№ 2962
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503080 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 121 от ГПК.
Производството е образувано по постъпили две частни жалби против
определение, обективирано в протокол № 5210 от 30.06.2022 г. по гр.д. № 3330/2022 г.
по описа на РС Пловдив, с което е прекратено производството по гр. дело № 3330/2022
г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ граждански състав и делото е изпратено на
Районен съд Чепеларе, по компетентност, като не е уважено възражението на
ответника по делото „БРФМ 2021“ ООД, ЕИК *********, за местна неподсъдност на
делото и изпращането му по подсъдност на РС София.
С постъпилата частна жалба, подадена от „БРФМ 2021“ ООД, ЕИК *********, се
иска отмяна на определението, в частта, в която е оставено без уважение направеното
възражение за неподсъдност на спора пред РС Пловдив, както и прекратяване на
делото и изпращането му по подсъдност на РС София, в района на който е седалището
на ответника. Твърди, че доколкото предмета на делото се определя от направените
твърдения и искания на страните, като в конкретния случай се касае за предявен
отрицател установителен иск, поради погасяване по давност на възникнало към един
минал момент задължение, то не може да се приеме, че към настоящия момент, за
настоящия спор, ищецът има качеството на потребител, независимо, че към момента на
възникване на задължението е имал такова. Тълкува легалните определения за
потребител в пар. 13 ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК и прави извод, че точния смисъл на закона,
поради използваното сегашно време на глаголите от законодателя, е, че качество на
потребител физическото лице има към датата на възникване на конкретното
правоотношение, а не след това, тъй като не е използвано минало свършено време.
Счита, че законът не е имал предвид, че на база едно правоотношение, което може да
1
не съществува от дълго време, спорът може да се квалифицира като потребителски.
Обосновава се, че по отношение на така предявения иск следва да бъде приложена
общата подсъдност по чл. 105 ГПК, вр. с чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК като, доколкото е
направено в срок възражение за липса на местна подсъдност, делото следва да бъде
прекратено пред РС Пловдив и изпратено по подсъдност на РС София, където се
намира седалището на ответника.
Постъпил е отговор на така подадената от „БРФМ 2021“ ООД частна жалба от
ищеца С. Ж. С., чрез адв. С., с която се изразява становище за нейната
неоснователност. Счита се, че искането за промяна на подсъдността е неоснователно и
недопустимо, поради факта, че договорът за кредит е сключен и подписан в гр.
Пловдив, като ищецът следва да се ползва от правата, дадени в чл. 113 ГПК. Сочи, че
всички производства по настоящия казус са водени срещу ищеца в гр. Пловдив, където
е бил и призоваван, като, независимо от няколкото цесии, неизменни са фактите, че
договорът е сключен в гр. Пловдив и адресът на ищеца е в гр. Пловдив. Твърди, че
адресът и седалището на ответника са в района на РС Бяла Слатина, поради което РС
София не е свързан по никакъв начин с образуваното производство. Моли да бъде
отхвърлена частната жалба и бъде потвърдено обжалваното определение.
С частната жалба, подадена от ищеца С. Ж. С., чрез адв. С., се обжалва
протоколно определение № 5210 от 30.06.2022 г. за прекратяване на производството по
гр. дело № 3330/2022 г. по описа на ПРС, като се иска възобновяване на
производството по делото. Счита обжалваното определение незаконосъобразно и
неправилно, доколкото е прието, че по правилата на чл. 113 ГПК делото следва да се
разгледа от РС Чепеларе. Твърди, че договорът за кредит е сключен в гр. Пловдив,
където ищецът има и постоянен адрес, всички производства по настоящия казус са
водени срещу ищеца в гр. Пловдив, поради което следва да се ползва от правата,
дадени в чл. 113 ГПК. Твърди, че ищецът е имал настоящ адрес за кратко в гр.
Чепеларе, но това е било към 2009 г., не е ползван много години, но не е бил заличен.
Към момента настоящият адрес е променен, като същият е в гр. Пловдив, считано от
05.07.2022 г., за което представя удостоверение.
Не е постъпил писмен отговор на подадената от частна жалба в
законоустановения едноседмичен срок.
Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и прецени
направените доводи от страните, намира частната жалба за процесуално допустима,
доколкото е депозирана в срок и при наличие на правен интерес, а разгледана по
същество за основателна.
Районен съд Пловдив е сезиран с искова молба, с която се предявява иск с правно
основание чл. 439 ГПК, подадена от С. Ж. С., гр. Пловдив, чрез адв. С., срещу „БРФМ
2021“ ООД, ЕИК *********, гр. София, за установяване, че ищецът не дължи на
2
ответника сумата от 1322,81 лв. главница по Договор за кредит Транскарт от
28.09.2005 г., сумата от 1309,62 лв. – договорна лихва за периода 25.09.2009 г. –
11.06.2014 г. и сумата от 321,00 лв. – такси по договора, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 11.06.2014 г., до
окончателното изплащане, за които е издаден изпълнителен лист № 669 от 19.01.2015
г. по ч.гр.д № 9004/2015 г. по описа на ПРС и са предмет на изпълнително дело №
21/2022 г. по описа на ЧСИ Петя Николова, рег. № 911 на КЧСИ.
С писмения отговор ответника „БРФМ 2021“ ООД, в срока по чл. 131 от ГПК, е
направил възражение за местна неподсъдност на делото, на основание чл. 119, ал. 3 от
ГПК, с искане за приложение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, тъй като
седалището на ответника е в гр. София.
Ищецът се е позовал в съдебно заседание на приложението на чл. 113 от ГПК,
доколкото се явява потребител, тъй като, за приложението на разпоредбата, указваща
специална подсъдност при потребителски спорове, е важно основанието за възникване
на вземането, а в случая това е сключения договор за потребителски кредит, като
твърдените новонастъпили правопогасяващи факти са именно по отношение на
вземането на взискателя, произтичащо от отношенията му с потребителя.
С обжалваното определение районният съд е приел, че доколкото искът е
предявен от ищцата в качество й на потребител, а именно физическо лице страна по
договор за потребителски кредит, възражението на ответника за приложимост на обща
местна подсъдност по чл. 105 ГПК е неоснователно. Приел е, че в случая приложение
следва да намери специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, доколкото
правоотношението, във връзка с което е предявен искът по чл. 439 от ГПК, е по
потребителски договор, и ищцата в качеството си на физическо лице длъжник по
договора има и качеството на потребител. Направена е служебна справка за настоящ и
постоянен адрес на ищеца, от която е установено, че към датата на предявяване на иска
ищецът е имал постоянен адрес в гр. Пловдив и настоящ в гр. Чепеларе, съобразена е
разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК, като на това основание, съдът служебно и с оглед
приложение на чл. 113, във връзка с чл. 119, ал. 3 ГПК и чл. 118, ал.2 ГПК, е приел, че
компетентния съд е този по настоящ адрес на ищеца, а именно Районен съд Чепеларе,
като е прекратил производството по гр. дело № 3330/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, VІ граждански състав и е изпратил делото на Районен съд Чепеларе, по
компетентност.
Съдът споделя изложените мотиви в обжалваното определение относно
приложението на чл. 113 ГПК в настоящия казус, като не споделя изложените
съображения в частната жалба, подадена от ответника „БРФМ 2021“ ООД. Настоящият
състав застъпва становището, че с възникване на правоотношението, по което страната
има качеството на потребител, специалната законодателна уредба, касаеща спорове с
3
потребител, следва да се приложи при всички спорове, свързани с този потребителския
договор, независимо дали спорът е възникнал по време на срока на действието му, или
след изтичането му. Ищецът не губи качеството си на потребител по договора за
кредит, вземанията по който договор се оспорват като погасени по давност, след
издаване и влизане в сила на заповед за изпълнение. В този смисъл е практиката на
ВКС, като в определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502 / 2019 г. на ВКС, 2-ро
т.о. е посочено, че не е налице неяснота относно приложението на чл.113 ГПК, вр. чл.
439 ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са
именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното
основание и което е предмет на изпълнителното производство, като съобразно ЗЗП,
само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител
на едно физическо лице.
С изменението на чл.113 ГПК законодателят е целил постигане на значително по-
ефективна защита на потребителя, в смисъл на икономически по-слабата страна в
правоотношението, и гарантиране ефективността на задължителната местна
подсъдност по потребителски спорове по чл.113, ал.1 ГПК, въведена със ЗИД на ГПК
/обн., ДВ бр.65 от 07.08.2018 г./. Духът и смисълът на закона е да бъде улеснен
потребителя да упражни правата си, включително правото си на иск, като даденото
служебно начало при преценка на местната подсъдност следва да бъде съобразено
именно с тази цел на закона, с неговия точен смисъл, както указва и цитираната в
частната жалба норма на чл. 46, ал. 1 ЗНА - разпоредбите на нормативните актове се
прилагат според точния им смисъл. Поради изложеното частната жалба на ответника
„БРФМ 2021“ ООД настоящият състав намира неоснователна.
Като е прекратил производството по делото и е изпратил исковата молба за
разглеждане по компетентност на РС Чепеларе, въпреки, че потребителят сочи, че
живее на постоянния си адрес и е избрал да предяви иска си пред РС Пловдив, съдът не
е съобразил точния смисъл и целта на закона. Изменението на нормата на чл. 113 ГПК
е с оглед по–силна защита на правата на потребителя, като по-слаба икономически
страна, като даденото право за служебно приложение на нормата на чл. 113 ГПК е
именно с цел гарантиране на правата на потребителя, включително със засилено
служебно начало. В конкретния случай, изпращайки делото за разглеждане на РС
Чепеларе не се улеснява достъпа до правосъдие на ищеца, а напротив, доколкото се
сочи, че към момента има настоящ адрес в гр. Пловдив, където е и постоянния му
такъв. Разпоредбата на чл. 113 ГПК следва да се прилага според точния и смисъл,
който не е съобразен при прекратяване на производството и изпращането му по
подсъдност на РС Чепеларе, поради което обжалваното определение следва да бъде
отменено, а делото върнато на РС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Мотивиран от горното съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, обективирано в протокол № 5210 от 30.06.2022 г. по гр.д.
№ 3330/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е прекратено производството по гр.
дело № 3330/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ граждански състав и
делото е изпратено на Районен съд Чепеларе, по компетентност и ВРЪЩА делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5