Мотиви към Решение по АНД № 1038/2020 г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.
Русенска районна прокуратура е
обвинила С.Л.С.,***, в извършване на престъпление по чл.343 ал.І б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.І пр.3 от НК, тъй
като на 23.06.2017 г., в гр.Русе, при управление на моторно превозно средство-
лек автомобил марка „Ситроен С 5“ с рег. № Р 9724 РН, нарушил правилата за
движение по пътищата- чл.6 т.1 от ЗДвП- „Участниците в движението:
1.Съобразяват своето поведение….с пътните знаци….“, като не съобразил поведението
си с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се на пътя с предимство!“, чл.25 ал.І от ЗДвП- „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например ….да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път….., преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат…..преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“, чл.50 ал.І от ЗДвП- „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство“, като на кръстовище, движейки се по път,
сигнализиран с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се на пътя с предимство!“, не
пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет „Хонда
СВR 600“ с
рег. № Р 0086 В, чл.79 от ППЗДВП- „Подаденият от водача сигнал за маневра не му
предоставя предимство и не го освобождава от задължението да предприеме всички
необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното изпълнение“, и по непредпазливост причинил на М.М.М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
левите напречни израстъци на първи, втори и трети поясни прешлени, довело до
трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, във връзка, с което е внесено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78 а от НК.
Деецът се явява лично, дава обяснения пред
съда и не се признава за виновен.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият С.Л.С. е български гражданин, роден на *** ***, със
средно образование, женен, неосъждан, работи.Подсъдимият е правоспособен водач
на МПС, категории С, В, М, АМ, ТКТ от 1989 г., като е наказван инцидентно за
нарушения по ЗДвП.
На 23.06.2017 г., около
09.30 часа св.М.М. се движел с управлявания от него
мотоциклет „Хонда“ с рег. № Р 0086 В по ул.“Филип Станиславов“ в гр.Русе с посока към ж.к.“Родина“.Платното
за движение по упомената улица било двупосочно, с по две пътни ленти във всяка
посока.Пред св.М. със същата посока на движение се движели два леки автомобила,
които при приближаване на кръстовището между улиците „Филип Станиславов“
и „Зорница“ подали светлинен сигнал за завой надясно.В същото време, по
ул.“Зорница“ с посока на движение от гробищен парк „Чародейка“ към ул.“Филип Станиславов“ се движел лек автомобил „Ситроен С %“ с рег. №
Р 9724 РМ, управляван от дееца С..
Към този момент
кръстовището, формирано от улиците „Филип Станиславов“
и „Зорница“ било регулирано с вертикална пътна маркировка, като в посоката на
движение на св.М. ***/ бил поставен пътен знак Б3- „Път с предимство“. В същото
време, по ул.“Зорница“ липсвал пътен знак Б1- „Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“. Приближавайки към кръстовището, св.М. се престроил с мотоциклета
си в лявата пътна лента, тъй като пътуващите преди него автомобили подали
сигнал за завиване на дясно.Скоростта на движение на управляваното от М. МПС
била около 50 км/ч.В това време, след като възприел завиващите надясно
автомобили, идващи от ул.“Филип Станиславов“, подс.С.
навлязъл в кръстовището със скорост от около 10 км/ч на управляваното превозно
средство и едва в този момент видял и движещият се мотоциклет, при което
предприел спиране.От своя страна, св.М., виждайки автомобила на деец в
кръстовището, също предприел спиране, но отстоянието
от 13.28 метра до мястото на удара не му дало възможност да предотврати
настъпване на транспортно произшествие.При същото мотоциклета се ударил с
предната си част в задния ляв калник на лекия автомобил „Ситроен С 5“ , в
следствие на което св.М. изхвърчал от мотора, преминал над автомобила и се
паднал на уличното платно, като спрял движението си в тротоара в дясно.След
инцидента бил подаден сигнал на спешен номер, като на място пристигнал
медицински екип, който отвел пострадалия в УМБАЛ „Канев“ Русе. Според приетото
и неоспорено заключение на изготвената СМЕ, в следствие на настъпилото пътно-
транспортно произшествие М.М.М. получил счупване на
левите напречни израстъци на първи, втори и трети поясни прешлени, охлузвания
по гърба, по двете мишници, двете лакетни стави, лява
длан, двете колена, лява подбедрица
и двете глезенни стави.Според експертното заключение,
счупването на левите напречни израстъци на първи, втори и трети поясни прешлени
е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече от 30
дни.
Според приетото и неоспорено
заключение на авто- техническа експертиза, водачът на
лекият автомобил е имал възможност да предотврати произшествието в случай, че е
изчакал до момент, в който да има видимост по ул.“Филип Станиславов“
в посоката, в която е завивал.
Изложеното се установява от показанията на
свидетелите М.М., Н.Д. и Р.С., обясненията на дееца,
както и приложените писмени доказателства и доказателствени средства- справка
за съдимост, биографична справка, декларация за семейно и материално положение,
протокол за оглед на ПТП, СМЕ, АТЕкспертизи,
документи на МПС, застрахователна полица, справка за нарушител.Съдът кредитира
изцяло гласните доказателства, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и
съпоставени със съвкупния доказателствен материал.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С действията си подс.С.Л.С. е
осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл.343 ал.І б.“б“ пр.2
вр. чл.342 ал.І пр.3 от НК, тъй като на 23.06.2017 г., в гр.Русе, при управление на лек автомобил
марка „Ситроен С- 5“ с per. № Р 9724 РН, нарушил правилата за движение по
пътищата- чл.50 ал.1 от ЗДвП: "На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по
пътя с предимство.", като на кръстовище,
движейки се по път, сигнализиран
с пътен знак Б1 "Пропусни движещите се на пътя
с предимство!", непропуснал
движещия се по път с предимство
мотоциклет "Хонда CBR
600" с per.№ Р0086В, и по непредпазливост
причинил на М.М.М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
левите напречни израстъци на първи,
втори и трети поясни прешлени, довело до трайно
затрудняване на движенията на снагата
за срок повече
от тридесет дни.
От обективна страна деянието е
осъществено с действие, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по
ЗДвП, в частност- чл.50 ал.І от закона. По делото няма спор относно факта, че
деецът се движел непосредствено преди настъпването на произшествието по път без
предимство, чиято обозначителна вертикална пътна
маркировка липсвала. Същевременно такава била налице преди кръстовището, по
ул.“Филип Станиславов“, където бил поставен пътен
знак Б 3 „Път с предимство“, видно и от фотоалбум към огледен
протокол за ПТП.Очевидно е налице регулирано кръстовище. Известно е, че знаците
от група „Б“ относно предимство, са с различна форма или цвят, за да могат
водачите да ги различават дори когато са на обратно или заснежени.Очевидно
е, че при обективната възможност на дееца да възприеме пътен знак Б 3, макар и
от обратната му страна, същият е следвало да
пропусне пътното превозно средство- мотоциклет, управлявано от
пострадалия, преди да продължи своето движение- навлизане в кръстовището със
завиване на ляво.Наличието на други движещи се превозни средства преди
управляваното от св.М. е ирелевантно, доколкото подс.С.
е следвало да изчака момент, в който да има видимост по ул.“Филип Станиславов“ в посоката, в която завива, тъй като навлиза
от път без предимство в път с предимство. Изтъкнатото в обясненията на подсъдимия така наречено „правило за
предимство на дясно стоящия“ се отнася до нерегулирани кръстовища, кръстовища на равнозначни пътища и т.н. хипотези, които не
са налице конкретно. В пряка причинно-
следствена връзка на извършеното нарушение по чл.50 ал.І от ЗДвП е настъпило
транспортното произшествие, респективно- получените от св.М.М. получил
уврежданията, явяващи се по юридически критерий средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.ІІ от ЗДвП.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост.Деецът не е целял или предвиждал настъпването на
обществено опасните последици- телесните увреждания на пострадалия, но в
качеството си на водач на МПС е бил длъжен, а и в конкретната ситуация- и е
могъл да предвиди настъпването на тези последици, което би се избегнало със
спазване на правилата за движение по пътищата при преминаване през кръстовище,
конкретно- чл.50 ал.І от ЗДвП.
При установените факти и
налагащи се правни изводи, за да индивидуализира наказанието, което следва да
се наложи за извършеното деяние, съдът съобрази следното:
Престъплението по чл.343 ал.І
б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.І пр.3 от НК е наказуемо с наказания лишаване от
свобода до 3 години или пробация, както и с наказание лишаване от право да се
управлява МПС за срок до 3 години.Подс.С. е
пълнолетен, неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Раздел ІV глава VІІІ от НК.От деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване, не са причинени тежка телесна повреда или
смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, не е извършил множество престъпления и
престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение
на службата му.Посоченото предпоставя освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78 а от НК-
глоба.При индивидуализацията на размера на същото, съдът съобрази като
смекчаващо отговорността обстоятелство продължителния период, изминал от
инкриминираната дата до сезиране на съда за разглеждане на делото по
същество.Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъдат съобразени
и добрите характеристични данни.Касае се до пълнолетно лице, упражняващо
обществено полезен труд, за което няма данни за наличие на други
противообществени прояви.Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице.Изложеното
мотивира съда да наложи на подс.С.Л.С. административно наказание в минимален
размер- глоба от 1000 лв.
Нормата на чл.78 а ал.ІV от НК
дава възможност на съда да наложи и наказание лишаване от права, ако такова е
предвидено в специалните разпоредби.Чл.343 г от НК предвижда такава санкция в
случаите на престъпления по чл.343 от НК. Конкретно съдът намира, че не следва
да определя кумулативно такова наказание. Същността на последното е
ограничаване на възможността на даден деец да участва в обществените отношения,
свързани с управление на МПС.Видно от доказателствата по делото, подс.С.
притежава СУМПС от 1989 г. за различни категории. За период от около 30 години
същият има инцидентни нарушения по ЗДвП в качеството си на водач, като може да
се направи извод, че е налице последователна тенденция за правомерно поведение на дееца като участник в
движението. Като цяло спрямо лицето по отношение на конкретното деяние не са
налице отегчаващи вината обстоятелства, както бе посочено по- горе.Всичко
изтъкнато налага извод, че целите на наказанието биха се постигнали и без
определянето на такова, свързано с лишаване от право да се управлява МПС,
доколкото следва да се приеме, че е налице инцидентна простъпка на водача,
довела до престъпно поведение със съответните противоправни
последици.
Предвид изложеното по- горе, съдът намира, че
подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан за това да е
извършил горното деяние при нарушаване на правилата за движение по чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.25 ал.І от ЗДвП и чл.79 от ППЗДвП.
Разпоредбата на чл.25 ал.І от ЗДвП е конкретно неотносима, доколкото раздел ХІ от
закона съдържа специални норми- „Преминаване през кръстовище“.Раздел ХІ съдържа
разпоредбата на чл.50 ал.І от ЗДвП и тази специална разпоредба дерогира всички общи, които биха могли да бъдат отнесени по
фактически признаци към конкретни действия. Чл.25 ал.І от ЗДвП е поместен в
раздел „Маневри“.Няма спор, че преминаването през кръстовище би могло да бъде
свързано и преимуществено е свързано с
маневриране, но при наличие на конкуренция между общи и специални норми, следва
да се даде примат на вторите- утвърден правен принцип.С идентични мотиви съдът
намира, че деецът следва да бъде признат за невиновен в извършване на престъпното
деяние поради нарушаване на чл.6 т.1 от ЗДвП- разпоредба, регламентираща общите
правила за движение по пътищата и задълженията на водачите, свързани с тези
общи правила.При наличието на специална и детайлна уредба на закона, пряко относима към възприетата правна квалификация, следва да се
приеме, че общата норма е изключена. Подсъдимият следва да бъде признат за
невиновен и в извършване на деянието поради нарушаване на чл.79 от ППЗДвП.Тази норма е пряко свързана с чл.25 ал.І от ЗДвП,
тъй като детайлизира приложението на
разпоредбите, свързани с маневриране.Както бе посочено по- горе, тези
разпоредби се явяват общи, отнесени към конкретния случай, и поради това следва
да бъдат изключени от прилагане като неотносими.
С оглед изхода от делото, на
подсъдимия са възложени направените в производството разноски и той следва да
заплати сумата от 1464.08 лева за разноски на досъдебното производство, както и
сумата от 210 лева за разноски в съдебно заседание.
Мотивиран така съдът постанови решението
си.
Районен съдия: