№ 1306
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000502451 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С с решение № 3432 от 11.06.2024 г.
СГС, Първо гражданско отделение 22 състав по гр.д. 10500/2022 г. ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да заплати на В. Х. Б. сумата от 44 800
(четиридесет и четири хиляди и осемстотин) лева, представляващи застрахователно
обезщетение във връзка с ПТП от 21.06.2022г. (делинквентът - Г. И. Н., ЕГН **********,
чиято ГО е покрита от ответника, управлявал л.а. марка „Хонда“, модел „Стрийм“, peг. №
********, в гр. София, по ул. „Христо Силянов“, с посока на движение от бул. „Ломско
шосе“ към ул. „Ген. Никола Жеков“, в района на № 35 А), ведно със законната лихва, считано
от 07.10.2022 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 100 000 (сто хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА и сумата от 4
087,82 (четири хиляди осемдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки стотинки) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи направени разходи по
лечение и възстановяване, следствие от ПТП от 21.06.2022 г., считано от 07.10.2022 г. до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен
размер от 5 529,77 (пет хиляди петстотин двадесет и девет лева и седемдесет и седем
стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Застрахователното дружество обжалва решението в частта за неимуществените вреди
от 28 000 лева до 44 800 лева и в осъдителната част за имуществени вреди. Изложени са
доводи за завишен размер на обезщетението, занижен процент на приетото съпричиняване,
недоказаност на разходите за линейка и недължимост на обезщетението за заплатено
електрическо легло и първите седем дни рехабилитация.
Подаден е отговор на въззивната жалба от името на ищцата.
Въззивната жалба на ответника е подадена в срок и е допустима. Страните не са
1
отправили доказателствени искания и въззивният съд не е събирал доказателства. В съдебно
заседание процесуалните представители на страните поддържат тезите си от жалбата и
отговора и искат произнасяне съответно с тях.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на валидна застрахователна полица
към деня на пътния инцидент, издадена от ответното застрахователно дружество за
гражданската отговорност на автомобилистите относно водача на автомобил „Хонда“,
управляван от Г. И. Н.. Не са спорни противоправността, вината и причинените увреждания
на ищцата поради наличието на споразумение по НОХД 7714/2023 на СРС.
Спорно пред въззивния съд е размерът на обезщетението за неимуществени вреди,
както и наличието на принос на пострадалата повече от определения от СГС процент – 20%.
По справедливия размер на обезщетението съдът намира следното. От заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, която съдът
кредитира като безпротиворечива и съответна на приетите медицинските документи, както
и от свидетелските показания се установява следното. В резултат на инцидента ищцата е
получила следните травматични увреждания: закрито счупване на бедрената шийка и
закрито счупване на горния край на раменната кост. Г-жа Б. е закарана в УМБАЛСМ "Н. И.
Пирогов“ от водача на МПС, където е престояла от 21.06.2022 г. (денят на инцидента) до
01.07.2022 г. За фрактурата на крака е извършена оперативна интервенция стабилизация на
фрактурата посредством К-игли и винтове. Фрактурата на раменната кост е лекувана
консервативно посредством имобилизация.
Според вещото лице д-р В. С. до настаняването ù в болничното заведение и започване
на медикаментозно обезболяване и имобилизация на десния горен крайник тя е изпитвала
силна болка в областта на счупванията. След започване на лечение болката е намаляла до
слаба и умерена при движение. Болката в дясната тазобедрена става е била значителна до
операцията на 28.06.22 г. Страданията са продължили през целия период на лечението, който
е продължил за счупването на раменната кост около 3 месеца и за счупването на бедрената
шийка около 6 месеца. В този период е имала значително затруднение в движението и се е
нуждаела от помощ. За дълъг период от време е ползвала помощни средства за
придвижване. Срокът за възстановяване на безболезнено стабилно движение след счупване
на бедрената шийка е около една година. Счупването на раменната кост в областта на
рамото и счупването на бедрената шийка след навременно лечение, каквото е проведено
подлежат на пълно възстановяване. Прогнозата е след зарастване на счупванията и
рехабилитация ищцата да възстанови състоянието си преди травмата. Не се очаква да има
инвалидизиране на пострадалата.
Дъщерята на пострадалата З. Г. М., разпитана като свидетел, разказва, че майка ù
изпитвала силни болки, когато я видяла в болницата. Била на инвалидна количка. Предвид
прекаран инсулт месец по-рано, направили операция само на крака, а ръката обездвижили с
ортеза за 40 дни. Останала в болницата 8 дни. При изписването ръката я боляла, а кракът –
не толкова силно заради направената операция. Около 40 дена я гледали в домашни условия,
като членовете на семейството се редували. Взели инвалидно легло и инвалидна количка.
След това отишла на рехабилитация в Горна баня, където я научили да ходи. Три месеца след
инцидента се двежила самостоятелно, но с бастун.
Според фактура 11995 от 20.07.2022 г. на МБПЛР „Сердика“ ООД В. Х. е заплатила
престой от 28 дни от 19.07. до 16.08.2022 г.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като са в синхрон с приетото
заключение на СМЕ и писмените доказателства.
От значение за определяне на обезщетението са установените увреждания – две
2
счупвания извършената операция, осемдневния болничен престой след инцидента, нуждата
от чужда помощ в рамките на четиридесет дни, проведената рехабилитация за 28 дни, както
и липсата на усложнения, благоприятната прогноза за възстановяване. На обезщетение
подлежат и обичайните за такива стресогенни събития психически последици, които не се
доказва да са извънредни. От значение са и конкретните икономически условия, отразени в
лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 21.06..2022 г., когато е настъпило произшествието. При определяне на
обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи, както и
възрастта на ищцата – 78 г., която не допринася за леко преминаване на възстановителния
период. По повод определянето на обезщетение по справедливост са налице задължителни
за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на
ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл. 52
ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с
характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр. Като съобрази
всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-
оправданата мярка за справедливост и въз основа на анализа и съвкупната им оценка
паричният еквивалент на вредите е в размер на 48000 (четиридесет и осем хиляди) лева.
Като се отчетат всички тези фактори, частично основателни се явяват оплакванията на
застрахователя за завишен размер на обезщетението от 56 000 лева. За да намали
обезщетението, определено от СГС, въззивният съд съобразява, че уврежданията са две, но е
претърпяна само една операция, а счупването на ръката е преодоляно с ортеза за 40 дни,
както и че болките в крака не са били силни след оперативната интервенция. Следва да се
отчете, че ищцата е възстановена и няма настъпили усложнения. Определяне под този
размер обаче не би било справедливо предвид срока за възстановяване на безболезнено
стабилно движение след счупване на бедрената шийка, който е около една година, както и
предвид нуждата от чужда помощ за 40 дни и рехабилитацията от 28 дни след това.
По повод обезщетението за имуществени вреди съдът излага следните съображения.
Представените фактури и касови бонове са за закупени противотромботични лекарства,
санитарни материали, електрическо легло за престоя в болницата и матрак към него,
импланти за оперцията, самостоятелна стая за престоя в болницата, ортеза за обездвижване
на счупването на раменната кост, 28 дневен престой за рехабилитация в болница за
рехабилитация Сердика, транспорт с линейка за контролен преглед. Всички описани разходи
според заключението на СМЕ са в причинна връзка с получените от ищцата травми и са
били необходими за лечебния и възстановителен процес. Някои от разходите, като
индивидуална стая и електрическо легло могат да се определят като лично желание на
пациента за подобряване на редовите условия предлагани в болницата. Разходите, за които
ищцата е представила документи, не се покриват от НЗОК. Ползването на индивидуална
стая е по личното желание на пациента за подобряване на условията за престоя му в
болницата. Ако не заплати индивидуална стая, би лежал в обща стая с други болни.
Закупените лекарства са лекарства за предпазване от тромбоза, антитромботични.
Изписването на такива лекарства не е свързано с наличието или липса на придружаващи
заболявания.
На 22.06.2022 г. е закупено средство за обездвижване на счупването в областта на
дясната раменна става на ищцата с търговско наименование Protect Sis. От 19.07 до
16.08.2022 г. В. Б. е била в болница за рехабилитация „Сердика". Според вещото лице-
медик клиничната пътека за рехабилитационно лечение е с продължителност седем дни.
Ищцата е заплатила с фактура № 11995 за престой от 28 дни, както е отбелязано във
фактурата. Независимо от лечебното заведение, НЗОК покрива само седемдневен престой.
Самостоятелната стая в УМБАЛСМ „Пирогов“ е на стойност 840 лева. Неоснователни са
оплакванията, че СГС необосновано е присъдил обезщетение за следните разходи:
самостоятелна стая, наем на електрическо легло, транспорт с линейка, рехабилитация. Както
3
се посочва в отговора на жалбата, заключението на СМЕ не е оспорено при приемането му, а
според него всички разходи са във връзка с лечението на ищцата. От друга страна, всички
разходи, направени, за да облекчат състоянието на пострадалата – наем на електрическо
легло, както и да намалят дискомфорта й от болничния престой – самостоятелна стая, са
направени все във връзка с деликта. Следва да се подчертае, че не става дума за
необосновани желания на г-жа Б., а на съвсем обичайно нейно желание да се почувства
малко по-добре в лечебното заведение, в което се намира поради нужда, още повече че
разходът за самостоятелна стая е уважен наполовина. Транспортът с линейка е заплатен на
26.07.2022 г., което е в периода на лечение на ищцата, в основанието на фактурата е
записана услуга – медицински транспорт с линейка за контролен преглед и няма значение
какъв точно преглед е посетила ищцата. Дори и да посетила лекар във връзка с друго нейно
заболяване, а не заради уврежданията от ПТП, ползването на медицински транспорт се е
наложило заради двете й счупвания. По повод заплатената рехабилитация неотносим към
спора въпрос е каква част от разхода би следвало да е поета от НЗОК. Пострадалата не е
длъжна да ползва услуги, заплащани от НЗОК, за да възстанови ходенето си. При
изписването й от „Пирогов“ е указано да проведе рехабилитационна програма и по тази
причина разходът за рехабилитация е във връзка с деликта.
По повод доводите за по-голям принос на пострадалата съдът намира следното.
Отговорността на водача е по-голяма, тъй като се е движил назад. Нито той е очаквал
пресичането на пешеходци, нито ищцата е очаквала колата да се движи, когато е пресичала.
Предвид възрастта на ищцата, както и факта, че е пресичала на малка улица, няма основание
да се приеме по-голям принос от определения от СГС.
Определеното по справедливост обезщетение от 48 000 лева следва да се намали с 20
%, като дължимото обезщетение е 38400 лева. Ето защо решението следва да бъде отменено
в осъдителната част над 38400 лева до присъденото обезщетение от 44 800 лева за
неимуществени вреди и потвърдено в частта за имуществени вреди. Няма оплаквания срещу
началната дата на законната лихва за всяко от обезщетенията, поради което те се дължат от
датите, определени от СГС.
Разноските за първата инстанция следва да бъдат променени предвид различния изход
от спора. В полза на процесуалния представител на ищцата на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
се дължат 3 963 лева (42 487,82х 4561,03/48 887,82). Дължимите на ответника разноски са
7 442 лева (6279,85х 63 041,95/56 641,95). С решението е направена компенсация, като
ищцата е осъдена да плати на застраховатеното дружество 1718,82 лева разноски. Ето защо,
следва да бъде осъдена да плати допълнително 5 723 лева. Адвокатският хонорар на
представителя на ищеца следва да се присъди с настоящото решение. Ответникът следва да
плати на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК 2021,56 лева, като решението следва да бъде
отменено за разликата до 2326,07 лева (2326,07х 42 487,82/48 887,82).
По повод разноските за въззивната инстанция съдът приема следното. Жалбоподателят
претендира платената от него държавна такса от 336 лева, от която ищцата, ответник по
жалбата следва да плати 128 лева (336х6400/16800). От друга страна, СГС е събрал
държавна такса за обжалване само по иска за неимуществени вреди, поради което „ОЗК
Застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 77 от ГПК държавна
такса от 82 лева за жалбата в частта за имуществените вреди по сметка на САС. Ответникът
по жалбата претендира 2000 лева за адвокатски хонорар, от които предвид оставянето на
въззивна жалба частично без уважение се дължат 1387 лева (2000х14887,82/20887,82).
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 3432 от 11.06.2024 г. на СГС, Първо гражданско отделение 22
състав по гр.д. 10500/2022 г. в следните части:
4
- за разликата между дължимото обезщетение от 38 400 (тридесет и осем хиляди и
четиристотин) лева до присъденото на В. Х. Б. на основание чл. 432 от Кодекса за
застраховането 44 800 (четиридесет и четири хиляди и осемстотин хиляди) лева за
неимуществени вреди от ПТП на 21.06.2022 г. (делинквентът - Г. И. Н., ЕГН **********,
чиято ГО е покрита от „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, управлявал л.а. марка „Хонда“, модел
„Стрийм“, peг. № ********, в гр. София, по ул. „Христо Силянов“, с посока на движение от
бул. „Ломско шосе“ към ул. „Ген. Никола Жеков“, в района на № 35 А), ведно със законната
лихва, считано от 07.10.2022 г. до плащането;
- за разликата над 2021,56 лева до 2326,07 лева държавна такса по сметка на СГС, която
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Х. Б., ЕГН ********** срещу „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК ********* за 6 400 (шест хиляди и четиристотин) лева над дължимите 38 400 (тридесет
и осем хиляди и четиристотин) лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
21.06.2022 г. ведно със законната лихва от 07.10.2022 г. до деня на окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Я. Д.
от САК, гр. София, ул. „Алабин“ 36, ет. 2 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатско
възнаграждение за първата инстанция в размер на 3 963 лева.
ОСЪЖДА „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да заплати на В. Х. Б., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на
1387 лева.
ОСЪЖДА В. Х. Б., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* допълнително 5 723 лева разноски за първата
инстанция и разноски за въззивната инстанция в размер на 128 лева.
ОСЪЖДА „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Апелативен съд София на основание чл. 77 от ГПК държавна такса в размер на 82 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5