Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………… Година 2021 Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На пети януари
Година две хиляди двадесет и
първа
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4158 по описа за 2020 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Сириус 49“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, срещу НП №03-012901 от 18.06.2020 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по
чл.10, ал.3 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на
въззивника е наложена имуществена санкция в размер 2000.00 лв. на основание
чл.79ал.4 вр.чл.78 ал.1 от ЗТМТМ.
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна,
поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата
се изразява становище, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон.Твърди се, че
наказващият орган не е извършил допълнително разследване на спорните
обстоятелства, като се сочи, че работещите на обекта лица са регистрирани като
временно пребиваващи в Р България, командировани да извършат определена работа
за срок до 3 месеца, вписани са в счетоводството на дружеството и са издадени
ведомости за възнагражденията им, както и че процедурата е регистрационна и не
е предвидено изрично издаване на разрешение за достъп до пазара на труда на
чуждите граждани. Сочи се, че въззивното дружеството не се явява работодател по
смисъла на закона и са спазени изискванията на закона за подаване на
уведомление до съответната Дирекция „Инспекция по труда". Приема се, че
АУАН е връчен на лице без представителна власт и не е произвел предвиденото в
закона действие. Излагат се и аргументи в подкрепа на становището, че в конкретния случай е следвало да намери
приложение нормата на чл.28 ЗАНН и в заключение се моли за решение ,с което
процесното НП да бъде отменено.
В съдебно
заседание въз. дружество, редовно призовано, не се представлява, депозира се
писмено становище, съгласно което допълнително се излагат аргументи в подкрепа
на становището, че АУАН е връчен на лице без представителна власт и се приема,
че и НП е връчено на лице без представителна владст.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата, а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на извършеното нарушение, като
моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
16.04.2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна , сред които
и св. М.Д., извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство в хотел „Сириус
Бийч“, находящ се в к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, гр. Варна, стопанисван
от „Сириус 49“ ЕООД, при която установили в обекта
бригада работници - граждани на трета държава (Република Турция), които
извършвали монтаж на композитни панели „Еталбонд. Сред
установените работници бил и Д. П. роден на ***г., гражданин на
Република Турция, пребиваващ законно в Република България, със статут на
краткосрочно пребиваващ в страната чужденец на основание чл.27, ал.1 от ЗЧРБ,
Виза № BGR006742066 издадена с цел служебно пътуване, командирован в рамките на
предоставяне на услуги на територията на Република България от работодателя Odak Cephe Sistemleri
Insaat Mimarlik San. TIC. LTD. STI, Република Турция, в обект: хотел "Сириус бийч", находящ се в
гр. Варна, КК "Св. Св. Константин и Елена" стопанисван от "Сириус 49" ЕООД където лицето извършвало монтаж на композитни панели еталбонд по
договор между "Сириус 49" ЕООД и Odak Cephe Sistemleri
Insaat Mimarlik San. TIC. LTD. STI, Република Турция
В хода на
проверката лицето посочило че е
командирован в хотел „Сириус“ гр. Варна от м.
февруари 2020 г. , като попълнило и декларация , съгласно която има трудов
договор с работодателя в третата държава от 16.02.2020г.. В последствие по
силата на предоставен при проверката договор между „Сириус
49“ ЕООД и Ödak Cephe Sistemleri İnşaat Mimarlik San. TİC. LTD. ŞTİ, се установило, че в действителност
изпълнителят се задължава да извърши монтаж на еталбонд.
Въз основа на представената от въззивника присъствена форма за м. февруари 2020
г. се установило, че Д. П. роден на ***г., гражданин на Република Турция, е
започнал работа на 17.02.2020 г., като в 7-дневен срок (до 24.02.2020 г.) от
действителното започване на работата „Сириус 49“ ЕООД
в качеството на местно лице по смисъла на Параграф 1, т.12 от допълнителните
разпоредби на ЗТМТМ не уведомило за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“.
При тези констатации, на 15.05.2020 г. в присъствие на
пълномощник Д. К., спрямо въззивника бил съставен АУАН за нарушение на чл.10,
ал.3 ЗТМТМ, въз основа на който на 18.06.2020 г. било издадено обжалваното НП,
предмет на настоящата въззивна проверка.
Визираната
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен
начин както от кредитираните като последователни и непротиворечиви показания на
св.М. Д., така и от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН,
писма, възражение, Протокол за проверка, пълномощно,Декларация по чл.68, ал.1,
т.3 ЗТМТМ, Договор от 25.01.2020 г. и др., които също напълно се кредитират от
съда, тъй като са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът, както с
оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
По приложението
на процесуалния закон:
АУАН и НП са
издадени от компетентни органи/ съгласно приетата по делото заповед/, при
спазване на законоустановената форма и в законоустановения
срок.
Нарушението е
описано пълно точно и ясно от фактическа страна, посочени са обстоятелствата,
при които е извършено, датата и мястото на извършване, доказателствата, които
го подкрепят и в този смисъл не е било ограничено правото на защита на
нарушителя.
Възражението за
допуснато нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, състоящо се в неизвършване на
разследване на спорните обстоятелства, е неоснователно. По постъпилите
възражения е било проведено разследване
и е било изготвено съответно становище, касаещо
тяхната основателност, с които очевидно АНО се е съобразил и ги е преценил,
предвид съдържанието на НП.
Неоснователно е и възражението, за липса на
представителна власт за получаване на АУАН, тъй като видно от приобщеното по
делото пълномощно за лицето Д. К., нотариално заверено, управителят на
въззивното дружество е упълномощил Д. К. да го представлява пред Инспекция по
труда като подписва и получава необходимите документи, преписи и книжа вместо
него. Следователно всяко действие по получаване на документ, какъвто е АУАН, е
действие в изпълнение на учредената представителна власт.
Предвид горното съдът намира, че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
По приложението на материалния закон:
Съгласно чл.10, ал.1 ЗТМТМ в 7-дневен срок от датата
на действително започване на работа на гражданин на трета държава,
работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда". В чл.10, ал.3 е предвидено тези условия да се
изпълняват и по отношение на командированите или изпратените работници и
служители от трети държави от местното лице, което ги е приело. Легалната
дефиниция за „местно лице, приело на работа командировани или изпратени
работници или служители" се съдържа в §1, т.12 от ДР на ЗТМТМ, съгласно
която това е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България,
регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга
държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което за
своята дейност ползва услугите на командирован или изпратен работник или
служител от държавите – членки на Европейския съюз, или от трети държави.
В конкретния случай въззивникът осъществява дейност на
територията на Република България, регистриран е по българското законодателство
и ползва за своята дейност услугите на командирован работник от трета държава –
Република Турция. Дали е подадено уведомление до Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна от 20.05.2020 г. е ирелевантен факт за
отговорността на дружеството, тъй като нарушението е било извършено на
25.02.2020 г. Последващото отстраняване на
нарушението и то десет дни след съставяне на АУАН не е освобождаващо отговорността обстоятелство.
При тези констатации съдът намира, че отговорността на
въззивника за нарушение по чл.10, ал.3 ЗТМТМ е правилно ангажирана.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Напротив касае се за типично нарушение от съответния вид.
Съобразно чл.78, ал.1 ЗТМТМ, в случаите, когато за
нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се
налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лв., като
на дружеството е определено наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв, който е към
минималния, предвиден от санкционната норма. При индивидуализиране на
имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не се съдържат данни
въззивното дружество да е санкционирано за предходни нарушения на трудовото
законодателство, което налага извод за инцидентна проява и цялостно отговорно и
правилно прилагане на трудово-правното законодателство от въззивника, още
повече, че нарушението, макар и не незабавно, е било отстранено. Също така,
съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, както и факта, че
самото нарушение не се отличава с особено съществена тежест. Ето защо съдът
счета, че така определеното наказание следва да бъде редуцирано към
законоустановения минимум – 1500.00 лв, като намира
този размер за достатъчен за постигане целите на наказанието по смисъла на
чл.12 ЗАНН, тъй като предвид икономическата обстановка в страната ни санкция в
по-висок размер по-скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно
и възпиращо въздействие..
С оглед изхода на делото съдът намира, че в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз
основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е
предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени несъществената
фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът счита,
че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна би
следвало да бъде в размер на 80,00 лв., от което има право на 60 лв.,
пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП
№03-012901 от 18.06.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.10, ал.3 от Закон за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на „Сириус
49“ ЕООД гр. Варна, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер
2000.00 лв.
на основание чл.79ал.4 вр.чл.78 ал.1 от ЗТМТМ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на „Сириус
49“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, административно наказание имуществена
санкция от 2000.00 лв до 1500.00 лв
(хиляда и петстотин лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата част.
ОСЪЖДА „Сириус 49“ ЕООД гр.
Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на ИА „Главна инспекция по труда“, ЕИК
*********, сумата 60.00 лв (шестдесет лева, 00 ст.),
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд гр. Варна в 14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: