав,  в съдебно заседание на 11,03,2021 година в състав :           

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ                                                                                                  

при секретаря В.К., като разгледа докладваното  адм. дело № 103 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 134, ал.5  от ДОПК .

Жалбоподателят - Л.П.М. с ЕГН **********,***, чрез адв. И.  оспорва  Решение № 394/08.12.2020 г. на В.Н.Н. - Директор на териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, с което се оставя без разглеждане, като процесуално недопустимо Заявление за изменение на данъчни задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт с вх.№ 94-00-7456/23.11.2020 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив и се прекратява производството.

Жалбоподателят твърди, че  Решението на Териториалния директор на НАП – Пловдив е неправилно  и моли за неговата отмяна , ведно със законните последици от това.

Ответната страна - чрез юк. П.  иска отхвърляне на жалбата като неоснователна , по  съображения изложени в мотивите на оспореното решение  и в становището на л.6, като моли и  за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът е внесъл в о.з. за разглеждане на настоящото съдебно производство , като в първото и единствено  заседание жалбоподателят е представил и съдът е приел писмени доказателства / л. 41-43/ представляващи  справка за неговите задължения към дата 23.12.2020 г.  Съдът счита че представената справка  е неотносима към настоящия спор и по никакъв начин не влияе на приетата недопустимост от админ.орган.

Съдът след като се запозна с приложените доказателства по делото, приема че жалбата, като подадена в предвидения за това срок от страна с право и интерес от оспорването е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение териториалният директор се е произнесъл по  Заявление за изменение на данъчни задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт с вх.№ 94-00-7456/23.11.2020 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив

В заявлението се твърди, че срещу Л.П.М. е образувано ревизионно производство, приключило с издаването на Ревизионен акт № *********/26.03.2014 г., като се изразява желание, въз основа на новонастъпили факти и обстоятелства, да отпаднат установените с посочения РА задължения. Като такъв факт се сочи приключило с Присъда № 30/04.04.2019 г. н.о.х.д. дело № 1113/2018 г. на Окръжен съд Пловдив, водено срещу Л.Б.Л., който е признат за виновен в това, че през периода месец август 2012 г. до 14.05.2013 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на ЗП „Л.М."***  е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за ЗП „Л.М."*** в особено големи размери-442508 лв., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството и упражняване на стопанска дейност е използвал документи с невярно съдържание-отчетни регистри -дневници за покупки на ЗП „Л.М."***, съставени съгласно чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1, т. 3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, като е потвърдил неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му-чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС пред ТД на НАП Пловдив и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в посочените размери за конкретните периоди.

В решението  е посочено, че  никъде в процесното заявление не е посочено конкретно правно основание, на което да почива претенцията , като се извежда  извод, че се иска изменение на задължения за данъци и осигурителни вноски, установени с ревизионен акт, тоест целта на самото заявление, подадено от страна на ревизираното лице, е да инициира производство по реда на чл. 134, ал 2 от ДОПК във връзка с чл. 133 от ДОПК.

Обсъждайки събраните по преписката доказателства  и относимите правни норми ответния админ. орган е приел че с процесното заявление се иска промяна на влязъл в сила РА  и че чл. 133 от ДОПК представлява извънреден способ  за  контрол , при съблюдаване  на предпоставките в чл. 133 ал. 1 и 2  и чл. 134 от ДОПК. Посочено е че горните предпоставки не са налице , поради което заявлението е прието за недопустимо.

Съдът приема за установено , че с Ревизионен акт № *********/26.03.2014 г. за ревизиран период 01.08.2012 г. - 11.04.2013 г. в тежест на г-н М. са установени задължения за ДДС за довнасяне в размер 442 438,96 лв./главница/ и 57 651,60 лв./лихва/. РА № *********/26.03.2014 г. е обжалван по административен ред пред директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, който с Решение №582/16.06.2014г. е отхвърлил жалбата. Решението е било обжалвано по съдебен ред пред Административен съд - гр. Пловдив и след това пред ВАС, като с Решение № 874/ 28.04.2016г. по адм. д. № 2453 / 2014г. на ПАС жалбата е била отхвърлена изцяло, съответно с Решение № 7999/ 22.06.2017г. по  адм.д. №8285 /2016г. на ВАС е оставено в сила решението на ПАС.

Съдът счита , че в случая  по силата на чл. 134, ал. 3 от ДОПК изменението на публичните задължения е допустимо до изтичането на срока по чл. 109 от ДОПК.. При проследяване на срока по чл. 109,ал. 1 от ДОПК съдът  установи , че  ревизираният период е от 01.08.2012 г. - 11.04.2013 г., а от своя страна чл. 125, ал. 1 от ЗДДС постановява, че за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка - декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124.      

От друга страна  в чл. 133, ал. 2 в т. 1 - т. 5 изчерпателно са изброени основанията, при наличието на които е допустимо изменението на вече установеното задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски. Нормата на чл. 134, ал. 3 от ДОПК допълва, че изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизия е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109 от ДОПК. Видно е, че за да се допусне изменение на установени с влязъл в сила ревизионен акт задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски е необходимо да са налице кумулативно посочените от закона предпоставки.

Първата  задължителна  положителна  процесуална  предпоставка  е РА да е влязъл в сила  , а втората предпоставка е  РА да не е обжалван по съдебен ред.

В случая няма спор и това не се спори , че РА № *********/26.03.2014 г. е обжалван по административен ред , по съдебен ред пред Административен съд - гр. Пловдив и след това пред ВАС, като с Решение № 874/ 28.04.2016г. по адм. д. № 2453 / 2014г. на ПАС жалбата е била отхвърлена изцяло, съответно с Решение № 7999/ 22.06.2017г. по  адм.д. №8285 /2016г. на ВАС е оставено в сила решението на ПАС.

Производството по чл.133, ал.1 от ДОПК представлява извънреден способ за изменение на влезли в сила ревизионни актове, установяващи данъчни и осигурителни задължения. Производството е допустимо само при наличие на изрично посочените в закона предпоставки и основания, които в процесния случай липсват, поради което следва да се приеме, че заявлението  на М. е неоснователно , а оспореното решение законосъобразно.

Горното налага отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски на ответната страна в размер на 100 / сто/ лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл.134, ал.5 от ДОПК  Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Отхвърля жалбата на Л.П.М. с ЕГН **********,*** срещу   Решение № 394/08.12.2020 г. на В.Н.Н. - Директор на териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, с което се оставя без разглеждане, като процесуално недопустимо Заявление за изменение на данъчни задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт с вх.№ 94-00-7456/23.11.2020 г. и се прекратява производството.

ОСЪЖДА Л.П.М. с ЕГН **********,*** да заплати на ТД НА НАП ПЛОВДИВ 100 лева за юк. Възнаграждение.

Определението е окончателно.

Административен съдия: