Р Е Ш Е Н И Е
№262777
гр.Варна, 08.11.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ , в публично заседание проведено
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА
ХРИСТОВА
при
секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №556 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен иск от П.Ж.П., ЕГН**********, чрез
пълномощник адв. П.К. от САК със съдебен адрес:***,*
срещу „К.“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя К. К.Д..
Ищецът претендират от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати
обезщетение, както следва:
- 120
000 лева, частичен иск от 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт
и трайно необратимо увреждане, вследствие на претърпяна трудова злополука,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на увреждането - 12.09.2018 г.
до окончателното изплащане
- 7797.83
лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, извършени
за лечение и рехабилитация и във връзка с лечение и рехабилитация, наложили се
поради претърпяната трудова злополука, както и поради затрудненията в
ежедневието, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Моли
съда да му присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ищецът аргументира правен интерес
от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:
В
резултат на трудова злополука са му причинени телесни увреждания.
Работил
е на длъжност „носач, товарач на стоки" при работодател „К." ЕООД.
На
12.09.2018 г. му е била възложена за изпълнение заявка от клиент и около 12.00
часа, при окомплектоване на заявката, се е наложило да се качи на контейнерната
площадка на втори етаж, откъдето е трябвало да вземе калъф за волан от
контейнер № 10. Контейнер № 10 е бил разположен върху контейнер № 9, като е трябвало да стъпи върху метална платформа
/площадка/ на височина 2.80 см, където да отвори контейнер № 10. За целта е
трябвало да освободи двете дръжки на отваряемите
механизми на контейнера, които се намират в долната част на контейнера, при
което тялото му е било приведено в нестабилна поза. При дръпването на дръжките,
П.П. е залитнал и поради липсата на парапет, е паднал
от височината на площадката - 2.80 м. върху асфалтова повърхност.
Бил
е приет по спешност в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, където са били
установени следните травми: на десен крак - многофрагментна
фрактура на петната кост по цялото протежение с дислокация на фрагментите,
фрактура на proc. posterior
tali, фрактура по дисталната
медиална ставна повърхност на кубоидната кост, без
данни за дислокация;на ляв крак: Многофрагментна
фрактура на тибиалния малеол
с ангажиране на ставната повърхност в предната и средна трета. Дислокация на
фрагменти. Стеснена тибио -фибуларна
става. Зрънцевидни костни фрагменти зад талуса, в тало - фибуларната и тало - круралната ставна междина. Много дискретно фисуриране в горно - медиалната част на талуса.
Оток на подкожието на двете стъпала.
Извършени
са му били следните операции:
-
На 18.09.2018 г. - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тарзални и метатарзални кост. Поставени са Киршнерови
игли и заключваща плака с винтове.
-На
23.09.2018 г. - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация
тибия и фибула. Извършена е
максимално възможна репозиция на фрактурите, поради
наличието на силно раздробена и вбита фрактура на тибията.
Поставена е метална остеосинтеза със заключваща плака
и няколко Киршнерови игли.
-На
30.04.2019 г. - отстраняване от костта на имплантирани уреди от тарзални и метатарзални кости;
-На
26.09.2019 г. - отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула.
От
извършеното на 31.10.2019 г. рентгеново изследване се установява, че по
отношение левия крак има деформация и остатъчни дефекти в костта след
отстраняване на металната остеосинтеза и се
установява стеснена тало тибиална
ставна междина. По отношение на десния крак се установява дефект в костта след
отстраняване на металната остеосинтеза и наличие на остеопороза.
Предстои
да бъде направена нова операция за коригиране на драстичната деформация на
петата, където хлътва тъканта и това значително затруднява ходенето.
Поради
невъзможността да бъде възстановена функцията и на двата крайника и
невъзможността за пълно излекуване и до настоящия момент, ищецът не е имал
възможност да се върне на работа, продължава да не работи и да е лишен от
каквито и да било доходи. С експертно решение на ТЕЛК, потвърдено с експертно
решение на НЕЛК, е освидетелстван и е приета трайно намалена работоспособност
40 % за период до 01.12.2022 г.
Към
настоящия момент пострадалият П.П. продължава да
изпитва болки и в двата крака, ставите на глезените са с ограничено движение,
походката му е изменена поради изпитваната болка и деформациите, което ще
наложи извършването на нова операция за корекция. Нормалните и свободни
движения отпреди злополуката никога няма да могат отново да се възстановят
поради невъзможността да бъдат изцяло възстановени раздробените счупвания. Това
причинява постоянни неудобства на ищеца в ежедневието му, допълнително утежнява
усещането му за непълноценност поради инвалидизацията
му. Причинява му дълбоки страдания, чувство за срам, необходимост от чужда
помощ при извършването на определени дейности, с които не се справя сам. Нуждае
се от финансовата помощ на близките си, тъй като е лишен от възможността сам да
се издържа. П.П. никога няма да може да се възстанови
в предишното си здравословно състояние и никога няма да може да има същия живот
като преди със същите дейности, които е извършвал, винаги ще има ограничения в
движенията си и съответно -ограничения във възможностите за полагане на труд и
препитание. Това причинява дълбоки и необратими промени в характера, в
поведението му, във възможностите му за социално общуване и води до промени в
психическото му състояние.
За
настъпилата злополука е издадено Разпореждане № 5104-03-11 от 25.01.2019 г. от
ТП - НОИ, гр. Варна, влязло в сила, с което злополуката, настъпила с П.Ж.П. се
приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО - станала през време и във
връзка с извършената работа.
Съгласно
чл. 200, ал. 1 КТ работодателят отговаря имуществено за претърпените от
работника вреди, които са в причинна връзка с настъпила трудова злополука,
която е правопораждащият юридически факт. Отговорността
на работодателя е обективна, безвиновна, независимо
от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на
вредите. В случая е налице валидно трудово правоотношение към датата на
трудовата злополука, същата е причинена по време и при извършване на възложена
от работодателя работа, като има причинна връзка между трудовата злополука и
телесните увреждания. Ето защо, съгласно разпоредбите на КТ ответникът по
делото следва да плати обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната трудова злополука и
за имуществените вреди, представляващи извършени разходи във връзка с лечението
и рехабилитацията.
В
резултат на претърпяната трудова злополука на 12.09.2018 г. ищецът е търпял
силни болки и много страдания, наложило се е за дълъг период от време да бъде
тотално обездвижен - за повече от три месеца, с абсолютна невъзможност да стъпи
на краката си. Бил е изцяло зависим и обслужван от другиго за всички
елементарни ежедневни дейности - хранене, тоалет, обличане. След това се е
наложило отново да проходи, което е било мъчителен и болезнен процес поради
атрофирането на мускулите през дългия период на обездвижване. Първоначално е
ползвал проходилка, след това - с патерици.
П.П. все още не се чувства добре физически и емоционално.
Преди процесната трудова злополука той е бил в
отлично здравословно състояние, работоспособен и активен мъж на 34 години. След
инцидента за дълго време е лишен от обичайния си динамичен начин на живот,
принуден да бъде изцяло неподвижен и зависим от другиго за най - елементарните
си нужди. Злополуката оставя последици завинаги, лишава П. от възможност да се
издържа. Едва на 34 години, П. остава инвалид. При настъпването на инцидента
ищецът е изпитвал изключително силни болки при падането си от почти 3 метра
височина и при счупването на ситни парченца на множество кости и на двата си
крака. Претърпял е две сложни операции по наместването на костите и още две -
по отстраняването на металната остеосинтеза от
костите, предстои още поне една операция. Целия период на оздравяване е бил
съпроводен от силна болка на травмираните крайници, също и периода на
прохождане, болката продължава и до сега. В резултат на всичко описано по -
горе ищецът е лишен от пълноценната възможност да води нормален трудов и
социален живот, както и абсолютна невъзможност да поддържа начина на живот,
който е водил преди злополуката.
С
оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищеца следва да бъдат
компенсирани. Безспорно е, че неимуществените вреди имат по-голямо значение и
се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар
и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от инцидента.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от инцидента. Предявеният иск е съобразен от една страна с принципа
на справедливост, с оглед действително търпените болки и страдания от ищеца, а
от друга страна със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
По
време на целия процес на лекуване и възстановяване, ищецът е направил
значителни разходи за медикаменти, превързочни материали и лекарства, които са
били нужни при заздравяването на раните, както и за обезболяване, за импланти, които са му били поставени при извършените
операции, за рехабилитация, за помощни средства при прохождането, за гориво,
тъй като е било невъзможно придвижването му по болнични заведения по друг
начин, освен с автомобил поради двата счупени крака, за придружител -поради
невъзможността да се обслужва сам и др. Тези разходи представляват имуществени
вреди, които следва да бъдат възстановени от ответното дружество. За доказване
на тези имуществени вреди прилага писмени доказателства за извършени разходи
съгласно приложена справка, както и ще поставя въпрос към СМЕ.
В срока за отговор на исковата
молба, ответникът депозира отговор.
Счита
исковете за недопустими, тъй като злополуката е резултат от мотиви и действия
на ищеца несвързани с изпълнение на работните му задължения, във вреда на
работодателя. В случай, че съдът приеме предявените искове за допустими,
оспорва исковете по основание и размер, както и акцесорните
искове предявени ведно с главните искове по ИМ. Моли съда да отхвърли исковете,
като недопустими, в евентуалност неоснователни и недоказани. Моли за присъждане
на разноските, вкл. адв. хонорар.
Становище
по обстоятелствата на които се основава иска. Оспорва описаната фактическа
обстановка и всички наведени обстоятелства и твърдения ползващи ищеца,
включително, но не само: относно механизма на злополуката, твърденията за
справедливост на търсеното обезщетение, както и като неотносими:
Фактура № **********/18.06.2019 г. от П. - ЕАД клон П. б., ведно с фискален бон
и процедурен картон за извършена рехабилитация на стойност 325.00 лв; Вносна бележка № ТТ/19133/18627 от 13.05.2019 г. по
резервации на П.П. и придружител майка му – М. И.,
заедно с резервация на П.П. за ПРО - клон П. б. на
стойност 465.00 лв; Фискални бонове - 3 броя за
гориво на стойност 60.00 лв., 70.00 лв. и 50.00 лв.; Фискални бонове - 3 броя
за гориво на стойност 80.00 лв., 80.00 лв. и 50.00 лв.; Фискални бонове - 3
броя за гориво на стойност 40.00 лв., 60.00 лв. и 50.00; Фискални бонове - 3
броя за гориво на стойност 50.00 лв., 50.00 лв. и 40.00 лв.; Фискални бонове -
3 броя за гориво на стойност 50.00 лв., 100.00 лв. и 80.00 лв.; Фискални бонове
- 3 броя за гориво на стойност 40.01 лв., 100.00 лв. и 50.00 лв.; Фискални
бонове - 4 броя за гориво на стойност 24.99 лв., 25.00 лв., 24.99 лв. и 20.01
лв.; Фискални бонове - 4 броя за гориво на стойност 80.00 лв., 100.00 лв. и
80.09 лв. и 60.00 лв.; Фактура № *********/05.02.2019 г. за закупено гориво,
ведно с два фискални бона на стойност 60.00 лв. и 100.00 лв. - всички описани в
справка по чл.366 от ГПК, като приложени доказателства към ИМ от позиция №22 -
до позиция №32 вкл. - на обща стойност 2315.09 лв.
Възражения
срещу иска и обстоятелства на които се основават. Ответникът не дължи претендираните суми. Възразява срещу предявените претенции
за неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни, необосновани и
недоказани по размер. Оспорва ги изцяло, както и акцесорните
искове предявени ведно с тях.
Ищецът е бил назначен като работник в
ответното дружество от 03.05.2016 г. Същият е бил пред уволнение, преди да се
случи описаната в исковата молба злополука. Причините за това са поведението му
на работното място, изразяващо се в неправилно отношение към работата и
напрегнати взаимоотношения с колегите, включително конфликти.
По
молба на П.П., входирана в
дружеството на 03.12.2019 г. - ТПО между него и „К." ЕООД е прекратено по
взаимно съгласие, като му е изплатено обезщетение по чл.224 от КТ, в размер на
712.73 лв.
В
ИМ се сочи, че тялото на пострадалия било приведено в нестабилна поза, поради
което при дръпване на дръжките на контейнера, П. залитнал и поради липса на
парапет е паднал от височината на площадката - 2.80 м., върху асфалтова
повърхност. Оспорва сочената в ИМ причина за инцидента.
В
ИМ не е посочено от коя страна на площадката е паднал ищеца, обстоятелство от
съществено значение по делото, тъй като при отваряне на дясна врата на
контейнера, наведеното напред тяло на отварящия попадайки в инерционната сила
на отворената надясно врата, би следвало да бъде увлечено в същата посока.
Твърди, че падането е в срещуположната посока.
Твърди,
че при хващане на дръжките, за отваряне на дясната половина на контейнера, няма
как - физически е невъзможно, човек да залитне настрани и да падне, тъй като се
държи с две ръце към дръжките, освен ако: 1/ П.П. не
е преценил правилно действията си (в потвържд.
констатираното в т. VIII на Протокол № 5101-03-207U11 от 11.01.2019 г. на
НОИ-ТП-Варна) и това е довело до въпросната трудова злополука; или: 2/ П.П. изобщо не е извършвал сочените трудови действия, а
действия, които не са в интерес на работодателя по см. на чл.201, ал.1 от КТ,
което обстоятелство е от съществено значение, за изхода на делото. Не е налице
трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си (чл. 55,
ал. 3 от КСО).
В
евентуалност, твърди груба небрежност проявена от работника, като причината на
конкретната вреда, е следствие от проявено грубо невнимание, което е изиграло
съществената роля, за настъпване на вредата, тъй като е явно, че вредата не би
настъпила, ако П. бе преценил правилно действията си. Съгласно КТ, размерът на
отговорността на работодателя се намалява, ако поради грубата си небрежност,
пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, по см. на
чл.201, ал.2 от КТ. Твърди, че е налице съпричиняване
/непреценяване на действия/.
През
м. септември 2018 г., на работника е изплатено обезщетение за болничен в размер
на 61.64 лв. Малко след злополуката, работодателят е подпомогнал с 200 лв.
пострадалия П.П., чрез физическото им предаване от
собственика и управляваща Красимира Д. на работника, при свиждане в болницата,
в присъствието на трето лице, придружаващо управителя на дружеството.
Твърди,
че ищецът не е останал инвалид за цял живот. От представените по делото писмени
доказателства е видна намалена работоспособност от 40 %, за период от
03.12.2019 г. до 01.12.2022 г., без нужда от чужда помощ. Лицето може да работи
при спазване на противопоказанията от т.15 /тежък
физически труд, височинна работа/
-
Експертно решение № 4113 от 203/03.12.2019г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Се.
Марина"Варна, същото се потвърждава и в Експертно решение № 0983 от
083/05.05.2020г. на НЕЛК по ССЗ. Експертното
заключение на ТЕЛК има двойнствено значение - от една
страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на
загубената работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти.
С
оглед на това, следва да се прецени дали уврежданията от трудовата злополука са
причина за невъзможността на ищеца да работи. Не са налице доказателства, за
пряка причинна връзка между принудителната безработица на ищеца и последиците
от трудовата злополука през целия период от злополуката до подаване на ИМ.
Видно от Експертно решение ТЕЛК№4113от 203/03.12.2019 г. при УМБАЛ „Св.
Марина-Варна" ЕАД и последващо Експертно решение
№ 0983 от 083 /05.05.20 г. МЗ - НЕЛК - ищецът е
работоспособен при определени ограничения.
По
закон, работодателят дължи обезщетение, за разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване. Твърди, че такива са изплащани на ищеца.
Съгласно
условията и реда, определени с КСО, при трудова злополука, пострадалите лица
или техните наследници имат право на: парични обезщетения за временна
неработоспособност, парично обезщетение при трудоустрояване, лична или
наследствена пенсия за инвалидност, парични помощи за профилактика и рехабилитация.
Съгласно закона и съдебната практика, размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. В конкретният случай, дори частичен - иск за 50 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди е явно прекомерен по размер и несправедлив, а твърдението,
че размерът на иск е съобразен със съдебната практика, е в противоречие със
съдебната практика и закона. Случаят се отнася за искове за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са с правно основание по чл. 200, ал.
1, предложение първо от КТ, а не за вреди по второто предложение на чл. 200,
ал. 1 КТ.
„
Съдебната практика установява средния размер на дължимото обезщетение при
определен вид и характер на увреждане и обичайните за него болки и страдания
като интензитет и продължителност. Във всеки конкретен случай съдът следва да
вземе предвид обстоятелствата, които водят до увеличение или намаляване на
размера на обезщетението, съпоставимо със средния, обичаен размер, установен от
съдебната практика." /Решение № 186/21.10.2019 г., по гр. д. М 246/2019 г.
на ВКС, Шг.оУ.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От
приетото по делото разпореждане №5104-03-11 от 25.01.2019год. издадено от
НОИ-ТП Варна се установява следното: На основание чл.60,ал.1 от КСО, декларираната
злополука с вх.№5101-03-207 от 17.09.2018год. на ТП-Варна от осигурителя „К.“ЕООД,
станала с П.Ж.П., ЕГН********** на 12.09.2018год. се приема за трудова
злополука по чл.55,ал.1 от КСО.
Внезапното
увреждане на здравето на П.Ж.П. на 12.09.2018год. причинило временната му
неработоспособност е станало през време и във връзка, както и по повод на
извършената от него работа в полза на осигурителя.
Разпореждането
е влязло в законна сила на 16.10.2019год.
Няма
спор между страните, а и от приетия по делото е трудов договор, се установява,
че считано от 03.11.2018год. ищецът е бил назначен при ответника на длъжността
„носач,товарач на стоки“ в предприето на ответника .
Приобщени
към доказателствата по делото са производствена характеристика на П.Ж.П. и
длъжността характеристика за длъжността, която ищецът е заемал в предприятието
на ответника.
Приобщени
към доказателствата по делото са епикризи за ищеца,
както следва: Епикриза на П.Ж.П. постъпил за лечение
на 12.09.2018год. изписан на 02.10.2018год. , издадена от МБАЛ „Света
Анна-Варна“ АД град Варна,Клиника по ортопедия и травматология;Епикриза на П.Ж.П. постъпил за лечение на 30.04.2019год. изписан
на 03.05.2019год., издадена от Многопрофилна Болница
за активно лечение „Е.“ООД, отделение по ортопедия и травматология;Епикзира на П.Ж.П. постъпил за лечение на 25.09.2019год.
изписан на 28.09.2019год. , издадена от МБАЛ П. ЕООД.
Прието
по делото е рентгеново изследване , издадено от МЦ „Св.Анна“ ЕООД град
Варна,както и писмени документи находящите по
прекратеното от ВОС дело, както следва:
амбулаторни листи от л.21 до л.33 ,болнични листи от л.34 до л.45,експертни решения от л.46 до
л.49,рецептурни бланки от л.50 до л.52.
Приобщени
към доказателствата по делото са и следните писмени документи: Фактура №
**********/17.09.2018 г. от МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД за медицински
изделия съгласно талон, ведно с два броя талон за медицинско изделие и два броя
фискален бон - остеосинтеза на стойност 3450.00 лв.;Фактура №
**********/19.09.2018 г. от МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД за медицински
изделия съгласно талон, ведно с талон за медицинско изделие и фискален бон - остеосинтеза на стойност 600.00 лв;Фактура № **********/14.12.2018
г. от „Е. М." ЕООД за проходилка на стойност 80.00 лв;Известие
за доставяне с наложен платеж от Е. - пратка № 5300037886369, приета на
25.09.2018 г. за санитарен стол на стойност 150.00 лв;Фактура № **********/22.11.2018
г. от „А." ЕООД за патерици подмишечни, ведно с
фискален бон на стойност 34.00 лв;Талон за платена такса към МБАЛ „Св. Анна -
Варна" АД за периода от 12.09.2018 г. до 02.10.2018 г., ведно с фискален
бон на стойност 58.00 лв;Фактура № **********/30.09.2019 г. от „МБАЛ -
Попово" ЕООД за пролежан леглоден за 3 дни,
ведно с фискален бон на стойност 17.40 лв;Фактура № **********/19.09.2018 г. от „А."
ЕООД, ведно с фискален бон за инцизионно фолио на
стойност 45.00 лв;Фактура
№ **********/27.09.2019 г. от „Д. В." ЕООД за закупени лекарства 40.01 лв;Фактура
№ **********/06.02.2019 г. от ЕТ „Ф. – Е. И." за превързочни материали и
лекарствени средства на стойност 196.50 лв;Фактура № **********/19.09.2018 г. от „Л." ООД,
ведно с фискален бон за лекарства на стойност 186.44 лв;Фактура № **********/20.09.2018
„Л." ООД, ведно с фискален бон за лекарства на стойност 19.75 лв;Фактура№
**********/20.09.2018 „Л." ООД, ведно с фискален бон за лекарства на
стойност 24.29 лв;Фискални
бонове - четири броя за закупени от „Л." ООД лекарства на стойност 3.14 лв., 25.03 лв., 41.13 лв. и 24.91 лв.;Фискални бонове - шест броя
за закупени лекарства и превързочни материали на стойност 18.75 лв., 22.81 лв., 22.81 лв., 14.30 лв., 6.50 лв. и 19.37 лв.;Фискален бон за закупени
лекарства, ведно с рецепта на стойност 40.01
лв;Фискален бон за закупени лекарства и
превързочни материали от дата 06.10.2018 г. на стойност 40.29 лв;Фактура № **********/27.09.2019
г. от МЦ „Со. 2017" ООД, ведно с фискален бон за рентгенова снимка на
стойност 25.00 лв;Касов
ордер № 000638/03.05.2019 г., ведно с фискален бон за потребителска такса на
стойност 17.40 лв;Разписка
№ 001178/30.04.2019 г., ведно с фискален бон за избор на екип на стойност 50.00 лв.; Фискални бонове - два броя за извършени медицински прегледи в МБАЛ
„Св. Анна - Варна" АД на стойност 30.00
лв. и 30.00 лв.;Фактура №
**********/18.06.2019 г. от Про - ЕАД клон Павел
баня, ведно с фискален бон и процедурен картон за извършена рехабилитация на
стойност 325.00 лв;Вносна
бележка № ТТ/19133/18627 от 13.05.2019 г. по резервации на П.П. и придружител майка му – М. И., заедно с резервация на П.П. за ПРО - клон П. б. на стойност 465.00 лв; Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 60.00 лв., 70.00 лв. и 50.00 лв.;Фискални
бонове - 3 броя за гориво на стойност 80.00
лв., 80.00 лв. и 50.00 лв.;Фискални бонове - 3 броя за
гориво на стойност 40.00 лв., 60.00 лв. и 50.00лв.;Фискални бонове - 3 броя за гориво на стойност 50.00 лв., 50.00 лв. и 40.00 лв.;Фискални
бонове - 3 броя за гориво на стойност 50.00
лв., 100.00 лв. и 80.00 лв.;Фискални бонове - 3 броя за
гориво на стойност 40.01 лв., 100.00 лв.
и 50.00 лв.;Фискални бонове - 4 броя
за гориво на стойност 24.99 лв., 25.00 лв., 24.99 лв. и 20.01 лв.;Фискални
бонове - 4 броя за гориво на стойност 80.00
лв., 100.00 лв. и 80.09 лв. и 60.00 лв.;Фактура № *********/05.02.2019 г. за закупено гориво,
ведно с два фискални бона на
стойност 60.00 лв. и 100.00 лв.
По
искане на ответника към доказателствата по делото са приети следните документи:разчетно-платежна ведомост,констативен протокол
№КП-5-03-00497618/618/04.12.2018год. за извършена проверка по разходите на
държавно обществено осигуряване на „К.“ЕООД;Заявление от П.Ж.П. за прекратяване
на трудов договор съгласно чл.328,ал.1,т.12 от КТ.
По
делото са ангажирани специални познания.
От
заключението на ВЛ по СПЕ се установява следното : Осв.
П.П. е претърпял трудова злополука, вследствие на
която на настъпили редица промени в начина му на живот, емоционалното му
състояние и общото му функциониране. ОСВ.П. е затворен тип личност,насочен към
своя вътрешен свят,умерено комуникативен,без динамика в ежедневието си.
Вследствие на преживяната злополука се затворил още повече, ограничил
контактите си, изкарал месеци на легло с преживени болки и страдания. Бил
зависим от близките . Основното му настроение било депресивно.Загубил интерес
към обичайните радости.Станал гневен, раздразнителен. Иман и днес усещането, че
никога няма да се възстанови напълно.Налице са ниски адаптивни ресурси,нисък
праг на стресоустойчивост.Уменията за работа в екип
са ограничени. Наблюдава се озлобление и гняв,вследствие на случилото се.
Описаните състояние, причинили на осв. силен
емоционален и психологически стрес, болки, страдания,неудобства,
тревожност,някои от които продължават и днес, макар и вече със същата сила и
интензитет.Няма данни осв. П.П.
да е страдал от психично заболяване, както преди датата на инцидента, така и
към датата на самия инцидент. Осв. не е търсил
психологична и/или психиатрична помощ.
Съгласно
заключението на ВЛ по СМЕ от представените материали по делото се установява,
че на 12.09.2018 г. П.Ж.П. пострадал по време на работа -паднал от височина от
около 2-3 метра, в резултат на което получил многофрагментно
счупване на големия пищял на лявата подбедрица в долна
трета с разместване на фрагментите, многофрагментно
счупване с разместване на петната кост на дясното ходило.
Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети
изразени със значителна сила и биха могли да се получат по време и начин
съобщени в материалите по делото, а именно - при падане от височина с изпънати
крака, удари в областта на двете ходила, насочени по дългата ос на крайниците.
Многофрагментното
счупване на големия пищял на лявата подбедрица в
долна трета с разместване на фрагментите обуславят трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за период от около 6-7 месеца. В
представените медицински документи и проведения на 27.09.2021 г. преглед се
установяват данни за частична контрактура на лявата глезенна става, което ограничава движенията в ставата, без
да засяга съществено основните функции на крайника.
Многофрагментното
счупване на петната кост на дясното ходило обуславя трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за период от около 4-5 месеца. При
проведения на 27.09.2021 г. и от медицинската документация се установява
частична контрактура и на дясната глезенна
става с по-слабо изразено ограничение на движенията в сравнение с лявата глезенна става, без съществено засягане на основните
функции на крайника.
Непосредствено
след инцидента П. е приет за лечение в Клиника по Ортопедия и травматология при
МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, където е пролежал от 12.09.2018год. до
02.10.2018год. В болницата са проведени хирургични операции за поставяне на
метална остеосинтеза на големия пищял на лявата подбедрица и на петната кост на дясното ходило, назначена
терапия и изписан за домашно лечение.
На
30.04.2019год. е приет в Отделение по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Е."ООД,
гр. Варна, където на същата дата е проведена операция за отстраняване на
имплантираните уреди от дясното ходило. Установено е добро срастване на костта,
не са установени настъпили усложнения. Изписан за домашно лечение на
03.05.2019год.
На
25.09.2019год. е постъпил в „МБАЛ – П."ЕООД, на 26.09.2019год. проведено
оперативно отстраняване на металния остеосинтезиращ
материал от големия пищял на лявата подбедрица.
Изписан на 28.09.2021год. след гладко протекъл и без усложнения постоперативен
период.
Представени
са множество Амбулаторни листи за проведени клинични прегледи, проследяващи
състоянието на пострадалия, извършени образни изследвания, назначена
медикаментозна терапия.
В
материалите по делото са представени Болнични листи за период от 12.09.2018год.
до 06.11.2019год. и Експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трудова
неработоспособност на пострадалия - 40%.
Непосредствени
след претърпения инцидент, многофрагментното счупване
на дясната петна кост и левия голям пищял на подбедрицата,
П. не е можел да се предвижва самостоятелно, предписан му е постелен
режим за 3 месеца, в този смисъл пострадалият се е нуждаел от чужда помощ за
всички ежедневни дейности свързани с предвижване в пространството. След този
период П. се е предвижвал с помощни средства, което също е ограничавало в
голяма степен възможността му за самообслужване.
Към
момента на проведения клиничен преглед на 27.09.2021год. оздравителния процес
на фрактурите на долните крайници е приключил, налице е частично ограничение на
движенията на долните крайници в глезенните стави,
което не засяга съществено опорната и двигателната функция на крайниците.
Ограничението
на движенията в глезенните стави, остеопоротичните
промени след фрактурите на кости на крайниците, ограничават възможността на пострадалия
за продължително стоене прав, вървене на големи разстояния, бягане.
В
материалите по делото са представени рецептурни
бланки за назначено медикаментозно лечение, представените са фактури за престой
в болнични заведения и закупуване на медицински материали, помощни средства,
рехабилитация, които са във връзка с лечението и възстановяването от получените
травми на долните крайници. В този смисъл същите са били необходими правилното
протичане на лечението и оздравителния процес на пострадалия
В
полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите С. К. Д. и М. К. И .
От
показанията на свидетелката С. К. Д. –леля на ищеца се установява
следното: Известно й е, че П. работи към
фирма „К.“ ЕООД, докато стане злополуката на 12.09.2018г. При отваряне врата на
контейнер пада от платформата два и половина, три метра височина. Той е паднал
около обяд. Звънва на майка си, след като е в болницата към един без десет.
Съответно тя тръгва за тук. Звъни на свидетелката. Тя е била в Силистра, но сега
вече е във Варна. Организира си нещата, отпуската – работи като учител, сега
вече е пенсионер - и тръгва за Варна. В шест и половина, седем е тук същия ден.Вижда
П. същия ден в болницата. Той е уплашен, стресиран, с два строшени крака.
Последно знаят вече, че и вторият крак е строшен, освен първия. Започват вече да се чудят кой ще остава,
защото родителите му трябва да се прибират, тъй като майка й е осемдесетгодишна
и остава съвсем сама на Тервел. Остава при него и до изписването му до 02.10.2018г.
е у дома си – тук има жилище, но всеки ден тя ходи при него . През деня е там,
само вечер я молят да се прибира. Сутрин отива тоалета да оправят, подлогата,
зъбите и да му се моли да хапне нещо. Отчаян, депресиран… На втория или третия
ден след злополуката идва управителката на фирмата, заедно с едно момиче –
гледа я сега пред залата, сигурно ще е свидетел – Д. мисли, че е. Носят едни
фъстъци, едни бисквитки. Злополуката става в сряда.
Тя казва: „П., ето ти 100 лв. за понеделник, вторник и сряда надника ти“. 35 лв. му беше надника
и то си получава надниците всяка събота. Няма на ведомост, няма на месец. Всяка
събота към 16,00 часа го вика бригадир ли не знам и му казва ето надника за седмицата. Този ден е сряда, изважда ги госпожата пред нея, ето ти 105 лв. и ги
дава. Вижда в един отговор, че тя казва, че са били 200 лв. Те са 105 лв. и
нито стотинка повече. Даже първите три дни от болничния за П. не са изплатени.
Звънят да питат – нали работодателят ги плаща първите три дни. Казват, че той
си ги е получил. На 02.10.2018г. майка му и баща му идват с кола, вземат го от
болницата, а той остава да оправя епикризите. П. изкарва шест или осем месеца в Тервел,
защото тук няма кой да се грижи за него. Докторът каза най-малко три месеца
никакво стъпване и на двата крака, само в леглото. Докато го гледа в болницата П.
е унил, уплашен. Днес е цялата настръхнала, защото се връща три години назад.
Никога няма да се изтрие от погледа й, когато П. излиза от втората операция.
Забавят я повече на левия крак, с който и сега захожда и така ще си остане.
След шестчасова операция, тя е в коридора като трамвай напред – назад. Докторът
го изнасят на ръце, тъй като е премалял. Като го вижда, той се разплаква защото
го вижда в какво състояние е. Свидетелката пада и я свестяват.Нещо неописуемо е. Тази трагедия
осакатява П. за цял живот физически. Това не е малко, защото той до сега е бил
това, което е можел. Той има средно образование, но преди това три години или
четири в една фирма за строителство е и след това тук – общ работник, снабдява
каквото трябва. Той това може. Сега вече живее при тях. Продава на Силистра и
идва тук. И сега и сега не знае къде й бърка като каже: „аз ще си остана сакат
за цял живот“. Преди тази злополука първо е здрав, прав, корав физически,
канара. С чуждите хора по не беше толкова контактен. Но, тя и майка му могат да
ви кажат какъв е - нормален. След злополуката се променя много. Не работи. Тъй
като много пъти след три влизания в болници и постоянно с д-р С. И. контактува
и той казва: „П. просто да забрави това, което е можел досега, че ще го прави.
Категорично с тези крака ще има проблеми и занапред“. Сега му предстои друга
операция, за да може поне на десния крак - той левия, че ще го замята – но,
поне на десния крак някакъв имплант да сложат, защото
тя петата ей така (показва с ръка) се криви на една страна. Сега са щели и нея
да правят, но заради Ковида … Така, че от фирмата
никаква помощ, освен фъстъците и бисквитките. Прекратява
трудовите си правоотношения с фирмата по собствено желание на 03.12., след като изтичат ТЕЛК-овете. Те си мислят, че като хора ще се разберат,
станалото станало, не могат да се върнат назад. Очакват едно добро отношение от
работодателите. Колко пъти болничните с куриер, защото на ръка кой дал, кой
видял, кой не видял. След този подпис за трите дни, те дават двадесет сигурно подир него, но тя на черното не може да каже бяло. Полицай ходи
снима му подписа отляво, отдясно, както се правят експертизи. Установява се, че
подписът във ведомостта, която те показват там не е на П.. От болницата го
изписват бинтован, с рани. Това е седмица, след като правят и втората операция
на втория крак. Изписват го в тежко състояние, с инвалидна количка. В инвалидна количка е докато отиде в Тервел и
там вече е в леглото. Той не се движи до април. Да не казва, че като го вдигат да се изправи те са
тримата, защото доктора казва категорично да не стъпва на краката, че ще стане
разместване – игли имаше вътре и те започват да излизат една по една иглите.
Като го вдигат, защото и двата крака не може с патерици – проходилка
– „не мога да стоя“, започва да реве: „не мога, не мога, не мога“, ляга на
леглото. „Абе П. трябва да тръгнеш“. Те мускулите атрофирали, мачкат, търкат. През
периода, в който е на легло първите дни се
разбрат със сестра й. Тя до втори тук, сестра
й от втори си взема отпуск, за да може да го
обслужва. Тя работи в едно село на десетина километра от Тервел. Сутрин тоалета,
закуската и го оставя, тя е на работа. Ако не се върне да му даде, или няма да пикае до един часа, докато се върне от работа. П. тръгва с проходилката февруари месец ли ... Даже тя купува от
Силистра чупеща такава, уж по да може да се движи. Но три месеца – октомври,
ноември, декември и януари той е абсолютно в леглото, защото някъде декември
излиза едната игла. Паника, кракът ще се разпадне. Звъни на доктора, че иглата
е излязла. Ей това изживяват. С проходилката април
месец се поподвижва с нея. Тя е ваканция и тогава го
вдигат. Май месец влиза, за да извадят имплантите на
единия крак. През това време фелдшерка – позната на
майка му и баща му идва да обработва раните. Всеки ден – тетра, Баулин ли едно лилаво, вишнево какво беше. Мажат, бинтове,
обвързват, защото са станали много дълбоки рани от гипса. Юни месец докарват
майка й при нея и те заминават на рехабилитация в Павел баня, след което
септември месец трябва да влезе отново в болница, за да извадят импланта и на десния крак на петата. Д-р Иванов, който го
поема от 12.09. казва, че може да осигури в болницата в Търговище да се направи
операцията. Пътуват, баща му ги завежда до Търговище и там Д-р И. изважда импланта. И съответно отново раните, след новото отваряне.
Сега предстои друго, сега ще слагат имплант на
пета.Операциите, които са му направени са две на двата крака и две до сега за
изваждане на имплантите – четири операции. В
болницата е лежал първо, когато беше голямото произшествие и след това за
първия имплант лежи в болница и за втория имплант също лежи в болница. След третата и четвъртата
операция, след изписването от болницата, тъй като са последователно краката –
първо единият с проходилката на другия крак, докато
този, на който са извадили имплантите заздравее. Но
през това време отново промивки, тетри, оксикорти за
пръскане, за да заздравеят раните. След втория път като вадят импланта отново на
другия крак леко стъпва, за да може да щади този крак, който е опериран. Тя
като казва, че с единия крак леко стъпва то е, колкото да отиде до тоалетна и
да си хапне закуската, която му е оставила майка му. И това е, телевизора
насреща и толкова.Септември е в Търговище втората операция, значи още около
месец след септември, докато заздравее кракът и от там нататък започват
рехабилитациите, в Тервел две рехабилитации, тук във Варна в М. на няколко
пъти.През времето, когато се възстановява в къщи, след първия и втория престой
в болницата болки определено има, тъй като и двата крака са счупени и са
оперирани. И при двете операции болкоуспокояващите, Аулините
хвърчат редовно. Така успокояват по малко болката. Неспокоен е, вечер не спи. Преди инцидента не е имал
проблеми свързани с краката. Здрав е, прав, корав. Преди инцидента с колело
ходи по разходки, движи се. Кучето в Тервел с него бяга. Сега казва: „Вече
никога няма да мога да бягам, аз ще си остана така“. Тези думи като ги чуе,
казвам му, че ще го удари през устата, както е по-голям от нея, но е
истина.Произшествието става 2018г. Раздвижването и операциите са 2019г. Определено
няма някакви психически заболявания. Те с майка му вече са на години и ако нещо
забравят питат П. – кога е това, кога е онова – абсолютно бистър, остър ум. Психически
определено не, завършва си нормално образованието. Учители, които се съмняват,
че децата имат някакви отклонения обикновено ги предлагат на комисия, специални
образователни потребности. Била е в тази сфера.Определено П. не е имал някакви
неприятности в „К.“ ЕООД преди инцидента, питала е. Казва: „Добре де, той се
опитва еди кой си колега, виждам го, че не е прав,
той ми казва ти трябваше да го направиш това. Аз да мълча ли“. Защото ние все
казваме: „Няма да се караш с колегите, колегиално единият ще отстъпи, другият
ще отстъпи, не може така“. Но той казва: „Като не съм виновен, няма да
премълча. Те са ме нападали, но и аз съм ги нападал“.
От
показанията на св. М. К. И.-майка на ищеца се установява следното: Синът й претърпява трудова злополука на 12.09.2018г. и разбира от
него като й се обажда около 13,50 ч., че е паднал и е в неподвижно състояние.
Тогава се обажда на съпруга ии и тръгват за Варна.
Тя живее в Тервел, област Добрич. Той е
в Света Ана в спешния център. Като го виждат той психически е доста зле – депресия, с болки,
със стенания. В момента, в който го виждат левият крак е гипсиран. А за десния
вече са там, когато отиват да правят снимка, но левият крак е гипсиран в
момента. Остава в отделението на Света Ана до 02.10.2018г. Тя съм го посещава по
време на неговия престой в болницата. По време на болничния му престой трябва
да има при него придружител, понеже не може да се обслужва сам. На легло е, трябва постоянна грижа да има за
него. В едно такова състояние е бил в депресия и с болки. Тогава, докато е в
болницата се правят две операции. Първо е на десния крак, в рамките на може би
пет дни после на левия крак.След изписването от болницата на втори идват да го
вземат, понеже не може да се обслужва никак сам. Вземат го в Тервел. Със
съпруга й идват двамата. На помощ идва и
брат му, понеже трябва да се вдигне и да се сложи в колата. В момента живее във Варна. В Тервел живее може
би до април 2019г. После е тук във Варна. Живее в жилището на брат му. Там
живеят с брат си двамата. След тази дата вече се обслужва сам, но се движи
трудно. В момента не работи, понеже поради травмите, които получава не може да
си намери подходяща работа. Заръките на лекаря са да забрави това, което е
работил до сега и трябва да търси друга работа. Но такава до момента подходяща
не е намерена.След като е изписан от болницата и го прибират в Тервел, в къщи е
шест месеца абсолютно на легло. Тя полага грижи за него. Ползвала е 9 дни
болничен. През другото време съпругът й
помага. Тя работи в населено място, което не е там, където живее и той я
води сутрин на работа, като през почивката от 12,45 ч. е почивала и идва да я
вземе да го обслужат с храна, с тоалет, каквото трябва. Така го е гледала шест месеца. След третия месец
започва по препоръките на лекаря само на левия крак да стъпва. На десния не му
разрешават, докато не минават пет месеца от операцията.Грижите, които тя и съпругът й полагат за него са сутрин
закуска, тоалет, както всеки един човек, но той е неподвижен. На обед същата
работа. Тя е на 6 часа работно време и
следобед може повече да се грижи за него. Състоянието, в което е, както й
казва е
в депресия.Като казва депресия има предвид, че казва: „аз оставам за цял
живот така“. След злополуката се затваря в себе си. Само с нея и баща си
контактува.Преди злополуката живее във Варна. Не знае какви са му били
контактите.Брат му работи във фирма. Те
са в добри отношения. Предполага, че имат контакти с други хора, млади хора са.
Търси си работа съобразно възможностите си. Регистриран е в Бюрото по труда и
от там търсят работа. Преди да работи в тази фирма, работи и другаде. В тази
фирма работи шест или седем години. Колко доволен да е ?! Понякога се случва, не
защото й е син, но е по-притеснителен, да не влиза в пререкания с колеги и
началници е оставал до по-късно да работи, когато е имало работа. Това го чува
от него, не е присъствала там. Той закъснява вечер, понеже нещо трябва да се
свърши, а другите колеги си тръгнали. Това го знае от него. Преди това е
работил във фирма Екип пак във Варна. Това са двете фирми, в които е работил.
На шестия месец го вдигат с баща му. Той толкова време е бил само в легнало
положение. В началото ходи с патерици – помощни средства. Изпитва някакъв
панически страх, вземат проходилка. С проходилката също изпитва страх дали ще може да тръгне,
дали ще се случи нещо с краката му отново. С убеждение от нея и баща му, първо прави
няколко крачки и в последствие, но само в апартамента. 2019г. вече започват по
малко, но много малко навън, защото краката му се надуват. Те не е била придружител
в болницата, понеже работи в Български пощи и няма как. Сестра й е придружител.
За времето след 02.10., след като го вземат със съпруга й в Тервел, категорично
никой от фирмата не го търси.Обезщетения по застраховки не е получавал.Решава
да напусне, защото как да работи там с оглед състоянието му и когато стои
повече прав краката му отичат. Няма как да работи там физически, а и психически
нагласата му за това, че не му съдействат по никакъв начин, че не се
интересуват от него, просто не иска там да работи. Операции до сега са му направени
четири, предстои още една.В болница е бил три пъти. Първият път в рамките на
пет дни може би са направени двете операции. Следващите две са за премахване на
имплантите, които бяха в краката му. След третата и
четвъртата операция отново го вземат в Тервел да се грижат за него, понеже не
може сам да се обслужва. А пък и трябва медицинско лице, което да обработва
раните, да прави превръзки и по-нататък и конци да се изваждат. Това е при тях.
Окончателно вече започва да се придвижва сам без помощни средства, без чужда
помощ април 2019г. През времето на възстановяване той се оплаква от болки и в
двата крака и ако по-продължително време се движи краката отичат.Физиотерапии прави
две по десет дни в Тервел. Тогава баща му го води до болницата до центъра и го
връща.Към момента при по продължително вървене продължава да има оплаквания – и
двата крака го болят.Има промяна в походката. Криви дясната пета и предстои още
една операция, но се бави заради
пандемията. По съвет на лекаря ще му бъде поставен имплант,
който няма да се изважда.Преди този инцидент не е имал оплаквания свързани с
краката. Никакви заболявания няма.Синът й е споделял как се е случил точно
инцидента. В първия момент, когато й се обажда казва паднах и съм неподвижен. В
последствие научава от къде е паднал. Изпълнявал е заявка на някаква фирма и се
качил на втория етаж до контейнера да вземе стока. От там като е дръпнал
дръжката да отваря и е паднал.
В полза на ответната страна са ангажирани гласни
доказателства, чрез показанията на свидетелите Д. Т. Д. и В. К. В.
От показанията на свидетелката Д. Т. Д. се установява
следното:Познава П.Ж.П., тъй като работи в същата фирма, в която работи и той –
„К.“. Знае за инцидент, който се случва с него есента 2018г., септември мисли,
че е. Пада от по-високо място. В резултат на това падане има наранявания в
глезените на краката. Това знае. Инцидента мисли, че станал към обяд. По принцип, не знам дали е много редно да го
казвам, но е влюбен в една от колежките. Като я види, че говори с някой друг
мъж избухва и става нервен и непредсказуем. От такава гледна точка просто явно
не е внимавал достатъчно. Това е нейно лично мнение.Заедно с управителя на фирмата
заедно отиват на свиждане на П.. Работи във фирмата като продавач-консултант.
Управителката на фирмата иска да бъде с някой, когато отива при П. и я пита
дали иска да отидат да видят П.. Тя се съгласява. Той е на леглото, в стаята
има още една жена, за която впоследствие разбира, че е неговата леля. Г-жа Д.
се приближава към него. Пита го как е. Предварително е приготвила 200 лв. в
колата, дава му ги. От там се започва словесен двубой от тази жена към г-жа Д.
за искане на пари от нея. Лелята на П. иска пари от управителката за операциите,
за разходите, иска пари от нея. Съответно тя казва не знае или няма възможност,
нещо от този род, не си спомня точно тези думи. След това е споменато: „И вие имате
син, да не ви се случи…“ Тя лично ходи веднъж да види П. в болницата. Не може
да каже дали след това управителката пак е ходила да го види. Не може да каже
дали е съдействано по някакъв начин на П. да си
проведе лечението и да се възстанови. Не знае защо управителката дава тези пари
в размер от 200лв. на П.. Като спират с колата, тя казва, че трябва да даде на П.
тези пари. Не знае защо точно 200 лв. решава да му даде. Тя само е човек, който
е бил с нея и е видял това. Друго като информация не може да каже.В деня на инцидента е на работното си
място в магазина. Магазинът се намира на стотина метра разстояние от
контейнерите. Не вижда как е паднал П.. Другата колежка , в която П. е бил
влюбен също е била на работното си място в магазина и П. е при тях пет минути
преди злополуката. П. е при тях в магазина, тъй като той трябва да им донесе
дадена стока от това място, откъдето е паднал. Той е при тях и отива да вземе стоката
и впоследствие разбират, че той е паднал. Стоката трябва да я занесе на нас. Не
цялата стока минава през тях, но тази, за която П. отива трябвало е да я донесе при тях.
От
показанията на свидетеля В. К. В. се установява следното: Познава П.Ж.П.. Той е бивш негов колега. Работят в една фирма. Работи
още в тази фирма. Знае, че с него става злополука. През 2018г. през месец септември,
на обяд, след като свидетеля обядва и вече стои вътре в склада чува суматоха
навън и излиза да види за какво става въпрос. Намират колегата П. на земята.
Питат какво е станало и той казва, че е
паднал. Опитват се да го вдигнат и той казва, че го болят краката. След малко
викат Бърза помощ. Седи долу на земята.
Питат дали нещо му има. Реално той си
седи на земята. Не е чул удар като пада.
Суматохата се изразява примерно, че се чуват някакви викове. Не вика П.,
някакви преминаващи хора има предполага. Когато отива при него има едни или
двама човека, но не помни кои са тези двама човека или трима да са били, не
може да каже. Впоследствие отива и вижда, че е там и започва да го пита, защото
му е колега. Пита какво ти има, какво стана. Той казва, че е паднал. Питат го
от къде е паднал и какво се е случило. Той казва, че е паднал от горе, от
втория етаж, където е де факто тази рампа. Не са питали точно какво е станало.
Само казва, че е паднал и той започва да го вдига. Уведомяват управителката. Какво са говорили не може да
каже. Вижда рампата, от която е паднал П..
Качвал се е на тази рампа. Казва, че е искал да отвори
контейнера да вади нещо от там. Това го научава от П..Това са контейнери, които
се отварят с две ръце, две дръжки се отварят противоположно. Хващат се две
дръжки и се отварят навън. След като се отворят дръжките трябва да се хване
вратата с ръка и да се отвори вратата. Не може да каже какво е станало в
случая. Идват управителите. Не знае какво установяват управителите като
са отишли там, не е бил там вече,той се е дръпнал настрани. От този случай
знае, че П. го намира на земята. Пита го какво става и той отговаря, че е
паднал от горе, че е искал да отвори контейнер. По принцип с колегата преди
това, той е доста разсеян, във фирмата не му дават да изпълнява заявки. На него
му беше възложена задача да пакетира пратките, стоките, които се товарят,
поради причина, че доста грешеше в заявките. На тази рампа се качваме много
рядко, поради причина, че там се слагат стоки, които много рядко се изваждат.
По принцип на тази рампа се качваме всички, които работим в склада. В деня на
инцидента тази рампа нямаше парапет. После е сложен парапет. Не може да отговори на
въпроса защо е сложен,той не го е слагал. Предполага, че парапетът се слага
след около месец, може и малко повече. Дръжките на контейнера са на нивото на
кръста.
Гореизложената фактическа
обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200,ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за
причинените вреди от трудова злополука или професионално заболяване , довели до
временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт. Тази отговорност има
обективен и безвиновен характер , т.е. работодателят
отговаря независимо от това , дали негов орган или друг работник имат вина за
настъпване на вредите.
Между
страните в настоящото производство няма спор , относно съществувало трудово правоотношение между ищеца и ответника към момента на злополуката. Относно характера
на злополуката по делото е ангажирано писмено доказателства , разпореждане №5104-03-11 от 25.01.2019год. издадено от
НОИ-ТП Варна с което се приема , на основание чл.55,ал.1 от КСО, че злополуката
с ищеца осъществена на 12.09.2018год. е трудова. Видно от приетите по
делото медицински документи се
установява, че така настъпилата трудова злополука е довела до временна
нетрудоспособност за ищеца. Съгласно приобщеното към доказателствата по делото
експертно решение на ищеца е определена 40.0% трайно намалена работоспособност
със срок от три години, т.е. до 01.12.2022год. Обстоятелството , че злополуката
довела до временна нетрудоспособност на ищеца за определен период от време и
трайна загуба трудоспособност с 40.0% е трудова, ангажира безвиновната
обезпечително –гаранционна отговорност на ответника по смисъла на чл.200 от КТ
в качеството му на работодател за репарация на претърпените от ищеца вреди.
Режимът
на имуществената отговорност на работодателя е специален, но за неуредените в
чл. 200 КТ – чл. 202 КТ въпроси се прилага общата гражданска отговорност,
уредена в ЗЗД.
В
настоящото производство ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева, частичен иск от 200 000 лева - изразяващи се в
претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт
и трайно необратимо увреждане, вследствие на претърпяна трудова злополука,Обезщетението
за неимуществени вреди се свежда най-често до претърпени болки,страдания,
отражения върху психиката и самочувствието на пострадалия/р.№747-98год. на
трето г.о.; р.№1593-02 на трето г.о., р.№639-03год. на трето г.о. на ВКС и
др./. Тези вреди на общо основание подлежат на обезщетяване според изричната
разпоредба на ал.3. Размерът на тези вреди се определя от съда по
справедливост-чл.212 от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД.
Т.е. претърпени неимуществени вреди
следва да бъдат обезщетени , като паричния еквивалент на това обезщетение се
определя по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява , че в
резултат на причинената от трудовата
злополука временна нетрудоспособност и намалена работоспособност ищецът е
претърпял неимуществени вреди в сочените от негова страна аспекти. От заключението
на ВЛ по СМЕ се установява, че в резултат на трудовата злополука станала на 12.09.2018 г. П.Ж.П. е пострадал и в резултат на злополуката получил следните увреждания : многофрагментно счупване на големия пищял на лявата подбедрица в долна трета с разместване на фрагментите, многофрагментно счупване с разместване на петната кост на
дясното ходило. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети изразени със значителна сила и биха могли да се получат
по време и начин съобщени в материалите по делото, а именно - при падане от
височина с изпънати крака, удари в областта на двете ходила, насочени по
дългата ос на крайниците. Многофрагментното счупване
на големия пищял на лявата подбедрица в долна трета с
разместване на фрагментите обуславят трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за период от около 6-7 месеца. В представените медицински
документи и проведения на 27.09.2021 г. преглед се установяват данни за
частична контрактура на лявата глезенна
става, което ограничава движенията в ставата, без да засяга съществено
основните функции на крайника.Многофрагментното
счупване на петната кост на дясното ходило обуславя трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за период от около 4-5 месеца. При
проведения на 27.09.2021 г. преглед и от медицинската документация се
установява частична контрактура и на дясната глезенна става с по-слабо изразено ограничение на
движенията в сравнение с лявата глезенна става, без
съществено засягане на основните функции на крайника.Непосредствено след
инцидента П. е приет за лечение в Клиника по Ортопедия и травматология при МБАЛ
„Св.Анна-Варна"АД, където е пролежал от 12.09.2018год. до 02.10.2018год. В
болницата са проведени хирургични операции за поставяне на метална остеосинтеза на големия пищял на лявата подбедрица
и на петната кост на дясното ходило, назначена терапия и изписан за домашно
лечение.На 30.04.2019год. е приет в Отделение по Ортопедия и травматология при
МБАЛ „Е."ООД, гр. Варна, където на същата дата е проведена операция за
отстраняване на имплантираните уреди от дясното ходило. Установено е добро
срастване на костта, не са установени настъпили усложнения. Изписан е за
домашно лечение на 03.05.2019год.На 25.09.2019год. е постъпил в „МБАЛ – П."ЕООД,
на 26.09.2019год. проведено оперативно отстраняване на металния остеосинтезиращ материал от големия пищял на лявата подбедрица. Изписан на 28.09.2021год. след гладко протекъл
и без усложнения постоперативен период. Видно от заключението в един
продължителен период от време ищецът е бил подлаган на различни медицински
процедури за възстановяване и лечение. По време на тези процедури и манипулации
ищецът е преживял болки, страдания и значителни неудобства. Болките, страданията
и значителните неудобства за ищеца продължават в един значителен период от
време по време на възстановяването му и в извънболнична
среда.Същият е зависим от своите близки и необходимостта да бъде обслужван за
елементарни нужди предизвикват неудобство, усещане на непълноценност и
невъзможност за връщане към обичайния му начин на живот. За преживяните
негативни емоции, болки, стрес, страдия, неудобство и
депресия от ситуациите по оперативна намеса и възстановяване говорят гласните
доказателства, черпени от показанията на св.С. К. Д., която веднага след
инцидента е видяла П. в болницата и впоследствие е била пряк очевидец и
придружител на П. по време на първоначалния му болничен престой във Варна. Тази
свидетелката твърди, че когато вижда П.
в болницата, той е уплашен, стресиран, с два строшени крака. Остава при него и до изписването му до
02.10.2018г. е у дома си – тук има жилище, но всеки ден тя ходи при него . През
деня е там, само вечер я молят да се прибира. Сутрин отива тоалета да оправят,
подлогата, зъбите и да му се моли да хапне нещо. Той е отчаян, депресиран. На
02.10.2018г. майка му и баща му идват с кола, вземат го от болницата. П.
изкарва шест или осем месеца в Тервел, защото тук няма кой да се грижи за него.
Докторът казва най-малко три месеца никакво стъпване и на двата крака, само в
леглото. Докато го гледа в болницата П. е унил, уплашен. Никога няма да се изтрие от погледа й, когато П.
излиза от втората операция. Забавят я повече на левия крак, с който и сега
захожда и така ще си остане. След шестчасова операция, тя е в коридора като
трамвай напред – назад. Докторът го изнасят на ръце, тъй като е премалял. Като
го вижда, той се разплаква защото го вижда в какво състояние е. Свидетелката
пада и я свестяват.Нещо неописуемо сочи,
че е било. Счита, че тази трагедия
осакатява П. за цял живот физически. И сега и сега не знае къде й бърка като
каже: „аз ще си остана сакат за цял живот“. Преди тази злополука първо е здрав,
прав, корав физически, канара. След злополуката се променя много. Не работи.
Тъй като много пъти след три влизания в болници и постоянно с д-р С. И.
контактува и той казва: „П. просто да забрави това, което е можел досега, че ще
го прави. Категорично с тези крака ще има проблеми и занапред“. От болницата го
изписват бинтован, с рани. Това е седмица, след като правят и втората операция
на втория крак. Изписват го в тежко състояние, с инвалидна количка. В инвалидна количка е докато отиде в Тервел и
там вече е в леглото. Той не се движи до април. Да не казва, че като го вдигат да се изправи те са
тримата, защото доктора казва категорично да не стъпва на краката, че ще стане
разместване – игли има вътре и те започват да излизат една по една иглите. Като
го вдигат, защото и двата крака не може с патерици – проходилка не може да стои, започва да реве. За
преживените страдания и неудобства говорят и гласните доказателства, черпени от
показанията на св. М. К. И.-майка на ищеца .
Същата твърди, че когато вижда синът си на 12.09.2018год. той е
неподвижен и психически е доста зле –
депресия, с болки, със стенания. В момента, в който го виждат левият крак е
гипсиран. А за десния вече са там, когато отиват да правят снимка, но левият
крак е гипсиран в момента. Остава в отделението на Света Ана до 02.10.2018г. Тя
го посещава по време на неговия престой в болницата. По време на болничния му
престой трябва да има при него придружител, понеже не може да се обслужва сам.
На легло е, трябва постоянна грижа да
има за него. В едно такова състояние е бил в депресия и с болки. Тогава, докато
е в болницата се правят две операции. Първо е на десния крак, в рамките на може
би пет дни после на левия крак.След изписването от болницата на втори идват да
го вземат, понеже не може да се обслужва никак сам. Вземат го в Тервел. Със
съпруга й идват двамата. На помощ идва и
брат му, понеже трябва да се вдигне и да се сложи в колата. В момента живее във Варна. В Тервел живее
може би до април 2019г. После е тук във Варна. Живее в жилището на брат си. Там
живеят с брат си двамата. След тази дата вече се обслужва сам, но се движи
трудно. В момента не работи, понеже поради травмите, които получава не може да
си намери подходяща работа. Заръките на лекаря са да забрави това, което е
работил до сега и трябва да търси друга работа. Но такава до момента подходяща
не е намерена.След като е изписан от болницата и го прибират в Тервел, в къщи е
шест месеца абсолютно на легло. Тя полага грижи за него. Ползвала е 9 дни
болничен. През другото време съпругът й
помага. Така го е гледала шест месеца. След третия месец
започва по препоръките на лекаря само на левия крак да стъпва. На десния не му
разрешават, докато не минават пет месеца от операцията.Грижите, които тя и съпругът й полагат за него са сутрин
закуска, тоалет, както всеки един човек, но той е неподвижен. Състоянието, в което е, както й казва е в
депресия.Като казва депресия има предвид, че казва: „аз оставам за цял живот
така“. След злополуката се затваря в себе си. Само с нея и баща си
контактува.Преди злополуката живее във Варна. Не знае какви са му били
контактите. На шестия месец го вдигат с баща му. Той толкова време е бил само в
легнало положение. В началото ходи с патерици – помощни средства. Изпитва
някакъв панически страх, вземат проходилка. С проходилката също изпитва страх дали ще може да тръгне,
дали ще се случи нещо с краката му отново. С убеждение от нея и баща му, първо
прави няколко крачки и в последствие, но само в апартамента. 2019г. вече
започват по малко, но много малко навън, защото краката му се надуват. Те не е
била придружител в болницата, понеже работи в Български пощи и няма как. Сестра
й е придружител. През времето на
възстановяване той се оплаква от болки и в двата крака и ако по-продължително
време се движи краката отичат.Физиотерапии прави две по десет дни в Тервел.
Тогава баща му го води до болницата до центъра и го връща.Към момента при по
продължително вървене продължава да има оплаквания – и двата крака го болят.Има
промяна в походката. Криви дясната пета и предстои още една операция, но
се бави заради пандемията. По съвет на
лекаря ще му бъде поставен имплант, който няма да се
изважда.Преди този инцидент не е имал оплаквания свързани с краката. Никакви
заболявания няма.Синът й е споделял как се е случил точно инцидента. В първия
момент, когато й се обажда казва паднах и съм неподвижен. В последствие научава
от къде е паднал. Изпълнявал е заявка на някаква фирма и се качил на втория
етаж до контейнера да вземе стока. От там като е дръпнал дръжката да отваря и е
паднал.
Горепосочените физически и психически преживявания на ищеца
имат отражение върху неговия начин на живот и издръжка. Продължително време той
изпитва болки и страдания и в двата крака, глезените са с ограничено движение.
Нормалните и свободни движения отпреди злополуката не могат да се възстановят
напълно. В тази насока е и казаното от ВЛ-С. при изслушване на експертизата.
Според експерта тежко натоварващи дейности , свързани с много продължително
време са затруднени,има промяна в костните структури на фрактурните
кости, която ще остане завинаги,но основните функции по същество не са
затруднени. По отношение на бъдеща операция , която разпитаните в полза на
ищеца свидетели твърдят да е планирана, експерта заяви, че това е по преценка
на лекуващия лекар, но не вижда в медицинската документация основания за
това.Т.е. макар и добре протеклия възстановителен процес ищецът не може да се
върне към напълно нормалния си начин на живот отпреди злополуката , а
преживяното по време на лечението е дало значително отражения върху неговата
психика и светоглед. Съгласно заключението на ВЛ по СПЕ вследствие
на преживяната злополука ищецът се
затворил още повече, ограничил контактите си, изкарал месеци на легло с
преживени болки и страдания. Бил зависим от близките . Основното му настроение
било депресивно.Загубил интерес към обичайните радости.Станал гневен,
раздразнителен. Имал и днес усещането, че никога няма да се възстанови
напълно.Налице са ниски адаптивни ресурси,нисък праг на стресоустойчивост.Уменията
за работа в екип са ограничени. Наблюдава се озлобление и гняв,вследствие на
случилото се. Описаните състояние, причинили на осв.
силен емоционален и психологически стрес, болки, страдания,неудобства,
тревожност,някои от които продължават и днес, макар и вече не със същата сила и
интензитет. Така доказаните за ищеца неимуществени вреди в причинна връзка от
трудовата злополука, аргументират извод , че житейски оправдано е ищецът да бъде репариран със сума в размер от 50 000лв.,
която би била реално необходима за обезщетяване на неимуществените вреди, които
той е претърпял и търпи, и към настоящия
момент. Няма
ангажирани от страна на ответника доказателства за наличие на съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на трудовата злополука. Св. Д.
твърде, че ищецът е бил влюбен в едно от нейните колежки и като я види, че
говори с някой друг мъж избухва и става нервен и непредсказуем. Липсват обаче
доказателства към момента на настъпване на трудовата злополука ищецът да е бил
нервен, емоциално напрегнат и това негова състояние
да е провокирало падането му. Напротив от показанията на св. Д. се установява,
че П. преди да отиде за стоката от това място откъдето е паднал е бил в
магазина при тях. Там е била и въпросната колежка,като няма данни да е имало
някакви пререкания или свади. Изпълнявайки трудовите си задължения и поради
липсата на парапет на рампата, П. пада. След инцидента работодателя поставя
парапет.В тази насока са показанията на св. В.
С оглед горно съдът постановява решение с което уважава претенцията
за неимуществени вреди до размера от 50 000лв., като за горницата до
120 000лв. частичен иск от 200 000лв. отхвърля иска.
На
основание чл.84, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.212 от КТ , работодателят дължи и законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение , считано от
датата на настъпване на вредоносния резултат -12.09.2018год. до окончателното
им плащане.
По
отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 7797.83 лв., изразяващи се в разходи,
извършени за лечение и рехабилитация и във връзка с лечение и рехабилитация,
наложили се поради претърпяната трудова злополука, както и поради затрудненията
в ежедневието, съдът намира следното: Така
претендираните имуществени вреди представляват
претърпяна загуба от ищеца, чрез намаляване на неговата имущество във връзка с
последиците от претърпяната трудова злополука. Същите от приложените по делото
писмени доказателства се установяват по размер и се изразяват в разходи по
лечението, рехабилитацията и възстановителния процес , който ищецът е преживял.
Същите се установя от заключението на ВЛ С., че е възможно да бъдат направени,
а от показанията на свидетелите, разпитани в полза на ищеца и писмените документи
се установява, че действително са реализирани в сочения от ищеца аспект.
С
оглед на горното следва да се уважи в цялост и претенцията за имуществени
вреди. Като законна последица от уважаване на тази претенция следва да се
присъди лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-04.12.2020год. до
окончателното изплащане.
Съгласно
чл. 38, ал.2 ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие,
ако насрещната страна дължи разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя.
Адвокатът следователно е легитимиран да сезира съда с искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА и съответната сума се
присъжда в негова полза. Разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА е функция на установените
в чл. 78 ГПК правила за дължимост на направените
разноски.
Предвид
изхода от настоящото дело и своевременно заявеното от страна на проц.представител на
ищеца искане, разноски на представляващия ищеца са дължими от ответника.
С оглед на това съдът присъжда върху уважения размер от исковете на адв.П.К. от САК с адрес:г***, адв.възнаграждение,
съобразно минимума, установен в чл.7,ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2014год. за
минималните размери на адв.възнаграждение, т.е. в
размер от 2 264лв.
На
основание чл.78,ал.6 от ГПК, на ответника следва да бъдат възложени държавната такса върху размера на уважените исковете , която възлиза в размер от 2132лв.,
както и разноските за ВЛ в размер от 171лв.
Върху
отхвърлената част от иска следва да се присъди на ответника адв.възнаграждение
в размер от 700лв. и 47лв. разноски за ВЛ.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ К.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя К. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на П.Ж.П.,
ЕГН**********, чрез пълномощник адв. П.К. от САК със
съдебен адрес:***,офис 10, следните суми: сумата
от 50 000лв. от 120 000 лева, частичен иск от 200 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания, неудобства и дискомфорт и трайно
необратимо увреждане, вследствие на претърпяна трудова злополука, ведно със
законна лихва върху сумата от датата на увреждането - 12.09.2018 г. до
окончателното изплащане, като за разлика
над 50 000лв. до 120 000лв. частичен иск от 200 000лв. отхвърля
иска и сумата от 7797.83 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, извършени за лечение
и рехабилитация и във връзка с лечение и рехабилитация, наложили се поради
претърпяната трудова злополука, както и поради затрудненията в ежедневието,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 04.12.2020год.
до окончателното изплащане, на основание чл.200, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА
„ К.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя К. К. Д. да заплати адв.П.К. от САК с
адрес:г***, адв.възнаграждение, съобразно минимума,
установен в чл.7,ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2014год. за минималните размери
на адв.възнаграждение, т.е. в размер от 2 264лв.,на основание чл.78,ал.1 от ГПК и чл.38,ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА
„ К.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя К. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС държавна такса и разноски върху
уважената част от иска в размер от 2303лв., от която 2132лв. за държавна такса и 171лв. разноски
за ВЛ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Ж.П., ЕГН**********, чрез пълномощник адв. П.К. от САК със съдебен адрес:***,офис 10 ДА ЗАПЛАТИ
на „ К.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя К. К. Д., сумата от 747лв.,
от която 700лв. адв.
възнаграждение и 47лв.разноски за ВЛ върху отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено
и обявено.
Препис
от решението да се връчи на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/