Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА
При секретаря В.А.,като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№5317/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 вр.чл.79, ал.1, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от А.Р.Е., чрез адв. С. Т., против Д.С.Д., с която се твърди, че между страните съществува договор за заем, с нотариална заверка на подписите, от дата 22.10.2009г., за сумата от *, с падеж -22.11.2009год. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си, да върне сумата на уговорения падеж. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 5094/2014г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че същият дължи,сумите: от 6500 евро- главница и сумата от 2015 евро- неустойка, за периода 109.09.2014г.-11.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2014г.- датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК, е оспорил предявените искове по основание и размер.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№ 5094/2014г. по описа на ПлРС, по която е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2809/13.11.2014г., срещу която длъжникът е депозирал възражение по чл.414 от ГПК. В указания от съда срок, кредиторът е предявил установителни искове, поради което същите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните има сключен договор за заем, от дата 22.10.2009г., с нотариална заверка на подписите, съобразно който заемодателят А.Р.Е., е предоставил на заемополучателя Д.С.Д. , сумата от 6500 евро. От съдържането на договора се установява, че страните са уговорили падеж на задължението- 22.11.2009год. В договора е посочено също, че предоставянето на сумата се извършва в брой и подписването на договора за заем, ще служи като разписка за получаването на сумата от заемателя. В договора е уговорено също, че при просрочие на задължението, заемателя дължи неустойка, в размер на 0,5% за всеки ден на забавата.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По иска с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
По своята същност договор за заем е реален договор, същият се счита за сключен с предаването на парите, предмет на договора. В случая, изрично в самият договор за заем е посочено, че същият служи като разписка за получаването на сумата от заемополучателя. Твърдението на ответника, че не е бил прочел съдържанието на договора и не е запознат с него, не може да се тълкува в негова полза, още повече, че в случая договорът е с нотариална заверка на подписите на страните, което предпоставя посещение при Нотариус и технологично време за извършването на заверката. Ответника е имал възможността да се запознае със съдържанието на договора, който подписва лично. Напълно необосновани са твърденията относно валутата на заемната сума, предмет на договора, като вместо сумата в евро, се твърди, че същата е в лева. Както бе посочено по- горе, подписаният заемен договор има характер на разписка за получената сума, а и се касае за частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила срещу издателя си, ако се твърдят неизгодни за него факти. От друга страна, по делото няма твърдения, нито доказателства за наличие на порок във волята на заемополучателя, като напр. същата да е формирана при заплаха или принуда.
По делото не се събраха доказателства, с оглед на разпределената доказателствена тежест, заемната сума да е върната на падежа от заемополучателя. В случая, тъй като падежът е на определен ден- 22.11.2009г., то на основание чл. 84, ал.1 от ЗЗД, длъжникът изпада в забава с изтичането му.С оглед на изложеното, съдът намира,че искът с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр .чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, е основателен, и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92,
ал.1 от ЗЗД.
Видно от съдържанието на процесният договор за заем, страните са уговорили неустойка за забава, в размер на 0,5 % върху сумата, за всеки ден от забавата, без уговорен краен срок на неустойката. В случая, кредиторът- ищец, съобразно посоченото в заявлението по чл. 417 от ГПК, претендира неустойка в размер на 2015 евро, за периода 10.09.2014г.-11.11.2014г. Претендирана е частична неустойка.Съобразно нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите на кредитора от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съобразно цитираната норма, неустойката има както обезщетителна и обезпечителна функция, така и санкционираща, тъй като кредиторът има правото да претендира неустойка, дори и когато няма настъпили вреди, респ. същите не са в такъв размер. С оглед на уговореният размер на неустойката обаче, съдът намира, че същата е нищожна, на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД- поради накърняване на добрите нрави. При уговаряне съдържанието на договора, страните имат своята договорна автономия, съобразно нормата на чл.9 от ЗЗД, като единственото ограничение, е в рамките на закона и добрите нрави. Добрите нрави са неписани правила, но съществуват като общи принципи, или произтичат от тях, на които законът е придал правно значение, и при иск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно за тях- ТР№1/2010г, на ВСК, т.3. В случая, съобразно постановеното в цитираното Тълкувателно решение, фактът, че няма уставен краен срок на неустойката, не я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Съобразно поставеното в ТР№1/2010г, съдът прави своята преценка за нищожност на клаузата за неустойка, съобразно на уговореното от страните, към момента на сключването на договора- 22.11.2009г., с оглед на характера на неустойката- като мораторна, както и съотношението между размера на уговорената неустойка- 0,5% върху заетата сума, за всеки ден от забавата, и очакваните от неизпълнението вреди. Фактът, че кредитора претендира частично неустойка- само за посоченият по- горе период, не променя нейната изначална нищожност, тъй като преценката обхваща клаузата в нейната цялост. Ако бъде направена съпоставка между размера на неустойката, съобразно на посоченият от ищеца период в левова равностойност сумата и размера на лихвата за забава върху главницата, за същия период- сумата от същия период, съдът намира,че е налице свхърпрекомерност на размера на уговорената неустойка.С оглед на изложеното, съдът приема, че уговорената неустойка излиза извън пределите на нейните законови функции, посочени по- горе, и води до нарушение на принципа на справедливостта, както и до създаване условия за неоснователно обогатяване на кредитора- заемодател, което обуславя нейната нищожност. Съдът намира,че при евентуално заплащане на претендираната неустойка, дори и за част от периодаи, ще е налице неравноправност на насрещните задължения по договора.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.1 от ЗЗД, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив, като ответника бъде осъден да
заплати на ищеца сумата общо 788,61лв.-разноски
по ч.гр.д.№5094/2014г. по описа на ПлРС, с оглед сумата по предявените и уважени искове.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът, следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер 1197,48лв., направени в настоящето производство, по компенсация. Освен това направеното възражение за редукция е неоснователно, предвид факта, че са предявени два иск.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че Д.С.Д., ЕГН**********,ДЪЛЖИ НА А.Р.Е., ЕГН **********, сумата от 6500 евро, дължима въз основа на договор за заем от 22.10.2009г.,с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2014г., до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за незабавно изпълнение № 2809/13.11.2014г., по ч. гр.д.№ 5094/2014г. по описа на ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Р.Е., ЕГН **********, , иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено Д.С.Д., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на А.Р.Е., сумата от 2015 евро, съставляваща НЕУСТОЙКА, за периода 10.09.2014г.-11.11.2014г., дължима въз основа на договор за заем от 22.10.2009г., с нотариална заверка на подписите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.С.Д., ЕГН********** , ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.Е., ЕГН **********, сумата от 1197,48лв.- разноски по делото, съобразно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.С.Д., ЕГН********** , ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.Е., ЕГН **********, , сумата от 788,61лв. - разноски по ч.гр.д.№ 5094/2014г. по описа на ПлРС, съобразно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: