Решение по дело №2449/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата.

Образувано е по жалба на И. П. И., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет.2, ап.20, чрез пълномощник - адв. А. Димов, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-001308/16.10.2023г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят по подробно изложени съображения твърди незаконосъобразност на принудителната административна мярка, поради необоснованост и постановяване на заповедта при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните разпоредби. Излага, че е отказал извършване на полеви тест, поради липса на доверие в показанията на техническото средство, но на издадения му талон за медицинско изделие е дал проба по указания ред, а на другия ден сам е отишъл в лаборатория на „Сити лаб“ и си е направил изследване „Тест Наркотици“, резултатите от което са отрицателни.

В писмено становище жалбата се поддържа, като се твърди, че след като е дал кръвна проба за изследване, административният орган е следвало да изчака резултатите от това изследване и едва след това да реши дали да издаде ПАМ, а доколкото към настоящия момент все още няма резултати от даденото изследване, то следва да се приеме, че не са налице доказателства, установяващи съответствието на акта с материалноправните норми. На изложените основания моли за отмяна на ЗППАМ и за присъждане на съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност прави прави искане за присъждане на ю.к.възнаграждение в минимален размер.

Ответникът - Полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез процесуален представител – гл.ю.к. Г., оспорва жалбата. Моли заповедта като правилна и законосъобразна, да се потвърди. Счита, че са налице материално-правните предпоставки за издаването й. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган, след постановяване на АУАН с № GA1114209/15.10.2023 г. Същият бил издаден от младши автоконтрольор П. срещу жалбоподателя И., затова че последния на 15.10.2023 г. около 15.00 часа в гр. Варна, на ул. „Доктор Железкова“, като водач на МПС „Мерцедес Ц180“ с рег. № [рег. номер] е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство ДРЕГЕР Drug Test – 5000 с фабричен № ARRB 0042. На водача бил издаден талон за медицинско изследване и бил отведен от служителите на МВР за вземане на кръвна проба.

Въз основа на този АУАН полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“ В. И. е издала атакуваната Заповед № 23-0818-001308/16.10.2023 г., с която е наложила ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, на основание чл.171 т.1 б.”б” от ЗДвП.

В хода на съдебното производство е изискан резултат от изследването на кръвната проба на И., но съобразно постъпила от Началник МБАЛ-Варна към ВМА до приключване на съдебното дирене такъв не е изготвен.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд и в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, поради което се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.”б” от ЗДП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОД МВР Варна, приложена към административната преписка /л.3/, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Същия съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и правни основания. Издаден е след изясняване на фактите и обстоятелствата от знамение за случая. Поради това съдът намира, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл.146 т.4 от АПК, изразяващо се в наличие на противоречие с материално правни разпоредби.

Макар и уредена в ЗДвП принудителната административна мярка – отнемане на СУМПС, която е част от административнонаказателното производство е индивидуален административен акт и поради тази причина подлежи на контрол за законосъобразност по реда на АПК. Разпоредбата на чл.171 т.1 б.”б” от ЗДП е категорична, че принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В чл.172, ал.3 от ЗДП е посочено, че в този случай СУМПС се иззема със съставянето на АУАН, което в случая е сторено.

Изпълнителните деяния описани в хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДП са алтернативни „който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“, и всяко едно от тях води до ангажиране на отговорността на водача. Още с отказа да бъде тестван с полевия тест И. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДП. Последващото даване на кръвна проба за изследване не би могло да санира вмененото нарушение – отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

При тази законова уредба, съдът намира, че административния орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за издаването на ПАМ, административният орган дори не е длъжен да излага допълнителни мотиви към акта си.

Вярно е, че законодателя е предвидил в последното предложение на чл.171 т.1 б.”Б” от ЗДП, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, но съдът намира, че към момента на издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ от една страна е бил осъществен състава на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, а от друга страна, дори и към настоящият момент няма наличен резултат от кръвната проба, за може същият да се вземе предвид.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми. Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на ОДМВР Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 /сто/ лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. И., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], ет.2, ап.20, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-001308/16.10.2023г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА на И. П. И., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], ет.2, ап.20, да заплати на ОД на МВР – Варна, деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.