Решение по дело №1502/2010 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1094

 

   12.07.2010г., гр.Пловдив

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

въззивно гражданско отделение, девети състав,

 в публичното заседание на  тридесети юни две хиляди и десета година,

в състав:

 

                          Председател: Виолета Шипоклиева

                                          Членове: Фаня Рабчева

                                                          Анна Иванова

С участието на секретаря Б.Г. като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева

 в.гр.д.№ 1502/2010г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Производство по чл.258 и сл. ГПК.

                   Постъпила е въззивна жалба от Д.П.Т. с посочен съдебен адрес чрез пълномощника си адв.Н.Г.,***ІV против решение № 587/23.02.2010г. постановено по гр.д.№ 2836/2008г. по описа на ПРС – ХVІІ гр.с., с което са уважени пасивно субективно съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК в полза на Т.С. *** В. К.Д., В. Г.Т., Т. Г.С., Д.П.Т. и А. Ил.М. за признаване установено, че ищецът е собственик на  1/45 ид.ч. от 2/3 ид.части от описани две ниви в землището на с.Р., Пл.област , както и на основание чл.537, ал.2 ГПК отменени подробно посочени нотариални актове за собственост, съставени на ответниците до признатите с решението права на ищеца. По изложени доводи за несъответствие на изводите на съда със събрания доказателствен материал се иска отмяна на решението, претендират се разноски по делото.

              Въззиваемите,            редовно уведомени, не вземат становище по жалбата.

              Пловдивски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите по жалбата, намери следното:

              Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК двуседмичен срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

              Съдът е сезиран с пасивно субективно съединени искове по чл.124, ал.1 ГПК от Т.С. *** В. К.Д., В. Г.Т.,Т. Г.С., Д.П.Т. и А. Ил.М. за признаване установено, че ищецът е собственик на  1/45 ид.ч. от 2/3 ид.части от описани две ниви в землището на с.Р., Пл.област , както и на основание чл.537, ал.2 ГПК отмяна на подробно посочени нотариални актове за собственост, съставени на ответниците. Безспорно е по делото, че по силата на решение № д301/ 08.12.1993г. на ПК-Община Марица е било възстановено правото на собственост на наследниците на С.Г.П., какъвто се явява ищецът, върху процесните две ниви съответно в местността “**** от 12, 622 дка и в местността “*****” от 38,235 дка, находящи се в землището на с.Р. Безспорно е също и установено от представеното удостоверение за наследници №119/2008г. на община Марица по делото, че общият наследодател, явяващ се такъв и на ответниците  В. К.Д., В. Г.Т., Т. Г.С.,  е починал на 28.08.1971г. , като видно от представения нот.акт № 131/ 18.11.1971г. на Нотариус при ПРС преживялата тогава съпруга на починалия С.П. по възмедна сделка / продажба срещу задължение за издръжка и гледане/ е продала на Г.Н.Д., син на тези лица, респ. също наследник, наследствените си права върху имуществото от наследодателя С.П.в размер на 2/3 ид.части. Въз основа на този нотариален акт наследниците на лицето Г.Н.Д., починал впоследствие  на 03.12.2002г. , а именно настоящите ответници В. К.Д., В. Г.Т., Т. Г.С., се снабдили с констативен нотариален акт  за собственост / НА № 200/2007г на Нотариус К.К. с район на действие – РС –Пловдив/ , в който е признато правото им на собственост в размера на притежаваните от наследодателя им права по цитираната възмездна сделка- продажба на наследство, респ. 2/3 идеални части от процесните ниви , съответно “****** от 12, 622 дка и в местността “******” от 38,235 дка, находящи се в землището на с.Р. С последващ нотариален акт № 29/2007г на същия нотариус е удостоверена и безвъзмездната сделка от 27.09.2007г. , при която тези ответници   В. К.Д., В. Г.Т., Т. Г.С. са дарили ответника Д.П.Т. със същите 2/3 ид.части от процесните ниви, след което последният с нотариална продажба от 16.11.2007г., видно от представения НА № 73/2007г. е продал  тези права на последния ответник А.И.М..

            Исковата претенция се основава на разпоредбата на чл.90а ЗН , съобразно която “Продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти.” Процесния случай се покрива изцяло в хипотезата на цитираната норма, така както това е обосновано от първоинстанционния съд изцяло в съответствие с доказателствения материал по делото. От последния, както се посочи и по-горе,  категорични е установено, че продажбата на наследството на общия на страните наследодател – С.П. през м.ноември 1971 г., е  следвала одържавяването на процесните ниви и е предходила възстановяването на собствеността на наследниците на починалото лице върху тези ниви с имащото конститутивно действие решение на поземлената комисия от м.декември 1993г., поради което  извършената продажба на наследството, не може да има действие по отношение на процесните имоти, съобразно приложението на цитираната разпоредба.В тази насока законосъобразно и правилно е мотивирано от районния съд и с оглед разпоредбата на чл.91 а, пр.ІІ ЗН и Тълкувателно решение № 1/ 04.11.1998г. на ОСГК на ВКС , че доколкото в настоящия случай в наследството влизат и земеделски земи, то същото се явява новооткрито и съответно  към момента на продажбата през м.ноември 1971г.  същото  не се явява открито, като продажбата не може да има действие спрямо тези зем.земи. Обоснована е и нищожността на  основание чл.26, ал.1 ЗЗД, прогласяваща нищожността на договори върху неоткрити наследства.

                При тези правни изводи законосъобразно и правилно са уважени така предявените установителни спрямо ответниците искове , доколкото по горните съображения както праводателят на ответниците В. К.Д., В. Г.Т., Т. Г.С.   – Г.Н. Д. не е станал собственик по силата на продажбата на наследството  и на процесните зем.земи, които права да могат да бъдат признати впоследствие в полза на тези лица в нотариалното производство, така и извършените впоследствие безвъзмедна и възмездна сделка не са породили вещно транслативния си ефект, доколкото прехвърлителите по тези сделки не са притежавали правата, с които са се разпоредили.

               С оглед така изложените съображения обжалваното решение следва да се потвърди изцяло на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК и чл.272 ГПК .

                Водим от горното, съдът

                                                  Р    Е    Ш    И    :

               ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 587/23.02.2010г. постановено по гр.д.№ 2836/2008г. по описа на ПРС – ХVІІ гр.с.

               Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

 

 

          Председател:                           Членове: