Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Левски, 16.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

                                        

разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №349 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Образувано е по жалба от „***“ ЕООД срещу Наказателно постановление №15-0000724/17.09.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ. В жалбата са изложени съображения за липсата на извършено нарушение от дружеството – жалбоподател, тъй като на посочените дата, час и място не са били налице работници на същото, които да са престирали труда си, както и дружеството не било осъществявало работа на обект „Рехабилитация на ул. „Васил Левски в гр.Левски“.

          В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К.А. - САК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи – липса на предоставена работна сила към момента на проверката в полза на дружеството жалбоподател. Излага допълнителни съображения за това, че в съставения по време на проверката констативен протокол липсвали констатации по отношение на „***“ и необосновано административно-наказващият орган бил обвързал лицата, установени да полагат труд на обекта с това дружество. Недоказано останало твърдението, че тези лица полагали труд в полза на жалбоподателя, тъй като същите не били с работно облекло, указващо това, не бил изследван въпросът получават ли възнаграждение и от кого, собствеността и средствата предоставени за извършване на труд. Не бил изследван въпросът кое дружество извършвало работа на обекта на процесната дата, като се твърди, че това било дружество, различно от жалбоподателя, а именно „***“ ЕООД, на което работата била възложена от „***“ ЕООД – изпълнител по обществена поръчка, възложена от Община Левски. Извод за това, че жалбоподателят имал качеството на работодател по отношение на установените в хода на проверката лица не можел да бъде направен и от приложения граждански договор, сключен между „***“ и Т. В. Л., тъй като не се установявало същият да се отнасял именно за обекта, на който лицата били заварени да работят. Липсвало писмено посочване от страна на работниците, че полагат труд именно за „***“ ЕООД. Поради изложените съображения моли съда да приеме вмененото на жалбоподателя нарушение за недоказано и да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен, чрез юрисконсулт Р.И. оспорва същата, като недопустима и неоснователна. Навежда довод, че жалбата е просрочена, тъй като не била депозирана във визирания в закона 7-дневен срок до административно-наказващия орган, а директно до съда. По този начин била нарушена и разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗАНН, с което били накърнени правата на наказващия орган. Излага подробни съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Навежда доводи, че НП е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на процесуалните правила и материалните норми. Изложените в АУАН и НП факти били безспорно установени от събраните в хода на производството доказателства, на които прави подробен анализ. Позовава се на разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съгласно която тежестта на доказване била на жалбоподателя. Счита за неотносим представения от процесуалния представител на жалбоподателя договор, по който страна е „***“ ЕООД, тъй като касаел страни, различни от участниците в производството, както и съдържал клауза за участие на подизпълнители при ремонта на обекта. Излага подробни съображения за основните характеристики на трудовото правоотношение и наличието на такива в процесния случай между жалбоподателя „***“ ЕООД и установеното по време на проверката лице Т. В. Л., въпреки сключения между тях граждански договор. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за  установена следната фактическа обстановка:

На 05.08.2019г., около 14,40ч. свидетелите Ж.И. и Б.Н., двамата на длъжност гл.инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, извършили проверка на обект – „Рехабилитация на ул.„Васил Левски“ в гр.Левски. При извършената проверка били установени лица, предоставящи работна сила на обекта, сред които и лицето Т. В. Л., който разхвърлял натрошени камъни с лопата. Пред служителите на Д“ИТ“ Т.Л. заявил, че работи за „***“ ЕООД, като общ работник. За установеното по време на проверката бил съставен Констативен протокол от 05.08.2019г., в който били описани установените да полагат труд на обекта лица и подписан от същите. На 22.08.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен свидетелите И. и Н. извършили документална проверка и такава в електронните регистри на НАП, в присъствието на упълномощен представител на дружеството жалбоподател, при която било установено, че между „***“ ЕООД и Т. В. Л. не е налице сключен трудов договор. По време на проверката от дружеството-жалбоподател били представени писмени документи – Граждански договор за извършена работа №002 от 01.08.2019г., извадка от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, Личен картон за отчитане на специално облекло, работно облекло и инструменти, Служебна бележка №002/01.08.2019г., Длъжностна характеристика. От същите се установява, че между дружеството – жалбоподател, в качеството му на възложител, и Т. В. Л., като изпълнител, бил сключен граждански договор, с предмет възстановяване на бордюри и тротоари в град Левски, на Т.В. Л. е връчена на 01.08.2019г. длъжностна характеристика от „***“ЕООД за длъжността работник строителство; на същия е предоставено работно облекло и проведен инструктаж по безопасност и здраве при работа.

Съставен бил АУАН №15-0000724/22.08.2019г. за това, че при извършена проверка на място на 05.08.2019г. в 14,40 часа на обект „Рехабилитация на ул. „Васил Левски“ в гр.Левски и на 22.08.2019г. в Д„ИТ“ – Плевен, било установено, че отношенията между Т. В.Л., предоставящ работна сила като „общ работник“ на посочения обект, и „***“ ЕООД не били уредени като трудови, с което била нарушена разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ.  Актът бил връчен на пълномощник на „***“ЕООД на 22.08.2019г. В законоустановения срок било депозирано възражение срещу АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно-наказващият орган издал обжалваното наказателното постановление, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ на „***“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ. 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Ж.Д.И. и Б.А.Н., както и писмени доказателства – НП №15-0000724/17.09.2019г., АУАН №15-0000724/22.08.2019г., Възражение срещу АУАН №15-0000724/22.08.2019г., 2 бр. известие за доставяне, Констативен протокол от 05.08.2019г., справка от регистъра на трудовите договори на НАП, Граждански договор за извършена работа №002/01.08.2019г., книга за ежедневен инструктаж, личен картон за отчитане на специално облекло и инструменти, служебна бележка №002/01.08.2019г. за проведен начален инструктаж, длъжностна характеристика, Договор от 10.04.2019г.

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Ж.Д.И. и Б.А.Н., тъй като същите са еднопосочни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си, съответстват на писмените доказателства по делото.

Даде се вяра и на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност, както и частни документи, неоспорени от страните.

С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Същата е депозирана от процесуално-легитимирано лице и в срок.

Неоснователни са наведените от ответната страна по жалбата възражения за депозирането й извън преклузивния срок. От приложеното известие за доставяне се установява, че обжалваното наказателно постановление е връчено на санкционираното лице на 07.10.2019г. Жалбата е подадена съда в предвидения в закона 7-дневен срок – по пощата, на 10.10.2019г., видно от приложените копие на пощенски плик, известие за доставяне и системен бон към него. Неоснователен е доводът, че жалбата е просрочена, тъй като същата не е била подадена в предвидения срок пред административно-наказващият орган, а директно до съда. Неспазването на изискването на чл.60, ал.1 от ЗАНН не води до недопустимост на жалбата. Макар и депозирана не пред надлежния орган, който да окомплектова преписката и да я администрира до съда, жалбата се счита за подадена от датата на постъпването й в деловодството на РС-Левски. Правата на ответника по жалбата не са били накърнени, доколкото преди насрочване на делото съдът е връчил препис от жалбата на наказващия орган и е изискал административната преписка по издаване на обжалваното наказателно постановление.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Обжалваното НП, както и АУАН, въз основа на който същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Не са налице процесуални нарушения в процедурата по издаването на акта и НП. Актът е съставен от компетентни лица, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е на упълномощен представител на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление.

Описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП факти се установяват от събраните по делото доказателства. От показанията на свидетелите Ж.И. и Б.Н. безпротиворечиво се установява, че по време на извършената от тях проверка същите са установили на процесния обект няколко лица, осъществяващи трудова дейност – строителна работа. Показанията им са еднопосочни по отношение на обстоятелството, че на обекта е било установено лицето Т.Л., който разхвърлял с лопата натрошени камъни. При разговор с лицето същото е посочило, че работи за „***“, като общ работник. Посочените обстоятелства са отразени в съставения на място констативен протокол, който е бил подписан от заварените работници, вкл. Т. Л.

Безспорно се установява от показанията на свидетелите и приложената справка от регистрите на НАП, както и не се спори между страните, че не е налице сключен трудов договор между Т. Л. и дружеството жалбоподател.

Осъществяваната от лицето дейност представлява трудова такава, която изисква уреждането й посредством трудов договор. Изводът за наличието на престирана работна сила не се опровергава от представения граждански договор, сключен между „***“ЕООД и Т. Л., който по своето естество представлява договор за изработка. Налице е прикрито чрез сключения граждански договор трудово правоотношение. По време на проверката са установени няколко работника, осъществяващи едновременно трудова дейност и деклариращи, че работят за „***“, което противоречи на принципа за самостоятелност, характерен за гражданския договор за изработка. Характеристиките на трудовото правоотношение и липсата на самостоятелност на осъществяваната от Т. Л. работа се установяват и от представените длъжностна характеристика, служебна бележка №002/01.08.2019г. за проведен начален инструктаж, книга за ежедневен инструктаж, личен картон за отчитане на специално облекло и инструменти. От същите се установява, че макар и без сключен трудов договор, Л. е бил нает от „***“ ЕООД на длъжност работник строителство, уговорени са основни трудови задължения, йерархическа подчиненост и условия за полагане на труд. Л. е получил работно облекло от „***“ ЕООД и на същия е проведен инструктаж по безопасност и здраве на работа.

Неоснователен е наведения от жалбоподателя довод за липсата на доказателства, че лицето е престирало работна сила именно в полза на „***“ ЕООД. Това обстоятелство се установява не само от свидетелските показания относно заявеното от работниците по време на проверката, но и от представените от самото санкционирано лице писмени документи – сключения, макар и граждански договор именно между „***“ ЕООД и Л., както и останалите, издадени от същото дружество документи – длъжностна характеристика,  служебна бележка за проведен начален инструктаж, книга за ежедневен инструктаж, личен картон за отчитане на специално облекло и инструменти. Ирелевантно за предмета на настоящото дело е обстоятелството кое дружество е изпълнител по обществената поръчка за реализация на процесния обект. Относими към предмета на спора са установените факти по престиране на работна сила в полза на „***“ ЕООД, които са част от състава на вмененото нарушение, като е ирелевантно дали е налице правно основание за „***“ ЕООД да осъществява дейност на обекта, както и какво е то, дали като подизпълнител или и др.

Поради изложените съображения вменените на санкционираното лице факти – престиране на работна сила от нает от него работник, без отношенията между тях да са уредени като трудови чрез сключен писмен трудов договор, се явяват доказани. Правилно към така установените факти е приложен материалния закон, като административно-наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ, изискваща сключването на трудов договор в писмена форма, който да урежда като трудово правоотношението по предоставяне на работна сила.

Законосъобразно е определена санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ, предвиждаща имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбата на  чл.62, ал.1 от КТ. Наложената имуществена санкция е в минималния предвиден в закона размер. Деянието не представлява маловажен случай, тъй като не се отличава в характеристикитие си от типичните нарушения от същия вид, не се установяват изключителни обстоятелства относно осъществяването му, които да водят до незначителна обществена опасност в сравнение с други нарушения на чл.62, ал.1 КТ.

Поради изложените доводи, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът  

  

                                           Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-0000724/17.09.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на „***“ ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С. Ц. М. - управител, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                         

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: