№ 105
гр. Стара Загора, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Й. Георгиев
Членове:Спасена В. Драготинова
Цветислава Ив. Стайкова
при участието на секретаря М.Ж.Т.
в присъствието на прокурора П. Д.
като разгледа докладваното от Цветислава Ив. Стайкова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20255500600381 по описа за 2025
година
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
Образувано е по жалба от адв. М. Д. - служебен защитник на
подсъдимия Г. Илиев, срещу Присъда № 15 от 12.02.2025 г, постановена по
НОХД № 46/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с която подсъдимият
Г. И. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б „а“ и на осн. чл. 58а, ал.
1, във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от шест години, при първоначален „Строг“ режим. В тежест на
подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
В жалбата се твърди явна несправедливост на наложеното наказание и се
излагат съображения за наличие на основания за определяне на наказанието
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Иска се изменение
на обжалваната присъда в частта относно наложеното наказание, като бъде
определен по-нисък размер на санкцията.
В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели
или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
1
В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на ОП –
Стара Загора счита жалбата за неоснователна. Намира, че
първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована и
моли да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д., счита наложеното наказание за
прекомерно завишено и несъобразено със смекчаващите отговорността
обстоятелства и моли съда да го намали по изложените в жалбата
съображения.
Подсъдимият И., в лична защита, се придържа към казаното от адвоката
си. В предоставеното му право на последна дума моли за по-леко наказание.
Старозагорски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК, поради което
фактическата обстановка е изяснена при условията на чл. 373, ал. 3 НПК въз
основа на признанието от подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт и на доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят. Въз основа на така направеното самопризнание,
подкрепено от събрания доказателствен материал, районният съд е направил
правилни фактически изводи, които настоящият състав споделя, но намира за
необходимо допълването им с данните за личността на подсъдимия и неговата
съдимост, поради което приема за установено от фактическа следното:
Подсъдимият Г. И. И. /известен с прякор „****“/ е роден на *****,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, живущ в
******, с ЕГН: **********. Същият е многократно осъждан за извършени
престъпления против собствеността, за които са му с налагани ефективни
наказания. С определение от 28.03.2022 г. по ЧНД 281/2022 г. на РС –
Казанлък, влязло в сила на 11.03.2022 г. на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от
НК, му е наложено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията по
НОХД № 219/2022 г., НОХД № 451/2021 г. и НОХД № 1126/2021 г., всички на
PC-Казанлък, а именно „лишаване от свобода” в размер на една година и два
месеца, което на осн. чл. 24 от НК е увеличено до една година и девет месеца
при първоначален „строг“ режим
Свидетелят К. И. И. живеел в ***** Същият притежавал и друг собствен
имот, находящ се в югозападната част на гр. Мъглиж, обл. Стара Загора и
представляващ парцел земя с площ от 10 дка, ограден от всички страни с
бодлива тел с височина около един метър, захваната за циментови колове. К.
И. влизал в имота и излизал от него, откачвайки с ръце бодливата тел от
коловете и след това я закачал обратно, като за целта имало направена кука на
определено място. Също така той притежавал и животни, сред които били и
три коня, които били от порода „Фризийски“, за които нямал документи. Тези
животни не били чипирани и нямали паспорти. Майката на тези коне К. И.
закупил преди около 15 години и тя родила три коня. Единият кон бил женски,
2
черен на цвят и на възраст от 6 години. Другите два коня били по-малки на
възраст - на 3 години и на 1 година и половина.
На 29.07.2024 г. около 08.00 ч. И. завел трите си коня, сред които и
женския на 6 години, в частния си имот в югозападната част на гр. Мъглиж,
описан по-горе и ги оставил да пасат. Кобилата на възраст 6 години завързал с
въже за едно дърво вътре в имота си, след което заминал на работа. По същото
време Г. И. И. и свидетелят Б.О.Д. се разхождали до моста в гр. Мъглиж и
минали покрай имота на пострадалия, където последния оставил да пасат
трите си коня. Подсъдимият, виждайки тези животни, решил да открадне
единия кон. В изпълнение на това свое намерение по неустановен начин
същият успял да свали оградната бодлива тел на едно място и влязъл вътре в
имота, където отишъл до женския кон порода „Фризийски“, черен на цвят, на
възраст 6 години, развързал го, завързал го с друго въже и с него напуснал
имота на пострадалия. По същото време свидетелят Д. се прибрал в дома си.
Подсъдимият тръгнал с отнетия кон по улиците на гр. Мъглиж, опивайки се да
продаде животното на някого. На същата дата - 29.07.2024 г., вървейки пеша и
водейки на въже отнетия кон, той срещнал свидетеля Н.Х.Д., на когото
предложил да му продаде кобилата. Д. отказал. След като не успял да продаде
коня, Г. И. И. решил да го скрие и го завел в една борова гора до река
Мъглижка, в землището на общ. Мъглиж, където го завързал за едно дърво,
след което се прибрал в гр. Мъглиж.
Пострадалият на инкриминираната дата - 29.07.2024 г., връщайки се в
имота, където оставил конете си, установил липсата на женския кон на 6-
годишна възраст и започнал да го търси, като потърсил за целта съдействие от
брат си и вуйчо си. Тримата търсили животното навсякъде и след няколко часа
го открили в боровата гора до р. Мъглижка, която се намирала между гр.
Мъглиж и с. Тулово, общ. Мъглиж. Разстоянието, на което било открито
животното било на около 6-7 км. от мястото, където пострадалия го оставил
сутринта на същия ден. Животното било вързано за едно дърво с друго въже,
не това, с което пострадалия го вързал сутринта на инкриминираната дата.
Други хора в района, където намерил коня си, пострадалият не установил. Той
прибрал коня в дома си, където живеел.
От заключението на изготвената по досъдебното производство
оценителна експертиза е видно, че пазарната стойност на отнетото животно
възлиза на 3500,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от направеното от
подсъдимия на осн. чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание, което се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите Н.Х.Д., К. И. И., Б.О.Д.; заключението на изготвената съдебно-
оценителна експертиза /л. 40-42 от ДП/; характеристична справка за
подсъдимия, справката за съдимост на подсъдимия и др.
Настоящият състав намира, че посочените доказателства, обсъдени в
своята съвкупност и поотделно категорично и непротиворечиво установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което
3
изцяло основава на тях своите фактически изводи. Направеното от
подсъдимия признание на фактите кореспондира изцяло със събраните на
досъдебното производство доказателствени материали.
В конкретният случай фактите за инкриминираното деяние са
безспорни, същите се установяват по несъмнен и категоричен начин, както от
гласните доказателствени средства, които са непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си, така и от приложените по делото писмени
доказателства и заключението на изготвената експертиза. Съдът изцяло
кредитира показанията на пострадалия, от които се установяват
обстоятелствата, свързани с характеристиките на отнетата вещ, както и тези
на свидетелите Д. и Д. за извършеното спрямо нея посегателство и
авторството му от подсъдимия. Същите са логични, последователни,
взаимнодопълващи се и намират опора в останалия доказателствен материал,
поради което съдът прецени, че вярно отразяват възприетите от свидетелите
факти.
Заключението на съдебно-оценителна експертиза е обосновано и
компетентно изготвено, поради което съдът основава на него изводите си
относно стойността на отнетата вещ.
Въззивната инстанция изгради фактическите си изводи и въз основа на
приложените писмени доказателства, които спомагат за изясняване на
обективната истина и установяват по несъмнен начин обстоятелствата, за
които се отнасят. Данните за предходните осъждания на подсъдимия се
съдържат в приложената по делото справка за съдимост.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в
мотивите на присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, като се позове единствено на направеното самопризнание
и на доказателствата, които го подкрепят. В случая липсват доказателства,
които да са в противоречие с изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, поради което не се налага и подробно им обсъждане
по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Поради това настоящият
състав, подобно на първия, прие за установена по категоричен и несъмнен
начин фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и намери, че
следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и след анализ на
събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е стигнал до
верен извод от правна страна, че подсъдимият И. е извършил престъплението
по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б „а“ от НК, за което му
е повдигнато обвинение.
От обективна страна на инкриминираната дата и място подсъдимият И. е
отнел чужда движима вещ – 1 бр. животно - женски кон, порода „Фризийски“,
на възраст 6 г., черен на цвят, на стойност 3500,00 лв. от владението на К. И.
И., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои. Деянието е
довършено, тъй като подсъдимият И. е прекъснал владението на пострадалия
върху инкриминираната вещ и е успял да установи своя фактическа власт
върху последната.
4
Престъплението е извършено от И. при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1 б. „а” от НК, след като е бил осъден за тежко
умишлено престъпление на наказание „лишаване от свобода” не по-малко от
една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, а
именно: с влязло в законна сила на 11.03.2022 г. определение от 28.03.2022 г.
по ЧНД 281/2022 г. на РС - Казанлък му е наложено на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл.
23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание измежду наказанията по
НОХД № 219/2022 г., НОХД № 451/2021 г. и НОХД № 1126/2021 г., всички на
PC-Казанлък, а именно „лишаване от свобода” в размер на една година и два
месеца, което на осн. чл. 24 от НК е увеличено до една година и девет месеца
при първоначален строг режим, като от датата на изтърпяване на това
наказание до датата на извършване на престъплението не са изминали повече
от 5 години. Само за пълнота, според настоящия съдебен състав, правната
квалификация, по която е следвало да бъде предаден на съд подсъдимият е
трябвало да обхване и б. „б" на чл. 29, ал. 1 от НК, но последното може да
бъде само предмет на констатация, тъй като спрямо И. няма повдигнато такова
обвинение.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване. Той е знаел за предишните си осъждания и търпените
наказания, съзнавал е, че без съгласието на собственика на инкриминираната
движима вещ е отнел същата с цел да придобие владение върху нея. Налице е
и типичното за този вид престъпление намерение да бъде присвоена
противозаконно чуждата движима вещ, което се извежда от напускането на
оградения имот от подсъдимия с последната и направения опит да се
разпореди с нея.
Основният спорен въпрос, поставен на вниманието на втората
инстанция, е релевираното с жалбата на защитника възражение за
несправедливост на наложеното наказание.
При индивидуализацията на наказанието, въззивният съд, също като
първоинстанционния, отчете като отегчаващи обстоятелства лошите
характеристични данни за подсъдимия, силно обремененото му съдебно
минало, включващо осъждания извън това, квалифициращо деянието като
извършено в условията на опасен рецидив, както и проявената упоритост,
изразяваща се в проникване през загражденията на чуждия имот.
Същевременно деянието не разкрива особености, които да сочат на по-висока
обществена опасност в сравнение с обичайната за този вид престъпления и да
налагат прилагането на по-засилена репресия.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство неправилно е отчетено
критичното отношение на подсъдимия към извършеното, доколкото такова не
е демонстрирано от последния, а справката му за съдимост сочи на трайно
оформени престъпни навици за осъществяване на престъпления против
собствеността, но следва да бъде съобразено изразеното от него съжаление за
стореното. Правилно районният съд не е взел предвид като такова
направеното самопризнание, доколкото последното е обусловило
5
приложението на диференцираната процедура по чл. 371 и сл. от НПК и
определяне на наказанието при условията на чл. 58а от НК и не следва да бъде
ценено като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Като
такова обаче настоящият състав прецени факта, че от деянието не са
настъпили имуществени вреди, доколкото отнетата вещ е изоставена на
общодостъпно място и е намерена от собственика си.
При така посоченото съотношение, въззивният състав, както и първия,
прецени, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК и наказанието следва да бъде определено в рамките на предвидената от
закона санкция. От друга страна, предвид изискването същото да бъде
справедливо, необходимо и достатъчно за постигане на обявените в чл. 36 от
НК цели, настоящата инстанция счита, че определеното от районния съд
наказание „лишаване от свобода“ в размер близък до максималния, предвиден
в санкционната норма, се явява прекомерно тежко и следва да бъде намалено.
Поради това настоящият състав намира за най-подходящо наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от шест години, като с оглед особеностите на
конкретния случай, този размер ще окаже в необходимата степен
поправително и продължително възпитателно - превантивно въздействие
върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
С оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК за
приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от шест години следва да бъде намалено с една трета и на
подсъдимия Г. И. И. следва да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от четири години.
При липсата на предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК
така наложеното на подсъдимия наказание от четири години „лишаване от
свобода“ следва да се изтърпи ефективно. Законосъобразно на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът е определил наложеното наказание да
бъде търпяно при първоначален „строг“ режим, тъй като не са изтекли повече
от пет години от изтърпяване на наложеното на подсъдимия по ЧНД 281/2022
г. на РС – Казанлък общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“
измежду наложените му по НОХД № 219/2022 г., НОХД № 451/2021 г. и
НОХД № 1126/2021 г., всички на PC-Казанлък, с определение в сила от
11.03.2022 г.
Законосъобразно с оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия са
възложени направените по делото разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл. 314 НПК, съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да
представляват основания за отмяна на присъдата на районния съд.
Така мотивиран съдът на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 334, т. 3
НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 15 от 12.02.2025 г, постановена по НОХД №
6
46/2025 г. по описа на Районен съд – Казанлък като НАМАЛЯВА размера на
наложеното на Г. И. И., с ЕГН: **********, на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК
наказание „лишаване от свобода“ от ШЕСТ години на ЧЕТИРИ години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7