Присъда по дело №2898/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 април 2019 г. (в сила от 7 август 2019 г.)
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20184430202898
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 декември 2018 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА

№ ………

 

година 2019                                             град ПЛЕВЕН

РАЙОНЕН СЪД                                               шести наказателен състав

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.  А. ***

    2.Г.С.

 

секретар Наталия Н.

прокурор Росен Кръстев

като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НОХД № 2898 по описа за 2018 година

и по данни делото и Закона

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Л.П., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това на 03.11.2017 година, в град ***, да се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – А.Н. ***, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл.151, ал.1 от НК.

Направените разноски в досъдебната фаза в размер на 1302.63 лева на основание чл.190,ал.1 от НПК остават за сметка на държавата.

Направените разноски в съдебната фаза в размер на 1098 лева на основание чл.190,ал.1 от НПК остават за сметка на държавата.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Плевен.                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

   2.     

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия А.Л.П. от гр.*** е повдигнато обвинение за това, че:

На 03.11.2017 г. в гр. *** се съвкупил с лице ненавършило 14 годишна възраст – А.Н.С. ***, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК – престъпление по чл. 151 ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Навежда правни доводи, че извършеното деяние от подсъдимия А.П. е съставомерно и представлява престъпление по чл.151, ал.1 от НК. Счита, че фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя напълно от събраните гласни  и писмени доказателства по делото. Според прокурора дадените от пострадалата A.Н.С. показания в рамките на досъдебното производство, а именно – че между нея и подсъдимия П. е бил осъществен полов акт, следва да бъдат кредитирани като правдиви, доколкото същите отразяват най-достоверно случилото се, тъй като са били взети в момент, който е бил по-близък до случилото се деяние и не са били налице условия за упражняване на въздействие върху нея от страна на брата на подсъдимия П. - ***. Обяснява обрата в показанията на пострадалата A. С., изразяващ се в твърдения за липса на осъществен полов акт с подсъдимия, с упражнения натиск от страна на последния, поради което предлага на съда да кредитира като обективни и правдиви доказателствата, събрани в досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното следствие.

Подсъдимият А.Л.П. разбира обвинението за какво е, дава подробни обяснения, и моли съда да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия П. адв. ***, назначен за служебен защитник на подсъдимия П. на мястото на починалия защитник - адв. И.З., навежда правни и фактически доводи, че повдигнатото обвинение не е доказано по несъмнен начин и подсъдимият следва да бъде оправдан, доколкото в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които дават основание да се направят изводи, различни от тези в досъдебното производство. Според него промяната в показанията на пострадалата А.Н.С. са резултат от нейната импулсивност и липсата й на преценка относно последиците от казаното от нея. Адв. *** обосновава своите доводи с показанията на свидетелите от ЦНСТ „Приятели“ гр. ***, извършената в досъдебното производство съдебно психолого-психиатрична експертиза и впоследствие комплексна такава в хода на съдебното следствие, които дават еднопосочно заключение, а именно за хомосексуални наклонности на подсъдимия П..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 1.07.2016г. в гр. ***  бил създаден „Комплекс за *** за деца и семейства“, който се управлявал от Фондация “Международна социална служба България“. Сградният фонд бил на Община - ***, която сключила договор за управление на социалната услуга. Комплексът включва Център за настаняване от семеен тип „Приятели“ и Център за обществена подкрепа.

През месец август 2014г. в гр. *** в Център за настаняване от семеен тип „Приятели“ с адрес гр. ***, ж.к. „***“ бл. *** бил настанен подсъдимият А.Л.П..

През месец септември 2017 г. в гр. *** в Център за настаняване от семеен тип „Приятели“ с адрес гр. ***, ж.к. „***“ бл. ***, била настанена 12 годишната свидетелка А.Н.С.. Малолетната свидетелка А.С. е била изведена от Кризисния център за жени и деца, преживели насилие – гр.***, където е била за период от шест месеца. Причина за нейното настаняване в центъра били случаи на проявена агресия и автоагресия, включително и суициден опит. Свидетелката А.С. в центъра също демонстрирала агресивно поведение по отношение на персонала и другите настанени там.

Подсъдимият А.Л.П. бил настанен в една стая с брат си Д.М.М., а малолетната свидетелка А.С. била настанена в една стая с малолетната И.Е.Д..

На подсъдимия било разрешено да остане в центъра след навършването на пълнолетие до 20 годишна възраст. Свидетелката А.А.Д. – *** на „Комплекс за *** за деца и семейства“ в гр. ***, работеща в центъра, провела разговор с подсъдимия А.П. след подписване на договор от негова страна да остане в институцията, с който същият се задължавал да спазва правилата там.

По време на престоя си в центъра подсъдимият П. и малолетната свидетелка С. установили контакти. В началото отношенията им били чисто приятелски, но в даден момент малолетната започнала да търси контакт с подсъдимия и да го предизвиква, като му предлагала да се съвкупи с нея. На обитателите на центъра и работещият там персонал било известно, че подсъдимият има хомосексуална ориентация. Малолетната свидетелка С. многократно провокирала подсъдимия А.П. с думите: „Ако не правиш секс с мен, значи си гей! Аз много мразя гейовете!“.

Подсъдимият А.П. започнал да изпитва раздразнения от подмятанията на членовете на дома, че същият е с хомосексуални наклонности.

На 03.11.2017 г. в 19.50 ч. свидетелката Д.П.Н., към онзи момент специалист – специални услуги в центъра, започнала да изпълнява служебните си задължения в дома нощна смяна. Същата била в дежурната стая и попълвала документи. В този момент в стаята влязъл подсъдимият А.П., попитал Н. дали щяла да влиза в стаята му, тъй като обичайна практика на Н. била след приемане на смяната да мине по стаите и да провери децата. Свидетелката попитала подсъдимия защо се интересува, а същият отговорил, че имал важен разговор с приятел по телефона и желаел да се усамоти в стаята си и да не бъде обезпокоен.

След проведения разговор подсъдимият П. се изкъпал и си отишъл в стаята. Бил облечен с къси гащи и тениска. В стаята заварил свидетелката А.С., която била легнала и завита в леглото му. Свидетелката С. си била съблекла дрехите и била легнала в леглото на подсъдимия с цел да го провокира.

Свидетелката Д.Н. започнала да извършва проверка по стаите. Около 20.10 ч. установила, че малолетната А.С. не се намирала в стаята си. От другото момиче в помещението – И.Д., Н. научила, че С. била в стаята на подсъдимия. Свидетелката Н. отишла в стаята на подсъдимото лице, отворила вратата и установила, че вътре било тъмно. Светнала лампата и видяла подсъдимия П. да стои прав и притеснен. Н. попитала подсъдимия дали С. била в стаята му и защо осветлението било угасено. Подсъдимият не отговорил и след продължително мълчание казал, че свидетелката С. се криела под завивките на леглото му. Н. вдигнала завивките и установила, че малолетното момиче лежи в леглото чисто гола. Наредила незабавно да се облече и да напусне стаята. Н. провела незабавно разговор с подсъдимия П., като същият обяснил, че е правил секс със свидетелката С., като е използвал презерватив. Като причина за този отговор подсъдимият П. изтъкнал постоянните подмятания на А.С., че е хомосексуален и желанието му да се докаже пред нея и останалите обитатели и възпитатели в центъра, че е хетеросексуален. Н. отразила писмено в дневника на центъра констатираното от нея и уведомила по телефона свидетелката А.Д. за случилото се.

От заключението на вещото лице на д-р С.К. по назначена съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване на А.С. се установява, че от прегледа на С. било констатирано правилно физическо развитие съответно за възрастта; белези и драскотини по предната повърхност на лявата предмишница, които според вещото лице са характерни за самонараняване; правилно развит полов орган без пресни травматични увреждания; стара дефлорационна щърбина на девствената ципа, която според заключението е получена преди повече от две седмици, като не е възможно да се конкретизира времето на получаването й; затворено чисто анално отвърстие без травматични увреждания. От заключението на вещото лице се установява, че както белезите, така и драскотините по тялото на свидетелката С. са с давност не по-малко от месец и са резултат на действие на остър предмет.

От заключението на  вещите лица д-р Н.Л. и психолога А.А. по назначената съдебно- психолого- психиатрична експертиза на свидетелката А.Н.С. се установява, че към времето на криминализираното деяние и понастоящем при С. липсват данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции, същата имала изградена представа за общуването между половете. Според вещите лица от медицинска гледна точка е била в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина по разследването. От заключението на вещите лица се установява, че предвид характеристиките на оформящата се личност при освидетелстваната е склонна към изместване на реалността и подмяната й с фантазии с представяне на действията си като романтично увлечение с мотивирано селективно забравяне на това, което й е неприятно, че се е случвало с нея и я злепоставя. Според вещите лица присъща й е манипулативност, за да удовлетвори потребности от внимание. Тъй като има нестабилна самооценка и неясни вътрешни предпочитания и цели би могла да идолизира моментно някого и да му подражава с лекомислие при оценката на ситуацията и несамостоятелност в действията, но по-вероятно е да бъде провокативна вкл. съблазняваща и прелъстяваща, ръководена от подбуди, че така може да преодолее нихилистичното отношение към себе си и да подхрани самооценката си, което обаче само в изолирана ситуация може да се приеме за увлечение. При затвърждаването му в поведенческия й репертоар вече е израз на личностова патология. От заключението на вещите лица се установява, че освидетелстваната е формирала познания за това, което се случва с тялото й , за интимното общуване и какви са последиците от сексуални контакти , как се променя отношението към другия , но не е формирала ценности , които да я ръководят при това поведение и изводимо от разстройства на привързаност в детството и оформящ се личностов профил с манифестна емоционална нестабилност няма конкретните умения за общуване е противоположния пол и в желанието си да бъде харесана на всяка цена е склонна да бъде сексуално предизвикателна без да достига до истинска интимност. Има формирана представа за приемливите и неприемливи/ насилствени/ полови действия и може да ги разграничи. Според вещите лица на този етап при освидетелстваната не са настъпили негативни последици за психичното й здраве в причинна връзка с криминализираните действия. Но предвид твърде ранната възраст , на която е започнала да води полов живот и безотговорното й сексуално поведение , най- вероятно и в зряла възраст при нея ще се задържи интимната дисфункция /сексуален нарцисизъм/, която се очертава в периода, когато формира половото си поведение.

От заключението на  вещите лица д-р Н.Л. и психолога А.А. по назначената съдебно- психолого- психиатрична експертиза на  подсъдимия А.П. се установява, че и към времето на криминализираното деяние и понастоящем при подсъдимия липсвали данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции. От медицинска гледна точка е бил в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина при разследването. Но предвид личностните му характеристики е бил склонен да преформира реалността, когато я възприемал като заплаха за психичното си благополучие и мотивирано селективно „да забравя“ неприятни за съзнанието му съдържания, които реално не са били загубени за паметта. Според вещите лица към времето на криминализираните му действия при освидетелствания липсват данни за умствена недоразвитост , продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието - могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Но би следвало да се съобрази , че при органичното разстройство на личността , особено когато е надстроено над изначална емоционална нестабилност както е в конкретния случай познавателната дейност е увредена изключително в сферата на планирането на собственото поведение и на предвиждането на евентуалните му лични и социални последствия и да се вземат предвид намалена съобразителност и отслабени волеви задръжки. От заключението на вещите лица се установява, че понастоящем освидетелстваният е апсихотичен, с нормална умствена надареност- в състояние е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи и да носи наказателна отговорност , но поради органично разстройство на личността, надстроено над изначална емоционална нестабилност не може пълноценно да се защити сам. Според вещите лица агресивните Диспозиции на личността / от резултати от специализирана методика на Бъс-Дюрки за измерване на агресивността /са високи с водещи нагласи за проява на опозиционно поведение с противопоставяне на норми и правила в диапазона от пасивна съпротива до активното им отхвърляне, тенденция за проява на агресивно недоверие с внимание и предпазливост по отношение мотивите на другите, както и проециране на собствените враждебни намерения върху тях. Високи са й диспозициите към кумулиране негативни чувства на неудовлетвореност, ревност и омраза, както и вербално агресивно отреагиране спрямо възприети като ощетили го лица.

От заключението на  вещите лица д-р Н.Л. и психолога А.А. по назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно- психолого- психиатрична експертиза на  подсъдимия А.П. се установява, че относно сексуалната ориентация при А. въпреки опити да се въвлича в интимни взаимоотношения с противоположния пол, се чувства привлечен от мъже и сексуално-еротичните му впечатления и фантазии имат хомосексуален контекст. Според вещите лица подсъдимият усеща, че е различен от представителите на мъжкия пол , какъвто е биологичният му пол, но изпитва неудобство от осъзнаването на различията си, като типично за трансджендърите има проблеми с „ разкриването” и това допълнително го прави неуверен в себе си и фрустриран от сексуалната си ориентация заради предразсъдъците в обществото. От заключението на вещите лица много фактори биха могли да повлияят върху сексуалната му ориентация в репродуктивна възраст, но на този етап при него се очертава тенденция към трайно насочване на сексуалното влечение към представителите на мъжкия пол. Според вещите лица предвид психологичните проблеми, свързани с „ разкриването” на сексуалната му ориентация , неудобството свързано с различията от нормата за общността и етикетирането му от пострадалата, което е възприел като насилие върху правото му да упражнява авторитета си, при криминализираното деяние е вероятно , за да съхрани чувството си за достойнство да е демонстрирал сексуално завоевание с изказване , че се е съвъкупил с пострадалата . Според вещите лица типично за личностовия му профил е склонен към недообмисляне на социалните последствия от собственото поведение и впоследствие с промяна в отношението към случилото се. За емоционалната му нестабилност е характерен страхът да не бъде отблъснат и пренебрегван , който се засилва от психологичните му проблеми, свързани с осъзнаването на хомосексуалността. Вероятно е за да подхрани самооценката си да е направил изказването пред възпитателката Д.Н..

Горната фактическа обстановка се установява изцяло от събраните по делото доказателства – от обясненията на подсъдимия А.Л.П., от показанията свидетелите А.Н.С., Д.Н.С., Д.П.Н., А. А.Д., В.Н.Г., Л.Г.К. и С. Д. М. -И., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелите Д.П.Н. и А.А.Д., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предл.2 от НПК, от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, в т.ч. разпечатки от елекронна книга, водена в ЦНСТ за дата 3.11.2017г., копие от рапортна книга, водена в ЦНСТ за дата 3.11.2017г., свидетелство за съдимост на подсъдимия и други,  и от заключенията на вещите лица д-р С.К., д-р Н.Л. и психолога А.А. по  назначените съдебно-медицинска, психолого-психиатрични и комплексна психолого-психиатрични експертизи. От обясненията на подсъдимия А.П. се установява, че същият е настанен в ЦНСТ гр. ***, ж.к. *** И.Д., през месец август 2014г., а пострадалата А.С. била настанена през месец септември 2017г. Според обясненията на подсъдимия той бил настанен в една стая с брат си Д.М.М., а пострадалата С. била настанена в една стая с И.Е.Д.. От обясненията на подсъдимия П. се установява, че с пострадалата С. е имал нормални взаимоотношения, като много пъти й е давал мобилния си телефон, за да си играе с него. Според обясненията на подсъдимия  П. на 03.11.2017г. разговарял с възпитателя Д. Н., като я помолил да не влиза в неговата стая поради предстоящ му важен телефонен разговор. От обясненията на подсъдимия се установява, че след като провел телефонния разговор се изкъпал и при влизането му в неговата стая заварил свидетелката А.Н.С., легнала и завита в леглото му. Според обясненията на подсъдимия в този момент влязла възпитателката – свидетелката Д. Н., която ги попитала какво правят. Според подсъдимия свидетелката Н. вдигнала завивките и видяла, че малолетната А.С. лежи в леглото чисто гола, след което й наредила незабавно да се облече и да напусне стаята. От обясненията на подсъдимия се установява, че същият казал на свидетелката Н., че е правил секс със свидетелката С., като е използвал презерватив. Според подсъдимия П. същият не е правил секс с А., но е казал обратното на свидетелката Н. поради желанието му да се докаже пред нея и пред всички обитатели и възпитатели в центъра, че е хетеросексуален. От показанията на свидетелката А.Н.С., дадени при разпита й на съдебното следствие в съдебната зала, се установява, че подсъдимият П. не е осъществил с нея полов акт и  не е имало никакво съвкупление между двамата. Според свидетелката С. единствената причина тя да депозира показания в хода на досъдебното производство в  обратната насока, а именно, че е осъществила полов акт с подсъдимия, била желанието й да подразни нейната съквартирантка И.Д.. От проведения на 29.03.2019г. разпит на пострадалата малолетна А.Н.С. извън сградата на съда, в „Синя стая“ от определения от Началник сектор „Лаборатория –гр.***“ към Института по психология – МВР, психолог М.Ц.И. се установява, че същата не е правила секс с подсъдимия А.. Според показанията на свидетелката С., дадени при разпита й в „Синя стая“, същата е депозирала показания в хода на досъдебното производство в обратна насока, именно, че е правила секс с подсъдимия, за да направи отмъщение на И. – нейна приятелка в ЦНСТ „Приятели“. Според свидетелката С. отмъщението било предизвикано от непрекъснатите забрани, отправяни от И. да говори с подсъдимия П., което впоследствие влошило отношенията между двете. В тази връзка пострадалата С. е искала с показанията си, дадени пред орган на досъдебното производство, да накара приятелката си да ревнува и да й отмъсти. От разпита на педагога М.С., присъствала по време на гореописания разпит на пострадалата С. в „Синя стая“, се установява, че малолетното дете е разбирало напълно въпросите, които са му били задавани и дадените отговори напълно кореспондират с истината. Според педагога С. причината, поради която А. е депозирала показания в рамките на досъдебното производство, че е осъществила полов акт с подсъдимия П., са били породени единствено от желанието й да направи „яд на И.“. Според педагога  С. по време на разпита, проведен в досъдебното производство на пострадалата С., последната си е "фантазирала" и е казала "това, което са искали да чуят", т.е според педагога С. така дадените на посочения ден показания са били повлияни от емоционалното състояние на пострадалата С., изразяващо се в негативни чувства към приятелката й *** и поради тази причина същите не са отразили действително случилото се между нея и подсъдимия П. на 03.11.2017г. От разпита на психолога М.И. в съдебно заседание се установява, че малолетната свидетелка С. при разпита й в „Синята стая“ е разбирала смисъла на въпросите и отговаряла адекватно, като казвала истината. Психологът М.И. е категорична, че при разпита си в „Синята стая“ A.- Н. е казала истината, а именно, че не е осъществила полов акт с подсъдимия. В тази насока съдът не кредитира показанията на свидетелката А.С., дадени по същото дело на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, според които подсъдимият П. е осъществил полов акт с нея. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката А.С., дадени при разпитите й в хода на съдебното следствие в съдебната зала и в „Синята стая“ , тъй като нейните показания са последователно и логически изложени, взаимно си кореспондират с показанията на свидетелите Д.П.Н., А.А.Д., В.Н.Г., Л.Г.К. и С. Д. М. –И. и съответстват напълно със заключенията на вещите лица д-р С.К., д-р Н.Л. и психолога А.А. по  назначените съдебно-медицинска, психолого-психиатрични и комплексна психолого-психиатрични експертизи. В хода на съдебното следствие от разпита на свидетелката Д.Н., която към времето на криминализираното деяние е работила като специалист „***“ в ЦНСП „Приятели“ и е била на смяна в центъра, се установява, че при извършване на рутинна проверка същата е влязла в стаята на подсъИ.мия П., който стоял близо до врата, осветлението било изгасено и в последващ момент видяла, че друга потребителка на *** – А.С. се намира под завивките на леглото на А.П. чисто гола. След това свидетелката Н. е провела разговор, който не си спомня ясно, но изразява своето мнение, че съвкупление между подсъдимия П. и свидетелката С. не е имало, доколкото тя има наблюдения над момчето, знае за неговата хомосексуална ориентация и според нея казаното от А. въпросната вечер е било по-скоро да докаже, че е момче с нормална сексуална ориентация, а не фактически извършено действие. Освен това свидетелката С. споделя и впечатленията си от А.С., като дете, което има освободено държание, характерно с отправяне на провокации със сексуален контекст, с което обосновава и по-горе описаното си предположение. Дадените от свидетелката С. показания в досъдебното производство са прочетени на основание  чл.281, ал. 4, във вр. ал.1, т.2, пр. 2 от НПК. От така приобщените показания на свидетелката Н. се потвърждава казаното от нея в рамките на съдебното следствие, но описано в по-големи подробности доколкото е изминал времеви период от конкретната дата. В дадените по-рано показания свидетелката Н. описва процесния случай, като говори за проведения с подсъдимия разговор, по време на който същият е казал, че е правил секс с презерватив, като такива е имало към този момент в ЦНСТ с цел превенция от предаване на болести по полов път. От прочетените показания на свидетелката Н. се установява, че А.С. е манипулирала подсъдимия с думите: „Ако не правиш секс с мен, значи си гей! Аз много мразя гейовете!“. Свидетелката Н. потвърждава дадените от нея показания в рамките на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие изразява своето мнение относно случилото се, а именно, че съвкупление между подсъдимия П. и свидетелката С. не е имало, а казаното от А. въпросната вечер е било по-скоро да докаже, че е момче с нормална сексуална ориентация. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелката Н., тъй като нейните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от нея действия на подсъдимия П. и свидетелката С., като не са налице съществени несъответствия между дадените в хода на досъдебното производство и тези в хода на съдебното следствие – различават се по посочените подробности и възприетото от нея твърдения на подсъдимия относно случилото се. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетелката, или да сочат на наличието на мотив да набеди подсъдимия П. в престъпление, което не е извършил. От показанията на свидетелката А.Д. – *** на ЦНСТ „Приятели“ се установява, че същата има непосредствени впечатления от А.С., докато с подсъдимия П. си е говорила малко. Научила е за  процесния случай от рапорта  на дежурния служител – Д.Н. и няма преки наблюдения от случилото се между подсъдимия П. и А.С.. От показанията на свидетелката Д. се установява, че свидетелката С. е осъществявала сексуални контакти с различни мъже, които са я тормозели, за което са подавани сигнали и са предприети мерки  спрямо нея с цел ограничаване контактите й с тях. Освен това от показанията на свидетелката С. се установява, че с А.С. работи психолог от настаняването й в ЦНСТ до настоящия момент без прекъсване. Дадените от свидетелката А.С. показания в досъдебното производство са прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал. 4, във вр. ал.1, т.2, пр.2 от ПК. От така приобщените към доказателствения материал показания се установява, че свидетелката Д. е разговаряла с А.П., който й е признал, че е правил секс със С. с презерватив. Според Д. подсъдимият П. като причина за своето поведение посочил страха, че ще бъде подиграван за хомосексуалната си ориентация. От същите показания се потвърждава, че свидетелката С. е имала неправомерно поведение към служители в центъра и е създавала проблеми поради малолетната си възраст и сексуалните контакти, които е поддържала с момчета от ЦНСТ и външни такива. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелката Д., тъй като нейните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от нея относно процесния случай. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетелката, или да сочат на наличието на мотив да набеди подсъдимия П. в престъпление, което не е извършил. От показанията на свидетеля В.Г., възпитател в ЦНСТ “Приятели“ гр.***, се установява, че същият познава и подсъдимия, и свидетелката С., но за конкретния случай знае от разказаното му от колеги. Свидетелят Г. депозира показания, че А.С. е била заварвана лично от него да осъществява полов акт с друго момче от центъра, което се дължи на свободното й държание спрямо момчетата като цяло. От показанията на същия свидетел се установява, че познава добре подсъдимия и се е учудил, когато е чул за случая, като при разговор с А.П., същият е заявил, че никога не е имал полов контакт с А.. От показанията на свидетелката Л.К., която към момента на процесния случай е била на длъжност специалист „***“ в ЦНСТ – ***, се установява, че същата не разполага с подробна информация относно случилото се , но е запозната със сексуалните отношения на А. с други момчета и външни мъже. Относно подсъдимия А.П. свидетелката К. депозира показания, че според нея същият е хомосексуалист. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и К., тъй като техните показания са конкретни и ясни и последователни, макар и да не изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с криминализираното деяние, което е резултат от липсата на преки впечатления от случилото се. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетелите, или да сочат на наличието на мотив да набедят подсъдимия П. в престъпление, което не е извършил. От показанията на свидетелката С.М.-И. се установява, че същата работи в Център за обществена подкрепа в гр.*** на длъжност „психолог“ и провежда индивидуални консултации с A. от есента на 2017г. до сега. Свидетелката М.-И. депозира показания, че A. С. е била с диагноза разстройство на привързаността към момента, в който е започнала да се среща с нея. Разговаряла е за случката с нея, като по време на разговора не е усетила A. да изпитва страх нито от други деца, нито от възрастни, а относно брата на подсъдимия – *** няма информация същият да е оказвал въздействие върху A., доколкото и тя самата с поведението си не го е афиширала. От показанията на свидетелката С.М.-И. се установява, че в действителност А. в началото е заявявала, че е осъществила полов акт с подсъдимия, но при срещата им непосредствено преди първото заседание е заявила: При въпрос от психоложката и свидетелка М.-И. към А. относно причината да си промени показанията, последната не е дала отговор. По отношение на взаимоотношенията между А.С. и приятелката й от центъра И., свидетелката И. депозира показания, че същите са непостоянни, като предполага, че причината за това е непрекъснатото съревнование между двете за внимание от представителите на мъжкия пол, но не може да каже със сигурност. От нейните показания се установява, че при двете момичета – А. и *** се наблюдава непрекъснат стремеж едната да накаже другата и да разпространява неверни данни сред другите. Съдът кредитира показанията на свидетелката С.М.-И., тъй като същите са последователно и логически изложени и си кореспондират с показанията на останалите разпитани по делото свидетели. От заключението на вещото лице на д-р С.К. по назначена съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване на А.С. се установява, че от прегледа на С. било установено правилно физическо развитие съответно за възрастта; белези и драскотини по предната повърхност на лявата предмишница, които според вещото лице са характерни за самонараняване; правилно развит полов орган без пресни травматични увреждания; стара дефлорационна щърбина на девствената ципа, която според заключението е получена преди повече от две седмици, като не е възможно да се конкретизира времето на получаването й; затворено чисто анално отвърстие без травматични увреждания. От посочената експертиза се установява, че както белезите, така и драскотините по тялото на свидетелката С. са с давност не по-малко от месец и са резултат на действие на остър предмет. Даденото заключение на вещото лице д-р К. по съдебно-медицинска експертиза за освидетелстване е прочетено на основание чл.282, ал.1 НПК и прието в хода на съдебното следствие, с което същото е приобщено към доказателствения материал по делото. От разпита на вещото лице д-р К. се установява, че същият поддържа представеното от него писмено заключение в рамките на досъдебното производство и потвърждава, че установените наранявания по лявата предмишница на свидетелката A. са най-вероятно резултат от самонараняване.От заключението на  вещите лица д-р Н.Л. и психолога А.А. по назначената съдебно психолого- психиатрична експертиза на  подсъдимия А.П. се установява, че и към времето на криминализираното деяние и понастоящем при подсъдимия липсвали данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции. От медицинска гледна точка е бил в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина при разследването. Но предвид личностните му характеристики е бил склонен да преформира реалността, когато я възприемал като заплаха за психичното си благополучие и мотивирано селективно „да забравя“ неприятни за съзнанието му съдържания, които реално не са били загубени за паметта. Към време на криминализираните действия при освидетелствания липсвали данни за умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието – могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Даденото заключение на вещите лица д-р Н.Ф. и психолога А.А. по описаната съдебно психолого-психиатрична експертиза е прочетено на основание чл.282, ал.1 НПК и прието в хода на съдебното следствие, с което същото е приобщено към доказателствения материал по делото. От разпита на посочените вещи лица в хода на съдебното следствие се установява, че същите поддържат така изготвеното в досъдебното производство заключение и обясняват поведението на подсъдимия  като резултат от развита хиперсексуалност и несигурност по отношение на сексуалния си идентитет. Наблюдават у подсъдимия П. неяснота по отношение на вътрешните цели и предпочитания. Според вещото лице д-р Н.Ф. към деня на процесното събитие подсъдимият П. се е намирал в състояние на силно раздразнение, породено от поведението на А.С. и въпреки липсата на желание за интимност с нея, той е достигнал до полова възбуда, но за съвкупление д-р Ф. не сочи в своите показания. Характерна черта на неговия характер е склонността му да потиска моментите, които са неприятни за съзнанието му, което представлява селективно забавяне или липса на спомен, за който твърди. В хода на проведеното съдебно следствие е допусната комплексна съдебно- психолого-психиатрична сексологична експертиза, като за вещи лица са назначени д-р Н.Ф.Л.-*** ЕООД и д-р А.Г.А. – психолог в ОДНБПЗ – УМБАЛ „И..“ *** ЕАД. От заключението на вещите лица се установява, че при подсъдимия А.П. се очертава тенденция към трайно насочване на сексуално влечение към представителите на мъжки пол, като поради емоционалната му нестабилност, страхът да не бъде отблъснат и за да подхрани самооценката си, същият е направил изказването пред възпитателката Д.Н.. Изготвеното заключение  е прочетено на основание чл.282, ал.1 от НПК в хода на съдебното заседание от 12.03.2019г., в което вещите лица дават отговор на поставените им въпроси, а именно: по време на интервюто А.П. е обяснил, че е най-близък с брат си; страда от психичен тормоз от връстниците му, което рефлектира върху самочувствието му; не може да се афишира и да се освободи от неудобството, че е различен от своя пол; опитвал се е да има сексуални контакти и с момичета, но се очертава тенденция към хомосексуални контакти, доколкото при тях се чувства по-привлечен; сигурен е относно срещите си с други хомосексуални партньори. Вещото лице А.А. потвърждава казаното от д-р Ф.. Даденото заключение на вещите лица д-р Н.Ф. и психолога А.А. по съдебната психолого-психиатрична експертиза е прочетено на основание чл.282, ал.1 НПК и прието в хода на съдебното следствие, с което същото е приобщено към доказателствения материал по делото. От разпита на посочените вещите лица се установява, че същите поддържат така изготвеното заключение в рамките на досъдебното производство, като акцентират върху проблемите, които има свидетелката С. от ранна детска възраст, а именно – невъзпитано отношение към връстниците си, емоционална нестабилност и склонност бързо да изменя настроенията си. С последното те обясняват и промяната в дадените от свидетелката С. показания в рамките на досъдебното и съдебното производство – склонна е да измества реалността с фантазия, което оказва въздействие върху възприятията й за реалността и по този начин преекспонира фактите в зависимост от моментното й настроение. Направените твърдения са резултат и от впечатленията на д-р Н.Ф. и психолога А.А. по време на разпита на A. С. в досъдебното производство, на който двете са присъствали. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д.С., че дъщеря й A.–Н. С. е била заплашвана от брата на подсъдимия П. – ***, че ще й се случи нещо лошо, което я е притеснило непосредствено преди разпита в съдебно заседание и с това обяснява промяна в показанията на своята дъщеря А.. Според нея тя се страхува да не бъде наранена от него. Причината, поради която съдът не дава вяра на посочените показания е фактът, че свидетелката Д.С. е заинтересована страна, доколкото е майка на свидетелката А.С.. Освен това показанията й са нелогични и непоследователни и от тях се установява, че свидетелката Д.С. няма силна, емоционална връзка с дъщеря си А., доколкото не е запозната  подробно със случилото се, което проличава от непълните и уклончиви отговори на зададените й въпроси. Друг факт, който сочи за липса на достатъчна осведоменост на майката на А.С. е настоящото местоположение на малолетното момиче и установените и потвърдени от нея психични проблеми, резултат от миналото й, които са били причина същата да бъде настанена  в психиатрична клиника, след това в кризисен център и към настоящия момент - в ЦНСТ „Приятели“ гр.***. Изложеното се подкрепя от направената съдебно психолого-психиатрична експертиза на А.С., както и показанията на свидетелите, работещи в центъра.

          Прокуратурата, представлявана от прокурор Кръстев, навежда следните правни и фактически доводи: показанията на пострадалата А.С., дадени в хода на досъдебното производство на 03.12.2017г. следва да се кредитират като правдиви, подробни и логични с оглед времето, през което същите са депозирани, поради изминалия малък период от процесния случай, както и спокойната обстановка, в която е бил проведен разпита при спазване на изискванията, предвидени в НПК, липсата на въздействие  от страна на брата на подсъдимия П. върху пострадалата С. към този момент в сравнение с разпита, проведен в рамките на съдебното следствие и подкрепени от събрания в досъдебното производство доказателствен материал, приобщен към делото. Освен това прокурор Кръстев навежда правни доводи, че горепосочените показания на пострадалата С. се подкрепят от показанията на свидетелката Д. Н., която е присъствала на процесния случай, от показанията на майката на пострадалата - Д.С., която е присъствала по време на разпита на А.С. пред орган на досъдебното производство, като според прокурорът нейното присъствие е оказало положително влияние върху  пострадалата, а именно да разкрие това, което в действителност се е случило, както и от показанията на свидетелката А.Д. - ***на ЦНСТ "Приятели" гр.***, уведомена за случилото се от дежурната възпитателка - Д.Н.. По отношение на обрата в показанията на основния свидетел по делото - пострадалата A. С., случил се на съдебното заседание на 12.02.2019г., когато същата депозира показания, че между нея и подсъдимия П. не се е осъществил полов акт, а дадените от нея показания в досъдебното производство, приобщени към делото, са били измислени от нея и повлияни от отношенията й с друг потребител на центъра - приятелката й ***, прокурор Кръстев обосновава като резултат от указано влияние от страна на други лица, както и от брата на подсъдимия П., което според него се потвърждава от показанията на майката на пострадалата - Д.С.. Освен това според прокурор Кръстев последните показания на малолетната свидетелка, дадени в хода на съдебното следствие, са повлияни и от изминалия период от процесния случай и осъзнаване от страна на пострадалата за последиците, които биха настъпили за подсъдимия П.. Поради това прокуратурата поддържа тезата, че така описаните показания не следва да бъдат кредитирани като правдиви. Според прокуратурата при постановяване на присъдата следва да бъдат взети предвид всички доказателства и най-вече събраните в досъдебното производство и приобщени в съдебното следствие, като се има предвид разпоредбата на чл. 281, ал.8 от НПК, доколкото показанията на свидетелката С., дадени пред орган на досъдебното производство, били прочетени в съдебното следствие на основание чл. 281, ал. 4 , във вр. ал. 1, т.1 НПК.

         По отношение на първото възражение на прокуратурата, съдът счита, че в действителност показанията на пострадалата А.С., депозирани в досъдебното производство и приобщени в съдебното следствие на основание чл. 281, ал.4, във вр. ал. 1, т.1 НПК, са били събрани по време, което е сравнително по-близко до процесния случай и в тази връзка биха отразили по-обстоятелствено и правдоподобно случилото се. Следва да се вземе предвид, че при депозиране на показания особено деца в малолетна възраст е от изключително значение емоционалното състояние, в което те се намират по време на разпита, доколкото същите все още не притежават достатъчна зрялост и способност за преценка на своите действия, а още по-малко на последиците от тях. От събраните в хода на съдебното следствие и приобщените доказателства от досъдебното производство безспорно се установи, че пострадалата А.С. е имала тежко детство, което причина същата да бъде настанена в кризисен център и впоследствие в ЦНСТ"Приятели" гр. ***, както и липсата на здрава родителска връзка с майка й - Д.С. неминуемо е оказала влияние върху нейното психическо развитие и се е отразило в посока невъзпитано отношение към връстниците и по-възрастните от нея, водене на прекалено ранен полов живот, резултат от непрекъснато търсене на мъжко внимание и способност да променя настроенията си. Гореизложеното се подкрепя както от заключението на приобщената по реда на чл. 282, ал.1 от НПК съдебно психолого-психиатрична експертиза на пострадалата С., назначена в досъдебното производство, така и от обясненията на педагога М.С., присъствала по време на разпита на А.С. пред ***, така и по време на разпита на същата в "Синя стая", и от обясненията на психолога М.И., провела разпита на малолетната свидетелка в "Синя стая". От показанията на служителите на ЦНСТ"Приятели" град *** - Д.Н., А.Д., В.Г., Л.К., които познават добре А.С., се потвърждава така описаното й поведение, както и непрекъснатите полови отношения, която същата е поддържала с различни лица от мъжки пол, като всички свидетели в хода на съдебното следствие депозират показания, че според тях полов акт между нея и подсъдимия П. не се е осъществил с оглед провокативното й поведение и хомосексуалните наклонности на подсъдимия. От показанията на свидетелката С.М.-И., която в качеството си на психолог е провеждала консултации с пострадалата пред продължителен период от време и познава задълбочено нейното психическо състояние, също се потвърждава непостоянното й поведение и склонността й да изопача обстоятелствата зависимост от настоящото й състояние. Съдът кредитира напълно показанията на горепосочените свидетели, тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на пострадалата С. и подсъдимия П., както  и сравнително дългия период, през който същите са наблюдавали развитието им. Съгласно Решение №182/04.08.2014 по дело №179/2014 на ВКС, НК, II н.о. отречените доказателства не губят своята доказателствена стойност и в този случай за съда възниква задължение да разкрие причините за противоречията, да ги отстрани в максимална степен и след внимателна преценка да установи кои от доказателствените източници са истинни. Във връзка с последното в настоящия акт съдът обсъди възникналите противоречия и обоснова кои доказателствени източници приема за истинни, а именно - депозираните в хода на съдебното следствие показания от свидетелката С., доколкото същите кореспондират с показанията на горепосочените свидетели и със заключението на вещите лица д-р Н.Л. и психолога А.А. по  назначените психолого-психиатрични и комплексна психолого-психиатрични експертизи  относно психическото състояние на пострадалата и явно изразената хомосексуална ориентация на подсъдимия.

         По отношение на възражението на прокуратурата относно оказаното от страна на брата на подсъдимия П. - *** влияние върху пострадалата С., съдът счита, че такова не е било налице към момента на депозиране на показания от страна на последната, доколкото от показанията на свидетелите, служители в ЦНСТ "Приятели" и от показанията на свидетеля С.М.-И. се установява, че у пострадалата С. преди проведеното на 12.02.2019г. съдебно заседание не се е наблюдавало притеснение и уплаха и дори пред свидетелката М.-И. пострадалата С. е заявила спокойно: „Ще кажа, че не съм правила секс с него“ , без да забележи наличието на натиск върху нея. В тази връзка, както бе посочено по-горе, съдът не кредитира показанията на майката на малолетната свидетелка - Д.С., доколкото счита, че последната не се намира в силна родителска връзка с дъщеря си, не е била задълбочено запозната със случилото се, дезинтересирала се е от своето дете, което към настоящия момент е потребител на социални грижи в ЦНСТ "Приятели" град *** и поради тази причина не би могла обективно да оцени поведението на пострадалата и да установи наличието на страх у нея. Освен това съдът счита, че ако беше налице така визираното влияние от страна на брата на подсъдимия - ***, то пострадала А.С. щеше да сигнализира ръководството на центъра, в който е настанена, ако в действителност се е страхувала за живота си така, както нейната майка свидетелства в съдебното следствие.

         По отношение на наведените от прокуратурата правни доводи, че при постановяване на присъдата съдът следва да вземе предвид доказателствата в досъдебното производство, приобщени в рамките на съдебното следствие, доколкото те отразяват в най-пълна степен случилото се и са депозирани в по-ранен момент, съдът счита, че доколкото разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК регламентира необходимостта при постановяване на осъдителна присъда, а per argumentum a fortiori - на оправдателна присъда, да бъдат изследвани всички доказателства по делото, а не само прочетените по реда на чл. 281, ал.4 от НПК показания на свидетелите, то с оглед разкриването на обективната истина следва да бъдат изследвани и доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие независимо от продължителността на изминалия период от процесния случай. В същия смисъл е и Решение №182/04.08.2014 по дело №179/2014 на ВКС, НК, II н.о. , в което съдът е обективирал правни изводи, че въпросът  дали да се кредитират с доверие или да се отхвърлят приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания на свидетелите от досъдебното производство изцяло се включва в суверенната сфера на компетентност на инстанциите по фактите. В настоящия случай, доколкото информацията от приобщените свидетелски показания на свидетелите Д.Н., А.Д., С.М.-И., В.Г., Л.К. не е изолирана от останалите доказателства и кореспондира с депозираните от тях показания в хода на съдебното следствие, макар и с някои неточности относно обстоятелствата, съдът дава вяра на същите и счита, че отразяват правилно възприетото от тях. По този начин при постановяване на крайната присъда, съдът изследва всички доказателства, а не само приобщените от досъдебното производство, тъй като в хода на съдебното следствие се разкриват нови фактически обстоятелства и същите не следва да бъдат игнорирани. В същия смисъл е и Решение №33/04.04.2018 по дело №1281/2017 на ВКС, НК, III н.о.

         По отношение на подсъдимия А.П., съдът счита, че от събрания по делото доказателствен материал, а именно - приобщеното по реда на чл. 282, ал. 1 от НПК експертно заключение по назначената в досъдебното производство съдебно психолого-психиатрична експертиза, експертното заключение по назначената в хода на съдебното следствие  допълнителна комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, единодушните показания на свидетелите Д.Н., А.Д., В.Г. относно сексуалната му ориентация се установява безспорно, че същият е с хомосексуални наклонности и се чувства привлечен от представителите на мъжкия пол. Безспорно е налице ниското самочувствие и изпитването на срам от страна на подсъдимия П. поради своята различна сексуална ориентация.

         При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че с действията си подсъдимият А.Л.П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.151, ал.1 от НК.

Непосредственият обект на престъплението по  чл. 151, ал.1 НК са не само обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, но и тези които защитават правилното духовно и физическо развитие на подрастващите. Винаги, когато имаме осъществен полов контакт с лице ненавършило 14 годишна възраст, макар и с негово съгласие, се застрашава правилното физическо и емоционално развитие на детето /защото жертвата е все още дете/ и поради тази причина законодателят е въздигнал деянието в състав на престъпление. То остава съставомерно без значение от съгласието на малолетния. Съвкуплението уврежда половата неприкосновеност на жертвата в по-висока степен от блудството, т.к. създава опасност от преждевременна бременност, какъвто е и настоящия случай.

Обективната страна на половото сношение с малолетен се характеризират с няколко особености:

Пострадал от престъплението по  чл. 151, ал.1 от НК с лице, ненавършило 14-годишна възраст. И при съвкуплението с такова лице, както и при блудството, полът на жертвата е без значение, за съставомерността на деянието. Най-често обаче пострадали са малолетни момичета. В този смисъл пострадалата С. отговаря на изискванията на закона - същата е лице на 12 години /към момента на деянието, предмет на повдигнатото обвинение/. Изпълнителното деяние се осъществява чрез съвкупление, с което и престъплението е довършено. За осъществяването на престъплението е необходимо и съдействащото поведение на жертвата, която е дала съгласие за това /в това се състои и разликата между престъплението по  чл. 151, ал.1 и чл. 152 НК/.

Съвкуплението с малолетен е престъпление с особен субект. Негов извършител може да бъде всяко наказателно отговорно лице, но само от пол, противоположен на пола на жертвата.

От субективна страна е необходим пряк умисъл. Дееца трябва да съзнава, че извършва съвкупление, желае неговото осъществяване, като съзнава и възрастта на пострадалия. Умисълът за съвкупление с малолетен може да се изключи само ако субектът е бил уверен, че жертвата е навършила четиринадесет години. Това може да се дължи на нейния външен зид – изглежда като полово зрял индивид, на нейното поведение като зрял човек, на изрично въвеждане на дееца в заблуждение, относно възрастта на пострадалия и т.н.

Изложените по-горе обективни и субективни признаци на престъплението по  чл. 151, ал.1 НК мотивират извода за несъставомерност на извършеното от подсъдимия по цитирания законов текст.

        Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба предполага наличието, както на преки, така и на косвени доказателства, които да обуславят квалифицирането на дадения субект на наказателна отговорност, като извършител на дадено санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са осъществени всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК. Съставът на престъплението по чл.151 ал.1 от НК предполага установяването по несъмнен начин на всички признаци както от обективната му така и от субективната му страна. Липсата, на който и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия. Както бе посочено по-горе от показанията на малолетната свидетелка А.С., депозирани в хода на съдебното следствие в съдебната зала и тези при проведения разпит в "Синя стая" от психолога М.И., които показания съдът кредитира напълно с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност с показанията на свидетелите Д.Н.С., Д.П.Н., А.А.Д., В.Н.Г., Л.Г.К. и С. Д. М. -И. и обясненията на самия подсъдим, и съответствие с заключенията на вещите лица д-р С.К., д-р Н.Л. и психолога А.А. по  назначените съдебно-медицинска, психолого-психиатрични и комплексна психолого-психиатрични експертизи, се установява, че подсъдимият П.  не е осъществил полов акт с пострадалата С. на 03.11.2017г. Следователно подсъдимият А.Л.П.  не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 151, ал.1 от НК, и  тъй като съгласно разпоредбата на чл. 304 от НК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление, съдът оправда подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение по чл.151, ал.1 от НК..

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.            

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: