№ 477
гр. Дупница, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510102309 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „А1 България“ ЕАД срещу Т. М. К..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение,
възникнало по договор № ********* от 05.02.2021г. и приложения към него, по силата на
който предоставял срещу възнаграждение електронни съобщителни услуги (фиксиран
интернет и фиксирана телевизия). Заявява, че ответната страна не изпълнявала договорите,
поради което на основание т. 54.12 от Общите условия, ищцовото дружество едностранно
прекратило сключения с ответника договор и му начислило неустойка за предсрочно
прекратяване на същия. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че последният дължи следните суми, за които суми твърди да има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1583/2023г. по описа на РС-Дупница: 633,27 лв. -
цена на предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 16.03.2022г. до
15.09.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.09.2023г. до окончателното плащане, 73,69 лв. – мораторна лихва за периода от
11.05.2022г. до 05.09.2023г., 582,44 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора
(формирана като сбор от следните суми: 150 лв. – неустойка за невърнато оборудване, 27,48
лв. – неустойка в размер на 3 месечни такси без ДДС, 102,48 лв. – неустойка в размер на 3
месечни такси без ДДС, 14,97 лв. – неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без
ДДС за допълнителна екстра към основната услуга, 100 лв. – неустойка за невърнато
оборудване по ценова листа, 100 лв. – неустойка за невърнато оборудване по ценова листа и
87,51 лв. – неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС) и 51,76 лв. –
1
мораторна лихва за периода от 23.09.2022г. до 05.09.2023г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която не е депозирала
отговор в срока по чл. 131 ГПК. С възражението по чл. 414 ГПК поддържа, че ползвала
услугите до м.01.2022г., след което попитала как може да прекрати договора, който твърди,
че изтичал м.02.2022г. Отрича да има задължения след посочения момент.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 92 ЗЗД
и вр. чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД:
За да са основателни исковете за главница за мобилни услуги, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на облигационно правоотношение по валиден договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги, размера на вземанията за процесния период, както и
предоставянето на процесните услуги.
За да са основателни исковете за главница за предоставено мобилно устройство, в тежест на
ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по валиден договор за
продажба на съответното мобилно устройство, размера на уговорената цена, както и
предоставянето на процесното устройство.
За да са основателни исковете за мораторна лихва върху посочените главници, в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадане на длъжника в забава и
размера на претенцията за мораторна лихва.
В случая от представените по делото писмени доказателства е видно, че между страните е
имало сключен договор № ********* от 05.02.2021г. към който е подписано Приложение №
1 от 05.02.2021г. за предоставяне на услугата А1 домашен интернет по тарифен план „А1
Нет 50“ срещу месечна абонамента такса от 10,99 лв., Приложение № 1 от 09.02.2021г. за
предоставяне на ТВ услуга по тарифен план „А1 ТВ 230+“ срещу месечна абонаментна
такса от 35 лв., допълнително приложение към приложение № 1 от 09.02.2021г., допълнение
към приложение № 1от 09.02.2021г. и приложение № 1 от 11.03.2021г. за предоставяне на
услуга А1 домашен интернет по тарифен план А1 Нет 1000 срещу месечна абонаментна
такса от 40,99 лв.
За вземанията за главници за неплатена цена на предоставени електронни съобщителни
услуги ищецът е представил фактури, въз основа на които е осчетоводил претендираните
вземания като претендираната сума за периода от 16.03.2022г. до 15.09.2022г. се равнява на
633,27 лв.
Ответната страна не е оспорила така изчислената стойност на предоставените услуги. Ето
защо, доколкото съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и възражения (чл.
6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК), следва да се приеме, че предявените искове за главница по
всеки от цитираните договори се явява основателен и като такъв следва да се уважи в
2
цялост. С оглед акцесорния характер на претенциите се явяват основателни и исковете за
мораторна лихва, дължима върху претендираните главници в размер на 73,69 лв. за периода
от 11.05.2022г. до 05.09.2023г.
Неоснователно е възражението на ответницата, обективирано във възражението по чл. 414
ГПК, че договорът между страните бил изтекъл м. 02.2022г. От представения договор и
приложенията към него е видно, че същите са сключени на 05.02.2021г., 09.02.2021г. и
11.03.2021г., като по всеки от тях е уговорен срок за предоставяне на услугата от 24 месеца.
Не са ангажирани и никакви доказателства за наличието на друго основание за предсрочно
прекратяване на договора, в т.ч. отправянето на едностранно изявление за прекратяване на
договора от страна на ответницата.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:
По исковете за неустойка (обезщетение) e в тежест на ищеца да докаже съществуването на
валидна неустоечна клауза и осъществяването на предвидените в нея предпоставки за
възникване на акцесорното задължение за обезщетение/неустойка.
При преценката за валидност на неустоечните клаузи следва да бъде съобразена
задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика, в която е възприето
разбирането, че съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на клаузите в
договора (т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС), както и за наличието на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор (така напр. Решение по дело № С-243/08 на СЕС, Решение № 23 от
07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I ТО, ВКС и мн. др.). Съгласно цитираното ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
При тези задължителни указания, следва да се приеме, че процесните клаузи са нищожни,
тъй като същите противоречат на закона и добрите нрави, а съображенията за този извод са
следните:
От приложения договор и приложенията към него е видно, че при прекратяване на договора
по вина на абоната преди изтичане на срока, последният дължи на оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка до изтичане на срока за ползване,
като неустойката не може да надхвърля трикратния размер на месечните абонаментни такси
за услугите за срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази
хипотеза, в допълнение на посочената неустойка абонатът дължи и възстановяване на част
от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства.
От съдържанието на цитираните клаузи е видно, че всички обсъдени вземания
възникват за оператора при осъществяване на един и същ факт – едностранно прекратяване
3
на договора по вина на абоната. Освен че правопораждащият фактически състав е идентичен
(видно и от редакцията на клаузата – „в тази хипотеза“), няма разлика и по отношение на
вредите, които е предназначено да обезвреди всяко от вземанията и това са вредите, които
търпи операторът от предсрочното преустановяване на облигационната връзка.
Единствената разлика се свежда до размера на съответното вземане, което в единия случай
се съизмерява с дължимите от абоната стандартни месечни такси, във втория случай – с
отстъпката от цената на месечна абонаментна такса, а в третия – с отстъпката от цената на
устройството. След като фактическият състав е идентичен, всяко от вземанията обезпечава
едно и също неизпълнение и обезщетява едни и същи вреди, то следва да се приеме, че се
касае за едно единствено вземане за неустойка поради разваляне на договора, чийто размер
се формира от посочените по-горе компоненти (оставащите не повече от 3 стандартни
месечни такси + част от отстъпката от цената на месечна абонаментна такса + част от
отстъпката от цената на устройството).
При преценката за действителността на уговорената неустойка поради разваляне на
договора, съдът намира, че същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.
При сключването му за абоната е невъзможно да определи какъв би бил размерът на
дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при разваляне на договора. Този размер
не може да бъде ясно определен дори към датата на разваляне на договора, тъй като в същия
е предвидено, че неустойката включва част от предоставените отстъпки, без тази част да е
посочена или поне определяема. Отделно от това, възможността да се претендират вече
предоставените отстъпки, фактически осигурява възможност на оператора с обратна сила
едностранно да увеличава цената на предоставените услуги/устройтства, а последното
противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 13 ЗЗП.
В допълнение на изложеното, видно от претендираните размери на неустойката, в
противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, потребителят се задължава да заплати необосновано
високо обезщетение, което многократно надхвърля стойността на търпените от ищеца вреди.
Този извод се потвърждава и от факта, че в случая се касае за договори с продължително
изпълнение, при които по дефиниция развалянето настъпва за в бъдеще (чл. 88, ал. 1 ЗЗД).
Претендираните от ищеца неустойки фактически целят да компенсират оператора за
предоставените до момента отстъпки, чрез възприемане с обратна сила на различна от
уговорената стойност на предоставените услуги и устройства. С други думи, при вече
развален договор операторът претендира с обратна сила имуществената облага, каквато не
би получил при изпълнение на договора, докато облагата на потребителя (обема и
качеството на потребените услуги/устройства) остава същата.
Наред с това, уговорените неустойки излизат извън присъщите за неустойката
функции. Вместо да служи като обезпечение срещу неизпълнение на договора, неустойката
позволява на оператора едностранно да променя същественото съдържание на договора,
като без съгласие на другата страна фактически получава по-висока цена на предоставените
услуги/устройства. Предвидените предварително „префенциални“ и „стандартни“ цени
4
служат единствено като средство за едностранно формиране на неустойката, при това по
избрана от оператора част от стандартните цени. По тези съображения съдът намира, че
процесните клаузи са уговорени извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което се явяват нищожни поради
противоречието им със закона и добрите нрави.
Що се отнася до претендираните неустойки поради невърнато оборудване, последните
обезпечават задължението на абоната да върне предоставеното оборудване в изправно
състояние. Съгласно договора и приложенията към него, в случай, че абонатът върне
оборудването в неизправно състояние или същото не бъде върнато, операторът има право да
получи като обезщетение за стойността на оборудването съобразно ценоразписа на
оператора. В случая от приложения констативен протокол (л. 12) е видно, че на абоната са
предоставени 3 бр. устройства, за които в приложения ценоразпис е предвидена цена в
размер на 100 лв., като ищецът не е ангажирал доказателства някое от устройствата да
попада в хипотеза, за която да е дължима неустойка в по-висок размер. От друга страна,
ответната страна не е ангажирала доказателства за връщане на устройствата, поради което
следва да се приеме, че в нейна тежест е възникнало задължение за неустойка в размер на
300 лв.
Ето защо, предявеният иск за неустойка следва да се уважи до сумата от 300 лв.
(формирана като сбор от неустойки за невърнато оборудване), като за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 582,44 лв. (която разлика е формирана като сбор от
следните суми: 27,48 лв. – неустойка в размер на 3 месечни такси без ДДС, 102,48 лв. –
неустойка в размер на 3 месечни такси без ДДС, 14,97 лв. – неустойка в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС за допълнителна екстра към основната услуга, 87,51 лв.
– неустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС и 50 лв. – част от
претендирана неустойка за невърнато оборудване) предявеният иск по чл. 92 ЗЗД подлежи
на отхвърляне.
С оглед акцесорния характер на вземанията, неоснователни се явяват и претендираните
мораторни лихви върху подлежащите на отхвърляне неустойки и обезщетения.
Следователно предявеният иск за мораторна лихва за периода от 23.09.2022г. до 05.09.2023г.
следва да се уважи като основателен до сумата от 26,66 лв. (определена от съда при
условията на чл. 162 ГПК), като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер
от 51,76 лв. предявеният иск подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените от него разноски, определени съобразно уважената част от предявените искове.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 422 ГПК съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно, в
полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски: 20,66 лв. – държавна такса за
заповедното производство, 38,53 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, 20,66 лв. – държавна такса за исковото производство и 77,06 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Ответната страна има право на
5
разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове, но в случая такива не следва
да се присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за действителното им
извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Т. М.
К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 следните суми:
633,27 ЛЕВА – цена на предоставени електронни съобщителни услуги (фиксиран интернет
и фиксирана телевизия) по договор № ********* от 05.02.2021г. и приложения към него,
дължими за периода от 16.03.2022г. до 15.09.2022г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението в съда – 14.09.2023г. до окончателното плащане, 73,69 ЛЕВА – мораторна
лихва за периода от 11.05.2022г. до 05.09.2023г., 300 ЛЕВА – неустойка, дължима при
неизпълнение на задължение за връщане на предоставено от ищеца оборудване, 26,66
ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 23.09.2022г. до 05.09.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за неустойка за разликата над уважения размер от 300 лв. до пълния
предявен размер от 582,44 лв. (която разлика е формирана от следните суми: 27,48 лв. –
неустойка в размер на 3 месечни такси без ДДС, 102,48 лв. – неустойка в размер на 3
месечни такси без ДДС, 14,97 лв. – неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без
ДДС за допълнителна екстра към основната услуга, 87,51 лв. – неустойка в размер на три
стандартни месечни такси без ДДС и 50 лв. – част от претендирана неустойка за невърнато
оборудване), както и иска за мораторна лихва за периода от 23.09.2022г. до 05.09.2023г. за
разликата над уважения размер от 26,66 лв. до пълния предявен размер от 51,76 лв., за които
суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1583/2023 г. по описа
на РС-Дупница.
ОСЪЖДА Т. М. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1 сторените по делото разноски, както следва: 20,66 ЛЕВА – държавна такса за
заповедното производство, 38,53 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, 20,66 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство и 77,06 ЛЕВА –
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
6
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7