РЕШЕНИЕ
№ 260014/11.01.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Четвърти граждански състав,
на петнадесети декември, две хиляди и двадесета година,
в публично заседание в следния състав:
Председател: Милуш Цветанов
секретар: Галя Ангелова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Цветанов
гражданско дело номер 1243 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България” АД срещу К.Х. С. - за установяване по отношение на ответника, че по договор за револвиращ кредит № 332/2018г. от 17.04.2018г. дължи на ищеца при условията на солидарна отговорност следните суми: 24000 лева – главница по договор за револвиращ кредит и 1594,94 лева - наказателна лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2018г. до 10.10.2019г. включително, както и законната лихва върху главницата, считано от 11.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че
като правоприемник на „*****************“ АД е кредитор по сключен на
17.04.2018г. договор за револвиращ кредит № 332/2018г., между банката и
кредитополучател „*****************“ ЕООД, по силата на който последното
дружество е получило сумата от 24000лв., която се е задължило да върне на
кредитора, ведно с лихви, такси и комисионни, в срок не по-късно от
30.04.2019г., като при забава дължи и наказателна лихва от 10 процентни пункта
над договорения лихвен процент. Вземанията на банката по кредита били
обезпечени със солидарна задълженост на лица, сред които ответника – К.Х. С..
Паричните задължения на кредитополучателя не били изпълнени до крайния срок -
30.04.2019г., след който всички станали изискуеми. По подадено от ищеца
заявление била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ 3051/2019г. по описа на РС-Хасково, с които кредитополучателят и солидарните
длъжници са задължени да заплатят на ищеца главницата от 24000лв., 1594,94лв. –
наказателна лихва за забава за периода от 30.04.2018г. до 10.10.2019г.,
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за заповедното производство. На
28.10.2019г. било образувано изпълнително дело № 20198740400858 по описа на ЧСИ
С. П.. Сочи се още, че повод за настоящите искови претенции е възражение,
подадено от ответника К.Х.С. срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК. Предвид изложеното се иска от съда да постанови
решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответника, че по договор за револвиращ кредит № 332/2018г. от 17.04.2018г. дължи на ищеца при условията на солидарна
отговорност следните суми: 24000 лева
– главница, ведно със законна лихва от 11.10.2019г. до окончателното й
заплащане и 1594,94 лева – наказателна
лихва за забава за периода от 30.04.2018г. до 10.10.2019г. включително.
Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото и в заповедното
производство.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че бил уведомен и запознат с общите условия на договора - като поръчител, и при подписване на договора не е поемал задължения по него като солидарен длъжник. Сочи, че решаващо за характера и вида на отговорността му са съдържателните уговорки по договора и действителното съдържание на общата воля и съгласие на страните. Счита, че въпреки дадената от ищеца квалификация на правоотношението, спрямо него не следва да се прилагат общите правила за солидарност, а тези за поръчителството, и по-конкретно – разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Поддържа, че предвиденият в нея шестмесечен срок е преклузивен и пропуснат от ищеца-кредитор, с което са се погасили претендираните от него материални права по отношение на ответника.
И двете страни, редовно призовани,
не се явяват в първото открито съдебно заседание по делото, като ищецът е
депозирал молба, с която моли за ход на делото в негово отсъствие и поддържа
изцяло исковата си молба.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона,
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК два обективно кумулативно съединени установителни иска от страна на „Юробанк България“ АД - относно вземания съответно - за главница и за неустойка, произтичащи от Договор за револвиращ кредит № 332/2018 от 17.04.2018г., сключен между „*****************“ АД и „*******************“ ЕООД, който договор ответникът и още 4 лица са подписали като солидарни длъжници – като обезпечение. При справка в общодостъпния търговски регистър се установява, че банката-ищец е правоприемник (вследствие на извършено вливане) на „*****************“ АД, което обосновава активната й процесуална легитимация в настоящия процес.
Между страните по делото няма спор относно
наличието на така сключения договор и размерите на основаните на неизпълнението
му претенции на ищеца. От заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че вземането на банката за главницата е в размер
24000 лева, а за неустойката(наказателните лихви) - 1466,77 лева. Няма спор и,
че изискуемостта на тези вземания е настъпила на посочената в договора дата –
30.04.2019г.
Правният спор се свежда до обстоятелството дали
ответникът дължи посочените суми в качеството си на солидарен длъжник по
процесния договор за кредит.
В този смисъл, и във връзка с разпоредбата на чл.
6, ал.2 ГПК, твърдението на ответника, че е подписал договора като поръчител не
само не оборва, а представлява признание на солидарната му отговорност, тъй
като съгласно чл. 141, ал.1 от ЗЗД – „Поръчителят е задължен солидарно с
главния длъжник“.
Възражението, че кредиторът е пропуснал
предвидения в чл. 147, ал.1 от ЗЗД 6-месечен преклузивен срок да предяви иск
против длъжника, е неоснователно. Съгласно т. 4в на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за този срок съдът следи и
служебно. Видно от договора - падежът
на главното задължение е датата 30.04.2019г., а подаденото от „Юробанк
България“ АД срещу кредитополучателя и солидарните длъжници заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е входирано в РС- Хасково на
дата 11.10.2019г. – преди да са изтекли 6 месеца от падежа на главното
задължение.
Действително в
разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗЗД е употребено понятието „иск“, но то следва
да се тълкува разширително в рамките на процесуалния му аспект, тоест - кредиторът да е потърсил
защита по съдебен ред на своето вземане срещу главния длъжник. В този смисъл е и практиката на ВКС: „Искането за издаване на
изпълнителен лист запазва правата срещу поръчителя.“ (Решение № 55 от 29.03.2006 г. по гр. д. № 1264/2004,
II г. о., ВКС); „Искът, предявен по реда на чл.415 и 422 ГПК, е продължение на защитата, предприета по чл.410, съответно чл.417 ГПК, след направени възражения на длъжника в заповедното
производство, поради което спазването на срока се преценява към датата на
подаване на заявлението пред заповедния съд.“ (Решение № 213 от 6.01.2017
г. по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ВКС).
Предвид изложеното – ответникът дължи на ищеца вземания за непогасена по
договора главница, както и за уговорена неустойка.
Относно претендираните им размери обаче, следва да се съобрази
неоспореното заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза. От него
става ясно, че непогасените при кредитора вземания са както следва: за главница
- 24000 лева, за наказателни лихви - 1466,77 лева, и за договорни лихви -
128,17 лева.
В контекста на чл. 6, ал.2 ГПК – ищецът не е претендирал договорни лихви,
поради което такива е недопустимо да му бъдат присъдени в настоящото
производство.
Същевременно
няма и направено от негова страна изменение (чл. 214 ГПК) на размера на иска му
относно наказателните лихви. С оглед това този иск, касаещ неустойка, следва да
бъде отхвърлен за разликата над 1466,77 лева – до пълния претендиран размер от
1594,94 лева.
Само ищецът е претендирал
направените от него разноски по делото, като за заповедното производство те
възлизат на 561,90 лв. (511,90 лв. – платена държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение), а за настоящото исково производство – на 951,90
лв. (511,90 лв. – платена държавна такса,
240 лв. – адвокатско възнаграждение, плащането на което е удостоверено с
представена фактура, и 200 лв. – внесен депозит за съдебно-счетоводна
експертиза.) На основание чл. 78, ал.1 ГПК те следва да се заплатят от
ответника съразмерно на уважената част от исковете. Следователно, с оглед
частичното отхвърляне на иска за неустойка, ищецът (в съответствие с т.12 от ТР
№ 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. по описа на ОСГК на ВКС) има право на
559,10 лв. – разноски за заповедното производство, и на 947,13 лв. – разноски
за исковото производство.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.Х.С. с ЕГН **********, адрес: ***, че по
договор за револвиращ кредит № 332/2018 от 17.04.2018г. дължи на „Юробанк България” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата от 24000 лева – главница, сумата от 1466,77
лева – неустойка за неизпълнение за периода от
30.04.2018г.
до 10.10.2019г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
11.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №1460/15.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3051/2019 г. на РС- Хасково, като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка за разликата над
присъдения размер от 1466,77 лева до пълния претендиран размер от 1594,94 лева.
ОСЪЖДА К.Х.С. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати
на „Юробанк България” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №
260, сумата от 1506,23 лева – направени от ищеца деловодни разноски, от които:
559,10 лева – за заповедното производство по
ч. гр. д. № 3051/2019 г. на РС- Хасково; и
947,13 лева – за настоящото исково производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете
/ Милуш Цветанов /
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.