Решение по дело №831/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 142
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20215330200831
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Пловдив , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Х. Ингилизов
при участието на секретаря Виолина И. Шивачева
като разгледа докладваното от Николай Х. Ингилизов Административно
наказателно дело № 20215330200831 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-013275/26.11.2020
г. на М.В.М. – Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, с което на П. И. Т., ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на
50.00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят П.Т., редовно призован не се явява в съдебно
заседание, не се представлява. В жалбата се излагат аргументи за нарушение
на съдопроизводствените правила, сочи се, че непоставянето на колана е по
здравословни причини и се иска отмяна на наказатеното постановление като
незаконъсобразно. По делото е приложено пълномощно от адв.И.Т., както и
молба с излагане на становище по същество на делото, като се иска отмяна на
НП и се претендират разноски по делото.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Пловдив редовно призована, не се явява процесуален представител и не
взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок от лице,
което има правен интерес, предвид което е допустима. Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 30.10.2020 г. ** П.Д. и А.К. изпълнявали служебните си задължения,
като около 13.40 часа в гр.Пловдив на бул. „Княгиня Мария Луиза“ до №10
спрели за проверка лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. №***. Те
установили, че водач на автомобила е П. И. Т., който не използвал
обезопасителен колан при управлението на автомобила. Жалбоподателят
имал диагноза злокачествено новообразование на простатната жлеза. С оглед
констатираното спрямо последният бил съставен АУАН от П.Д. за нарушение
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, който бил подписан без отбелязване на възражения.
В законоустановения срок не било подадено възражение. Въз основа на
съставения АУАН на 26.11.2020 г. било издадено процесното НП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – НП,
АУАН, справка АНД, оправомощителна заповеди, експертно решение ТЕЛК,
карта за паркиране на хора с увреждания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма.
В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна
инстанция счита, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че
жалбоподателят П.Т. на сочената дата е управлявал МПС без да ползва
обезопасителен колан, с което действително е осъществил нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Не може да се счита, че наличното заболяване на
жалбоподателят отменя съставомерността на нарушението, доколкото
липсват по делото доказателства, че именно с оглед на заболяването не е
препоръчително използването на обезопасителен колан.
От друга страна се установява, че жалбоподателят е сравнително
примерен водач на МПС, като по отношение на него са налагани малък брой
наказания за нарушения на ЗДвП за дълъг период от време, както и че
соченото нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е единственото му такова.
Доколкото е налично и онкологично заболяване, съдът счита че конкретния
случай следва да бъде приет за маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Соченото заболяване е такова, което би могло да има значение за
решението на жалбоподателят дали да използва обезопасителен колан или не,
доколкото заболяването касае органи разположени в долната част на тялото и
макар да липсват доказателства, че използването на обезопасителен колан е
непрепоръчително, то с оглед на констатираните обстоятелства обществената
опасност на административното нарушение е по-ниска от обичайните случаи
2
на идентични нарушения. Ето защо и съдът счита, че в конкретния случай
следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът прие, че следва да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и претенцията на жалбоподателят, чрез
процесуалния му представител, за заплащане на направените разноски по
делото е основателна. Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати сумата от 150 лева, която се сочи да е заплатена от
жалбоподателят.
Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-013275/26.11.2020 г.
на М.В.М. – Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, с което на П. И. Т., ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на
50.00 /петдесет/ лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на П. И. Т. направените
разноски в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3