№ 511
гр. Варна , 26.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно
гражданско дело № 20213100500160 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:36 часа се явиха:
на второ четене, се явиха:
Въззивникът Ю. Б. Х., редовно призован, не се явява лично, не се
представлява, депозирана е молба по делото.
Въззиваемата страна „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , редовно
призована, не се явява представител, депозирана е молба по делото.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 2865 от 15.02.2021г. от
въззивника чрез особен представител адвокат Д.А., с която не възразява по
гледане на делото в тяхно отсъствие.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 2550 от 10.02.2021г. от
въззиваемата страна чрез юрисконсулт С.Д., с която не възразява по гледане
на делото в тяхно отсъствие.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
съгласно Определение № 376 от 27.01.2021г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. №287359 от 07.12.2020г. на Ю. Б. Х., ЕГН **********, Варна, чрез
адв.Д.А. от ВАК срещу решение №261257/17.11.2020г., постановено по ГД
№710/2020г. на ВРС, ГО, 25 състав, в частта, в която е уважен предявения
от МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, иск срещу Ю. Б. Х.,
ЕГН **********, Варна, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 10 000 лева, представляващи просрочена главница по
договор за издаване на международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка №1*****, сключен между ПИБ АД и
ответника, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
на 23.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1899
лева – наказателна лихва по чл.8 от договора, за периода от 23.07.2016г. до
23.07.2019г., цялата в размер на 20 704.98 лева както и сумата от 200 лева,
такси за периода 2012 и 2013г. ведно със съответна част от сторените в
заповедното производство разноски. С решението искът е бил отхвърлен за
наказателната лихва за размера до 3 600 лева както и изцяло за сумата от 3
900 лева – част от редовна лихва по чл.7, б.а от договора, цялата в размер на
23 122.29 лева, за периода от 23.07.2016г. до 23.07.2019г.
В жалбата се излага, че предмет на обжалване е решението, в частта, в
която е уважен установителния иск. Твърди се, че същото е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон. Неправилно съдът приел, че е установена
съществуващата договорна връзка с длъжника по кредита, че е получена
реално сумата по кредита както че е настъпила предсрочна изискуемост на
същия. Съдът неправилно е отхвърлил като неоснователни възраженията за
погасителна давност.
Поддържа се, че не е установено наличието на договорна връзка – не е
установена извършена между ПИБ и настоящия ищец цесия на вземането по
процесния договор за кредитна карта. Извършената цесия няма действие за
длъжника поради неспазване на изискванията на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД –
липсва съобщаване на длъжника от предишния кредитор на извършената
цесия. Уведомлението на длъжника, направено от Мелон България ЕАД, не е
2
достигнало до него, а освен това е отправено от ищеца лично, а не като
пълномощник на кредитодателя – цедент.
Отделно от това, поддържа се, че по делото не е установено с писмени
доказателства получаване на сумата от 10 000 лева от длъжника. /освен
изгответна експертиза/ Липсват доказателства, че ответникът е уведомен за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита. /налице е само залепване на
уведомление от ЧСИ, но без достигане до адресата на уведомлението/. А след
като кредитът не е обявен за изцяло предсрочно изискуем, жалбоподателят
поддържа, че следва да бъдат уважени възраженията му за давност, каквито
са направени своевременно по делото, съответно за изтекли 5 години за
главницата и 3 години за лихвите, считано от възникване на задължението –
29.06.2007г. Поради това се поддържа, че вземането за главницата е изтекло
на 29.06.2012г., а за лихвите – на 29.06.2010г. Поради това и предявените
след тези дати искове са процесуално недопустими като погасени по давност.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната част ведно с отхвърляне
на исковете.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна – ищец
в исковото производство МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, София,
за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че изложените в
жалбата оплаквания са необосновани. Твърди се, че длъжникът е надлежно
уведомен както за цесията, така и за предсрочната изискуемост на
задължението по договора за кр.карта, чрез ЧСИ Д.С., рег.№893 в КЧСИ, по
реда на чл.47 ГПК вр.чл.18, ал.5 от ЗЧСИ. Поддържа се, че връчването може
да се осъществи и чрез особен представител, какъвто е назначен на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се счита, че е настъпил факт с
правно значение в хода на производството – уведомяване за цесията и за
предсрочната изискуемост съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, считано от
уведомяването на особения представител. /цит.съдебна практика/.
Въззиваемата страна счита за неоснователни възраженията за погасяване
на претенциите като твърди, че изискуемостта на всички вземания по
договора е настъпила на 07.05.2019г. като давността започва да тече именно
от този момент. Претендира се потвърждаване на съдебното решение като
обосновано и правилно ведно с присъждане на ю.к.възнаграждение в размер
3
на 150 лева.
Съдът намира постъпилата ВЖ за редовна – подадена от надлежна
страна, чрез назначен от съда особен представител по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
при интерес от обжалването, в преклузивния срок. На изискванията за
редовност отговаря и отговора на жалбата, депозиран от ищеца по спора.
Страните не твърдят допуснати процесуални нарушения и не правят
искане за събиране на нови доказателства.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 2865 от 15.02.2021г. от
въззивника чрез особен представител адвокат Д.А., в частта с която
поддържат въззивната жалба, нямат възражения по доклада и няма да сочат
нови доказателства. Изразяват становище по същество.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 2550 от 10.02.2021г. от
въззиваемата страна чрез юрисконсулт С.Д., в частта с която поддържат
отговора на въззивната жалба и изразяват становище по същество. Представят
списък на разноски
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 2045 от 03.02.2021г. от
въззиваемата страна „Мелон България“ ЕАД, с която във връзка с дадени
указания на съда с Определение № 376 от 27.01.2021г. представят вносна
бележка за внесена сума за разноски за особен представител на въззивника.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на особения представител, в размер на
внесения от въззиваемата страна депозит. (издаден РКО за сумата от 445.00
лева по вн.б. от 02.02.2021г.)
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
4
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:38
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5