№ 4449
гр. София, 29.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110156038 по описа за 2023 година
Ищцата М. С. А. твърди, че на 10.08.2022г. е сключила по реда на
ЗПФУР с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД, Договор за потребителски
кредит № 2620238/10.08.2022г.По силата на този договор ищцата е усвоила
сумата по главницата от 6000 лева при лихвен процент по кредита – 20.00 %,
ГПР от 21,94 %, със срок на кредита 24 месеца и общ размер на всички
плащания 7364,71 лева. В чл.4 от процесния договор е уговорено, че страните
се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – банкова
гаранция или поръчител в ползва на институцията отпуснала кредита.Твърди,
че съгласно алинея втора на чл. 4 от процесния договор, в случай, че
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще
се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ и съответно договорът
за кредит не поражда действие между страните.Заявява, че Алинея трета на
чл. 4 от договора предвижда, че в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от
подаване на заявлението.
Съгласно чл. 4, т. 2 от раздел VIII. Права и задължения от Общите
условия към договора, в срок от 14 дни от по-късната дата измежду:1/датата
на сключване на договора; или 2/датата, на която Кредитополучателят получи
условията на Договора, да се откаже от договора. При упражняване на това
право кредитополучателят не дължи обезщетение или неустойка и дължи
заплащането на лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на
главницата до датата на връщането й, изчислена на базата на уговорения в
1
договора лихвен процент.
Поддържа, че на 10.08.2022г. с посредничеството на първият ответник
ищцата е сключила и договор за поръчителство с вторият ответник “Ай
Тръст“ ЕООД. По силата на договора за поръчителство, дружеството - гарант
се е задължило да обезпечи задълженията на заемателя по договора за кредит,
а потребителят е поел задължението да заплати разсрочено на дружеството -
гарант възнаграждение в размер на 4769.08 лв., което заемополучателят
дължи разсрочено и заплаща за 24 месеца кумулирано с месечните
погасителни вноски по договора за кредит.
Твърди, че е усвоила кредитният ресурс, като понастоящем е извършила
пълно погасяване на дължимата по кредита главница от 6000лв -
Поддържа, че на основание чл. 23 от ЗПК, ищцата не дължи заплащането на
лихви и на възнаграждение за дружество - гарант, тъй като кредитната сделка
и договора за поръчителство са изначално нищожни.
Твърди, че процесният договор е нищожен поради изначалната
недействителност на съществен елемент от договорното съдържание чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с
чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК.Заявява, че уговореният в договорът ГПР не съдържа
всички данни, формиращи размерът му, което е нарушение на нормата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК.
Поддържа, че предвиденият ГПР е недействителен, като осъществяващ
основанието по чл. 21 ЗПК и като уговорен неравноправно - в договорът за
потребителски кредит заемателят е записал заблуждаващо по-нисък размер на
ГПР от 21,94 % от действително приложимия в правоотношението, тъй като в
неговия размер не било включено възнаграждението на дружеството
поръчител.
Заявява, че Договорът е недействителен, тъй като кредиторът не е
изпълнил изискванията на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК да
предвиди в договора правото на потребителя да се откаже от предоставеният
му кредитен ресурс.
Твърди, че не е породил действие сключения договор за поръчителство
на основание на неговата акцесорност към невалидната кредитна
сделка.Поддържа че същия договор противоречи на добрите нрави поради
липсата на каквато и да е еквивалентност на насрещните престации, както и
2
поради неговата неравноправност- същият е сключен в нарушение на чл. 16
от ЗПК, изискваща кредиторът да извърши преценка на кредитоспособността
на потребителя и в зависимост от извършената оценка да откаже да
кредитира неплатежоспособно лице или да предложи добросъвестна ставка на
печалба.Твърди, че с договорът за поръчителство се разкриват
характеристики на обещание за бъдещо дарение, което е нищожно.
Поддържа, че Кредиторът е нарушил и императивните изисквания на чл.
11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че действително приложения в кредитното
правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът
вписвайки в контракта ГПР от 21,94 % е заблудил потребителя, като
използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност
на уговорката за ГПР и до нищожност на основание чл. 21 ЗПК на клаузата за
ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на
цялата кредитна сделка поради липса на задължителен реквизит от
съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК.
Заявява, че кредиторът е създал предпоставки кредитополучателят да
престира възнаграждение за дружество-гарант, което е свързано лице със
самия кредитор.Твърди, че съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит,
кредитополучателят има възможности - да предостави като обезпечение
банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице - поръчител.
Твърди, че кредитодателят използва материалната затрудненост на
своите клиенти и спешната им нужда от финансови средства.Твърди, че
поставяйки условие обезпечението по договорите им за кредит да бъдат
обезпечени при неизпълними изисквания създава предпоставки да се учреди
поръчителско правоотношение с втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.
Заявява, че в общите условия, раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“
и в чл. 8, ал. 4 от договора за поръчителство е посочена една и съща банкова
сметка за погасяване на кредита и на възнаграждението на дружеството-
поръчител.Твърди, че съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство, „Кредисимо.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.
Сочи, че е формиран модел за разделяне на приходите от кредита между
3
две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19,
ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗПК в размера на ГПР да се включат всички разходи,
които да не надвишават пет пъти размера на законната лихва.Поддържа, че
уговореното възнаграждение за поръчителя е разход по кредита, който следва
да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите -
индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Посочва, че поради невключването на възнаграждението в посоченият в
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение.Заявява, че посочването в кредитния договор на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал.
1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.Твърди, че посоченият в
договора размер на ГПР от 21,94 % съставлява невярна информация, която е
заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които тя
ще следва да направи по време на действие на договора.Заявява, че с това
кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, която е сключила
кредитната сделка при планирани разходи в размер на 21,94 %
ГПР.Поддържа, че заблуждаващият и неточен начин на оповестяване на
приложимия ГПР има за правна последица недействителност на основание чл.
21 от ЗПК и поради нейната неравноправност на клаузата за ГПР в
договора.Твърди, че понеже клаузата за ГПР е съществен елемент от
договорното съдържание, то поради изначалната му недействителност на
основание чл. 22 от ЗПК не е породила валидни правни последици цялата
кредитна сделка.Твърди, че в процесния договор липсва разписана методика
на формиране годишния процент на разходите по кредита.
Заявява, че макар в съдържанието на договора да е включена клаузата на
чл. 8, съгласно която потребителят има право да се откаже от договора в
срока и при условията по т. VIII, чл. 4, ал. 2 от Общите условия, с уговорката
по чл. 8 от договора не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11,
ал.1, т.20 от ЗПК.
Твърди, че поради нищожността на кредитната сделка, не е произвела
правен ефект и уговорката за заплащане на възнаграждение на втория
ответник („АЙ ТРЪСТ“ ЕООД) за учредяване от негова страна на лично
4
обезпечение.Поддържа, че договарянето, че кредитополучателя ще заплати
възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите
нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.
143, т. 19 ЗПК.Заявява, че поставянето на изискването за заплащане на
възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта
на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.Твърди, че от член 8, параграф 1
от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя.Твърди, че преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, което допринася за постигането
на целта на Директива 2008/48.Заявява, че клауза която предвижда, че се
дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с
целта на посочената Директива.Поддържа, че такава клауза прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Моли съда да прогласи нищожност на Договор за потребителски кредит
№ 2620238/10.08.2022г. спрямо „Кредисимо“ ЕАД, както и да признае за
установено спрямо втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, че е нищожен
сключения на 10.08.2022г. договор за поръчителство на задълженията по
Договор за потребителски кредит № 2620238/10.08.2022г.
Претендира и разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ ще се произнесе по процесуалните искания на ищеца в съдебно
заседание.
5
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.03.2024 г., от 10:40 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по - горе преписи.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6