№ 3838
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20231100108310 по описа за 2023 година
Ищцата Л. П. П. е предявила срещу ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, като иска да бъде установено, че ответникът СТОЛИЧНА
ОБЩИНА не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 68134.512.414 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка петстотин и дванадесет точка четиристотин и четиринадесет) с
площ от 458 кв.м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 260 кв.м., с административен адрес имота - гр.София, ул.
****.
Ищцата твърди, че е дъщеря на П.Т.П., бивш жител на гр.Пловдив,
починал на 09.03.2010 г. Сочи, че нейният баща е работил в „Булгартабак“ и е
бил настанен през 1996 г. от това предприятие в недвижим имот,
представляващ дворно място с площ от 458 (четиристотин петдесет и осем)
кв.м. с построена с в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
260 (двеста и шестдесет) кв.м., находящ се в гр.София, ул. ****, който имот
бил нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри с идентификатор
68134.512.414 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
петстотин и дванадесет точка четиристотин и четиринадесет). Твърди, че след
пенсионирането си през 1997 г. баща й продължил да живее в този имот до
2007 г., когато се преместил в гр.Пловдив, където и починал, а в имота
1
останала да живее ищцата, която продължавала да живее в него и към датата
на подаването на исковата молба. Твърди, че докато бил жив баща й П.Т.П.
спрял плащането на наема за имота и започнал да владее имота за себе си,
като владението му било продължено от ищцата, която владеела имота лично
и чрез трети лица - допуснати от нея ползватели. Твърди, че на 23.04.2019 г.
длъжностни лица при ответника са съставили Акт за общинска собственост
№1925/23.04.2019 г., с който бил актуван поземлен имот с идентификатор
68134.512.414 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
петстотин и дванадесет точка четиристотин и четиринадесет) с площ от 458
кв.м., заедно с построената в същото двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 260 кв.м., е административен адрес на имота гр.София, ул. ****.
Навежда доводи, че горепосоченият акт е съставен без правно основание.
С оглед на гореизложеното иска от съда да постанови решение, с което
да се признае за установено, че поземлен имот с идентификатор 68134.512.414
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка петстотин и дванадесет
точка четиристотин и четиринадесет) с площ от 458 кв.м., заедно с
построената в същото двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 260
кв.м., с административен адрес на имота гр.София, ул. ****, че Столична
община не е собственик на описания недвижим имот, както и да отмени
съставения Акт за общинска собственост №1925/23.04.2019 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Твърди, че искът е недопустим, поради липса на
правен интерес у ищцата, тъй като същата не притежавала документ, който да
я легитимира като собственик на имота. Оспорва твърденията на ищцата, че
била владяла имота лично или чрез друго лице, както и че актът за общинска
собственост бил издаден без правно основание в нарушение на закона. Твърди,
че дори наследодателя на ищцата да е демонстрирал намерение за владение на
имота, същото е било прекъснато, тъй като с преместването си обратно в гр.
Пловдив той е прекъснал владението си върху имота за повече от 6 месеца.
Оспорва в имота да са били настанявани граждани, тъй като състоянието му
не позволявало отдаването му под наем за жилищни нужди, с оглед на което
била издадена Заповед № РА-20-04/01.02.2022 г. на арх. З.З. за премахване на
2
строежа, която не била обжалвана и била влязла в сила. Твърди, че собственик
на имота е Столична община, която е заплащала всички данъчни задължения
на него. Твърди, че имотът не може да бъде придобит по давност от ищцата,
тъй като бил собственост на държавата. Навежда доводи, че актът за
общинска собственост е издаден от компетентен орган, в законоустановената
форма, при спазване на административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.
№1193/30.05.2018 г. издадено от Столична община – Район „Сердика“ се
установява, че П.Т.П. е починал на 09.03.2010 г., като е оставил за свои
законни наследници ищцата Л. П. П. (дъщеря) и М.Б.М. (съпруга), Т.П.Т. (син)
и Б.П.П. (син).
По делото е представен Акт № 677 от 11.07.1951 г. за завземане на
недвижим имот за държавен, б.с. на Остерше Табак Маатшапий „Ортаб” -
Амстердам, описан в акта по следния начин: Тютюнев склад в София, ул.
Козлодуй № 163, при граници Х.К.М., Н. ...., М.Д.Н., К.М. и улица; юг - Д.Х.,
изток - Свищов и север - Козлодуй. Застроено и незастроено общо 1832,6 кв.м.
Застроена площ общо 848 кв.м., от които: а/ масивна сграда на пет /5/ етажа,
мазе и таван; б/ масивна сграда на два /2/ етажа за жилища и склад на
материали и в/ паянтова сграда- клозети , с обща данъчна оценка: 5 124 800
лв.
В горепосочения акт за извършени следните вписвания:
„Учреждение/предприятие, на което се отстъпва имота за ползване: Български
тютюнев монопол клон София - 479-то Постановление на МС от 10.05.1951г.
Съгласно Заповед № 108/01.03.1958г. на Главно управление на Тютюнева
промишленост имота се предава на ДП „Тютюнева промишленост - Цигарена
фабрика” /вп. 12.06.58г./ Съгл. Заповед № 58/09.08.79г. на Председателя на ИК
на СГНС - терен от 30 кв.м. е предаден на Електроснабдяване-Столично за
трафопост. Вп-не от 23.11.1994г.: Сградата на два етажа остава на Български
тютюнев монопол. На осн. Протокол №2/10.02.88г. имотът се прехвърля на
Центъра по електронизация "Агрохрансистем" при МЗХП“.
Представени са и: Акт за частна общинска собственост № 1925 от
3
23.04.2019 г. по чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОС за описаните по - горе земя и сграда:
Поземлен имот с идентификатор 68134.512.414 и Сграда с идентификатор
68134.512.414.1, находяща се в ПИ 68134.512.414, представляващ УПИ VIII-
14, кв. 43А, м. ГГЦ Зона В-17, Район Сердика на СО, с административен адрес
гр. София, ул. ****; Скица № 15-446022-03.07.2018г. на Поземлен имот с
идентификатор 68134.512.414, издадена от СГКК - гр. София, с адрес: гр.
София, р-н Сердика, ул. ****, с площ 458 кв.м.; Скица№ 15-73015-25.01.2022г.
на Сграда с идентификатор 68134.512.414.1, издадена от СГКК - гр. София, с
адрес: гр. София, р-н Сердика, ул. ****, разположена в ПИ 68134.512.414, със
застроена площ 260 кв.м., брой етажи – 2.
От заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ, неоспорена
от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно
дадено се установява, че описаният в Акт № 677 от 11.07.1951г. имот като
площ, граници /съседи/ и описано застрояване в имота, съответства на Имот
пл. № 9, кв. 759, м. Банишора, по Стар кадастрален план ем. преди 1956 г.
След сравняване на проучените стари кадастрални и регулационни планове,
със сега действащата кадастрална карта вещото лице е направило извода, че
имотът, описан в Акт № 677 от 11.07.1951 г. обхваща поземлен имот с КИ
68134.512.413 и поземлен имот с КИ 68134.512.414 - налице е съответствие по
местоположение /вкл.административен адрес/, конфигурация, граници
/съседи/ и установена разлика в площите по стария кадастрален план и КККР
спрямо вписаната в акта площ - в порядъка на 5-6 %. Разликата в площите на
имотите е както следва: Площ, описана в АКТ № 677 от 11.07.1951г. - 1832,6
кв.м. Площ на Имот Пл. Номер 9, квартал 759 /по кадастр.данни/ - 1933 кв.м.
Обща площ на ПИ 68134.512.413 и ПИ 68134.512.414 по КККР - 1942 кв.м.,
като констатираните от вещото лице разлики в площта са в порядъка на 5-6%.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Според Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 8/2012 г., ОСГТК чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава
своето право, отричайки правото на ответника върху същия обект, или
отричайки правата му, които са пречка, за да реализира собственото си право.
Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за
собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите
4
права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално
значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на
ищеца. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост
или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано
от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието
съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването
му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в
спора. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и
когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание
или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. При
отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът
доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича.
Съгласно Определение № 245 от 3.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
5082/2021 г., Решение № 52 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2154/2017 г., II
г. о., ГК, Решение № 68 от 24.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2017 г., II г. о.,
Определение № 105 от 18.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1606/2019 г., II г. о.,
ГК и Решение № 15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о.,
ГК, постановени в сходни хипотези, а последното решение е постановено в
хипотеза, в която ищецът е твърдял да е собственик на актуван като общински
имот поради изтекъл давностен срок, то искът е допустим.
Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот и е избрал
защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск, то доказването,
че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на
материална легитимация. Това е така, защото въпросът за титулярството на
правото налага произнасяне по съществото на спора, а установяването право
на собственост на ищеца изключва възможността ответникът да притежава
същото право. Само в хипотезата, в която ищецът извежда правния си интерес
от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право
(каквато настоящата хипотеза не е), то производството следва да се прекрати
при недоказване на фактическите твърдения. Когато ищецът поддържа, че е
собственик на спорния имот по силата на диспозитивното начало в
гражданския процес, то доказването, че спорното право принадлежи на ищеца
е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. Въпросът за
5
титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора,
доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези
на ответника върху същия имот.
В настоящия случай ищецът е обосновал правен интерес от предявяване
на отрицателния установителен иск спрямо общината за отричане на правата
й, които привидно произтичали от Акт за частна общинска собственост №
1925 от 23.04.2019 г., с който като общински бил актуван процесния недвижим
имот, т.е. ищецът е обосновал правен интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск.
При оспорване от страна на ответника правата на ищеца като
собственик и издадени актове за частна общинска собственост, то за ищеца
възниква правен интерес да предяви отрицателния установителен иск. След
оборването на АЧОС ищецът би могъл, ако са налице законовите
предпоставки за това, да докаже, че е придобил имота по давност по
съответния ред.
Съгласно чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция (ДВ бр. 92 от 1951
г.) държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на
законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. С чл. 2, ал.
2, т. 5 от ЗОС (в първоначалната му редакция ДВ бр. 44/1996 г., разпоредба
съществувала до ДВ, бр. 67 от 1999 г. от 23 юни 1999 г.) общинска
собственост стават и "недвижимите имоти на територията на общината, чийто
собственик не може да бъде установен".
Съгласно § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на Закона за трансформация на
собствеността на държавата в общинска собственост, обн. ДВ бр. 49 от
30.05.1995 г., с влизане в сила на този закон (17.09.1991 г.) преминават в
собственост на общините следните държавни имоти: незастроени парцели и
имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство,
обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез
отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на
предишните им собственици.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за общинската собственост, в
редакцията й съобразно изменението, обнародвано в ДВ, бр. 96/05.11.1999 г.,
общинска собственост са парцелите и имотите, придобити чрез отчуждителни
производства до 1 юни 1996 г., предназначени за жилищно строителство,
6
обществени и благоустройствени мероприятия на общините - независимо дали
са били застроени.
Видно от събраните по делото доказателства, имотът всякога е бил
предназначен за жилищно строителство и благоустройствени мероприятия,
като е бил завзет от държавата през 1951 г., за което е съставен Акт за
държавна собственост №677/11.07.1951 г., поради което, по силата на § 7, ал.
1, т. 3 от ПЗР на Закона за трансформация на собствеността на държавата в
общинска собственост, е станал общинска собственост.
По отношение на наведените от ищцата доводи за липса на валидно
основание за съставянето на разглеждания АЧОС:
Съгласно константната задължителна практика на ВКС, при съставен акт
за държавна или общинска собственост, същият удостоверява правото на
собственост на Държавата, съответно общината, докато не бъде оспорен и
оспорването доказано. Актът за държавна/общинска собственост е официален
свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила досежно отразените в него факти, като има
удостоверително действие досежно обективираните в него вещни права до
доказване на противното, като Държавата/Общината не носи тежестта да
доказва основанието, на което е съставен акт за държавна, респ. общинска
собственост. При конкуренция на права съдът е длъжен да изследва
конкуриращото придобивно основание, удостоверено със съответен документ,
като при оспорване важат общите правила за разпределение на
доказателствената тежест в процеса и в случай на доказване на конкуриращо
придобивно основание, съдът е длъжен да отрече доказателствената сила на
АДС/АОС.
В случая ищецът не притежава титул за собственост, а противопоставя
само оригинерно придобиване на имота, поради което следва да докаже
същото, за да опровергае материалната доказателствена сила на съставения
АЧОС.
По делото не се твърди и доказва имотът да е бил с установен
собственик 2019 г., поради което ищецът, в съответствие с общото правило на
чл. 154, ал. 1 ГПК, не е и не може да опровергае доказателствената сила на
съставения АЧОС, само поради завладяването на имота от физически лица
към този момент.
7
При така направените уточнения, съдът дължи произнасяне по спорния
между страните въпрос, а именно: придобит ли е процесния недвижим имот -
частна общинска собственост, от ищеца чрез упражняване на недобросъвестно
давностно владение.
За да даде отговор на поставения въпрос, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗС, в редакцията й, приета с ДВ. бр.
31/1990 г., на основание придобивна давност не може да се придобие правото
на собственост на вещ, която е държавна или общинска собственост.
Изменението на чл. 86 ЗС с ДВ. бр. 33/96 г. в сила от 31.05.1996 г.
лимитира това ограничение само за придобиване на вещи и вещни права със
статут на публична държавна или общинска собственост.
По аргумент на противното се налага извод, че считано от влизане в сила
на посоченото изменение, отпада забраната за придобиване на основание
упражняване на давностно владение по чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС на вещи и/или
вещни права за имоти със статут на частна общинска собственост - какъвто е
и процесният имот.
Следователно, считано от 01.06.1996 г. е налице законова възможност
имотът, предмет на настоящият спор, да бъде придобит по давност, при
наличието на всички изискуеми от закона предпоставки.
В същото време, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на § 1 от ЗД
на ЗС (ДВ. бр. 46/2006 г.) давностният срок за придобиване на недвижими
имоти - общинска собственост е нормативно спрян от 31.05.2006 г.
първоначално за период от седем месеца, а впоследствие до 31.12.2014 г.,
удължен до 31.12.2017 г., а накрая - с § 2 ЗИЗС (ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., в сила
от 31.12.2017 г.) до 31.12.2022 г.
С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния
съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.) обаче са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.)
и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
Съгласно първата разпоредба давността за придобиване на имоти частна
държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г. (считано
8
от 31.05.2006 г.), включително за придобиване на земеделски земи, които са
собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда
на ЗСПЗЗ на държавни или общински училища, или на други държавни и
общински институции в системата на предучилищното и училищното
образование.
С атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на
последното по време удължаване на срока на спиране на давността за
придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с §
1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в
ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но влизането й в сила е от 31.12.2017 г. - § 2 ЗР на
ЗИЗС, като по този начин с обратна сила е отнет вещноправният ефект на
давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018
г. Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на
§ 1, ал. 1 ЗД на ЗС, като противоречаща на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 от
Конституцията. Изрично е посочил, че с обявяването й за
противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, а съгласно чл.
151, ал. 2, изр. 3 КРБ последиците от преустановяване на мораториума
настъпват от момента на влизане на решението му в сила (три дни след
обнародването му – чл. 151, ал. 2, изр. 2 КРБ).
Нормата на § 2 ЗР на ЗИЗС е обявена за противоконституционна, като
противоречаща на чл. 4, ал. 1 и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, тъй
като засяга вече придобити права – в случая правото на собственост,
основаващо се на изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
придобивна давност. В решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС
на РБ е прието, че спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни
производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага.
Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на
Конституционния съд /чл. 14, ал. 5 ЗКС/, от горното следва, че за периода
31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната
давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по
силата на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с
влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. (дата,
извън настоящия исков период).
Горните разяснения (дадени в Решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС
9
по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о., ГК), налагат извод, че при изчисление при
релевирания от ищеца довод за придобивна давност на недвижимия имот
частна общинска собственост, срокът, които би дал основанието - при наличие
на останалите елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, да се
придобие на правото на собственост по оригинерен начин, следва да е
заключен в периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. (първото му спиране) и
31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. (временното му възобновяване, заради
обявяването на противоконституционност на § 2 ЗР на ЗИЗС обн., ДВ,
бр.7/2018 г.).
В конкретния случай, ищцата Л. П. П. се позовава на упражнявано от
нейния наследодател П.Т.П. недобросъвестно давностно владение,
продължило в периода от 01.01.2005 г. до 09.03.2010 г. и присъединено към
него осъществявано от нея недобросъвестно давностно владение, продължило
в периода от 09.03.2010 г. до предявяване на исковата молба, т. е. периодът
обхваща възможния такъв, посочен по - горе.
С оглед на това, съдът следва да провери наличието на предвидените в
чл. 79, ал. 1 ЗС предпоставки за придобиване на недвижим имот по давност.
Съгласно цитираната законова разпоредба, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение,
упражнявано в продължение на 10 години.
Разпоредбата на чл. 68 ЗС дефинира владението като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. От тази закона разпоредба се извежда дефиницията на владението
като едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху
вещта и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт върху имота по съдържание като на собственик. Субективният елемент
на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е
психическо състояние, поради което законодателят установява законова
оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се
изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно
право, чието придобиване се цели.
10
С Определение № 351/27.06.2018 г. по гр. д. № 15/2018 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение се приема, че за да промени държанието
във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот,
държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота
(interversio possessionis), която да е открито демонстрирана спрямо
собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме
действия за защита на правото си. При липса на действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец,
промяната в намерението за упражняване на фактическа власт е скрита, а
следователно владението е опорочено и не настъпват последиците по чл. 79,
ал. 1 ЗС. (в този смисъл - Решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 37/2010 г.
на ВКС).
Само ако държателят промени намерението си и превърне държането си
във владение, в негова полза тече придобивна давност, като в този случай е
налице завладяване, за което е необходимо промяна в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго само за себе си, да
намери външна промяна чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, владението да не е
установено по скрит начин, а да се манифестира намерението спрямо
останалите и волята му да достигне до тяхното знание. (в този смисъл -
Определение № 251/10.05.2018 г. по гр. д. № 3559/2017 г. на ВКС, и
Определение № 351 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 15/2018 г. на ВКС).
Настоящият състав споделя разбирането, изразено в решение № 31 от
27. 02. 2015 г. по гр. д. № 5276/2014 г. на ВКС, 2 г. о., според което владението
е явно тогава, когато фактическата власт се осъществява по начин, който дава
възможност на всеки заинтересован да научи за действията на владелеца.
В конкретния случай, от съвкупния анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира, че по делото не беше за
безспорно доказано, че наследодателят на ищцата - П.Т.П. е упражнявал
трайна и необезпокоявана фактическа власт върху процесния недвижим имот
с именно с намерение да го свои в релевантния период – от 01.01.2005 г.
Следва да се посочи, че от показанията на разпитаните по делото
свидетели не се установява конкретен момент, от който П.Т.П. е започнал да
свои процесния недвижим имот. Напротив свидетелите сочат, че
11
информацията, че П.Т.П. е спрял да заплаща наем за ползването на процесния
имот, са узнали именно от ищцата.
Владението е по-широко понятия от непосредственото обитаване на
имота, като в конкретния случай не са ангажирани доказателства, чрез които
може да се направи извод, че ищцата, респ. нейния праводател, е упражнявала
непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително фактическа власт върху
недвижимите имоти с намерение за своене в продължение на 10 години, т.е. не
е изпълнен фактическият състав на придобиване по давност чрез упражняване
на фактическата власт с намерение за своене в продължение на 10 г.
Поради изложеното, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно разноските по производството
С оглед неоснователността на исковете, на ищеца не се дължат разноски.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят и своевременно поисканите разноски за настоящето
производството в размер на сумата от 900.00 лв., представляваща депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. П. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. ****, офис 5, адв. Н. С., срещу СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. «Московска» №33, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, за
признаване на установено, че ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА не е
собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
68134.512.414 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка
петстотин и дванадесет точка четиристотин и четиринадесет) с площ от 458
кв.м., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 260 кв.м., с административен адрес имота - гр.София, ул. ****, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Л. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
12
бул. ****, офис 5, адв. Н. С., да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. «Московска»
№33, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 900.00 лв., представляваща
разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13