Р Е Ш Е Н И Е
№ 179
гр. Габрово, 20.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН
КОСЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурор МИЛЧО ГЕНЖОВ като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАД № 260 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
285, ал. 1, изр. 2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството е образувано по касационна
жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София срещу Решение
№ 117 от 24.07.2020 година по адм. дело № 115/2020 по
описа на Административен съд – Габрово в частта, с която ГДИН е осъдена да
заплати на С.Б.Б.
сумата от 58.15 лева, съставляваща причинена му вреда – последица от
незаконни действия и бездействия на администрацията при същата, касаещи
условията за пребиваване на задържаните лица в Следствен арест в гр. Габрово за
периода от 06.12.2019-10.12.2019 година, ведно с лихва за забава от 10.12.2019
година, когато е преустановено увреждащото действие, до момента на изплащане на
главницата, както и да заплати на същия сумата от 10.00 лева, представляваща
заплатена държавна такса. Касационният жалбоподател твърди, че в обжалваната
част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необосновано, поради което прави искане за отмяната му в тази част. Според
касатора съдът неправилно е приел, че в килиите на Ареста в гр. Габрово не е
налице достатъчна естествена светлина и възможност за естествено проветрение, тъй като се намират под земята. Касационният
жалбоподател намира, че е налице вътрешно противоречие в правните изводи на
съда; изводът, че като разположена под земята, килията не е предоставяла на
задържаните лица естествена слънчева светлина и свеж въздух, е по-скоро
житейска констатация, отколкото да е базиран на събраните по делото
доказателства, като се сочи, че са налице гласни такива – показанията на
свидетеля Й.. Намира за необоснован и извода за недостатъчно осветление в
килиите, тъй като в решението било посочено, че не може да се установи броя и
мощността на осветителните тела, поради което съдът не може да изчисли дали
количеството светлина е достатъчно или не. По отношение на установеното от съда
нарушение, свързано с осигуряването на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, касаторът
се позовава на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, като намира, че Арест Габрово не
попада сред изброените в нормата заведения. Изразява се несъгласие и с извода
на съда за недобра хигиена в килиите, като се излагат доводи, че почистването е
задължение на самите задържани лица, както и несъгласие с извода за липсата на
условия за участие в спортни игри и упражнения, извън времето, определено за
престой на открито, като се сочи, че осигуряването на това право не е
императив, а и разпоредбата на чл. 164, ал. 1-3 от ЗИНЗС касае лишените от
свобода, настанени в затворите. Докладите от проверки на омбудсмана са с
препоръчителен характер на констатациите, като посочените от съда доклади са от
проверки през 2012 и 2014 година и неправилно съдът е посочил, че касаят
процесния период през 2013 година, а действителният такъв е 06.-10.12.2019
година. Касаторът намира, че не е посочено какво
точно незаконосъобразно действие е извършила пенитенциарната
администрация по време на престоя на С.Б. в Арест Габрово, като не са доказани
и причинените му неимуществени вреди. Възразява се и срещу присъждането на
обезщетение на база присъдени такива по други дела и прилагане по аналогия, тъй
като посочените от съда решения не са тълкувателни и имат сила само между страните,
а възприемането на противното становище означава непряко въвеждане на друга
правна система, налице е неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, като
обезщетение в случая не следва да се присъжда поради недоказаност на
претенцията. Касаторът намира, че е нормално лицата,
които пребивават в пенитенциарни заведения на
законово основание, вкл. С.Б., да изпитват дискомфорт, дължащ се на
ограничението за свободно придвижване и социални контакти по време на престоя
им там.
Касационният жалбоподател не се представлява в открито
съдебно заседание. Депозирано е писмено становище от надлежно упълномощен
процесуален представител, в което се развиват доводи по същество и се поддържа
искането по същество.
Ответната страна С.Б.Б. се явява лично в открито
съдебно заседание, оспорва жалбата, а по същество се прави искане за оставянето
ѝ без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.
В съответствие с нормата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 от закона. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй
като имуществената отговорност по ЗИНЗС е обективна, безвиновна,
вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Деликтната
отговорност на Държавата не се презумира от закона, поради което в тежест на
ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка чл. 144 АПК/ е да
проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на
органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Доказването на настъпването на
неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от
ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също
следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се
простира и върху третия елемент на фактическия състав на деликтната
отговорност – причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен
резултат. В съответствие с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Ал. 2 на същата норма предвижда, че за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В процесния случай ищецът в първоинстанционното
производство е основал претенцията си за причинени неимуществени вреди по време
на престоя му в Арест Габрово в периода 06.-10.12.2019 година на постоянно
заключена килия, липса на достъп до течаща вода и тоалетна, липса на достъп на
естествена светлина, столове и обособено място за лични вещи, без възможност за
нормална комуникация, лишаване от престой на открито на 06. и 07.12.2019
година, ограничаване на телефонната връзка до 17:00 часа, отнемане на правото
по чл. 86, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС /парични суми за задоволяване на лични нужди/.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не се е справил
с възложената му доказателствена тежест, указана му с Определение № 238 от
09.03.2020 година. Единствените доказателства, които ищецът е ангажирал, са справка
от Затвора за паричните средства, с които е разполагал за периода 01.02.2016 –
21.05. 2020 година, Определение № 848 от 02.10.2019 година по В.ч.гр.д. №
309/2019 година на Окръжен съд – Габрово, Определение № 3886 от 15.10.2019
година по гр.д. № 518/2019 година на Районен съд – Габрово, първа страница на
Заповед № Л-190 от 25.06.2019 година относно определяне правила за вътрешния
ред и разпределение на времето в Арест гр. Габрово, както и свидетелските
показания на П.К.П., за който се установява, че в процесния период също е
пребивавал в Арест гр. Габрово, но е бил настанен отделно от С.Б. – двамата са
били в самостоятелни килии.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията
на свидетеля П.П.не доказват фактическите
обстоятелства, на които С.Б. е основал исковата си претенция. Показанията на П.
са доста бедни откъм факти именно за тези фактически обстоятелства, отговорите
са лаконични, като очевидно се избягва конкретика, ползват се изрази, които не
дават добра и надеждна информация, а и преценката за условията в Ареста е
субективна. Свидетелят П. в своите показания говори за личните си преживявания
и усещания по време на престоя му в Арест гр. Габрово, изрично заявява, че не
може да каже /не му е известно/ дали С.Б. е осъществявал телефонна връзка и
свиждания.
Доколкото в свидетелските показания на П. се
съдържат данни за условията в килиите /достъп до вода и тоалетна, достъп до естествена светлина, оборудване/ и
престоя на открито, от страна на ГДИН са налице ангажирани писмени справки и
свидетелски показания, с които според настоящия съдебен състав страната е
успяла да обори твърденията на Б. относно спорните обстоятелства.
Държането на заключена килия е в
съответствие с т. 4.4. от Заповед № Л-4102 от
2.10.2016 година на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
за вътрешния ред в арестите, поради което не може да се квалифицира като
незаконосъобразно действие.
Съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Тъй като
Арест Габрово не спада към посочените в цитираната правна норма заведения от
закрит тип и арести в затворите, не съществува задължение за осигуряване на
санитарен възел и течаща вода в спалните помещения. Видно от събраните по
делото доказателства – писмена справка
от впд Началник на РСИН – Габрово /л. 27-29 от
първоинст. дело/ и от показанията на свидетеля П.Г.Й.
/протокол от с.з. на 26.06.2020 година – л. 96-105/, в Арест Габрово през
процесния период достъпът до течаща вода е бил осъществяван на мивка извън
килиите, която задържаните са можели да ползват без ограничение, разбира се,
след подаване на сигнал до лице от надзорно-охранителния състав и извеждане от
килията. Вярно е, че за ползването на санитарен възел настанените в ареста лица,
в частност и С.Б., е следвало да подадат сигнал до НОС посредством звънчева
инсталация и монтиран на вратата на всяка килия звънец, но това не означава, че
достъпът до санитарен възел е препятстван. Възприетият ред за ползване на санитарния
възел и на течаща вода от мивката има за цел да осигури реда и сигурността в
Ареста, а не цели лошо и унизително отношение към задържаните лица. В тази
връзка настоящият съдебен състав намира за недоказани твърденията на ищеца за
липса на достъп до вода и тоалетна. Твърденията на ищеца в тази насока, както и
изобщо в исковата молба, са общи, без каквато и да било конкретика относно
определена дата, на която достъпът му до санитарен възел и течаща вода да е бил
препятстван или неоснователно затруднен, респ. забавен. Следва да се отбележи и
това, че в исковата молба ищецът не твърди да е ползвал пластмасова бутилка,
кофа или какъвто и да било друг съд във връзка с физиологични нужди.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като чл.
21, ал. 1 от ППЗИНЗС предвижда, че спалните помещения се обзавеждат с отделни
легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за
лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват
условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. В същия
смисъл е и т. 20 от Заповед № Л-4102 от 2.10.2016 година на Главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за вътрешния ред в арестите. Оборудването
на килията, в която е бил настанен Б., е подробно посочено в споменатите
по-горе писмена справка от впд Началник на РСИН – Габрово и показанията на свидетеля П.Г.Й.,
като се установява, че то съответства на законово изискуемото наличие на
отделни легла за настанените лица, шкафчета за лични вещи, маса и столове, като
следва да бъде взето предвид и това, че Б. е бил настанен сам в килията и
наличното оборудване е било напълно достатъчно за спане, хранене и съхранение
на личните вещи.
В чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС се посочва, че в
спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина. Количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване
се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за
обществени сгради. В случая от страна на Б. не са ангажирани доказателства, че
количеството дневна светлина е в противоречие с изискванията на съответните
стандарти за обществени сгради. Настоящият съдебен състав намира, че е
достатъчно да е осигурен достъп до естествена дневна светлина, какъвто в случая
е наличен. Достатъчното количество светлина е въпрос на лично усещане и
възприятия, но при установения факт, че килиите в Арест Габрово имат прозорци,
оплакванията в тази връзка се приемат за неоснователни. Установява се от
събраните доказателства, че в килиите в Арест Габрово е налична и осветителна
инсталация, поради което следва да се приеме, че килията е била достатъчно
осветена за извършване на обичайни дейности, вкл. четене и писане.
Относно престоя на открито на 06. и
07.12.2019 година са налице доказателства, че Б. е отказал да бъде изведен на
07.12.2019 година, а за 06.12.2019 година следва да се съобрази, че Б. е
пристигнал в Арест Габрово в 14:15 часа, не е ясно дали не е ползвал правото си
на престой в Затвора Ловеч, от където е преведен, дали атмосферните условия са
позволявали престой на открито, дали Б. се е намирал в Ареста по времето на
престоя на открито. Касае се за 1 ден, в който по неустановени причини липсват
данни ищецът да е бил извеждан за престой на открито.
Правото на задържаното лице на телефонна връзка е било осигурено чрез възможността за ползване от 8:30 до 17:00 на телефон, монтиран в общото помещение на арестния блок, което е в съответствие с разпоредбите на чл. 76, ал. 2 и чл. 86, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС, чл. 72 и чл. 79, ал. 1 от ППЗИНЗС и т. 59 от Заповед № Л-4102 от 2.10.2016 година на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за вътрешния ред в арестите. Видно от представената и приета като доказателство по делото заверена извадка от Дневника за проведените телефонни разговори от задържаните лица, ищецът се е ползвал от тази възможност през процесния период неколкократно и редовно. Тук следва да се отбележи, че дори и телефонната връзка с адвокат е ограничена в рамките на деня, а не през цялото денонощие – арг. от чл. 76, ал. 2 от ЗИНЗС.
Относно ползването на парични суми за задоволяване на лични нужди от доказателствата по делото се установява, че ищецът не е разполагал с такива по време на престоя си в Арест Габрово, което означава, че няма как да му е било отказано ползването им от служители на Ареста. Причината, поради която ищецът не е разполагал с евентуално притежавани от него средства, следва да се търси не в Арест Габрово, а в Затвора Ловеч, от където е бил преведен.
Настоящият
съдебен състав намира, че в настоящото производство не се установява и намерение у администрацията
на Арест Габрово за унижаване или принизяване на ищеца чрез поставянето му в
неблагоприятни условия.
Настоящият съдебен състав намира, че С.Б. не
е бил поставен в неблагоприятни условия при престоя си в процесния период в
Арест Габрово, вследствие на което да произтичат подлежащи на обезщетяване
неимуществени вреди. Цялостната преценка на условията в Арест Габрово през
процесния период, който е доста кратък, не обосновава извод, че те са сурови,
унизителни и нехуманни, довели до сериозни неудобства и тежки емоционални
страдания на ищеца. Дори и престоят през процесния период в Следствен арест
Габрово да е причинил известен дискомфорт на ищеца, то той не би могъл да се
определи като такъв със значително и интензивно въздействие върху психиката и
физическото здраве на ищеца, за да се приеме, че за него са настъпили подлежащи
на обезщетяване морални вреди. Понесените от Б. ограничения при пребиваването
му в Ареста, предвид неговата възраст и липсата на данни за влошено
здравословно състояние, не са достигнали онази степен на суровост и унизително
третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в
личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване.
Понятието справедливост по смисъла на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост
на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане
за причинена вреда.
По изложените съображения съдът намира, че в
обжалваните му части решението следва да бъде отменено и искът и в тази му част
да бъде отхвърлен. Уважаването на касационната жалба относно исковата претенция
има за своя последица и уважаването ѝ в частта на присъдените
разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 117 от 24.07.2020 година по адм. дело № 115/2020 по описа на Административен съд –
Габрово в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена
да заплати на С.Б.Б.
сумата от 58.15 лева, съставляваща причинена му вреда – последица от
незаконни действия и бездействия на администрацията при същата, касаещи
условията за пребиваване на задържаните лица в Следствен арест в гр. Габрово за
периода от 06.12.2019-10.12.2019 година, ведно с лихва за забава от 10.12.2019
година, когато е преустановено увреждащото действие, до момента на изплащане на
главницата, както и в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е осъдена да заплати на същия сумата от 10.00 лева, представляваща
заплатена държавна такса, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Б.Б.
иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата от 58.15 лева,
съставляваща причинена му вреда – последица от незаконни действия и бездействия
на администрацията при същата, касаещи условията за пребиваване на задържаните лица
в Следствен арест в гр. Габрово за периода от 06.12.2019-10.12.2019 година
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.