№ 182
гр. С., 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова М.
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500192 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Х. – пълномощник на
Р. С. С., ЕГН ********** от гр.Х., ул. „ *** и ЕВГ. СЛ. К., ЕГН ********** от
гр.С., ул.*** против решение № 177/15.03.2022г. по гр.д. № 1933/2021г. на
С.ския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателите
против С. П. С., ЕГН ********** от гр.С., кв. „ Д.“, № *** иск за признаване
за установено, че като наследници на Р.Н.Р., починала на ***, са собственици
на 1/3 от закупения през 09.1997г. недвижим имот – апартамент с
идентификатор *** находящ се в гр.С., кв.„ Д.“, № ***. С обжалваното
решение е било отхвърлено искането на жалбоподателите за отмяна на
нотариален акт № ***на нотариус Н.С., както и искът по чл. 34, ал.1 от СК за
делба на процесния имот при квоти от правото на собственост по 1/6 ид.ч. за
Р. С. С. и ЕВГ. СЛ. К. и 2/3 ид.ч. за С. П. С.. Решението е обжалвано и в
1
частта на присъдените разноски.
Решението е обжалвано като необосновано и постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Съдът
неоснователно бил пренебрегнал показанията на свидетелите водени от
ищците и по този начин е възприел фактическа обстановка, която
противоречи на действителността. Свидетелите М. и В. били изложели факти,
които били възприели лично. Техните показания съвпадали с обясненията на
самия ответник, който бил заявил, че наследодателката е имала ключ от
апартамента. Показателен бил фактът, че на 26.03.2021 г. ответникът получил
нотариална покана за заплащане идеалните части на ищците, като същият бил
поканен на среща на 20.04.2021 г. при нотариус Р.С., а същият на 19.04.2021 г.
се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка по давностно
владение. Ако съдът бил преценил правилно доказателствата по делото е щял
да приложи правилно материалния закон. В случая той неправилно бил
възприел, че ответникът е владял цялото жилище след раздялата му с Р.Р.,
като е пренебрегнал обстоятелството, че тя до последно е имала вещи в този
апартамент и че две години преди смъртта си поне два пъти в годината го е
посещавала, имала е ключ от апартамента. Тези правни изводи на съда били в
противоречие със задължителните указания на ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК
на ВКС. Страната посочва, че в отношенията между съсобствениците е
приложима презумпцията на чл. 69 от ЗС, но тя следва да се счита да оборена
ако основанието на което първоначално е установена фактическата власт,
признава такава и на останалите съсобственици, т.е. ако е на лице съвладение
на съсобствениците. В този случай установилия фактическа власт върху
имота е държател на чужди идеални части в съсобствеността и за да ги
придобие по давност следва да превърне с едностранни действия държанието
им във владение. Тези действия трябва да са с такъв характер, че по
недвусмислен начин да показват отричане на владението на останалите
съсобственици. Те следва да се манифестират пред останалите съсобственици
и да се доведат до тяхното знание. В случая ответникът не е извършил такива
действия. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, предявеният иск
да бъде уважен и да бъдат присъдени разноски. Страната не е направила
доказателствени искания.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
В с.з. въззивната страна не се явява. Представлява се от адв.Х., която
поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли същата да
бъде уважена. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски от въззиваемата страна.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се явява. Представлява
се от представител по пълномощие – адв.К., който оспорва въззивната жалба
и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
Пред първоинстанционния съд са били предявени три иска – за
признаване за установено по отношение на ответника С., че ищците С. и К. са
собственици на по 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***, да бъде отменен нотариален акт № *** нот.д. № 249/2021г. на нотариус
Н.С. и да бъде допусната делба на самостоятелния обект с идентификатор ***
при квоти от правото на собственост – по 1/6 ид.ч. за С. и К. и 4/6 ид.ч. за
ответника С..
3
Процесният недвижим имот представлява апартамент № *** кв. „ Д.“,
гр. С., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 82.38
кв.м., с прилежащо избено помещение № 16 и е с идентификатор ***. Същият
е бил придобит от наследодателя на ищците Р.Н.Р. ( поч. На ***) и ответника
С.С. чрез покупко – продажба през м.септември 1997г. при квоти от правото
на собственост – 2/3 ид.ч. за С. и 1/3 ид.ч. за Р.. По – късно, Р. напуснала
жилището и в него останал да живее С.. От изложеното следва, че след
напускане на жилището от Р., С. е обитавал жилището като собственик на
своите 4/6 ид.ч. и като държател на 2/6 ид.ч., собственост на Р..
Трайната съдебна практика е последователна и безпротиворечива. Тя се
основава на насоките дадени в Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г. по
тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че когато
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта
като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици. В този случай презумпцията на чл.69 ЗС, която предвижда, че
владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я държи за
другиго, се счита за оборена. При тази хипотеза владеещият съсобственик
може да претендира придобиването на цялата собственост по давностно
владение само ако докаже, че е извършил действия, с които по недвусмислен
начин е показал на останалите съсобственици намерението си да владее
техните идеални части за себе си.
В настоящия казус липсват данни, от които безспорно да се установи,
че ответникът е предприел такива действия спрямо наследодателя и ищците.
Първото такова действие, с което отрича правото им на собственост е
сдобиването му с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка,
което е станало едва на 19.04.2021г. От този момент до настоящия
придобивна давност не е изтекла.
Съдът кредитира показанията на св.М., тъй като тя лично е посещавала
процесния апартамент и е била водена в него от наследодателката на ищците
Р.. Нейните възприятия са непосредствени. Тя многократно е посещавала
имота, лично се е уверила, че Р. притежава ключ от него, както и че държи
4
лични вещи в апартамента. Това е ставало два пъти годишно до 2018г. – две
години преди смъртта на Р.. Показанията на св. М. съвпадат и с обясненията
дадени от ответника С. по отношение на факта, че Р. е разполагала с ключ от
жилището, който факт е в съответствие с тезата, че тя е считала апартамента и
за свой, както и че ответникът не и се е противопоставял с владението си. Св.
М. е незаинтересовано от изхода на спора лице.
Съдът кредитира показанията и на св.В., който макар и да живее на
съпружески начала с ищцата С. по същество не изнася данни, които да не се
потвърждават от обясненията на ответника – че е посетил жилището и че С. е
показал къде съхранява вещите на Р..
Съдът намира, че останалите двама свидетели не установиха
противопоставяне от страна на ответника на наследодателката Р. по
отношение владението на имота като единствен собственик.
По този начин, съдът намира , че предявеният иск по чл. 124 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника С., че ищците С. и К. са
собственици на по 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*** се явява основателен и доказан.
При това положение съставеният нотариален акт № *** нот.д. №
249/2021г. на нотариус Н.С. следва да бъде отменен.
Съдът намира, че следва да бъде допусната делба на съсобствения
между страните недвижим имот с идентификатор ***, при квоти от правото
на собственост по 1/6 ид.ч. за Р. С. С., ЕГН ********** и ЕВГ. СЛ. К., ЕГН
********** и 4/6 ид.ч. за С. П. С., ЕГН **********.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.
По отношение претенцията за разноски, следва да се приложи
5
разпоредбата на чл.355 от ГПК и същите да се определят във втората фаза на
производството по делба съобразно стойността на всеки дял.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 177/15.03.2022г. по гр.д. № 1933/2021г. на С.ския
районен съд.
Вместо това постанови :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. П. С., ЕГН
**********, че Р. С. С., ЕГН ********** и ЕВГ. СЛ. К., ЕГН ********** са
собственици на по 1/6 ид.ч. от недвижим имот представляващ апартамент №
*** кв. „Д.“, гр. С., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с
площ от 82.38 кв.м., с прилежащо избено помещение № 16 и с идентификатор
***.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит
по давностно владение № ***г. на нотариус Н.С., с рег. № 123.
ДОПУСКА до делба апартамент № *** кв. „ Д.“, гр. С., състоящ се от
три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 82.38 кв.м., с прилежащо
избено помещение № 16, при граници: изток – стълбищно помещение на
сграда, под обект с идентификатор ***, над обекта – няма.
ДЕЛБАТА да бъде извършена между Р. С. С., ЕГН **********, ЕВГ.
СЛ. К., ЕГН ********** и С. П. С., ЕГН **********, при квоти от правото на
6
собственост по 1/6 ид.ч. за Р. С. С., ЕГН ********** и ЕВГ. СЛ. К., ЕГН
********** и 4/6 ид.ч. за С. П. С., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7