Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 4... от 21.05.2010 год. по гр.д. № 29.. по описа за 2009 год. В. районен съд е признал за установено по реда на чл.124,ал.1 от ГПК и на осн.чл.183,вр.чл.24,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.77,пр.1 от ЗС,чл.5,ал.1,вр.с чл.48,вр.с чл.1 от ЗН,по отношение на И. А. Б.,с постоянен адрес гр.С. и „С. М.”Е. – гр.Е. П. ,с едноличен собственик на капитала И. А. Б.,че В. А. И.,с постоянен адрес гр.П. е носител на правото на собственост в обем / конкурентно съотношение с другите наследници на А. И. Я. и преживялата го съпруга Е. П. Я./ на 1/8 ид.ч. от съдържанието му,върху УПИ ІІ – ..,в квартал 28 по ПУП на с.Ш.,община В.Т. с площ от 2 830 кв.м.,с уредени дворищнорегулационни отношения и неприложена улична регулация О.К 84-85,71-72 А ,при граници:север – улица,юг-улица,изток – УПИ ІІІ - .... и УПИ – VІІІ-....,запад УПИ – 1 – ... и улица като е отхвърлил вещният установителен иск,имащ за целен правораздавателен резултат да бъде признато за установено по отношение на ответниците,че В. А. И. е едноличен титуляр на правото на собственост върху този имот,придобито въз основа на давностно владение по чл.79,ал.1 от ЗС като неоснователен.Отменил е по реда на чл.537,ал.2 ГПК нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 424,т.3,нот.дело № 413/ 2007 год. на нотариус Д. Р. с район на действие ВТРС.Признал е за установено по реда на чл.124,ал.1 ГПК и на основание чл. и на основание чл.167,ал.3,вр.чл.26,ал.1 ,пр.1 ЗЗД по отношение на И. А. Б., ”С. М.”Е.- Е. П.,с едноличен собственик на капитала И. А. Б. и „Р. /. Е. със седалище и адрес на управление гр.С.,община „С.”,ул”.Г.”№ 1.,по предявения срещу тях иск от В. А. И. ,че не е възникнало/не съществува / в полза на посочената банка ипотечно право,което да произтича от договор за учредяване на договор за ипотека,оформен с нот.акт № 8..,т.V,н.д. № 4.../29.06.2007 год. на нотариус рег.№ 34.. в нотариалната камара,в район на действие ВТРС,върху УПИ ІІ -... ,в кв... по ПУП на с.Ш.,общ.В.Т. ,с площ от 2 830 кв.м.,с уредени дворищнорегулационни отношения и неприложена регулация О.К 84-85,71-72А, при граници: север-улица,юг-улица,изток-УПИ ІІІ- ....,и УПИ -..., запад – УПИ І – .... и улица,сключен между „Р. /. Е. –С. в качеството на кредитодател – от една страна и „С. М.”Е.- Е. П.,в качеството на кредитополучател и И. А. Б.,в качеството на ипотекарен длъжник / обезпечаващ чуждо задължение/ - от друга,поради нищожност на договора в тази му част,раздел ІІ,т.2.Осъдил е на основание чл.78,ал.1 ГПК И. А. Б.,”С. М.”Е.-Е. П. и „Р. /. Е. – С. да заплатят по равно на В. А. И. разноски в размер на 1 308,14 лв. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Р. /. Е. – С..Жали се решението в цялост.Навеждат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението,т.к. с него били уважени искове,които са неоснователни и недоказани в хода на производството.Релевира следните оплаквания: Относно иска да се признае за установено по отношение на И. А. Б. и „С. М.”Е. –Е. П. ,че ищцата е собственик на процесния имот,а именно УПИ ІІ-166,кв.28 по плана на с.Ш.,общ.В.Т. с площ от 2830 кв.м.,заедно с построените в него къща и плевня.Районният съд приел,че ищцата е собственик на 1/8 ид.ч. от процесния имот,а по отношение на останалата част от имота 7/8 ид.ч. е отхвърлен,т.к. липсва обективирано по някакъв начин волеизявление за упражнено право по давност и позоваване на последиците му.Съгласно чл.79,ал.1 ГПК правото на собственост върху недвижим имот се предобива от несобственик с непрекъснато владение в продължение на 10 год.Възползвайки се от този първичен способ за придобиване на собственост,владелецът И. А. Б. след като владял несмущавано имота в продължение на 10 години/1997 – 2007 год./ се снабдил с Н.А. за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 4..,т.ІІІ,дело № 4.../18.05.2007 год. на нотариус Д. Р..По делото било установено,че ищцата В. И. никога не е владяла имота с намерение да го свои нито лично ,нито чрез сина си.Същата не била живяла в ивота повече от 20 години и не било предявявала никакви претенции към нега.Доколкото тя била ищец в производството и по отношения на нея не бил установен фактическия състав на чл.79 от ЗС,то предявеният иск подлежал на отрицателна съдебна санкция,а именно да бъде отхвърлен иска изцяло.Съгласно чл.81 от ЗС,с изгубване на владението в продължение на 6 месеца давността се прекъсва.По делото не било установено,че ищцата владяла имота лично или чрез сина си,който признал субективното си отношение към имота с думи ,които опровергавали твърденията на ищцата”аз се чувствам като собственик”.Освен ,че не било доказано правото на собственост на ищцата В. А. И.,в хода на съдебното дирене не били събрани доказателства,че ответникът И. А. Б. не е титуляр на правото на собственост върху процесния имот.Относно иска да се признае по отношение на всички ответници,че по договор за учредяване на договорна ипотека е възникнало валидно правоотношение между ответниците и „Р. /. Е. – С.- кредитодател, ,”С. М.”Е.-Е. П.- кредитополучател и И. А. Б. – ипотекарен длъжник ,съгласно което страните са се съгласили собствените на И. А. Б. недвижими имоти,находящи се в с.Ш. да обезпечават всички вземания на банката към кредитополучателя.Относно иска да бъде отменен Н.А. по обстоятелствена проверка № 4.../18.05.2007 год. на нотариус Д. Р..Относно иска за осъждане на ответниците да заплатят по равно на ищеца направените разноски.Доколкото иска за собственост по т.1 от исковата молба се явява преюдициален и по отношение на тези искове,то основателността им зависи от от основателността на първия иск.В случай,че искът за собственост по т.1 бъде приет за основателен и с оглед на факта,че Р. /. Е. – С.- ,която с поведението си не е дала повод за завеждане на делото,неоснователно е била осъдена солидарно с останалите ответници да заплати направените разноски по делото. Моли въззивният съд да постанови решение,с което да отмени решението на районния съд и да постанови друго,с което да отхвърли исковете предявени от В. А. И. като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт.Претендират разноски. В законовия срок отговор не е постъпил от ищцата.В с.з. се представлява от упълномощения адвокат.Навежда доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на съдебния акт на първата инстанция.Изложените във въззивната жалба аргументи и доводи се разминавали с правните изводи,които стояли в съдебното решение.Съдът уважил положителния установителен иск на правните основаниия посочени в него,а във въззивната жалба се излагали доводи,които се разминавали с правната квалификация на уважения установителен иск. Въз въззивната инстанция ответникът И. А. Б. се представлява от особения представител М. Н. –ВТАК.Заема становище да бъде уважена въззивната жалба. Въззивният съд като взе предвид наведените с жалбата доводи и събраните по делото доказателства приема за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По наведеното оплакване ,че ищцата В. А. И. никога не е владяла имота с намерение да го свои лично,нито чрез сина си.Доколкото единствено тя била ищец в производството и по отношение на нея не е установен фактическия състав на чл.79 от ЗС,то предявеният иск подлежал на отрицателна съдебна санкци ,а именно да бъде отхвърлен изцяло.Същото е неоснователно по следните съображения:С предявеният положителен установителен иск ищцата В. А. И. претендира да бъде признато за установено спрямо първия и втория ответници: И. А. Б. и „С. М.”Е.-Е. П. ,че е собственик на недвижим имот представляващ УПИ ІІ – ...., в квартал 28 по ПУП на с.Ш.,община В.Т. с площ от 2 830 кв.м.,с уредени дворищнорегулационни отношения и неприложена улична регулация О.К 84-85,71-72 А ,при граници:север – улица,юг-улица,изток – УПИ ІІІ - .... и УПИ – VІІІ-166,запад УПИ – 1 – .... и улица.Правото на собственост върху недвижимия имот претендира да е придобила въз основа на наследство и давностно владение.С решението си първоинстанционният съд е приел,че ищцата не е доказала да е владяла имота нито лично нито чрез сина си и е отрекъл претенцията и да е собственик на целия имот.Признал е,че ищцата е собственик на 1/8 ид.ч. от недвижимия имот.Правото на собственост върху имота е придобила въз основа на наследство от баща си А. И. Я.,починал на 13.03.1977 год. и на майка си Е. П. Я.,починала през 1981 год.Бащата на ищцата е закупил имота/двора/,заедно с къща и плевня от лицето Ц. Н. К. по силата на договор за покупко - продажба ,оформен с Н.А.№ 32,т.3,н.д. № .../1967 год. на В. районен съдия.В посочения нотариален акт имота е индивидуализиран по граници. Имота по нотариалния акт за покупко - продажба е идентичен с имота предмет на нотариалния акт по обстоятелствена проверка № 424,т.ІІІ,н.д. № 413/2007 год. на нотариус Д. Р. с район на действие ВТРС независимо от значителното различие между записаната в него площ от 1 д/ка и площта на имота по обстоятелната проверка от 2 830 кв.м.,.Идентичността на двата имота се установява по основния индивидуализиращ белег – граници.Тази идентичност се установява от записите по разписния лист/л.118 от делото/,скица № 2000/27.04.2007 год. на Община –В.Т. и скица –приложение № 1 към заключението на съдебно-геодезичната експертиза на вещото лице С..По разписния лист към кадастралния и регулационен план на с.Ш. от 1936 год. ,частта от дворище пл.№ 16..., за която е отреден дворищнорегулационен парцел ІІ- 166 ,с площ от 2 830 кв.м. ,вд кв.28 е записана като притежание на А. И. Я..,с отбелязване Н.А. № 32/1967 год.Според вещото лице от одобряване на плана до сега тази площ е неизменна ,в кв.28.Конфигурацията на парцел,сега УПИ ,ІІ- 166 в кв.28 на ПУП на с.Ш. не е търпяла промяна от одобряването на плана през1936 год. до сега.След смъртта на родителите си и в резултат на наследствено правоприемство ищцата е придобила правото на собственост върху недвижимия имот заедно с останалите седем деца на родителите в съсобственост, на всеки от тях по 1/8 ид.част.Районният съд е признал правото на собственост на ищцата по наследство върху тази 1/8 ид.ч.В решението си съдът е отрекъл ищцата да е придобила право на собственост върху имота по давност и е отхвърлил иска до размер на 1/8 ид.ч.,поради което наведеното оплакване във въззивната жалба,че ищцата не е доказала,че в нейна полза и изтекла придобивна давност противоречи на правните изводи,които стоят в основата на съдебното решение.Неоснователни са наведените доводи ,че ищцата не била доказала правото си на собственост върху имота,т.к. свидетеля Ангел Василков А.,неин син,признал субективното си отношение към имота „че се чувства като собственик там”.Свидетелят не е страна в процеса и съдът кредитира показанията му само досежно факта,че ответникът И. А. Б. не е собственик на имота,а на УПИ –ІІІ – .../л.136 от делото на р.с./ По делото са разпитани и свидетелите М. В.,Г. В.,Д. Д.,И. В. Всички свидетели,заедно и поотделно установяват,че този имот е бил на родителите на ищцата.След тяхната смърт в имота е живял със семейството си един от синовете на А. Я. ,Г., а през последните 13-14 години свидетелят Ангел А..Този имот никога не е владян от ответника И. А. Б..Показанията на свидетелите са непротиворечиви, и сочат,че И. А. Б. е собственик на съседния УПИ – ІІІ – ...,в кв.28. .С оглед изложеното ищцата е установила по безспорен начин,че е собственик на 1/8 ид.ч. от УПИ ІІ- 16...,в кв.28 по плана на с.Ш. Т. с площ от 2 830 кв.м.,с уредени дворищнорегулационни отношения и неприложена улична регулация О.К 84-85,71-72 А ,при граници:север – улица,юг-улица,изток – УПИ ІІІ - .... и УПИ – VІІІ-...,запад УПИ – 1 – ... и улица. Ответникът И. А. Б. в нито един момент не е упражнявал фактическа власт върху имота предмет на спора ,с признаците на владение,поради което снабдяването му с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 424,т.ІІІ,н.д. № 4.../2007 год. на нотариус Д. Р. е противоправно.С нотариалния акт му е приþнато право на собственост върху имота каквото не притежава ,поради което същия следва да бъде отменен по реда на чл.537,ал.2 ГПК,каквото е сторил първоинстанционния съд./Така ТР № 178/30.06.1986 год. на ОСГК на ВС/. По оплакванията на въззивника по иска за установяване на несъществуване на ипотечното право поради нищожност на ипотечния договор: След като ответникът И. А. Б. не е собственик на недвижимия имот предмет на положителния установителен иск за собственост на недвижимия имот - УПИ ІІ- 166,в кв.28 по плана на с.Ш. Т. с площ от 2 830 кв.м.,с уредени дворищнорегулационни отношения и неприложена улична регулация О.К 84-85,71-72 А ,при граници:север – улица,юг-улица,изток – УПИ ІІІ - .... и УПИ – VІІІ-...,запад УПИ – 1 – ...и улица към 29.06.2007 год.,то не е могъл валидно да учреди ипотека и претендираното от ответника Р. /. Е. – С. ипотечно право не съществува.Договорът за ипотека,оформен с Н.А. № 8...,т.V,н.д. № 4.../29.06.2007 год. на нотариус Г. С., в частта му на Раздел ІІ,т.2,противоречи на чл.167,ал.3,във вр.с чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД ,т.к. е сключен от лице,което към момента на договора за учредяване на ипотека не е било собственик на имота.Решението на първата инстанция,с което е уважен отрицателния установителен иск за несъществуване на ипотечно поради нищожност на ипотечния договор е правилно. С въззивната жалба жалбоподателят прави оплакване ,че съдът го е осъдил да заплати солидарно с останалите ответници разноски по делото.Заявява,че не е станал причина за завеждане на делото,поради което не следва да бъде натоварен с разноски.Наведеният довод е неоснователен.Видно от решението на съда жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата разноски по равно с останалите ответници.С решението си първата инстанция е присъдила разноски съобразно разпоредбите на ГПК.Страната със сключване на договора за ипотека ,обявяване на заема за предсрочно изискуем и иницииране на изпълнителното производство е станала причина за завеждане на иска и следва да понесе санкцията за осъждане за разноски. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния,поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. На основание чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.271 ГПК въззивния съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № .... от 21.05.2010 год. по гр.д. № 29... по описа за 2009 год. на В. районен съд. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |