№ 8091
гр. София, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110128800 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. С. Й. срещу „ЕОС матрикс“ ЕООД,
с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи погасени по давност вземания,
прехвърлени на дружеството, за които в полза на „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД е издаден Изпълнителен лист от 20.12.2013 г. по частно гражданско дело
№ 41459/2013 г. на Софийския районен съд, 56. състав, за сумите: 11 214,24
лева – главница, ведно със законната лихва от 02.10.2013 г. до изплащане на
вземането; 1829,66 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.06.2011 г.
до 24.04.2023 г., и 1677,46 лева – лихва за забава за периода от 15.07.2011 г.
до 01.10.2013 г. – вземания по договор за кредит от 14.11.2007 г., както и
838,43 лева разноски.
В исковата молба се твърди, че посоченият изпълнителен лист е
издаден срещу длъжника, а взискателят е прехвърлил на ответника в
настоящото дело вземането си с договор за цесия от 17.06.2015 г. Твърди се,
че въз основа на изпълнителния лист е било образовано изпълнително дело №
2014840000437 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Ц., като последното
изпълнително действие по същото е извършено на 15.07.2016 г., а след това
няма други действия по делото. Поради това ищецът поддържа, че вземанията
са погасени по давност и не се дължат.
В срока за отговор на исковата молба не е подаден такъв от ответника –
„ЕОС матрикс“ ЕООД.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
1
обстановка:
Съгласно представен на лист 8 от делото Изпълнителен лист от
20.12.2013 г. по частно гражданско дело № 41459/2013 г. на Софийския
районен съд, 56. състав, ищецът е осъден да плати на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД сумите: 11 214,24 лева – главница, ведно със законната
лихва от 02.10.2013 г. до изплащане на вземането; 1829,66 лева –
възнаградителна лихва за периода от 15.06.2011 г. до 24.04.2023 г., и 1677,46
лева – лихва за забава за периода от 15.07.2011 г. до 01.10.2013 г. – вземания
по договор за кредит от 14.11.2007 г., както и 838,43 лева разноски.
Съгласно представена на лист 6 от делото молба до частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) М. Ц. банката е поискала въз основа на изпълнителния
лист да се образува изпълнително дело при последната на 17.04.2014 г.
Съгласно покана за доброволно изпълнение на лист 9 от делото номерът на
образуваното изпълнително дело е 20148400400437.
Съгласно представена на лист 10 от делото молба по изпълнително дело
20148400400437, постъпила при ЧСИ на 15.07.2016 г. от последната дата като
частен правоприемник на взискателя по делото се е конституирал ответникът.
С писмо с изх. № 00571/31.03.2023 г. ответникът е указал на ищеца, че няма
да заличи вземането му от Централния кредитен регистър и въпреки че
същото е погасено по давност, ще иска плащането му, независимо, че ищецът
го е поканил да признае последиците на давността извънсъдебно.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск за установяване на погасяване по давност на вземане, за
което е допуснато принудително изпълнение, с правна квалификация чл. 439
ГПК във връзка с чл. 117 ГПК.
Този иск се разглежда, ако се установи, че ответникът иска от ищеца
вземате, за което има права по изпълнителен лист, а се уважава, ако съдът
установи, че от издаването на изпълнителното основание до датата на
исковата молба е изминал давностният срок, като искът ще се отхвърли, ако
се твърдят и докажат факти, които водят до спиране или прекъсване на
давността, напр. изпълнителни действия.
В случая последното изпълнително действие, за което има данни по
издадения изпълнителен лист е от 15.07.2016 г., поради което давностният
срок (след продължаването му с 68 дена по чл. 3 ЗМДВИП) е изтекъл на
21.09.2021 г., като искът е предявен на 29.05.2023 г., поради което е изтекъл
5-годишният давностен срок и следва да се уважи.
На основание чл. 297 ГПК, ако настоящото решение влезе в сила,
ищецът следва да го ползва пред Българската народна банка, за да заличи
данните за себе си от Централния кредитен регистър.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
2
Същият е доказал разноски в размер на 622,39 лева – държавна такса, и
900 лева – адвокатски хонорар по договор от 05.05.2023 г. (на лист 5 от
делото), който съдържа и разписка за плащане в брой, поради което следва да
му се присъдят общо 1522,39 лева разноски.
Неоснователно е възражението на ищеца, че не бил дал повод за
завеждане на иска – изрично същият извънсъдебно е заявил, че няма да
прилага последиците на давността извънсъдебно и тази му извънпроцесуална
„хитрина“, с която се опитва да плаши неподготвени длъжници, без да има
предвид, че този, който се позовава на давност вероятно вече се готви за
процес и няма да пропусне да сезира съда, ще му струва разноските по
делото, защото недобросъвестното поведение по материалното право просто
трябва да струва скъпо, ако искаме да живеем в подредена държава и
общество. Ответникът не е правил възражение за прекомерност на
разноските.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. С. Й. искове с
правна квалификация чл. 439 ГПК, по отношение на „ЕОС матрикс“ ЕООД,
с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4 – 6, че Г. С. Й., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. Л.“ В,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, не дължи вземанията по Изпълнителен лист от
20.12.2013 г. по частно гражданско дело № 41459/2013 г. на Софийския
районен съд, 56. състав, издаден в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,
а именно: 11 214,24 лева (единадесет хиляди двеста и четиринадесет лева и
24 стотинки) – главница, ведно със законната лихва от 02.10.2013 г. до
изплащане на вземането; 1829,66 лева (хиляда осемстотин двадесет и девет
лева и 66 стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 15.06.2011 г. до
24.04.2023 г., и 1677,46 лева (хиляда шестстотин седемдесет и седем лева и
46 стотники) – лихва за забава за периода от 15.07.2011 г. до 01.10.2013 г. –
вземания по договор за кредит от 14.11.2007 г., както и 838,43 лева
(осемстотин тридесет и осем лева и 43 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС матрикс“ ЕООД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4 – 6, да плати на Г. С. Й. , с ЕГН: **********, и адрес: С.,
ж.к. Л.“ В, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, 1522,39 лева (хиляда петстотин
двадесет и два лева и 39 стотинки) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3