Р Е Ш Е Н И Е
№260042/21.4.2021г.
гр. Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненски райoнен съд, ВТОРИ СЪСТАВ в публичнo
заседаниев състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 537
пo oписа за 2020 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Предявени
са искове от ***, ЕИК ***, против И.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК.,
който в качеството си на потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на
същия адрес. Услугите се ползват и отчита по партида с абонатен №***, чийто
титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 и чл.33, ал.2 от ОУ на ищеца
потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в срок 30 дни от
датата на фактуриране, което ответника не е направил.
Моли
съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 ГПК за сумата от 539,80 лв
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
аб. №***, за периода от 01.01.2015 г. до 16.10.2018 г. за обект-имот, находящ
се в гр. ***, сумата 193 лв,
представляваща обещетение за забава за периода от 13.11.2015 г. до 28.01.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2020 г. –
датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното
изплащане.Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа страна.
По
частно гражданско дело № 122/2020 г. на ДРС е издадена Заповед. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И.Й.С., ЕГН **********, с
адрес: *** , да заплати на ***, сума от 539,80 лв., представляваща главница за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. №*** за периода от 01.01.2015
г. до 16.10.2018 г. за обект - имот, находящ се в ***, сума в размер от 193 лв
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 13.11.2015 г. до 28.01.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2020г. –
датата на депозиране на молбата в съда до окончателното плащане, сумата от 25
лв държавна такса и сумата от 50 лева
юрисконсулско възнаграждение.
Към
доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, както и
доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
Представена
по делото е справка за недобора на абонат с клиентски № *** за периода 13.10.2015г. – 28.01.2020г.
Представени
по делото са общо 3 броя карнети по партида с абонатен номер *** за адрес “ 19 а 12 “ за периода м.10.2015г. – м.
08.2019г.
Представени
са също справка от СВ Девня за вписвания, отбелязвания и заличавания по
партидата на И.Й.С., ЕГН ********** за периода 01.01.1992г -28.01.2020г. и
копие от данъчна декларация на И.Й.С., ЕГН **********, по чл.26 ЗМДТ с
приложенията към нея за имот в ***.
От
заключението на в.л. по назначената по делото съдебно –счетоводна експертиза,
което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, се установява че
размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с
№ *** за периода от 01.01.2015г. до 16.10.2018 г. са в общ размер 539,80 лв.
Обезщетението за забава върху задължението е в общ размер от 193,04 лв.,
считано от падежа на всяка една фактура до 28.01.2019г. Титуляр според базата
данни на ВиК на партида с № *** е И.Й.С.. По счетоводни данни ответникът не е
извършвал плащания по процесните фактури, вкл. след подаване на заявлението по
чл.410 ГПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му, поради което се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
С
оглед представените доказателства от ищеца съда прави извод, че между страните
е налице валидна облигационна връзка за предоставяне и ползване на ВиК услуги,
като ответника е имал задължение да заплаща тези услуги Съгласно чл.8 от
НАРЕДБА №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
получаването на ВиК услуги се урежда от публично известни ОУ на оператора.
Съгласно Общите условия / ОУ / за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. ОУ
съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния
ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. Неподписването
на индивидуално споразумение обаче не препятства приложимостта на ОУ, чиято
задължителност остава приложима. Следователно ако между страните няма подписан
индивидуален договор, то отношенията между потребител и оператор на ВиК услуги
остават подчинени на публикуваните ОУ. Отделно от това за пълнота на
изложението следва да се добави и че закона никъде не въвежда и изискване за
някаква форма на този вид договори. По делото от представените писмени
доказателства се установява факта на влизането в сила на ОУ на ВиК, както и че
същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги, посочени в чл.2 от
Общите условия. Представени са и Решения на ДКЕВР/КЕВР за промени в елементите
от възникващото при ОУ правоотношение. От представените писмени доказателства
се установява, че ответникъг е потребител до смисъла на пар.1 т. 2 от ДР на
Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи за обект имот в гр. ***.
От представените копия на карнетни листи се установява, че за периода 13.10.2015
г. – м.08 2019г., последен реален отчет е извършен на 14.06.2018 г., когато е
констатирано показание на водомера 2,70, отразена е консумация в размер на 2
куб.м. и е налице положен подпис на мястото за потребител. Следващите отразявания
в карнета са за м. 07 и м.08 2018г. показания на водомера 2,72 и 2,74, консумация по 2 куб.м. на месец, без да е
налице подпис на мястото за потребител или да са налице данни по какъв начин
тези показания са били снети, за м. 09 и м.10 2018г. - показания на водомера
2,75 и 2,76, консумация по 1 куб.м. на месец, без да е
налице подпис на мястото за потребител или да са налице данни по какъв начин
тези показания са били снети и за месеци 11.2018г до м.08.2019г. – показания на водомера 2,76 и 0 консумация
без да е налице подпис на мястото за потребител или да са налице данни по какъв
начин тези показания са били снети. С оглед отбелязаното за последно отчитане в
присъствие на абоната или негов представител на 14..06.2018г. съдът приема, че до тази дата извършените вписвания
в карнетните листи са достоверни, като ответникът полагайки подпис било лично,
било чрез представител, е изразил съгласие с
отразеното в карнета, вкл. и за предходен период между две дати на
отчитане. Поради това съдът намира, че дружеството - ищец е предоставило ВиК
услуги по фактури, издадени за периода 01.01.2015г. до 18.06.2018г., като за
същото е възникнало основанието да търси от ответника тяхната стойност. Като не
е платил цената на доставената услуга, в качеството си на потребител на същата
той се е поставил в положението на неизправна по договора страна и следва да
понесе и задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане
на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ, което
задължение за забава възлиза на сумата от 190,54 лв. Същевременно след м. 06.2018
г. реален отчет на водомера не е извършван, като по делото не са представени
доказателства за отказан достъп на представител на ищеца до водомера за реално
отчитане. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от представените с исковата молба ОУ потребителят
е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица
на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера – общ и
индивидуални. Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност
за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или негов
представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества,
същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за
двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.
Ищецът обаче не установи, че е спазил задълженията си, произтичащи
от чл.23 и чл.24 от ОУ, тъй като не е ясно, как е бил отчитан водомера на ответника
след м.06.2018г.. Не се представиха доказателства, същия да е бил уведомяван по
реда на чл.23, ал.5 от ОУ за датата на отчитане, чрез поставяне на писмено
съобщение или по друг начин и да е отказвал достъп до обекта на отчитане. Не се
твърди и доказа водомера да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището за
този период. Не е изпълнено и задължението, предвидено в разпоредбата на чл.23,
ал.4 от ОУ при неосигуряване на представител на абоната отчетът да е подписван
от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице при ищеца, като се посочат и
имена и адрес на свидетеля. Поради това съдът приема, че ищецът не доказа
основанието на иска за сумите по фактурите за отчетен период 18.06.2018г –
16.10.2018г. в общ размер от 17,86 лв, тъй като не се установи количеството
вода, доставено до имота на ответника за този период, основанието за
начислението на сумите и техния размер. Предвид акцесорния характер на иска за
лихва същия следва да се отхвърли за
периода от падежа на фактури с №№**********/12.07.2018г. за отчетен период
18.06.2018г -12.07.2018г, №**********/15.08.2018г. за отчетен период 12.07.2018г -15.08.2018г ,
№**********/19.09.2018г. за отчетен период 15.08.2018г -19.09.2018г.
№**********/16.10.2018г. за отчетен период 19.09.2018г. – 16.10.2018г., до28.01.2020г. и за
сумата от 2,46 лв.
При
този изход на спора между страните и
направени своевременно искания по реда на чл.78 ГПК, ответника следва да плати на ищеца разноски в
размер на 364,60 лева съразмерно с уважената част от исковете и разноски за
заповедното производство в размер на 72,92
лева съобразно ууважената част от исковете.
Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото
юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на
100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по предявените искове с правно
основание чл.422 от ГПК, че ответника И.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***по заповед за
изпълнение, постановена по ч.гр. дело №122/2020г. на ДРС сумата от 521,94 лева /петстотин двадесет и
един лева и 94 стотинки/, представляваща общ сбор на дължима главница за
консумирана и незаплатена вода и ВиК услуги по партида с абонатен № ***, за обект, находящ се в гр. ***, за които са
издадени фактури за периода от 01.01.2015г. до 18.06.2018г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
04.02.2020г. до окончателното й изплащане и сумата от 190,54 лева /сто и деветдесет лева и 54 стотинки/,
представляваща сбор от мораторна лихва за периода от падежа на съответната
фактура до 28.01.2020г., като отхвърля иска за главница за разликата над 521,94
лева до пълния предявен размер от 539,80 лева и иска за мораторна лихва за
разликата над уважения размер от 190,54 лева до първоначално предявения размер
от 193 лева и за периода от периода от
падежа на съответната фактура с №№**********/12.07.2018г., с №**********/15.08.2018г.,
с №**********/19.09.2018г. и с №**********/16.10.2018г., до 28.01.2020г
ОСЪЖДА
И.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация Варна” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***сумата
от 437,52 лева/четиристотин тридесет и седем лева и 52 стотинки/,
представляваща сторени в заповедното и в исковото производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:........................