Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008 21.08.2020
година град
Омуртаг
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 139 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Исковете са с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищците М.К.М. и И.Х.М., двамата с адрес: ***, действащи чрез
пълномощника си адв.А.Д. ***, твърдят в исковата си
молба, че първият от тях ищецът бил собственик по силата на покупко
– продажба и давностно владение на ПИ с планоснимачен № 63 и ПИ с планоснимачен
№59, двата находящи се в квартал 8 по регулационния
план на с.К., общ.Омуртаг. Сочи се в исковата молба, че ищците закупили двата
имота от Х. Ю. Е. през 1974г., че тогава
им било предадено владението върху двата имота, включително върху процесния УПИ ІV-59 и оттогава живеели в къщата построена в
първия имот, а самите имоти оградили, ползвали и своили.
Посочено е в молбата, че в годината преди подаването ѝ ищецът М. разбрал,
че лицата М. М. М. и Е. Я. М., живеещи в имот съседен на процесния,
се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №164 от 10.04.2008г., том ІІ, дело №
298/2008г. на нотариус С. Г., с рег. №327 от регистъра на Нотариалната камара,
с който същите били признати за собственици по силата на давностно
владение освен на собствения си имот – УПИ VІІ-58 в кв.8 по плана на с.К. и на
още два имота -процесния УПИ ІV-59 в кв. 8 по плана
на селото и УПИ ІІІ-60 в кв.7 по плана на същото село. Описано е в исковата
молба, че на същата дата М. и М. продали трите имота на лицето С. А. М., с
договор за покупко – продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№165 от 10.04.2008г., том ІІ, дело № 299/2008г. на нотариус С. Г., с рег. №327
от регистъра на Нотариалната камара. Сочи се в молбата, че М. продала първия от
трите имота на Б. Б. С. и М. А. М., по силата на договор за покупко
– продажба, обекивиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №196 от 01.07.2013г., том ІІІ, дело № 539/2013г. на нотариус С. Г.,
с рег. №327 от регистъра на Нотариалната камара., а впоследствие продала и процесния имот на Ш. А. Б. от с.К., с договор за покупко – продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№149 от 22.07.2015г., том ІV, дело № 647/2015г. на нотариус С. Г., с рег. №327
от регистъра на Нотариалната камара. Описано е в молбата, че с договор за покупко – продажба, сключен между Б. и ответника А., обективиран в Нотариален акт за покупко
- продажба на недвижими имоти №4 от 27.07.2018г., том ІV, дело № 513/2018г. на
нотариус С. Й., с рег. №674 от регистъра на Нотариалната камара, Б. продала на А.
процесния недвижим имот. Поради изложеното в исковата
молба ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника че са собственици на процесния имот
и претендират да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по давностно владение №164 от 10.04.2008г.,
том ІІ, дело № 298/2008г. на нотариус С. Г., с рег. №327 от регистъра на
Нотариалната камара. В съдебно заседание на осн. чл.
214, ал. 1, изр. 2 от ГПК, е допуснато изменение на предявения иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, а именно същият се счита за предявен за следното: Да бъде
признато за установено спрямо ответника Д.Д.А., с ЕГН
**********, с адрес ***, че М.К.М., с ЕГН ********** и И. Х. М., с ЕГН **********,
двамата с адрес ***, са собственици на част с площ от около 700 кв.м от имот,
съставляващ УПИ ІV-59, целият с площ от 1040 кв.м., намиращ се в кв.8 по
регулационния план на с. К., общ. Омуртаг, при граници: от запад –
улица-проект; от север – част от УПИ ІІІ-60 и част от имот с план.№ 60, от
изток – имот план.№ 55 и план.№ 58, от юг – УПИ VІІ-58, и да бъде отменен
Нотариален акт № 164/10.04.2008г., том.2, рег.№ 1943, дело 298/2008г. на
нотариус С. Г., в частта му касаеща частта от процесния имот.
Ответникът Д. Д.А., с адрес: ***, се представлява пълномощника си
адв.С.Г. ***, която оспорва иска, като посочва, че с оглед събраните по делото
не са налице категорични данни ищците да са придобили по какъвто и да е законен
способ правото на собственост върху процесната част
от имота и излага допълнителни съображения в подкрепа на това становище. Ответникът
е подал писмен отговор, в който посочва, че счита иска за допустим, но
неоснователен и оспорва изцяло същия.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С приложения
по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №164 от 10.04.2008г., том ІІ, дело №
298/2008г. на нотариус С. Г., с рег. №327 от регистъра на Нотариалната камара,
лицата М. М. М. и Е. Я. М. били
признати за собственици по силата на давностно
владение на УПИ VІІ-58 в кв.8 по плана на с.К. и на още два имота - УПИ ІІІ-60
в кв.7 по плана на селото и на процесния имот – незастроено
дворно място, представляващо УПИ ІV-59 в квартал 8 по плана на същото село, с
площ от 1000 кв. м., при граници на имота ПИ VІІ-58, ПИ ІІ-54 и ПИ ІІІ-60. С договор
за покупко – продажба на недвижими имоти, обективиран в приложения по делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №165 от 10.04.2008г., том ІІ, дело № 299/2008г. на
нотариус С. Г., с рег. №327 от регистъра на Нотариалната камара М. и М. продали
трите имота на лицето С. А.. Видно от приложения по делото Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №149 от 22.07.2015г.,
том ІV, дело № 647/2015г. на нотариус С. Г., с рег. №327 от регистъра на
Нотариалната камара, с договор за покупко – продажба, обективиран в
описания нотариален акт, М. продала УПИ ІV-59 в квартал 8 по плана на същото село, с площ
от 1000 кв. м., при граници на имота ПИ VІІ-58, ПИ ІІ-54 и ПИ ІІІ-60, на Ш. А.
Б. от с.К.. С договор за покупко – продажба, сключен
между Б. и ответника А., обективиран в Нотариален акт
за покупко - продажба на недвижими имоти № 4 от
27.07.2018г., том ІV, дело № 513/2018г. на нотариус С. Й., с рег. №674 от
регистъра на Нотариалната камара, Б. продала на А. процесния
недвижим имот, описан по -горе. По делото е приложена скица на ПИ изх.№ 141/23.04.2018г., изд. от Общ.
Омуртаг, презаверена на 05.04.2019г., в която е
отразен УПИ ІV-59. Приложено е и удостоверение за данъчна оценка на имота. По
делото са разпитани като свидетели водените от ищцовата
страна В. И. А. и Д. М.К. и водените от ответната страна Ф. М. Р. и Б. Х. Х.. В
показанията си св.А. заявява, че познавала ищците и същите имали имот в с.К.,
който бил закупен от лице на име ***изселило се в Република Турция, като
твърди, че именно нейният баща дал необходимата сума на ищеца М. да закупи
имота. Уточнява, че имотите били два, единият с построена в него къща, а втория
незастроен, като сочи, че последният се намирал над джамията в селото и че в него се
влизало през стара голяма
дървена порта. Свидетелката заявява, че в периода от 1978г. до 1989г. ходила в
този имот и помагала в същия да се копае и да се сеят и вадят лук и картофи, а след
това посетила имота веднъж, преди 3-4 години и помагала при събирането на сено
в същия. Св.
К. посочва,
че е син на ищците и че същите имали незастроен парцел в с. К., общ. Омуртаг,
който бил с площ около 700 кв. м., ограден отпред с мрежа, а отстрани „с тръни“.
Свидетелят посочва, че родителите му закупили имота през 1978г., заедно с друг
с построена в него къща от един и същ човек. Свидетелят сочи, че до имота се
стигало по улица от джамията в селото „нагоре“, а в самия имот се влизало през порта
направена от тел. Свидетелят заявява, че през годините имота не бил обработван,
не бил разкопаван и в него не били сети селскостопански култури, а само била
извършвана коситба на трева, а впоследствие на люцерна. Св. Р. заявява, че му
известно мястото, за което спорят страните и посочва, че процесният
имот и друг имот в съседство, с построена в него къща, били владени 15 години от лице на име М. и след
като починало синът му М. „и Е.“, продали на лице на име С. имотите, която след
като ги закупила настанила там баба си Е. и нейният втори съпруг С. и
последните живели там около 10 години. Свидетелят уточнява, че процесният имот е с по – голяма площ – един декар, а другия
с построената в него къща бил с площ от половин декар и че лицето С. садял
люцерна в процесния имот. Свидетелят посочва, че
преди около 4 -5 години фактическата му съпруга Ш. закупила от лицето С. двата
имота и след 3-4 години ги продала на ответника. Свидетелят е категоричен, че
ищците не са владели имота като собствен и не са го обработвали, като уточнява,
че ищецът К. гледал овце, които пускал
да пасат в имота, по повод на което свидетелят подал жалба и на К. бил издаден
предупредителен протокол. Свидетелят посочва, че след като фактическата му съпруга
закупила имота двамата го владели, като самият той извършвал коситба в процесния имот и че не са изграждали нова ограда в същия.
Свидетелят описва точното местонахождение на имота и посочва същия на
предявената му скица, като уточнява, че улицата покрай имота е преградена с
порта, до мястото отбелязано в скицата с линия в черен цвят и че след портата
улицата не е отворена, въпреки, че е отразена в скицата. Св. Х. посочва, че е майка на ответника и че
последният имал имот в с. К., общ. Омуртаг от 2018г. Уточнява, че ответникът
тогава закупил къща с дворни места и описва местонахождението им, като посочва,
че едното от тях - незастроено място, било с площ от около 7 ара и че проблема
бил за това място. Свидетелката посочва, че е родена в селото и живее там и е
категорична, че спорната част от имота никога не била владяна от ищците.
Свидетелката описва, че „това място“ го владял „един стар човек – М.“, а след
него го владели лицата М. и Е., които го продали на лице на име С., тя го
продала на Ш., а последната го продала на сина ѝ. Свидетелката сочи, че
имота представлявал на практика ливада и в същия само се косяло сено, както
понастоящем, така и от лицата сочени от нея за предишните собственици.
Свидетелката посочва, че ищците живеели в селото, в друга къща намираща се
срещу джамията. Уточнява, че имотите закупени от сина ѝ били един до
друг, като имота с построената в него къща имал граници – храсти и мрежа, а
между този имот и незастроения спорен имот нямало означени граници и поставена
ограда, такава – мрежа и храсти, имало по другите граници на процесния имота. По делото са извършени две съдебно –
технически експертизи. Според заключението по първата от тях УПИ IV-59 се
намира в кв. 8 по плана на с. К., с площ е от 1040 кв.м.и границите на същия
са: от юг УПИ VI-58, от изток УПИ 11-54, от север УПИ Ш-60 и от запад проектна
улица с о.т.15-7; В заключението е посочено, че част от този имот се владее от
ищците, като тази част била ограден от юг, югоизток, от североизток границата
представлявала синор с дървета, а от запад нямало ограда. Според заключението
се владее и частта от проектанта улица, до УПИ IV-60 от кв. 7. Посочено е в
заключението, че ищците владеят част от УПИ IV-59 с площ около 700 кв.м. и част
от проектната улица с площ около 280 кв.м., като към заключението е приложена
скица, изработена от вещото лице, на която са нанесени границите, в които се
владее имотът. Според заключението регулацията спрямо ПИ № 58, ПИ № 54 и
донякъде с ПИ № 60 не е приложена и в тези участъци се владее по кадастрални
граници, а проектната улица с о.т. 15-7, минаваща
през ПИ № 59 е отворена и настлана с чакъл до УПИ IV-59, където била поставена
врата. Сочи се в заключението, че в разписния лист към плана на с. К. като
собственици на ПИ № 59 са записани: Х. Ю. Е., без документ за собственост, като
двор по наследство; М. М. М. и Е. Я. М., с нотариален акт № 164/2008 г.; С. А.
М. с нотариален акт № 165/2008 г., а лицата, които са подали декларации по ЗМДТ
и заплащали данъци за процесния имот в периода от
2008 г. до настоящия момент са: М. М. М. - подал декларация за процесния имот - УПИ IV-59 през 2002 г. и заплащал данъци
до 2008 г.; С. А. М. - подала декларация за имота през 2013 г. и заплатила данъци за периода от 2009 г. до
2015 г.; Ш. А. Б.– подала декларация през 2016 г. и заплатила данъци за периода
от 2016 г. до 2018 г.; Д.Д.А. – подал декларация през
2018г. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като описва
обстоятелствата, при които е извършило огледа и констатираното при същия, като
уточнява, че в заключението е посочено, че ищците владеят описаната в него и
отразена в приложената към заключението скица, част от имота, въз основа на
заявеното от ищеца М. при огледа. Според заключението по извършената
допълнителна съдебно – техническа експертиза реалната част от УПИ IV-59 по
плана на с.К., която ищците твърдят ,че владеят е с площ от 700 кв.м. и лице
към улица 27 м., което позволява да се образува самостоятелен имот и възможно,
от техническа гледна точка, да бъде самостоятелен обект на право на собственост
и да се придобива чрез правни сделки, тъй като са спазени изискванията на чл.
19 от ЗУТ. Сочи се в заключението, че границите на тази част от УПИ IV-59 с
площ от 700 кв.м. са: от юг - УПИ VII-58; от югоизток - ПИ 58 и ПИ 55; от
североизток - ПИ 60; от север - УПИ Ш-60; от запад -улица с о.т. 15-7. В
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Предвид изложените данни и обсъдените доказателства
съдът намира, че искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен,
по следните съображения: Изложената в исковата молба фактическа обстановка и
формулираният въз основа на нея петитум на исковата
претенция обуславят извод за предявен установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване по
отношение на ответника на правото на собственост на ищците, възникнало по
силата на давностно владение, по отношение на част с
площ от около 700 кв.м от имот, съставляващ УПИ ІV-59, целият с площ от 1040
кв.м., намиращ се в квартал 8 по регулационния план на с. К., общ. Омуртаг, при
граници: улица; УПИ ІІІ-60 ПИ № 60, ПИ № 55, ПИ № 58, УПИ VІІ-58. Съгласно разпоредбата на чл.77 от ЗС
правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на
собственост върху недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен
начин, че е придобило това право чрез един от изброените в закона придобивни способи, а ако съответният придобивен
способ изисква осъществяването на определен фактически състав, следва да се
установи наличието на всички елементи от този фактически състав. Според нормата
на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението
е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Фактическия състав на чл. 79, ал.1 от ЗС изисква да са
налице няколко елемента при условията на кумулативност.
На първо място да е налице владение по смисъла на чл. 68 от ЗС - като
упражняване на фактическа власт върху имота, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. От обективна страна следва да е налице трайното
осъществяване на фактическата власт върху имота /Corpus
possessionis/ и при наличието на субективния елемент
на владението с намерение за своене /animus/. Вторият елемент от фактическия състав на чл. 79 от
ЗС е владението да е осъществявано за срок по-дълъг от 10 години или в
продължение на 5 години, в случай, че е добросъвестно. В случая от събраните по
делото писмени доказателства – описаните по – горе нотариални актове, се
установи, че през 2008г. лицата М. М. М. и Е. Я. М. са били признати за
собственици по давностно владение на незастроено
дворно място, представляващо УПИ ІV-59 в квартал 8 по плана на същото село, с
площ от 1000 кв. м., при граници на имота ПИ VІІ-58, ПИ ІІ-54 и ПИ ІІІ-60 и че на
10.04.2008г. го продали на лице на име С. А. М., която впоследствие – на
22.07.2015г. го продала на Ш. А. Б., а последната от своя страна го продала на
ответника през 2018г. От т. 6 от заключението по извършената по делото СТЕ се
установява, че именно М. М. М. е подал декларация по ЗМДТ за описания по – горе
имот и е заплащал данъците за същия до 2008г., а впоследствие такива декларации
са подадени от С. А. М.– през 2013г., която заплатила данъци за имота за
периода от 2009г. до 2015г., Ш. А. Б.– през 2016г., заплатила данъци за периода от 2016г. до 2018г. и от
ответника – през 2018г. По делото са разпитани две групи свидетели – водените
от ищците и водените от ответната страна. Показанията на свидетелите от първата група
противоречат не само на показанията на свидетелите от втората група, но и
помежду си. Показанията на св. А., че в периода от 1978г. до 1989г. ищците
обработвали спорната част от процесния имот и сели и
добивали селскостопанска продукция от същия – лук и картофи, остават изолирани
и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, включително и
от другия свидетел на ищците – Д. К., който заявява, че в имота е извършвана
само коситба на трева и люцерна. В този смисъл са и показанията на свидетелите
Р. и Х., но същите твърдят, че тези действия са извършвани от лицата сочени от
тях като предишни собственици на имота и от техни близки. Показанията на тази
група свидетели са логични и последователни и кореспондират не само помежду си,
но и със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът им даде
вяра, като прецени показанията на св.А. в съответствие с разпоредбата на чл.172
от ГПК. От показанията на тези свидетели се установи, че през последните
десетилетия процесния имот е бил владян
последователно от лицата М. М. М. и Е. Я. М., С. А. М., Ш. А. Б. и ответника. Наред с това дори и да се постави
под съмнение правото на собственост на М. М. М. и Е. Я. М. върху имота, то въз основа на писмените
доказателства по делото и най – вече на представените по делото нотариални
актове, предвид цитираните по – горе разпоредби, се стига до извод, че
ответникът е придобил правото на собственост върху спорната част от процесния имот от лице, което е имало правото на
собственост върху този имот. Видно е от приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№165 от 10.04.2008г., том ІІ, дело № 299/2008г. на нотариус С. Г., с рег. №327
от регистъра на Нотариалната камара, че в същия е обективиран
договор за покупко-продажба на процесния имот, по силата
на който имотът бил продаден от лицата М.
М. М. и Е. Я. М. на лицето С. А. М.. Установи се по делото, че при изповядване
на тази сделка продавачите по същата са се легитимирали като собственици на процесния имот с Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давностно владение №164 от
10.04.2008г., том ІІ, дело № 298/2008г. на нотариус С. Г., с рег. №327 от
регистъра на Нотариалната камара и липсват каквито и да е доказателства по
делото М. да е имала основания да се усъмни в правото на собственост на
продавачите върху процесния имот, както и договорът
за покупко – продажба да е бил опорочен. Видно от
приложения по делото Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот №149 от 22.07.2015г., том ІV, дело № 647/2015г. на
нотариус С. Г., с рег. №327 от регистъра на Нотариалната камара, М. е продала
имота на Ш. Б. едва през 2015г. Не се установи от показанията на водените от ищцовата страна свидетели в периода от 2008г. до 2015г. правото
на собственост на М. върху имота и конкретно владението върху същия да е
оспорвано. Липсват доказателства ищците да са предприемали някакви действия в
защита на правото на собственост, което твърдят, че притежават върху този имот.
Напротив от показанията на втората група свидетели се установява, че в този
период М. е владяла необезпокоявано имота и че същият е ползван от нейни
близки. Следователно М. е владяла добросъвестно процесния
имот в продължение на над седем години, тъй като съгласно подробната дефиниция
за добросъвестно владение дадена в чл.70, ал.1 от ЗС. добросъвестен е онзи
владелец, който владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят не е собственик
или предписаната от закона форма е опорочена. Следователно с договора за покупко – продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими
имоти № 4 от 27.07.2018г., том ІV, дело № 513/2018г. на нотариус С. Й., с рег.
№674 от регистъра на Нотариалната камара, ответникът е закупил имота от лице
имащо право на собственост върху същия. Предвид изложеното по - горе предявения
положителен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като
такъв.
По отношение на претенция по чл.537, ал.2 от ГПК - за
отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение №164 от 10.04.2008г., том ІІ, дело №
298/2008г. на нотариус С. Г., с рег. №327 от регистъра на Нотариалната камара, с
който лицата М. М. М. и Е. Я. М. били признати за собственици по силата на давностно владение на УПИ VІІ-58 в кв.8 по плана на с.К. и
на още два имота - УПИ ІІІ-60 в кв.7 по плана на селото и на процесния имот – незастроено дворно място, представляващо
УПИ ІV-59 в квартал 8 по плана на същото село, с площ от 1000 кв. м., при
граници на имота ПИ VІІ-58, ПИ ІІ-54 и ПИ ІІІ-60, съдът счита, че същата е
недопустима тъй като е насочена против лице, което не притежава необходимата
процесуална легитимация. Ето защо в тази част производството следва да бъде
прекратено поради недопустимост на иска.
Налице е по делото претенция от ответника за
присъждане на разноски и е представен списък на същите. Видно от материалите по
делото в съдебното производство ответникът е представил договор за правна
защита и съдействие, според който е заплатил на упълномощения от него адвокат
адвокатски хонорар в размер на 450.00 лева, в брой. От ответната страна е
представен платежен документ за претендирания внесен
депозит за извършване на СТЕ. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3
и ал.4 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата общо
в размер на 480.00 лева, представляваща направени съдебни разноски за внесен депозит за извършване на СТЕ
и адвокатско възнаграждение за един адвокат по представени договор за правна
защита и съдействие и пълномощно.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от М.К.М., ЕГН ********** и И.Х.М., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, против Д. Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с
който ищците искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че са
собственици на част с площ от около 700 /седемстотин/ квадратни метра от имот,
съставляващ УПИ ІV-59 /четири-петдесет и девет/, целият с площ от 1040 /хиляда
и четиридесет/ квадратни метра, намиращ се в квартал 8 /осми/ по регулационния
план на с. К., общ. Омуртаг, при граници: улица, УПИ ІІІ-60, ПИ № 60, ПИ № 55,
ПИ № 58 и УПИ VІІ-58, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 139/2019г. по описа на РС – Омуртаг, В ЧАСТТА МУ, по
отношение на претенция по чл.537, ал.2 от ГПК - за отмяна на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно
владение №164 от 10.04.2008г., том ІІ, дело № 298/2008г. на нотариус С. Г., с
рег. №327 от регистъра на Нотариалната камара, с който лицата М. М. М. и Е. Я.
М. били признати за собственици по силата на давностно
владение на УПИ VІІ-58 в кв.8 по плана на с.К. и на още два имота - УПИ ІІІ-60
в кв.7 по плана на селото и на процесния имот –
незастроено дворно място, представляващо УПИ ІV-59 в квартал 8 по плана на
същото село, с площ от 1000 кв. м., при граници на имота ПИ VІІ-58, ПИ ІІ-54 и
ПИ ІІІ-60, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, М.К.М., ЕГН ********** и И.Х.М., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят на Д. Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
общо в размер на 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща
направени съдебни разноски за внесен депозит за извършване на СТЕ и адвокатско
възнаграждение за един адвокат по представени договор за правна защита и
съдействие и пълномощно.
Решението
подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд –
Търговище, в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Невяна Захариева