Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - B въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Симеонова гр. д. № 4728 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- 273 ГПК.
С решение № 127666/22.06.2020 г. по гр. д. № 69941/2018 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), II ГО, 170 състав, е осъдено „Д.0.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „********да заплати на С.И.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „********, на основание чл. 200, ал.
1 КТ сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпила на 05.07.2018 г. трудова
злополука, приета за такава с разпореждане № 22396/06.08.2018 г. на длъжностно
лице при ТП на НОИ София град, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 2
300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
настъпила на 05.07.2018 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от
31.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за неимуществени
вреди е отхвърлен за сумата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000
лв. и искът за имуществени вреди за сумата над 2 300 лв. до пълния предявен
размер от 3 200 лв., като неоснователни и недоказани. „Д.0.“ ООД е осъдено да
заплати на адвокат А.С. от САК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38 ЗАдв.
сумата от 691,35 лв. – адвокатско възнаграждение, както и на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата от 692 лв. – държавна такса. Осъден е С.И.Ш.
да заплати на „Д.0.“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4 054 лв. –
разноски по делото.
С определение от 01.09.2020 г. по гр. д. № 69941/2018 г. по описа на
СРС, 170 състав, е оставена без уважение молбата на С.И.Ш. за изменение на
решението в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
присъдените на ответника разноски за платено адвокатско възнаграждение да бъдат
редуцирани с оглед предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимални размери.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца С.И.Ш.,
чрез адвокат А.С., срещу решението в частите, с които са отхвърлени предявените
искове, с доводи за неговата неправилност. Излагат се съображения, че районната
инстанция неправилно е приложила закона, приемайки, че действията на ищеца
представляват „груба небрежност“. В случая ищецът е имал дългогодишен опит за
работа с кари, а възникването на инцидента не е вследствие на негово действие
или бездействие, което може да му се вмени във вина. Ш. стриктно е изпълнил
указанията на ръководителите си за начина на товарене и спускане на товара по
наклонената рампа на заден ход, за което свидетелства ръководителят на обекта,
разпитан в съдебно заседание. Напускането на машината е продиктувано от осъзнаване
на невъзможността да я спре и е нормална човешка реакция, като не може да се
квалифицира като „груба небрежност“. Поддържа се, че в случая се касае за
проблем с техниката, а не за действия на водача, които да водят до настъпване
на произшествието. Излагат се и доводи, че съдът не е съобразил съдебната
практика и неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени
вреди, като не е съобразил критериите по чл. 52 ЗЗД. Твърди се и че съдът
неправилно е намалил размера на обезщетението за имуществени вреди, отхвърляйки
иска за сумата от 900 лв. за избор на медицински екип, какъвто избор пациентът
трудно може да откаже да направи. Предвид изложеното се моли за отмяна на
решението в частите, с които са отхвърлени предявените искове и за уважаването
им. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпила „насрещна въззивна жалба“ от ответника „Д.0.“ ООД, чрез
адвокат Р.Д., която по същество представлява отговор на въззивната жалба на
ищеца, която се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения, че не
ударът в стената, предизвикан от загубата на контрол при навлизането на
мотокара в наклона е предизвикал травмите на пострадалия, а оставянето на
мотокара без управление и слизането от него в движение в наклон и с товар,
които действия са умишлени и на основание чл. 201, ал. 1 КТ отговорността на
работодателя е изключена. По делото няма доказателства машината да е била
неизправна към момента на инцидента. Относно претенцията за имуществени вреди
се сочи, че истинността на всички доказателства за сторени разходи за лечение е
била своевременно оспорена, а колкото до „избора на екип“ – това е опция и не е
задължителен належащ разход на ищеца във връзка с провежданото лечение. Моли се
въззивната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение, да бъде отменено
решението в частите, с които са уважени исковете и да бъде постановено ново
решение, с което исковете да се отхвърлят изцяло, с присъждане на сторените по
делото разноски.
Ищецът С.И.Ш.,
чрез адвокат А.С., подава отговор на „насрещната въззивна жалба“, с който моли
същата да бъде оставена без уважение, тъй като не представлява „жалба“, а
писмено становище по жалбата на ищеца. Поддържа се, че по делото няма никакви
доказателства, че пострадалият в резултат на трудова злополука умишлено е
причинил както злополуката, така и собствените си тежки наранявания.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила и въззивна жалба от ответника
„Д.0.“ ООД, чрез адвокат Р.Д., срещу решението в частите, с които са уважени
предявените искове. Излагат се оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Поддържа се, че изводът на съда, че не били посочени основания
за изключване на отговорността по чл. 201, ал. 1 КТ е необоснован. От събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че инцидентът не се дължи на
случайни събития или случайни действия, нито на действия на трети лица,
извършени при грубо нарушение на трудовата дисциплина, а на умишлени действия
от страна на Ш., грубо нарушаващи всички правила за безопасност, а именно –
слизане от мотокара по време на движение, с товар и в наклон. Оставянето на
мотокара без управление и слизането от него по време на движение в наклон и с
товар е умишлено действие, като от комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че ако ищецът не беше предприел тези
действия, то не би получил процесните травми. Твърди се, че загубата на контрол
над управлението на мотокара е предизвикала само разклащането му, но оставянето
му без управление и слизането от него по време на движение са причината за
злополуката. Именно тези конкретни обстоятелства указват на извода за умишлено
самопричиняване и изключване отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 1 КТ. Пострадалият е нарушил правилата за безопасност умишлено, с пълното
съзнание за възможните последици от оставянето на мотокара без управление в
наклон и с товар, поради което приетото от съда съпричиняване от 50 % е
необосновано. Освен това, определеният размер на обезщетението – 30 000 лв. е
прекомерно завишен, тъй като по делото не е представено доказателство за
инвалидност на пострадалия, поради което и не може да се ангажира отговорността
на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ. В заключение се сочи, че предвид
събраните по делото доказателства съдът необосновано е приел, че може да се
ангажира отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ, както и неправилно
е приел съпричиняване 50 % при условие, че е доказано умишлено самопричиняване
на уврежданията от страна на пострадалия, което изключва отговорността на
работодателя. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната
част и за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на обезщетението
съобразно приетия от въззивния съд процент на съпричиняване на вредите.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца С.И.Ш., чрез
адвокат А.С., с който въззивната жалба на ответника се оспорва като
неоснователна. Сочи се, че не е налице умишлено съпричиняване на травмите, тъй
като ищецът стриктно е изпълнил указанията на ръководителите си за начина на
товарене и спускане на товара по наклонената рампа на заден ход, а едва при
осъзнаване на невъзможността да спре мотокара той е предприел действия по
напускането му, което е нормална човешка реакция. Твърди се и че за уважаване
на иска е без значение дали ищецът е инвалидизиран или не, с оглед безспорно
установените увреждания. Моли се въззивната жалба на ответника да бъде оставена
без уважение.
В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпила и частна жалба от ищеца С.И.Ш.,
чрез адвокат А.С., срещу определение от 01.09.2020 г. по гр. д. № 69941/2018 г.
по описа на СРС, 170 състав, с оплаквания за неговата неправилност. Излагат се
съображения, че присъденият на ответника адвокатски хонорар в размер на 4 054
лв. е прекомерен, а ищецът своевременно е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Дължимият хонорар по наредбата следва да е 2 126 лв., с оглед цената на
исковете, като следва да бъде намален съразмерно на уважената част от тях.
Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното определение и за изменение
на първоинстанционното решение в частта за разноските, като присъдените в полза
на ответното дружество в размер на 4 054 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
бъдат намалени.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Д.0.“
ООД, чрез адвокат Р.Д., с който частната жалба се оспорва като неоснователна.
Излагат се съображения, че от страна на ищеца до приключване на устните
състезания пред първата инстанция не е било заявено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което същото е преклудирано, освен това делото се отличава с
фактическа и правна сложност, събирани са множество доказателства и са
проведени множество съдебни заседания, за явяването на които също се заплаща
съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради това се моли частната жалба да бъде оставена без
уважение.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за
установено следното от
фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове
от С.И.Ш. срещу „Д.0.“ ООД за заплащане на сумата от 50 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.07.2018 г.
до окончателното плащане и сумата от 3 200 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.07.2018 г. до окончателното
плащане, за настъпила на 05.07.2018 г. трудова злополука.
С отговор по реда на чл. 131 ГПК
ответникът оспорва предявените искове с възражения, че ищецът сам е предизвикал
процесната трудова злополука, нарушавайки правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с мотокари, като е
изоставил управлението на машината и е слязъл от нея в движение, поради което
не може да се ангажира отговорността на работодателя. Освен това, налице е
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Оспорва се размерът на
претендираните обезщетения като прекомерни.
Не е спорно по делото, че на 05.07.2018 г.
при изпълнение на служебните си задължения като работник във фирма „Д.0.“ ООД
ищецът С.И.Ш. е претърпял трудова злополука, а именно: при превозване с мотокар
на палетизирана стока е загубил контрол върху управлението на машината и се е
ударил в стена, при което получава следните увреждания: счупване на горния край
на раменната кост (хумерус) на дясната ръка и счупване на пубиса (срамна кост)
- закрито.
Безспорно е, че към датата на настъпване
на злополуката - 05.07.2018 г. ищецът е
заемал при ответника длъжността „водач, мотокар“ по безсрочен трудов договор -
в тази връзка по делото е приет неоспорен от страните трудов договор № 795/03.07.2018 г., сключен на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70, ал. 1 КТ, видно от който служителят е постъпил на
работа на 04.07.2018 г.
Приета е по
делото неоспорена от страните декларация за трудова злополука от 01.08.2018 г. - Приложение към чл.
3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки, в която са
обективирани данни, че злополуката
е настъпила в 17 ч. и 20 мин. на 05.07.2018 г. (при работно време от 8 ч. и 30
мин. до 12 ч. и 30 мин. и от 13 ч. и 30 мин. до 17 ч. и 30 мин.) в склад в гр.
София, ул. „********при превозване с мотокар на палетизирана стока от откритата
част на двора към подземен склад, при което ищецът е загубил контрол при
управлението на мотокара и влизайки с висока скорост в подхода към склада се е
ударил в стена с мотокара, в посоченото писмено доказателство е отбелязано като
отклонение от нормалните действия (условия) - загуба на контрол при управлението
на мотокара, с набелязани мерки: провеждане на извънреден инструктаж на
мотокаристи и всички останали работници, посочено е, че няма свидетели на
инцидента.
По делото е прието неоспорено от страните
разпореждане № 22396 от 06.08.2018 г. на НОИ, териториално поделение - София
град, с което злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, като не се спори, че посоченото разпореждане е влязло в сила.
По делото е приета длъжностна
характеристика за длъжността „мотокарист“, с която ищецът С.Ш. е декларирал, че
се е запознал и е получил екземпляр от нея на 04.07.2018 г., за което е положен
подпис, в която като трудови задължения на ищеца са предвидени: управление на
мотокара при товарене и разтоварване на палетизирана стока, повдигане и спускане
на товари на определени места, стелажи или товаро-разтоварни площадки, подреждане
на стоката в склада, откритата част и двора по видове, с цел нейното правилно
опазване и функционално разпределение и др., като е предвидено ищецът да
отговаря за правилната експлоатация на мотокара и опазването на товарите, да
спазва правилата и инструкциите за движение, разработени от фирмата, да отговаря
за правилното изразходване на горивото съгласно нормите и опазването на същото,
като носи материална отговорност за настъпили вреди от виновно причинени
автопроизшествия, неопазване на товарите, складово имущество или при
установяване на липси. Предвидено е, че работникът следва да спазва утвърдените
в предприятието правила за здравословни и безопасни условия на труд и
противопожарна безопасност (ППБ), да се явява на периодичните инструктажи по
безопасност, хигиена на труда и ППБ, да се грижи за здравето и безопасността
си, както и за здравето и безопасността на други лица, засегнати от неговата дейност,
да се явява на периодични медицински прегледи.
По делото е приета неоспорена от страните
епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, видно от която ищецът е постъпил на
05.07.2018 г. с диагноза: счупване на горния край на раменната кост (хумерус) –
закрито, полифрагментозно и дорзална сублуксация на хумероскапуларната става,
фрактура на пубиса (рамус супериор и рамус инфериор на дясната пубисна кост) с
дислокация и наличие на едем в меките тъкани по съседство, като на ищеца е
извършена операция – открита репозиция на фрактура на 09.07.2018 г., автоостеопластика
по съседство, стабилизацията на фрактурата е извършена чрез LCP-плака
и АО-винтове. Ищецът е изписан на 11.07.2018 г. с подобрение и предписание за
амбулаторно лечение.
По делото е приета неоспорена от страните
епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, видно от която ищецът е постъпил на
12.07.2018 г. с диагноза: счупване на пубиса (срамна кост) – закрито, фрактура
на таза, на ищеца е извършена операция на 12.07.2018 г. – репозицио мануалис, закрита
репозиция на фрактура, с назначен строг постелен режим, изписан е на 16.07.2018
г.
По делото е приет Болничен лист №
Е20182041317 за временна неработоспособност, издаден от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД, видно от който ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност от
05.07.2018 г. до 10.08.2018 г. (37 календарни дни).
Приети са в оригинал фактури, издадени от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД: № **********/16.07.2018 г., ведно с фискален бон, за
сумата от общо 2 227 лв. – заключваща плака за проксимален хумерус к-т с
винтове на стойност 1 780 лв. и сет за ортопедична операция № 1 кат № HIP SET 1
на стойност 75,83 лв.; № **********/16.07.2018 г., ведно с фискален бон, за
сумата от общо 900 лв. – за избор на екип за извършване на оперативна процедура
в областта на рамото; № **********/16.07.2018 г., ведно с фискален бон, за
сумата от 58 лв. – потребителска такса; № **********/24.07.2018 г., ведно с
фискален бон, за сумата от 15 лв. – превръзка на оперативна или случайна рана.
По делото са приети Инструкция за
безопасност при работа в складове и извършване на товарно-разтоварни работи,
утвърдена от „Д.0.“ ООД и Правила за движение на карите на териториите на
складовете, утвърдени от управителя на „Д.0.“ ООД на 10.05.2015 г., в т. 2 от правилата
е уредено, че слизане от кара се допуска само при спрян и застопорен с ръчната
спирачка кар, изключен лост за избор на посоката за движение, наклонена напред
мачта и вилица, спусната до пода в крайно долно положение, загасен двигател; според
т. 4 движението на територията на фирмата се извършва с безопасна скорост, при
която машината е в устойчива стабилност при преминаването на неравности и завои
- безопасната скорост е тази, при която в зоната на видимост водачът може да
спре при внезапно излизане на пешеходец, автомобил или друга извънредна
ситуация. Според т. 6 водачът се оглежда с повишено внимание при всяко движение
на заден ход, като взема предвид траекторията, посоката и скоростта на
движещите се наблизо МПС и пешеходци. В т. 10 е предвидена забрана за
оставянето на кара да работи, без водачът да бъде на мястото за управление, а в
т. 12, че не се допуска слизане на водача от кара при вдигнат товар, слизането
и качването по време на движение или при работещ двигател, както и присъствието
на хора в опасна близост до машината. Според т. 15 правилното действие на
водача при изгубване на устойчивост на машината и евентуално преобръщане е
водачът да остане в кабината със свити колене и наклонен в противоположна посока
от тази на преобръщането. По време на движение се забранява подаване на водача
извън габаритите на кара – т. 20.
От неоспорените и приети писмени
доказателства, носещи подпис за ищеца –
служебна бележка № 774 от 04.07.2018 г. е видно, че на ищеца С.Ш. е проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 04.07.2018 г., а с
декларация от 02.07.2018 г. същият е декларирал, че е запознат с Правила за
вътрешния трудов ред на предприятието и Правилата за безопасна работа в
предприятието и със задължението си да ги спазва стриктно.
Приета е комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза (КСМАТЕ), която след проверка на видеокамери,
поставени на място в склада, е дала заключение относно механизма на произшествието:
на 05.07.2018 г. мотокар, управляван от С.И.Ш. се движи на заден ход, натоварен
с пале бутилки, в района на фирма „Д. 04“ ЕООД и предприема маневра за
навлизане към подход на склад с низходящ наклон и движение на заден ход на
мотокара. По неизвестни причини водачът губи контрол над управлението,
мотокарът започва ускорително движение по наклона, най – вероятно водачът не е
предприел маневра за спиране и предприема маневра за напускане от мястото за
управление и излизане извън мотокара. Водачът се захваща с ръка на предпазна ограда
на входа на складовото помещение, излиза извън мотокара и се качва на стената
на входа. При това движение товарът удря тялото на водача, повлича го по
посоката на движение на мотокара, тялото се завърта, удря се в стената на входа
и след приеминаване на мотокара пада на терена. Мотокарът продължава движението
си, като товарът изпада от платформата и се установява в покой в района на
складовото помещение. От медицинските документи е видно, че на С.Ш. са
установени травма на дясно рамо с многофрагментарно, разместено счупване на
дясна раменна кост в областта на хирургичната шийка с изместване на фрагментите
назад и непълно изкълчване на раменната (хумероскапуларната става) и счупване
на горното и долно рамо на лонната тазова кост вдясно с разместване. Според
вещите лица уврежданията са причинени от съчетания на механизъм на удар и
притискане от мотокара и товара с въздействие в травмираните области на дясно
рамо и таза в дясно отпред. При положение, че водачът е останал на мястото си и
не е изоставил управлението на мотокара в движение, качвайки се встрани на
перваз, не е възможно да се причинят описаните в медицинската документация
травми. Разпитани в съдебно заседание вещите лица уточняват, че тялото се е
ударило в стената на сградата, на отсрещната стена, няма данни за наклона на
рампата, както и за теглото на товара. Трайно е било затруднено движението на
крайника както по отношение на горни крайници заради счупването с луксация,
така и по отношение на десен долен крайник във връзка със счупването на
тазовите кости, повече от три месеца за раменната става и около два месеца и
половина за тазовите кости. В рамките на причиненото затруднение на движението
на крайника и докато не се възстановят движенията, съществено ще се затруднят
основните функции както на долен крайник, така и на горен по отношение на
функцията на ръката.
От заключението на съдебно –
видеотехническата експертиза, неоспорено от страните, вещите лица по което са
изследвали приложения по делото оптичен носител на информация НР DVD-R 4.7
GB с фабричен номер „MFP327VB10203842 3“,
се установява, че същият съдържа три файла с имена „1“, „2“ и „3“ и разширение
„мр4“, представляващи заснети от едно заснемащо устройство (камера) цветни
видео изображения с размер на кадъра 1920х1082 пиксела и наличие на индикация
за дата „07-05-2018“, час от „17:27:00“ часа до „18:14:02“ часа и „Diala“.
В процеса на изследването е установено, че камерата е външно разположена на
територията на складов обект и отразява участък, включващ част от постройка с вход/изход,
множество контейнери за съхранение на течности (кегове), подстъп към подземно
ниво с наличие на два парапета от двете му страни (Снимка № 1). В 17:27:16 часа
в кадър влиза мотокар, управляван от лице от мъжки пол, облечено с тъмен
панталон и тениска на тъмносини и червени райета, с жълт надпис на гърба „10“.
Водачът извършва маневра „заден ход“ с мотокара, натоварен с палетизиран товар,
като изпълнявайки маневрата навлиза в подхода за подземното ниво с десен завой.
При навлизането на мотокара се наблюдава леко разклащане на същия, най-вероятно
при преминаване на колелетата от хоризонталната към наклонната част на подхода
за склада. Непосредствено след това мотокарът продължава движението си по завой
към далечната за камерата стена, в резултат на което се осъществява
съприкосновение между противотежестта на мотокара и стената. В този момент се
наблюдава ясно изразено разклащане на същия, както и на парапет, намиращ се на
същата стена. От момента, в който мотокарът преминава в наклонената част на подхода,
скоростта му се увеличава. Непосредствено след съприкосновението на мотокара
със стената се наблюдава дясната ръка на водача, която видимо се хваща и
пързаля по парапета, след което се забелязва и тялото на водача, видимо
увлечено по парапета от движението на мотокара. Тялото на водача излиза от
кабината на мотокара, при което се оказва между корпуса и товара от една страна
и стената с парапета от друга. Поради движението на мотокара и притискането на
тялото към парапета, на тялото е придадено въртеливо движение – обратно на
часовниковата стрелка, в резултат на което същото се оказва с лице по посока на
движението и насрещния ръб на постройката. В края на парапета тялото на водача
видимо се удря в ръба на постройката, размества товара и пада на настилката.
Мотокарът продължава движението си надолу, като в дъното на подхода товарът
пада и мотокарът спира. След падането на водача в 17:27:31 часа, същият в
17:27:41 часа се изправя до седнало положение, като остава така до 17:27:52
часа, когато е открит от лице от мъжки пол, най-вероятно друг служител. Водачът
остава на мястото, на което е паднал, до края на записа, като през това време
на мястото на произшествието са заснети и други лица, най-вероятно също
служители. Малко преди края на записите в кадър влиза и специализиран автомобил
– линейка. Механизмът на произшествието е онагледен в снимки от № 1 до № 43.
В първоинстанционното производство е
прието заключение на съдебно - медицинска експертиза (СМЕ), неоспорена от
страните, от което се установява, че в резултат на трудовата злополука
пострадалият С.И.Ш. е получил счупване на десен горен крайник
(полифрагментозно), което е наложило оперативна интервенция с открито
наместване и поставяне на метална плака с винтове, като е реализиран медико-биологичният
признак трайно затруднение в движенията на десен горен крайник за срок повече
от 30 дни без опасност за живота, със срок на възстановяване 8-9 седмици при
липса на усложнения от сърдечно-съдови, неврологични, белодробни и други
причини. Счупването на пубиса е наложило оперативна интервенция (закрит достъп)
със строг постелен режим, като е реализиран медико-биологичният признак трайно
затруднение в движенията на долни крайници за срок повече от 30 дни и
възстановяване за срок от 3-4 месеца, при липса на усложнения.
Разкъсно-контузната рана в областта на лява подбедрица е причинила болки и
страдание за срок по – малък от месец. След личен преглед на ищеца на
30.07.2019 г. вещото лице е констатирало, че движенията в раменната става са
ограничени – абдукция до 45-50 гр., ротация ограничена с болезненост,
хватателна сила на дясната ръка – отслабена. Движенията в тазовия пояс са
болезнени и ограничени, повече в дясната зона, дясна тазобедрена става – с
флексия до 70 гр., ротация – ограничена и болезнена, по предния ръб на лява
подбедрица има следи от контузна рана, зарастнала първично, неболезнена. Към
момента на прегледа ищецът провежда активна рехабилитация за преодоляване на
последиците от увреждането. След проведена на 31.07.2019 г. Ро графия са установени
данни за лекостепенна остеопороза на средната трета на дясна раменна кост,
много добър следоперативен резултат с пълна консолидация на фрактурата.
В хода на първоинстанционното производство
са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Е.Д.К.–
съпруга на ищеца. Същата заявява, че за първи път видяла съпруга си в
„Пирогов“, бил целият в кръв, веждата, левият му крак отгоре до долу били
сцепени, виждал му се кокалът, казали, че състоянието му не е добро. Дясното
рамо било пукнато и трябвало да се оперира, тазът му бил наранен, пубисът –
пукнат. Близо две седмици бил в „Пирогов“, наложило се да му сложат имплант в
рамото, операцията струвала скъпо, болките били непоносими – в рамото, в таза,
в краката, ищецът бил прикован на легло в болницата, дори и след това, пиел
болкоуспокояващи. След като се прибрал вкъщи не можел да се обслужва сам.
Свидетелката го гледала два месеца и половина. Към момента на разпита - 14.06.2019
г. ищецът според К.е добре, но си има болки, не може да си вдига дясната ръка
напълно, на пубисната кост също има болки и накуцва. Емоционално е много
променен, ядосан е, агресивен, не може да започне работа, добавя, че са платили
операцията, не е освидетелстван от ТЕЛК, защото не е здравно осигурен. Свидетелката
заявява, че ходили и на рехабилитации, лечението продължило около 8 месеца, ищецът
бил на инжекции за разреждане на кръвта близо 3 месеца и на болкоуспокояващи.
Имплантът му пречел, понеже не можел да си вдига ръката и да я движи нормално.
Търсел работа, но освен охрана друго не можел да работи.
От разпита на свидетеля Г.С.К.– служител в
ответната фирма повече от 20 години, се установява, че на 05.07.2018 г. бил
повикан от едно от момчетата, отишъл при ищеца, който бил паднал на земята, в
недобро състояние, обадили се на „Бърза помощ“ и Ш. бил откаран в „Пирогов“.
Добавя, че на Ш. бил проведен инструктаж за безопасност преди започване на
предишния работен ден. По принцип трябвало да подрежда палетите, да ги прибира
в склада и подрежда и според свидетеля се справял добре. Инцидентът станал с
машината, с която работел свидетелят – 3 тона и половина. Ищецът по принцип
работел с друга машина, не е искал разрешение да сменя машините. Свидетелят
описва и механизма на работа, а именно: пристига превозно средство, което носи
стока – бира, безалкохолни, които са на палети със стреч фолио, започват да се
разтоварват с мотокар, след това стоката се подрежда в складовата база, на
всяко пале има залепен документ – коя смяна го е правила и колко тежи. Палето е
дървено и върху него се нарежда стоката. Палето тежи около 800 кг. Ш. прибира
стоката в т. нар. мазе и трябва да слиза на заден ход с мотокара в склада, за
да подреди стоката. По наредба когато слиза на заден ход с мотокара, стоката
трябва да е пред него, като постепенно се слиза. Има и вариант да слезе напред
и стоката да е пред машината, но тогава стоката ще падне, а и мотокаристът няма
видимост.
От показанията на
свидетеля Н.Б.Н.– управител на „Б.К.“ ООД се установява, че се занимава със
сервиз на мотокари, включително - машините на ответното дружество, през месец
юни 2018 г. не е получавал обаждане от „Д.0.“ ООД, през август или септември
ходили до фирмата във връзка с поддръжката на три мотокара, мотокарите били
оборудвани за работа, включително и с предпазни колани.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения
срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по
същество, въззивните жалби са неоснователни.
Относно „насрещната въззивна жалба“
въззивният съд приема, че същата има характер на отговор на въззивната жалба на
С.И.Ш., доколкото „Д.0.“ ООД вече е упражнило правото си да подаде въззивна
жалба срещу неизгодната за него част от решението, а и в „насрещната въззивна
жалба“ не са изложени съображения, различни от тези, релевирани във въззивната
жалба на дружеството – ответник.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му -
в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество е и правилно,
като въззивният съд споделя мотивите му и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях. По оплакванията на страните във връзка с правилността на решението
въззивният съд приема и следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда - неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване (ал. 3). За да
възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените
на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване
по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1)
наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника; 2) трудова злополука,
претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение; 3)
вреда, водеща до неблагоприятни последици - намаляване на имуществения актив, увеличаване
на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на
неимуществените вреди - претърпени болки и страдания от пострадалия или лица,
които имат право да получат обезщетение и 4) причинно - следствена връзка между
злополуката и причинените имуществени и неимуществени вреди, т. е. те да са
закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време
и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието.
Съгласно
установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя
по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди
от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи
риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка
между условията на труда и злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ,
работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от
непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника.
Работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда,
освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ.
В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането,
допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ),
размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от
работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа. Това е така, тъй
като отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е
гаранционно - обезпечителна и има обективен характер, т. е. тя е отговорност за
обезщетение, за обезвреда, и не представлява санкция за неправомерно поведение
на работодателя (в посочения смисъл - решение № 129/19.11.2020 г. по гр. д. №
516/2020 г. на ВКС, III г. о.; решение № 290/18.11.2015 г. по гр. д. № 15/2015
г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
В настоящия случай горепосочените
правопораждащи факти са доказани по делото. Безспорно е във въззивното
производство, а и от събраните доказателства се установява, че към датата на
процесната злополука - 05.07.2018 г. между ответника „Д.0.“ ООД и ищеца С.Ш. е
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което последният е
заемал длъжността „водач на мотокар“, както и че на посочената дата, през време
и във връзка с извършваната работа – превозване с мотокар в склад на
работодателя на палетизирана стока, ищецът е загубил контрол върху управлявания
мотокар, ударил се е в намиращата се от лява страна по посока на движението
стена, като е бил притиснат от товара и мотокара, поради което е получил
телесни увреждания.
Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО,
според която норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт. Характерът на злополуката като трудова и
наличието на причинно - следствена връзка между злополуката и уврежданията се
установява от разпореждане № 22396 от 06.08.2018 г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО,
за което не е спорно, че е влязло в сила. Надлежният ред за установяване на
трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и
безвиновна отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ е
нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
След извършване на проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице
по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или за
неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр.
От една страна, то представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, то е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за
наличието на трудова злополука като юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Влязлото в
сила разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора
по чл. 200 КТ и е недопустимо да се преразглежда въпросът
доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото
правоотношение (решение № 1247/09.12.2008 г. по гр. д. № 4465/2007 г. на ВКС,
III г. о., решение № 319/ 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ВКС, III г.
о., решение № 374/23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013 г. на ВКС, IV г. о. и
др.).
Получените в резултат на трудовата
злополука от ищеца телесни увреждания – счупване на горния край на раменната
кост на дясна ръка и счупване на пубиса (срамна кост) – закрито, са установени както
от изготвените комплексна и съдебно – медицинска експертизи, които въззивният
съд кредитира като компетентно дадени и в пълнота отговарящи на поставените
задачи във връзка с претърпените от ищеца увреждания, така и от приложената
медицинска документация и от показанията на свидетелката Е.К., които след
преценка по реда на чл. 172 ГПК въззивният съд кредитира изцяло, като обективни
и непротиворечиви. Доколкото за претърпените от ищеца вреди е житейски логично да свидетелстват най -
близките му хора и по делото няма доказателства, които да разколебават
събраните гласни доказателствени средства на свидетелката, то съдът ги възприема
изцяло при обосноваване на фактическите си изводи.
От експертното заключение на СМЕ се
установява и причинно - следствената връзка между злополуката и причинените увреждания.
При така установеното съдът приема, че
отговорността на ответника по чл. 200 КТ
може да се ангажира. В случая е установена временна неработоспособност на
работника, която хипотеза попада в обхвата на посочената разпоредба и
оплакването на ответника, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е бил
инвалидизиран, е неоснователно.
Спорните между страните въпроси са свързани с наличието на умишлено
причиняване на вредите по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ или съпричиняване от
пострадалия при проявена груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ (подобни възражения са били заявени
своевременно в срока за отговор по чл. 131 ГПК) и с размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди.
Въззивният съд
намира за неоснователно поддържаното и пред
настоящата инстанция възражение на работодателя за умишлено причиняване на
процесните вредоносни последици от работника, което е основание за
освобождаване на работодателя от отговорност - арг. чл.
201, ал. 1 КТ,
според която норма работодателят не отговоря за причинени
неимуществени и имуществени вреди на работник или служител, вследствие
настъпила трудова злополука само в случай, че пострадалият е причинил умишлено увреждането.
Според определение № 877/08.07.2015 г. по гр. д.
№ 3009/2015 г. на ВКС, IV г. о. и цитираната в него
съдебна практика, които се споделят от настоящия състав,
нарушаването на установените за извършване на трудовата
дейност правила, дори и да е умишлено, може да доведе до приложение на
правилото на чл. 201, ал. 2 КТ,
но не и до изключване на отговорността на работодателя по чл.
201, ал. 1 КТ. По своето естество
умишленото нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност
правила може да е в причинна връзка с настъпилото увреждане, поради което в
такъв случай е налице груба небрежност по смисъла на чл.
201, ал. 2 КТ. В този смисъл са решение
№ 202/12.12.2014 г. по гр. д. №
1298/2014 г. и решение № 18/08.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г., двете на III г. о. на ВКС и др. Освобождаването на
работодателя от отговорност за трудова злополука по чл.
201, ал. 1 КТ обаче настъпва при
едно допълнително условие, а именно пострадалият да е причинил умишлено
увреждането. Налице е разлика в субективното отношение на работника при двете
хипотези. При грубата небрежност липсва умисъл за увреждане. При нея работникът
може да нарушава умишлено установените за извършване на трудовата дейност
правила, но да не желае или да не се съгласява с настъпването на увреждането на
здравето. В случаите по чл.
201, ал. 1 КТ умисълът е насочен
не към нарушението на установените за извършване на трудовата дейност правила,
а към самото увреждане. Затова, за да е осъществена хипотезата на чл.
201, ал. 1 КТ към умисъла за
нарушаване на установените за извършване на трудовата дейност правила, трябва
да се прибави и умисълът за реализиране на самото увреждане.
За да се освободи от отговорност по чл.
200 КТ, работодателят следва да
установи чрез пълно и главно доказване, че пострадалият е действал при
пряк умисъл за увреждане на своето здраве и телесна цялост, т. е. той е действал с определена противоправна
цел - настъпването на вредоносния
резултат, като неговото противоправно намерение следва да обхваща и
противоправните последици, респективно съзнателно той да е целял тяхното настъпване. Тези правнорелевантни
факти, обуславящи умисъла като форма на вината, не са установени в процеса на
доказване по делото – обстоятелството, че след удара в стената на мотокара и разклащането му
ищецът е оставил управлението и е напуснал машината
в движение, хващайки се за парапета, безспорно е
нарушение на задълженията на работника при управление на мотокари и на Правилата за безопасност на работодателя, но по никакъв начин не
обосновава извод, че ищецът е искал и целял настъпването на увреждането на здравето му. В тази връзка не са
ангажирани никакви доказателства
по делото, поради което и съобразявайки цитираната по-горе съдебна практика въззивният съд намира
възражението на въззивника - ответник за умишлено причинени вреди,
съответно за изключване на отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 1 КТ за неоснователно.
С оглед установения по делото механизъм на настъпване на злополуката,
въззивният съд приема, че районният съд правилно е приложил материалния закон,
приемайки, че е налице „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел
- поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед
естеството на дейността и условията за извършването
й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй
като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според
различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. При трудова злополука има
съпричиняване,
когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може
да има само при съпричиняване при груба небрежност - липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука
с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване
на обезщетението. Поведението на работника следва да бъде окачествено като
груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение на
основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено
ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща
здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с
установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с
проведените от работодателя инструктажи за работа, като работникът
е знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния резултат, но се е надявал,
че ще ги предотврати - модел на поведение в гражданското право, свързан с
неполагане на дължимата грижа. Само наличието на такова субективно
отношение на работника, установяващо се от обективните му прояви - неполагане
на грижа, каквато и най - небрежният би положил в подобна обстановка, би довело до
прилагане на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ при установено
нарушение на някое от правилата за безопасност на труда (решение №
125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, ІV г.
о., решение №
60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 45/08.04.2021 г. по гр. д. № 1580/2020 г. на ВКС, III г. о., решение
№ 268/25.03.2021 г. по гр. д. № 1030/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др.).
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва
да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника „груба
небрежност“ при изпълнение на работата - че работникът е
допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но и че е
извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни технологични правила и мерки за безопасност, че не е положил грижа,
каквато и най - небрежният би проявил при такива обстоятелства.
Настоящият съдебен състав приема, че пострадалият С.Ш. е допринесъл за настъпването на уврежданията, допускайки „груба небрежност“. Излизайки от мотокара в движение, вследствие на разклащането
му при предприетата маневра за навлизане към подхода на склада, независмо дали
това е импулсивна реакция, ищецът е нарушил Правилата за движение на
карите на териториите на складовете, утвърдени от управителя на „Д.0.“ ООД на
10.05.2015 г. – т. 2, т. 10, т. 12, с които е бил запознат, относно
обстоятелствата, при които се допуска слизане от кара, както и забраната за
оставянето на кара да работи, без водачът да бъде на мястото за управление, слизането
и качването по време на движение или при работещ двигател, като не е съобразил
и действията си при изгубване на устойчивост на машината и евентуално
преобръщане, а именно: да остане в кабината със свити колене и наклонен в
противоположна посока от тази на преобръщането. В случая от механизма на
произшествието е било несъмнено ясно, че действията
на ищеца по напускане на мястото за управление и излизане извън машината, хващайки
се за предпазната ограда, при движение на кара в наклон и с товар, могат да
доведат до злополука, увреждаща здравето, но въпреки това са били
предприети в нарушение с установените правила за безопасност, както и с
проведените на работника предишния ден инструктажи за работа, като
ищецът е знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния резултат, но се е надявал,
че ще го предотврати. Още
повече, че от КСМАТЕ се установява, че ако водачът е останал на мястото си в
мотокара и не е изоставил управлението, е нямало да получи процесните травми. Това
дали ищецът е опитен професионалист е ирелевантно при установения механизъм на
настъпване на вредите, а именно – неполагане на дължимата грижа, която и най –
небрежният би положил в конкретната ситуация (да се опита да овладее мотокара след съприкосновението му
със стената, а не да излиза от него в движение, по наклон и с товар). От
показанията на свидетеля Г.К., на които въззивният съд дава вяра, се
установява, че ищецът е спазил процедурата при разтоварване на стоката и при
складирането ѝ, което обаче не изключва нарушаването на технологичните
правила и на правилата за безопасност, като не е предприел адекватни и правилни
действия при изгубване устойчивост на машината вследствие на съприкосновението ѝ
със стената. Неоснователни са доводите на ищеца, че уврежданията са вследствие
на неизправност на мотокара, тъй като по делото не са събрани доказателства в
тази връзка, а и се разколебават от показанията на свидетеля Н.Н., които
въззивният съд кредитира като обективни и логични. В случая ищецът е действал в
грубо нарушение на правилата за безопасност на работодателя при работа с
мотокари, поради което въззивният съд приема, че отговорността на работодателя
следва да се намали по реда на чл. 201, ал. 2 КТ.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост на основание чл. 52 ЗЗД.
В ППВС № 4/23.12.1968 г. е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът и степента на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в ППВС №
4/1968 г., са продължителността на лечението и извършените медицински
манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и
възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото
и социално положение, икономическата конюнктура и др. Изброяването не е изчерпателно
и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими
обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него.
Съдът приема за установено по делото, че в
резултат на трудовата злополука от 05.07.2018 г. ищецът е претърпял
следните травматични увреждания: счупване на горния край на раменната кост на
дясната ръка и счупване на пубиса (срамна кост) - закрито, в периода 05.07.2018
г. - 16.07.2018 г. е бил хоспитализиран, извършени са му две оперативни интервенции
- първата за раменната кост - с открито наместване и поставяне на метална плака
с винтове, а втората за закрита репозиция на фрактурата на пубиса, с предписан
строг постелен режим, проведена му е рехабилитация. В резултат на уврежданията
ищецът е изпитвал болки – в рамото, таза, краката, изискващи болкоуспокояващи в
продължение на почти три месеца, почти година по-късно все още има болки.
Установено е, че ищецът се е нуждаел от помощ непосредствено след изписването
от болницата около два месеца и половина (в тази връзка въззивният съд
възприема както показанията на свидетелката Кирилова, така и отразеното в СМЕ).
Съдът отчита, че възстановителният процес не е приключил напълно - движенията в
раменната става са ограничени, хватателната сила на дясната ръка – отслабена, а
движенията в тазовия пояс са болезнени и ограничени, повече в дясната зона.
При така
приетото, при определяне размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът взе предвид характера и тежестта на
увреждането на здравето – две тежки травми, засягащи функциите на крайниците,
причинили на ищеца трайно затруднение в движенията на десен горен крайник за
срок повече от 30 дни без опасност за живота и трайно затруднение в движенията
на долни крайници за срок повече от 30 дни, характера
и обстоятелствата, при които са получени травматичните увреждания, наложената
хирургична интервенция, поставянето на заключваща плака с винтове на раменната
кост на дясна ръка, от която ищецът търпи неудобства, сравнително дългия период
на възстановяване, който все още не е приключил, доколкото са налице
ограничения в движенията на крайниците на ищеца, рехабилитацията, причинените
неудобства в битов и личен план – нуждата от чужда помощ в продължение на два
месеца и половина, обстоятелството, че повече от месец ищецът не е могъл да
полага труд, негативните емоционални изживявания. Съобразявайки
възрастта, на която С.Ш. е претърпял злополуката - 45 г., трудоспособна
възраст, която обаче предполага по – бързо справяне с негативните последици от
инцидента, добрия следоперативен резултат с консолидация на фрактурата, както и
съществуващите в страната обществено - икономически условия към момента на
настъпване на злополуката - 2018 г., и съдебната практика по сходни казуси, настоящият
съдебен състав намира, че с определянето на обезщетение в размер от 30 000 лв.
ще бъде постигнат справедлив баланс между вредите и паричното измерение на
нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен в чл. 52 ЗЗД. Така
определеният размер на обезщетението не е прекомерен, а доводите на ответника в
тази връзка са неоснователни. Същевременно, по
повод оплакванията на въззивника – ищец, съдът съобрази, че по делото няма
данни, че причинените увреждания са поставили в опасност живота на пострадалия,
за настъпили тежки усложнения или за невъзможност за пълно възстановяване, няма
данни и за значителни последици за психиката на ищеца, по – големи от
обичайните за подобен тип увреждания, както и че ищецът не би могъл да полага
изобщо труд вследствие на уврежданията, което да обоснове по – висок размер на
обезщетението за неимуществени вреди, включително за присъждане на такова в
пълния заявен размер от 50 000 лв.
Размерът на обезщетението от 30 000
лв. следва да бъде намален с приетия от СРС процент на съпричиняване – 50 %. Относно
процента на съпричиняване на вредоносния резултат във въззивните жалби на
страните не са изложени никакви конкретни оплаквания, поради което с оглед
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд не дължи отделно произнасяне, като
приема, че не е налице нарушение на императивни материалноправни норми от
страна на първоинстанционния съд в тази част.
Ето защо предявеният иск за неимуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата от 15 000 лв. (след отчитане на 50 %
съпричиняване) и върху тази сума следва да се присъди
законна лихва за забава, считано от датата на настъпване на трудовата злополука
- 05.07.2018 г. до окончателното плащане.
По иска за имуществени вреди:
Въззивният съд споделя изводите на районния
съд, че имуществените вреди и пряката им причинна връзка с трудовата злополука
на ищеца са доказани от събраните по делото писмени доказателства и медицинска
експертиза, в размер на 2 300 лв. Приетите фактури (в оригинал) са издадени от
самото лечебно заведение, като е положен подпис и печат от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД, в отговор на оплакванията на „Д.0.“ ООД, поради което искът за имуществени
вреди е доказан по основание и размер до приетия от районния съд размер, а
въззивната жалба на ответника в тази част е неоснователна.
Въззивният
съд намира за основателно оплакването на ищеца срещу решението в частта, с
която е отхвърлен искът за имуществени вреди за сумата от 900 лв. – за избор на
оперативен екип. Същата е заплатена на 16.07.2018 г., видно от представената по
делото фактура и касов бон към нея. Правната регламентация относно предоставяне
на услугата „избор на екип“ се съдържа в § 1, т. 12 от ДР
на Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в
която е посочено, че „избор на лекар/екип“ е изразяване на предпочитание от
пациента конкретна интервенция или друга специфична част от
диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен
лекар/екип на болницата. Чл. 24а от Наредбата предвижда, че по време на своя
престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична
помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат
допълнително поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия -
самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови
условия, със или без придружител по желание на пациента; 2. допълнително
обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън
осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен
помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния
лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти. В
чл. 29 от Наредбата са предвидени случаите, в които не се допуска извършването
на избор на лекар/екип, сред които са избор на лекар, който да лекува и
наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т. ч.
на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента; 2.
когато лекарят/екипът е само един, съгласно утвърдения график в лечебното
заведение/структурата; 3. след осъществяване на конкретната интервенция или
специфичната част от диагностично-лечебния процес; 4. в условията на спешност; 5.
когато медицинските специалисти от екипа са определени служебно от лечебното
заведение да извършат назначени на пациента оперативни или други интервенции
или манипулации.
При съвкупната преценка на цитираните
разпоредби се налага извод, че медицинската услуга „избор на лекар/екип“ е
уредена като допълнително право, установено в полза на пациента. При
извършването на медицински манипулации не само добросъвестната медицинска
практика, но и законодателят е предвидил и гарантирал правната възможност на
всеки пациент да избере своя лекуващ лекар/екип, като извършените допълнителни
разходи за осъществяване на този избор са присъщи на предоставената и
ползваната медицинска услуга. Те не представляват луксозни разноски - напр. за
подобрени битови условия и допълнително обслужване, свързани с престоя на
пациента в лечебното заведение, извън оказваната медицинска помощ - като
самостоятелна стая, телефон, телевизор и др., поради което заплатеното
възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип при извършване на необходимите
медицински манипулации, свързани с преодоляване последиците от настъпилите
травматични увреждания на ищеца, представлява разумен разход, поради което той
е и правно обоснован. Заплатеното възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип
от ищеца за извършване на медицински манипулации, чрез които неговото
здравословно състояние би се подобрило, представляват имуществени вреди (под
формата на имуществени загуби), които са в причинно-следствена връзка с
трудовата злополука и също подлежат на обезвреда, вкл. чрез ангажиране
обезпечително-гаранционната отговорност на работодателя. Независимо от
обстоятелството, че разходите за избор на лекар/екип действително не са
задължителни, то с оглед изложените по-горе съображения, същите подлежат на
възстановяване от ответното дружество, доколкото са направени от пациента във
връзка с извършената във УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД оперативна интервенция на
дясно рамо, т. е. за лечение на травма, причинена от процесната трудова
злополука (така и решение № 263993 от 17.06.2021 г. по в. гр. д. № 11185/2020
г. на СГС, II-а състав). По тези
съображения претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 900 лв. за избор на екип е основателна и следва да бъде уважена,
ведно със законната лихва от 31.10.2018 г. до окончателното плащане, при
съобразяване, че относно началния момент на лихвата за забава върху сумата за
имуществени вреди, признати от СРС, не са изложени оплаквания от страните.
Предвид изложеното, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за имуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 2 300 лв. до 3 200 лв., като вместо това
бъде постановено ново решение, с което искът да бъде уважен и за сумата от 900
лв., ведно със законната лихва от 31.10.2018 г. до окончателното плащане.
В останалата част – с която искът за имуществени вреди е уважен за сумата от
2 300 лв., и искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от
15 000 лв., съответно отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 50 000 лв., поради съвпадането на изводите на двете
съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По
частната жалба:
Частната жалба
е подадена в законоустановения срок (препис от определението е връчен на
жалбоподателя на 24.09.2020 г., видно от приложеното съобщение, а частната
жалба е подадена на 29.09.2020 г.), от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК
регламентира, че ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв.
Съгласно установената практика на ВКС – например определение № 54/09.02.2021 г.
по ч. гр. д. № 3302/2020 г. на ВКС, III г. о., определение № 205/19.03.2014 г.
по ч. т. д. № 723/2014 г. на ВКС, II т. о., определение № 36/26.01.2015 г. по
ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, I г. о. и др., когато възражението за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК се прави за първи път по реда на чл. 248, ал.
1 ГПК с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, т. е.
след като производството по делото е приключило и разноските са присъдени, а не
е направено до приключване на устните състезания по делото, то е несвоевременно
и не може да бъде уважено.
В случая от представените по делото
доказателства и списък по чл. 80 ГПК е видно, че ответното дружество е
направило разноски за водене на делото в общ размер на 6 007,70 лв., от които:
5 000 лв. – адвокатски хонорар, 900 лв. – депозит за експертизи, 100 лв. –
депозит за призоваване на свидетели, 5 лв. - такса за съдебно удостоверение и 2,70
лв. – банкова такса, като съобразно отхвърлената част от исковете съдът е
осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 4 054 лв. До
приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд на 21.02.2020 г. обаче
ищецът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК (за първи път такова е
направено в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК), поради което правилно районният съд
е приел, че то е преклудирано и няма основание за намаляване размера на
претендирания адвокатски хонорар. Доколкото възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е
несвоевременно заявено, то и възнаграждението на процесуалния представител на
ответника в размер на 5 000 лв., заплатено в брой - видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 24.01.2019 г., не може да бъде намалено
до предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размери, при съобразяване на фактическата и правната
сложност на делото. Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е
постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде
потвърдено, а частната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, първоинстанционното решение следва да бъде изменено в частта за
разноските, като в полза на процесуалния представител на ищеца адвокат А.С. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. бъде присъдена
допълнително сумата от 35,96 лв. (съобразно на уважената част от иска от
въззивния съд), като ответникът „Д.0.“ ООД бъде осъден на основание чл. 78, ал.
6 ГПК да довнесе по сметка на Софийски районен съд допълнително сумата от 36
лв. Разноските, присъдени в полза на ответника следва да бъдат намалени от 4 054
лв. на 3 952,43 лв., с оглед уважената част от иска за имуществени вреди от
въззивната инстанция, и предвид, че частната жалба на ищеца срещу определението
по чл. 248 ГПК е неоснователна.
По разноските пред въззивната
инстанция:
Предвид частичната основателност на
въззивната жалба на ищеца С.И.Ш., в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноски за оказана на
ищеца безплатна правна помощ по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. от адвокат А.С., съгласно договор
за правна помощ от 04.04.2022 г. и списък по чл. 80 ГПК. Размерът на
адвокатското възнаграждение съобразно обжалваемия интерес възлиза на 1 607 лв.
- минималният такъв по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение - чл. 7, ал. 2, т. 4, като съразмерно с уважената
част от въззивната жалба в тежест на ответника следва да се възложи сумата от
40,29 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Д.0.“ ООД следва да бъде осъден
да внесе по сметка на Софийски градски съд сумата от 25 лв. – разноски за
държавна такса съобразно уважената част от въззивната жалба на ищеца.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, подадена от ответника „Д.0.“
ООД, в полза на последния не се дължат разноски. Въззивният съд не присъжда
разноски на „Д.0.“ ООД и за защита по въззивната жалба на ищеца, доколкото в
договора за правна защита и съдействие липсва разграничение каква част от
адвокатския хонорар е за подаване на въззивна жалба и каква – за защита по
въззивната жалба на насрещната страна.
По частната жалба не са претендирани и не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 127666/22.06.2020 г. по гр. д.
№ 69941/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 170 състав, в частта,
с която е отхвърлен предявеният от С.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж. к. „********, срещу „Д.0.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „*********ап. 7, иск с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ за сумата над 2 300 лв. до пълния предявен размер от 3 200 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпила на 05.07.2018
г. трудова злополука, приета за такава с разпореждане № 22396/06.08.2018 г. на
длъжностно лице при ТП на НОИ София град, както и в частта, с която С.И.Ш., ЕГН
********** е осъден да заплати на „Д.0.“ ООД, ЕИК ******** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата над 3 952,43 лв. до сумата от 4 054 лв. (или за разликата от
101,57 лв.), разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.0.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „*********ап. 7, да заплати на
С.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „********, на основание чл.
200, ал. 1 КТ допълнително сумата от 900 лв. (разликата над присъдените от СРС 2 300
лв. до пълния предявен размер от 3 200 лв.), представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди - заплатен разход за избор на оперативен екип
по фактура № **********/16.07.2018 г., от
настъпила на 05.07.2018 г. трудова злополука, приета за такава с разпореждане №
22396/06.08.2018 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ София град, ведно със
законната лихва от 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 127666/22.06.2020 г. по гр. д. № 69941/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 170 състав, в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25135892/29.09.2020 г. на ищеца С.И.Ш., ЕГН **********,
подадена чрез адвокат А.С., срещу определение от 01.09.2020 г. по гр. д. №
69941/2018 г. по описа на СРС, 170 състав.
ОСЪЖДА „Д.0.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „*********ап. 7, да заплати на адвокат А.С.
от САК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38 ЗАдв. допълнително сумата
от 35,96 лв. (тридесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки) – разноски за
оказана безплатна правна помощ на ищеца С.И.Ш., ЕГН **********, в хода на
първоинстанционното производство, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл.
38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 40,29 лв. (четиридесет лева и двадесет и девет стотинки) -
разноски за оказана безплатна правна помощ на ищеца - въззивник
С.И.Ш., ЕГН **********, в хода на въззивното производство.
ОСЪЖДА „Д.0.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „*********ап. *, да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд допълнително сумата от 36
лв. (тридесет и шест лева) – държавна такса за първоинстанционното производство,
както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 25 лв.
(двадесет и пет лева) по сметка на Софийски градски съд – държавна такса
съобразно уважената част от въззивната жалба на ищеца С.И.Ш..
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в частта по иска за неимуществени вреди, а в
останалата част (по иска за имуществени вреди) е окончателно по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.