№ 545
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000503257 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, подадена срещу решението на Софийския
градски съд, I Гражданско отделение, 7 състав, постановено на 17.05.2021 г. по гр. дело
№ 1389/2020 г.
В жалбата се твърди, че в частта, с която градският съд е присъдил в полза на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди над 18 000 лева, решението е
незаконосъобразно. Сочи се нарушение на чл.52 от ЗЗД като се излагат съображения,
че съдът е надценил претърпените от ищеца болки и страдания.
Поддържа се, че не е отчетено съпричиняването на ищеца за настъпване на
ПТП, тъй като същият внезапно е изскочил на пътното платно в нарушение на чл.114,
т.1 от ЗДвП.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и намаляване на
обезщетението до 18 000 лева.
Въззиваемият ищец Х. И. Х. чрез своя процесуален представител оспорва
оплакванията на застрахователното дружество. В подадения срещу жалбата отговор
излага съображения, че решението на градския съд е правилно, че обезщетенията са
определени на базата на събраните по делото доказателства. Оспорва твърденията за
принос на пострадалия за настъпване на уврежданията.
1
Иска отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Третото лице, помагач на ответника – Н. И. И., не е изразил становище по
основателността на жалбата. Редовно призован пред въззивния съд, не се явява и не се
представлява.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото,
подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства.
Установено е, че на 14.02.2019 г. – около 13.30 часа, ищецът Х.Х. е бил ударен
от лек автомобил „Опел“ – модел „Астра“ с рег. № ***, управляван от водача Н.И..
Виновното противоправно поведение на водача И. е установено в наказателното
производство по НОХД № 17479/2019 г. по описа на СРС, Наказателно отделение,
приключило със споразумение по чл.382 от ГПК, с което Н.И. се е признал за виновен.
По делото не се спори, че към датата на ПТП лекият автомобил е бил валидно
застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ответното застрахователно
дружество.
От приетата от градския съд автотехническа експертиза, извършена от вещото
лице инж. С. Д., се установява следният механизъм на ПТП: Лекият автомобил „Опел“
се е движил по бул. „Черни връх“ в гр. София в посока от ул. „Сребърна“ към ул.
„Околовръстен път“. Пешеходецът Х. е предприел пресичане на пътното платно на
пешеходна пътека отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. След
като прекосил лентите за насрещно движение и изминал разстояние до мястото на
удара около 11 м., бил ударен от застрахования автомобил. Скоростта на автомобила е
била около 25 км/ч.
Към момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно автомобилът се е
намирал на около 40,95 м. от мястото на удара и водачът на автомобила е могъл да го
види.
За установяване на уврежданията на ищеца, причинени в резултат от ПТП,
градският съд е допуснал и приел съдебно-медицинска експертиза. В заключението си
вещото лице д-р Т. Д. – ортопед-травматолог е посочила, че на Х.Х. са причинени:
изкълчване на лявата раменна става; пълно счупване на големия израстък на лявата
раменна кост; охлузвания на лявото бедро и лявото коляно.
2
Проведено е било болнично лечение за един ден, изразяващо се в наместване на
изкълчената става и закрито наместване на счупената кост, последвани от поставяне на
обездвижваща превръзка на крайника за срок от 30 дни. След това е проведено
домашно-амбулаторно лечение, по време на което са извършвани рехабилитация и
физиотерапия. Възстановителният период е продължил около 5 месеца. Болките и
страданията са продължили около 5-6 месеца. Ползвал отпуск по болест за 91 дни – от
14.02. до 15.05.2019 г.
При извършения от д-р Д. личен преглед на ищеца е установено пълно
зарастване на израстъка на раменната кост; лявата мишница е по-слаба от дясната с
около 1 см.; обемът на движенията на лявата раменна става е с около 10 % по-малък от
нормата и това ограничение е трайно и няма да се промени.
Пред градския съд е разпитана свидетелката М. Х. – съпруга на ищеца. Тя е
разказала, че след ПТП съпругът й бил в шок, защото пресичал улицата на пешеходна
пътека, един от идващите автомобили спрял, но вторият се засилил и го блъснал, след
което водачът избягал. Прибрал с в къщи с обездвижена ръка и много болки. Наложило
се да спи с много възглавници. За семейството било много трудно, защото едното им
дете било на две години, а другото на четири и нямало как да им се обясни, че не могат
да се боричкат с баща си. Свидетелката се грижела за съпруга си, научила се да му
поставя инжекции, помагала му за хранене и обличане. Той не можел да шофира,
наложило се съпругата му да се научи. Преди ПТП пазарувал и готвел, но през периода
на лечението не можел да прави нищо. Големите болки продължили около 6 месеца.
Притеснявал се да не загуби работата си заради продължителния отпуск по болест.
Продължава да има оплаквания от болки в рамото, вече движи ръката си много по-
добре.
С оглед на горните доказателства, по оплакванията на застрахователното
дружество въззивният съд намира следното:
Относно възражението за съпричиняване: То подлежи на установяване чрез
провеждане на пълно и главно доказване: Не е доказано твърдението, че ищецът е
нарушил правилата за движение по пътищата. Напротив, същият е пресичал
правомерно на пешеходна пътека. Не е налице твърдяното нарушение на чл.114, т.1 от
ЗДвП, тъй като Х. не е изскочил внезапно на пътното платно, а вече е бил пресякъл
насрещната пътна лента и ударът е настъпил след пресичане на повече от половината
от пътното платно. Това оплакване е неоснователно.
Относно справедливия размер на обезщетението: В тази й част жалбата на
застрахователното дружество е частично основателна. Въззивният съд намира, че
3
обезщетение в размер на 30 000 лева е завишено. При преценката за определянето му
съдът взе предвид вида и тежестта на уврежданията /изкълчване и фрактура на кост,
които са възстановени без оперативни интервенции/; продължителността на
възстановителния период /около 5 месеца/; трайното ограничение на лявата раменна
става с около 10 %. При съобразяване и на социално-икономическата обстановка към
месец февруари 2019 г., настоящият съдебен състав намира, че справедливото
обезщетение, което се дължи на Х.Х., е 25 000 лева.
В този смисъл следва да бъде изменено първоинстанционното решение, като
дължимото обезщетение бъде намалено до 25 000 лева. В останалата му обжалвана
част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, първоинстанционното решение
следва да бъде изменено и в частта за разноските.
За производството пред СГС ответникът е заплатил за експертизи 550 лева,
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е определено от съда на 150 лева.
С оглед на отхвърлената част от иска /предявен за общо 50 552,93 лева/, на
застрахователя се дължат разноски в размер на 346 лева. СГС е присъдил 280 лева,
поради което с въззивното решение следва да му се присъдят още 66 лева.
Адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. С. Н. за
производството пред СГС, не подлежи на намаляване, доколкото същото е определено
в размер, по-нисък от минималния по Наредба № 1/2004 г., но в тази му част
решението не е обжалвано.
Решението на СГС следва да бъде изменено и в частта относно дължимата на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса, която следва бъде намалена на 1 022,12 лева.
За настоящата инстанция жалбоподателят е заплатил 240 лева държавна такса,
претендира и юрисконсултско възнаграждение. С оглед частичната основателност на
жалбата, в полза на застрахователното дружество следва да се присъдят 100 лева
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение – общо 200 лева.
В полза на процесуалния представител на въззиваемия, осъществил защита при
условията на чл.38 от ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, изчислено
по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения – съразмерно на отхвърлената част от жалбата – 520 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263142/17.05.2021 г. на Софийския градски съд, I
Гражданско отделение, 7 състав, постановено по гр. дело № 1389/2020 г. В ЧАСТТА, с
която ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е осъден да заплати на
ищеца Х. И. Х. на осн. чл.432 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди над 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Х. И. Х. за разликата над 25 000 /двадесет и пет хиляди/
лева до присъдените от СГС 30 000 /тридесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Х. И. Х. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД още 66 /шестдесет и шест/ лева разноски за производството пред СГС.
ОТМЕНЯ решение № 263142/17.05.2021 г. на Софийския градски съд, I
Гражданско отделение, 7 състав, постановено по гр. дело № 1389/2020 г. В ЧАСТТА, с
която ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е осъден да заплати по
сметката на Софийския градски съд държавна такса над 1 022,12 /хиляда и двадесет и
два лева и 12ст./
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА Х. И. Х. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер
на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на адвокат С.
Н. от САК адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Софийския апелативен съд в размер на 520 /петстотин и двадесет/ лева.
Решението е постановено при участието на третото лице, помагач на ответното
застрахователно дружество – Н. И. И..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6