Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.01.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в
публичното заседание на девети февруари през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 1516 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 10.10.2019
г. СРС, 28 с-в, по гр.д.№ 27096/18 г. е признал за установено по иска с правно
основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен от „Т.С.” ЕАД, че „Е.ф.“
ЕООД дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 130,26 лв. за доставена топлинна енергия за
имот на адрес: гр.София, ул. ******, партер, магазин 3, аб.№ Т 391613 за
периода от 14.02.2015 г. до 28.02.2015 г. със законната лихва върху сумата от
13.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до сумата от
196,48 лв. и за периода от 01.12.2014 г. до 13.02.2015 г., като погасен по давност и на основание чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 34,40 лв.-лихва за забава за периода от 14.02.2015
г. до 02.02.2018 г., като е отхвърлил иска до сумата от 56,92 лв. и за периода
от 31.01.2015 г. до 13.02.2015 г., като погасен по давност, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 9980/2018 г. на СРС, 28 с-в.Решението
е постановено при участието на „Б.Б.” ООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Е.ф.“ ЕООД в
частта, с която са уважени исковете срещу него с немотивирани оплаквания, че
решението е неправилно и незаконосъобразно и с него са накърнени права на
дружеството.
Ответникът по
въззивната жалба-„Т.С.” ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни оплаквания.Моли
съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение за
прекомерност.
Третото
лице-помагач-„Б.Б.” ООД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Т.-С.” ЕАД твърди, че на 13.02.2018
г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу „Е.ф.“ ЕООД за сумата от 210,12 лв.-главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.12.2014 г.-м.02.2015 г. и 56,92
лв.-законна лихва за забава от 31.01.2015 г. до 02.02.2018 г. със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението.Ответникът е подал
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането.Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди
за следния топлоснабден имот- магазин № 3 в гр.София, ул. ******, партерен етаж.Твърди,
че с ответника е сключил писмен договор № 22104/391613 от 23.06.2014 г. при
публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за посочения
топлоснабден имот с код на платеца № Т 391613.Съгласно & 1, т.43 от ДР на
ЗЕ потребител на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.Съгласно
гл. IV, чл.40, ал.1 от цитираните ОУ купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок
до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката след получаване на
издадена от продавача данъчна фактура.Твърди, че ответникът не е подал
възражение в срока по чл.40, ал.2 от ОУ относно стойността на начислената
топлинна енергия.На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия
мужду потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл.139а.Етажната собственост, в която се намира процесният имот, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Б.Б.” ООД в изпълнение на разпоредбата на чл.138б ЗЕ.Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 сумите за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирзата за дялово разпределение.Въпреки отправената покана ответникът
не е заплатил плащане от ответника не е извършено.Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сума за консумирана топлинна енергия в размер на 210,12 лв.-главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.12.2014
г.-м.02.2015 г. и 56,92 лв.-законна лихва за забава от 31.01.2015 г. до
02.02.2018 г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на главницата.
С отговора на
исковата молба ответникът е оспорил да притежава качество на потребител на
топлинна енергия и е направил възражение за погасителна давност по чл.111, б.
„в“ ЗЗД.
Със заявление вх.№
3015843/13.02.2018 г. ищецът- „Т.-С.” ЕАД е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Е.ф.“ ЕООД за процесните суми.На 16.02.2018 г. е издадена
заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжникът е подал възражение по
чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е
получено от ищеца на 02.04.2018 г.Исковата молба е подадена на 26.04.2018 г. /в
срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
Видно от протокол
от 08.02.2006 г. ОС на етажните собственици на адрес-ул. ****** е взело решение
да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Б.Б.”
ООД.На 24.02.2006 г. е подписан договор между ЕС на посочения адрес и „Б.Б.”
ООД.
На 23.06.2014 г. е
подписан договор № 22104/391613 между „Т.С.” АД и „Е.ф.“ ЕООД при Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на
потребители в гр.София по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ за топлоснабден имот, находящ се
в гр.София, ул. ******, магазин № 3, аб.№ Т391613, код на платеца 1013345 за
срок от 01.06.2014 г. до 01.06.2015 г.В договора е посочено, че за всички
неуредени в него случаи се прилагат ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр.София.
Представен е
договор за наем от 25.05.2014 г., сключен между П.С.П., В.П.П.-С.и С.П.П./наемодатели/
и „Е.ф.“ ЕООД /наемател/, по силата на който наемодателите са отдали под наем
магазин № 3, ул. ****** на ответното дружество за срок от една година, считано
от 01.06.2014 г.
По делото са
представени и индивидуална справка за ползвана топлинна енергия за процесния
период за аб.№ 391613 и констативен протокол за неосигурен достъп за отчет на
уредите.
От заключението на
техническата експертиза на вещото лице И.У.е установено, че технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.За
процесния период не е осигурен достъп за отчет на топломера и топлинната
енергия за отопление и за БГВ е начислена служебно, като по отношение на БГВ
начисляването е само за м.05.2014 г. вместо за целия процесен период.За
останалите компоненти изравнителните сметки, изчислени от ФДР са в съответствие
с действащата Наредба № 16-334/2007 г.Размерът на потребената топлинна енергия за
процесния период възлиза на 196,48 лв., като сумата е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.За периода 01.01.2015
г.-м.02.2015 г. сумата възлиза на 130,26 лв.
От
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза на в.л. П.Д.е
установено, че размерът на лихвата за забава върху главницата за процесния
период /210,12 лв./ възлиза на 56,98 лв., а върху сумата за главница за периода
01.01.2015 г.-28.02.2015 г. /130,26 лв./-на 34,96 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В
частта, с която са отхвърлени исковете, решението е влязло в сила.
Първоинстанционният
съд е приел, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия и е
уважил направеното възражение за погасителна давност, като е определил размера
на потребената топлинна енергия съгласно приетите по делото експертизи.
Съгласно разпоредбата на & 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.1, т.2 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди.
От събраните доказателства се установи, че страните по делото са сключили
писмен договор по смисъла на цитираната разпоредба.
Разпределението на
топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл.139а от ЗЕ /чл.139 ЗЕ/.
Съгласно чл.40, ал.1 от ОУ от за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.” АД на потребители в гр.София,
които са служебно известни на съда, купувачът е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ
месеца на доставката след получаване на издадената от продавача данъчна
фактура.
От приетите по
делото експертизи се установи размера на реално потребената топлинна енергия за
процесния период и на мораторната лихва.При постановяване на решението не се
установи нарушение на императивни материалноправни норми.Подадената в срока по
чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба е бланкетна, а „допълнението към нея“ /с вх.№
5204618/05.12.2019 г./ е извън срока за обжалване /изтекъл на 07.11.2019 г./, не
е направено в изпълнение на указания за отстраняване нередовност на въззивната
жалба, поради което съдът не следва да се произнася по въведените с него извън
преклузивния срок оплаквания за неправилност на решението.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се
потвърди.
С оглед изхода на
спора разноски на въззивника не следва да се присъждат.Съдът намира, че не
следва да присъжда разноски в полза и на въззиваемия доколкото същият не е
депозирал отговор на въззивната жалба, не е изпратил и представител в съдебно
заседание, а е представил бланкетна молба, с която оспорва въззивната жалба,
без да излага конкретни доводи.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 10.10.2019 г. на СРС, 28 с-в, по гр.д.№ 27096/18 г. в обжалваната
част.
Решението е
постановено при участието на „Б.Б.” ООД като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.