Р Е Ш
Е Н И Е
№ 23
гр.
Силистра, 20 юни 2022 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, при
участието на окръжния прокурор Теодор
Желев като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 24 по описа на съда за 2022
год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Х.Д.Х. с ЕГН **********, действащ чрез адв. К. Л. ***, против Решение
№ 58 от 04. 03. 2022 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 771 /
2021 г., потвърждаващо Наказателно
постановление № 21-1099-001774 / 10.11.2021 г., издадено от началник - група "ПП" към ОД на
МВР гр. Силистра.
Касаторът твърди неправилност
на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон - отменително
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. По конкретно излага доводи, че в
санкционния акт АНО не е посочил кой от съставите на чл. 150а ЗДвП е осъществен
- дали управление на МПС след лишаване от право по съдебен ред или след
лишаване от право по административен ред. Счита, че това е довело до пълно
разминаване между фактическо и юридическо обвинение от една страна, и
взаимноизключващи се юридически обвинения от друга, в резултат на което правото
му на защита е накърнено. По изложените съображения моли за отмяна на съдебното решение и на потвърденото
с него наказателно постановление, както и за присъждане на разноските,
направени пред двете съдебни инстанции.
Ответната страна ОДМВР гр.
Силистра, действащ чрез гл. юриск. В. А., с писмено становище оспорва
изложените доводи в жалбата; моли за потвърждаване на оспореното решение и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжният прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата, обсъди направените в нея оплаквания
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение е
потвърдено наказателно постановление № 21-1099-001774 / 10.11.2021 г., издадено
от началник - група "ПП" към ОД на МВР гр. Силистра, с което на касатора са наложени
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150а,
ал. 1 ЗДвП за това, че управлява МПС след като е бил лишен от това право по
съдебен или административен ред -с НП № 20-1099-001171 от 07. 08. 2020 г.,
влязло в сила на 29. 04.2021 г., както и глоба в размер на 10 лева за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за това, че не носи свидетелство за регистрация
на МПС, което управлява.
За да постанови това решение,
въззивният съд е установил, че на 21.10.2021 г. в гр. Силистра, по ул.
"Дръстър" полицейски екип спрял за проверка л.а. марка "Мерцедес
CLC 200"с
рег. № AG92DIE,
управляван от касатора, като първоначално същият е направил опит да избяга. Тъй
като автомобилът бил с румънска регистрация било изискано свидетелството за
регистрацията му, но водачът не представил такова. При извършена служебна
проверка било установено, че касаторът е лишен от право да управлява МПС за
срок от две години с влязло в сила на 29. 04. 2021 г. наказателно постановление № 20-1099-001171 от 07. 08. 2020 г., което е
било потвърдено от съда след оспорването му от санкционираното лице. На място
бил съставен акт на лицето за установените нарушения на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП
и на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а въз основа на него е издадено оспореното
НП.
За да потвърди оспореното
решение съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от при налична териториална и
материална компетентност на съответните длъжностни лица, в регламентираните
срокове и при пълно спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Приел е,
че не е налице неяснота по какъв ред е бил лишен жалбоподателя от правото да
управлява МПС предвид посочването в санкционния акт на конкретното НП, с което
е постановено лишаването. Коментирал е събраните по делото доказателства и въз
основа на тях е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин. Подробно е обсъдил и намерил за неоснователни
изложените доводи в жалбата. Анализирайки превеса на отегчаващите отговорността
на дееца обстоятелства съдът е достигнал до извода, че размерът на санкциите е
законосъобразно определен. По тези
съображения съдът е потвърдил изцяло наказателното постановление.
Така постановеното решение е
правилно. Първоинстанционният съд е формирал изводите си въз основа на цялостно
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, както и наведените от страните доводи и възражения. Не
са били нарушени процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства. При постановяване на обжалваното решение
правилно е приложен материалния закон. Изложените доводи в касационната жалба преповтарят
до голяма степен оплакванията в жалбата пред районния съд и развитите по тях
мотиви от първата инстанция се споделят и от настоящия съдебен състав, поради
което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящата инстанция
препраща към тях.
Изцяло неоснователни са доводите на касатора,
че в санкционния акт АНО не е посочил кой от съставите на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП
е осъществен - дали управление на МПС след лишаване от
право по съдебен ред
или след лишаване от право по административен
ред. В наказателното постановление ясно е конкретизиран акта, въз основа на
който касаторът е бил лишен от право да управлява МПС, както и датата му на
влизане в сила. В този смисъл е налице пределна яснота относно това
обстоятелство и не е било налице необходимост органа да уточнява допълнително
коя конкретна хипотеза (предложение) от изброените в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е
осъществена. Т. нар. „предложение“ не е задължителен елемент от структурата на
правната норма. Според чл. 26 и чл. 27 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за
прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от
членове, а допълнителните, преходните и заключителните разпоредби се означават
с параграфи. Членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката
- от букви. Разпоредбите се обозначават, както следва: членът- с
"Чл." и арабска цифра; параграфът - с "§" и арабска цифра;
алинеята- с арабска цифра, поставена в скоби; точката - с арабска цифра;
буквата- с малка буква. Всяка алинея, точка или буква започва на нов ред.
Обозначението на разпоредбата се поставя непосредствено пред нея. От изложената
нормативно регламентирана структура на правните норми е видно, че най-малката
нейна единица е буквата, а "предложение"-то не е предвидено като
самостоятелен елемент, следователно при цитирането на дадена нормативна
разпоредба е достатъчно да се посочат нормативно регламентираните ѝ елементи,
за да бъде тя конкретизирана в достатъчна степен. По този начин тя може да се
съотнесе към словесното описание на хипотезата и да се прецени, дали е налице
съответствие (в този смисъл Решение № 167 от 14.07.2015 г. на АдмС - Габрово по
к. н. а. х. д. № 152/2015 г. , Решение №
849 от 11.05.2017г. на АдмС - Бургас по
КАНД дело № 727 / 2017г.). В случая такова съответствие е налице, поради
което оплакванията за пълно разминаване между фактическо и юридическо обвинение
от една страна, и взаимноизключващи се юридически обвинения от друга са
неоснователни.
В заключение на изложеното
настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и
допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и
със закона, поради което следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4 – 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП на ответната
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ - в диапазона от 80.00 до 150
лева. Принципно фактическата и правната сложност на спора не обуславят
присъждане на възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът
следва да заплати на ОДМВР – Силистра разноски в размер на 80,00 лв.
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 от
04. 03. 2022 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 771 по описа
на съда за 2021 г.
ОСЪЖДА Х.Д.Х. с ЕГН **********
*** да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.