ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 409
гр.Русе, 02.02.2024 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 531 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.2 от АПК вр. чл.219, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на В. Р.П. ***
против заповед № РД-01-2633/17.08.2022 г., издадена от заместник-кмета по
устройство на територията на Община Русе, с която, на основание чл.225а, ал.1 и
ал.2 вр. чл.225, ал.2, т.2 вр. чл.223, ал.1, т.8, чл.137, ал.3, чл.142, ал.1 и
чл.148, ал.1 и ал.4 от ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, е наредено
жалбоподателят, в качеството на извършител, да премахне незаконен строеж, IV
категория:
„Реконструкция на подпокривно пространство и нов покрив“ на сграда с
идентификатор 63427.2.4975.1 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Русе, с административен адрес гр.Русе, ул.“Пристанищна“ № 22,
вх.2.
Издадената заповед е редовно съобщена по реда на § 4,
ал.2 от ДР на ЗУТ - чрез отправяне на писмено съобщение с изх.№ 94П-9114-1#3/29.08.2022 г. на Община Русе,
връчено на 30.08.2022 г. на жалбоподателя и на собственика на самостоятелния
обект, в който е извършено незаконното строителство, с идентификатор
63427.2.4975.1.8, а именно „Панапауър“ ЕООД.
Заповедта е била оспорена само от лицето, посочено в нея
като неин адресат, т.е. от жалбоподателя В. П.. С определение от 11.01.2023 г.
собственикът на имота, в който е извършен незаконният строеж – „Панапауър“
ЕООД, е бил конституиран като заинтересована страна в производството от
предходния докладчик по делото.
Съдът намира, че са липсвали основания за служебното
конституиране на собственика на имота като заинтересована страна. Според
чл.162, ал.2 от АПК, приложим по силата на препращането в чл.219, ал.1 от ЗУТ,
съдът конституира служебно като заинтересовани страни лицата, за които оспореният акт е благоприятен. Лицата, за които
актът е неблагоприятен, тъй като засяга техните права, не следва да се
конституират служебно от съда, поради това, че същите, по арг. от чл.147, ал.1
от АПК, могат да оспорят акта в предвидения за това срок. Ако тези лица са били
лишени от посочената възможност с оглед на обстоятелството, че засягащият ги
акт не им е бил съобщен, той им се съобщава от съда и при постъпили жалби от
същите лица жалбите се обединяват в едно производство за постановяване на общо
решение – чл.162, ал.1 и ал.3 от АПК.
Както беше посочено, в 14-дневния срок по чл.215, ал.4
от ЗУТ жалба е била депозирана само от адресата на заповедта, посочен в нея
като извършител на незаконното строителство – от В. П., но не и от собственика
на имота, в който то е извършено – от „Панапауър“ ЕООД.
По делото е представен заверен препис-извлечение от акт
за смърт № 1563/03.08.2023 г., издаден от Община Русе, от който е видно, че
жалбоподателят е починал същия ден – на 03.08.2023 г. Както се приема и в
мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2017 г., ОСГТК, сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и
упражняването на правото на иск (а в това число и на жалба) на първо място са
надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална
правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде
извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Правоспособността
е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона.
Процесуалната правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице)
представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде
субект на процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество
на страната в гражданския процес. Според чл.27, ал. 1 от ГПК, приложима по
силата на препращането в чл.144 от АПК, процесуално правоспособен е този, който
е правоспособен по материалното право. Нормата на чл. 1 от ЗЛС предвижда, че
всяко физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде
носител на права и задължения. Смъртта прекратява съществуването на физическото
лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато
правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това, по арг. от
чл.27, ал.1 от ГПК, отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото
могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за
допустимостта на съдебното производство. Починалото физическо лице не е правен
субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални
правоотношения като страна.
При констатирана смърт на жалбоподателя в хода на
производството по съдебно оспорване на индивидуален административен акт начинът
на процедиране от страна на съда е поставен в зависимост от характера на
разпоредените с административния акт материални права или задължения. Ако се
касае до прехвърлимо и наследимо право или задължение, което може да премине в
патримониума на наследниците на починалия жалбоподател, то същите следва да
бъдат конституирани на негово място в процеса на основание чл.227 от ГПК вр.
чл.144 от АПК като производството по делото продължава с тяхното участие.
Ако обаче съдът констатира, че произтичащите от
административния акт материални права или задължения са непрехвърлими и поради
това ненаследими, то те няма да преминат в патримониума на наследниците на
жалбоподателя, което обстоятелство ще съставлява пречка за тяхното
конституиране по указания ред. В последния случай производството по делото ще
се окаже недопустимо поради липсата на правен субект, с който да бъде
продължено процесуалното правоотношение по делото, което обстоятелство
съставлява основание по чл.159, т.2 от АПК за оставяне на жалбата без
разглеждане и прекратяване на производството по същото. Този извод може да бъде
обоснован и с текста на чл.275, ал.1, изр.второ от АПК, уреждащ
правоприемството в изпълнителното производство по АПК. Тази норма гласи, че изпълнението
се извършва срещу задължените с изпълнителното основание органи, граждани и
организации. При смърт на задължен
гражданин изпълнението се извършва срещу неговите наследници, ако
изпълнителното действие не е от личен характер. Издаденото изпълнително
основание срещу наследодателя може да бъде изпълнявано и върху имуществото на
неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството
или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството,
органът по изпълнението определя срока по чл. 51 от ЗН, като съобщава
изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно
вписано.
Дали произтичащото от оспорения административен акт
задължение е наследимо или не зависи от качеството на неговия адресат, както и
от това дали заповедта за премахване на незаконния строеж е влязла в сила и
вече е била принудително изпълнена като се търси само принудителното изпълнение
на свързаното с това вземане за извършените разходи по премахването на строежа по
реда на чл.225, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗУТ и чл.417, ал.1, т.1 от ГПК.
Според чл.225а, ал.3 от ЗУТ ако заповедта за премахване
не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително
от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. По така
делегираната в закона компетентност с решение № 869 по протокол № 33 от 23.01.2014 г. Общински съвет – Русе е
приел Наредба № 25 за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от компетентните органи на Община Русе.
Разпоредбата на § 3, ал.1 от Наредба № 25 на Общински съвет – Русе изрично
указва, че „адресат/адресати на заповедта” са физически или юридически лица,
които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и
се определя срок за доброволно изпълнение. Ал.2 на същата разпоредба указва, че
в случаите, в които собственикът на терена и извършителят на незаконния строеж
са различни физически и/или юридически лица, те отговарят солидарно за
направените разходи по принудителното изпълнение на заповедта за премахване.
В конкретния случай адресат на оспорената заповед, в
качеството на извършител на незаконния строеж, видно от нейната разпоредителна
част, е само В.Р.П.. Няма спор, че той не е собственик на имота, в който е
извършено незаконното строителство, а такъв е посоченото по-горе търговско
дружество „Панапауър“ ЕООД. Съдът намира, че създаденото с оспорения
административен акт задължение за премахване на незаконния строеж, разбирано,
според § 1 от ДР на Наредба № 25, като „пълното
му разрушаване и/или до състояние негоден за ползване при спазване нормите по
противопожарна безопасност, хигиена и безопасност на труда“, е фактическо
по своето естество. Макар то да е заместимо по своя характер и да може да бъде
изпълнено от лице, различно от адресата на заповедта, същото няма имуществен
характер, поради което е ненаследимо - не преминава в патримониума на
наследниците на починалия жалбоподател, в лицето на преживялата му съпруга Нели
П. и синовете му Роберт П. и М.П., последният едноличен собственик на капитала
и управител на търговското дружество „Панапауър“ ЕООД, собственик на имота, в
който е извършено строителството. Имуществен характер, тъй като съставлява
парично вземане, би имало само вземането на Община Русе за направените разходи
по принудителното изпълнение на заповедта за премахване, за които извършителят
и възложителят на строежа (собственикът на този имот) биха отговаряли солидарно
– чл.225а, ал.5, т.5 вр. чл.161, ал.1 от ЗУТ и чл.225а, ал.6 от ЗУТ и § 3, ал.2
от Наредба № 25 на Общински съвет – Русе, каквато обаче не е настоящата
хипотеза.
Следва да се подчертае също, че
жалбоподателят е определен за адресат на заповедта именно като извършител на
незаконния строеж, а не като собственик на имота, в който строежът е извършен.
В последния случай, доколкото правото на собственост е имуществено и наследимо,
би съществувала принципната възможност разпореденото с административния акт задължение,
с оглед акцесорния му спрямо правото на собственост характер, да премине в
патримониума на наследниците. Този извод следва от чл.98 от ЗС, която норма
гласи, че принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или
уговорено друго. В случая обаче жалбоподателят не е собственик на имота, поради
което посоченото разрешение също се явява неприложимо.
По изложените съображения съдът не споделя становището
на заинтересованата страна „Панапауър“ ЕООД, обективирано в молба с вх.№
5676/18.12.2023 г., че наследниците на починалия жалбоподател следва да бъдат
конституирани на негово място на основание чл.227 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Както беше посочено, касае се до ненаследимо фактическо задължение за
премахване на незаконния строеж, което не преминава в имуществото на
наследниците на жалбоподателя, поради което те не отговарят за него - арг. от противното
на чл.60, ал.1 от ЗН. Със смъртта на последния същият губи своята правосубектност,
което обстоятелство е основание за оставяне на жалбата без разглеждане и
прекратяване на производството по делото.
Макар същите да не са били конституирани по делото, с
оглед гарантиране на процесуалното им право на защита, съдът намира, че настоящото
определение следва да се връчи и на наследниците на починалия жалбоподател.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.2 от АПК вр. чл.219, ал.1 от ЗУТ, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Р.П., с ЕГН **********,
починал на 03.08.2023 г. съгласно акт за смърт № 1563/03.08.2023 г. на Община
Русе, против заповед № РД-01-2633/17.08.2022 г., издадена от заместник-кмета по
устройство на територията на Община Русе, с която, на основание чл.225а, ал.1 и
ал.2 вр. чл.225, ал.2, т.2 вр. чл.223, ал.1, т.8, чл.137, ал.3, чл.142, ал.1 и
чл.148, ал.1 и ал.4 от ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, е наредено
жалбоподателят, в качеството на извършител, да премахне незаконен строеж, IV категория:
„Реконструкция на подпокривно пространство и нов покрив“ на сграда с
идентификатор 63427.2.4975.1 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Русе, с административен адрес гр.Русе, ул.“Пристанищна“ № 22,
вх.2.
ПРЕКРАТЯВА
производството по
адм.д. № 531/2022 г. по описа на Административен съд – Русе.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му
на наследниците на
починалия жалбоподател, на заинтересованата страна и на ответника по жалбата.
СЪДИЯ: