ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 719
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602469 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.
Обжалвано е определението на РС Пловдив с №686 от 12. 11. 2021 г. по ч.н.д. №
20215330207278/ 2021 г., с което е потвърдено Постановление на РП Пловдив от
18.10.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 105/ 2020г. по описа
на РУ Раковски при ОДМВР Пловдив (пр.пр.3412/2020г. по описа на РП Пловдив) за
престъпление по чл.133 вр. чл.129 ал.1 от НК. Жалбата е подадена от пострадалото лице
Н.Г.. В жалбата се твърди, че определението на РС Пловдив е постановено при неправилна
оценка на доказателствата по делото – първоинстанционният съд бил възприел дословно
фактическата обстановка описана в прекратителното постановление, като липсвало
обсъждане на обстоятелството, че макар и да е била налична преди инцидента травма на
дясната ръка, тя била значително възстановена, но в резултат на падането на 02.04.2020
състоянието на рамото значително се влошило, като с обратна дата се обезсилили всички
възстановителни процеси и движението на ръката отново било трайно затруднено, а именно
това НК възприемал като средна телесна повреда. Не отговаряло на истината и на събраните
доказателства, възприетото от прокурора, че бил залитнал и паднал на дясната си страна,
тъй като в следствие на възрастта му движенията му били затруднени. Истината била, че бил
нападнат и бутнат на земята, като се опитал да се защити с тояжката си. Жалбоподателят
твърди, че доколкото на него не му била предоставена възможност да се запознае с делото,
със събраните доказателства и с изготвените СМЕ, поради което иска в случай, че липсва
такава задача, съдът да разпореди допълнително разследване, като се назначи допълнителна
СМЕ по формулирана в жалбата задача – какво е било състоянието на дясната му раменна
става преди 02.04.2020г.; падането на 02.04.2020г. влошило ли е функционалността на
1
ставата спрямо състоянието преди тази дата. Иска събиране и на допълнителни свидетелски
показания в тази насока. Възразява срещу квалификацията на деянието като непредпазливо
– счита, че формата на вината е евентуален умисъл. С тези аргументи, като счита, че
атакувания прокурорски акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и
непълнота на доказателствата, счита, че обжалваното определение на първоинстанционният
съд е неправилно и незаконосъобразно и моли въззивният съд да го отмени, като върне
делото на прокурора за извършване на допълнителни действия по разследването.
Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията в жалбата и при направената
служебна проверка приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок от лице, които има право на жалба, и в този
смисъл жалбата е допустима.
РП Пловдив с Постановление от 18.10.2021г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 105/ 2020г. по описа на РУ Раковски при ОДМВР Пловдив
(пр.пр.3412/2020г. по описа на РП Пловдив) за престъпление по чл.133 вр. чл.129 ал.1 от
НК., на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК (когато намери, че обвинението не е доказано).
За да прекрати досъдебното производство, РП Пловдив е изложила мотиви, че по
делото не са били събрани достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, за
това обвиняемият да е причинил на свидетеля Н.Г. по непредпазливост средна телесна
повреда, нито изобщо да е целял причиняването на телесни увреждания.
Според прокурора реакциите на Н.Г. и на Т.Р.са били провокирани от пореден
конфликт между двамата по повод поредно преминаване на животните, водени от свидетеля
Н.Г. покрай имота на обвиняемия Т.Р., поради което и от обсъдените показания на
свидетели, прокурорът е направил извод, че няма хулигански подбуди.
Нямало доказателства обвиняемият Р. да е целял причиняването на телесни
увреждания на свидетеля Н.Г..
Телесните увреждания от своя страна, предвид данните от последната СМЕ, били
леки, а не средни, поради което липсвала и съставомерност по чл.133 от НК.
За да потвърди това постановление първоинстанционният съд е приел, че така
направеният от РП Пловдив извод е законосъобразен и правилен и съответства на събраните
доказателства, че са обсъдени всички възможни аспекти относно причинената телесна
повреда. Поради това и е приел, че искането за изготвянето на поредна допълнителна СМЕ е
неоснователно.
След самостоятелна преценка на доказателствата събрани от органа на досъдебното
производство и потвърдителното определение на РС Пловдив, ОС Пловдив намира, че
определението на РС Пловдив е законосъобразно и обосновано.
Установено е безспорно, че в резултат на конфликта, възникнал между Н.Г. и Т.Р.на
02.04.2020г. първият е паднал на дясната си страна и получил контузии, една от които е била
2
възприета първоначално от СМЕ като нововъзникнала и квалифицирана като средна, поради
това, че трайно затруднява движението на крайник. Но след показанията на свидетеля П.Г.,
Н.Г. и находките на комисионната двойна СМЕ е било установено, че травмата на дясната
раменна става е със давност от 2018г., разчитането на двете рентгенографии от 2018г. и от
2020г. е идентично, като старата фрактура не е била зарастнала добре.
Ключовият въпрос за съществуването на досъдебно производство е видът на
телесните увреждания, резултат от падането на жалбоподателят по време на изследваният
инцидент от 02.04.2020г., тъй като той е определящ за съществуването на наказателно
производство от общ характер. Единствената определена от първоначално назначената
съдебно-медицинска експертиза като средна телесна повреда, е счупването на десния
акромион. Всички останали установени телесни увреждания са определени от експертите
като леки. В резултат на показанията на свидетеля П.Г. – син на пострадалия е било
установено, че счупването на десния акромион е травма, датираща от 2018г., като
комисионната двойна СМЕ (л.98-104 от досъдебното производство) и допълнителната
съдебно медицинска експертиза по писмени данни (л.110-115 от досъдебното
производство), са категорични, че характерните стигми при разчитането на рентгеновата
снимка от 06.04.2020г. говорят за старо, застаряло счупване, недобре зараснало с давност
категорично повече от една година, като експертите са установили идентичност(съвпадение)
при разчитането и описанието на рентгенографиите от 2018г. и от 2020г. от рентгенолог.
Следователно телесните повреди, установени от съдебно-медицинското
удостоверение и изследвани в досъдебното производство от три експертизи са единствено
леки телесни повреди, които биха могли да бъдат предмет на разследване по общия ред
единствено, ако е установено, че са причинени по хулигански подбуди. Такива подбуди е
прието в атакуваните актове, че няма предвид личния характер на отношенията между
пострадалия и обвиняемия и обстоятелството, че инцидента не е станал на публично място.
Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния за обосноваността и
законносъобразността на правния анализ в прекратителното постановление.
Поисканото събиране на нови доказателства от жалбоподателя Н.Г., въззивният съд
намира за неоснователно, именно предвид изследваните въпроси от съдебно-медицинските
експертизи изготвени в досъдебното производство, които дават отговор на въпросите в
жалбата. По същата причина въззивният съд намира и искането за разпит на нови свидетели
относно функционалността и степента на възстановяване на травмата от 2018г. за
неоснователно. Следва да се отбележи, че неколкократно повторения упрек от
жалбоподателя, че не му е предоставена възможност да се запознае с делото и със събраните
по делото доказателства и да формулира доказателствени искания е напълно неоснователен -
видно от протокол за разпит на свидетеля Н.Г. от 10.04.2020г. на л.52 от досъдебното
производство, протокол за разпита му на 23.07.2020г. на л.53 от ДП, в които е отразено
негово изявление, че е прочел протоколите и удостоверява с подписа си, че показанията му
са записани правилно – е отразено, че не желае да му бъдат предявявани материалите по
разследването. Непосредствено до този текст от протокола е положен и подпис на
3
свидетеля. Следователно самият пострадал се е лишил по собствена воля от възможността
да се запознае със събраните по делото доказателства.
Като установи горното въззивният съд намери, че правилно първоинстанционният
съд е счел извода на прокурора за законосъобразен, правилен и съответстващ на събраните
доказателства, направен при пълнота на доказателствата и при пълно изясняване и
установяване на всички правно релевантни факти. В този смисъл настоящият въззивен
състав счита, че обжалваното съдебно определение следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на РС Пловдив с №686 от 12. 11. 2021 г. по ч.н.д.
№ 20215330207278/ 2021 г., с което е потвърдено Постановление на РП Пловдив от
18.10.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 105/ 2020г. по описа
на РУ Раковски при ОДМВР Пловдив (пр.пр.3412/2020г. по описа на РП Пловдив) за
престъпление по чл.133 вр. чл.129 ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4