№ 7927
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110122219 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ във
вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗЕАД
Б.В.И.Г. ЕАД против ЗАД “ОЗК- З” АД, с която е предявен осъдителен иск с
правна квалификация чл. 411, КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 6 982,35
лв., представляваща застрахователно обезщетение от ПТП, настъпило на
11.10.2023г. в близост до гр. Пловдив, с включени ликвидационни разноски на
стойност 25 лв., заедно със законната лихва за забава върху застрахователното
обезщетение, считано от 09.02.2024г. до 08.04.2024г., в размер на 82, 92 лв.,
както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Ищецът ЗЕАД Б.В.И.Г. ЕАД твърди, че на 11.10.2023г. в близост до гр.
Пловдив е настъпило ПТП, причинено по вина на водач на влекач “МАН ТГХ”
с рег. № РВ 5386 СК, който при опит да се включи в движението по
европейски път Е80, не съобразява, че управляваното от него МПС е на задна
предавка и тръгва назад, вместо да потегли напред, вследствие на което удря
намиращия се зад него в спряло състояние влекач “Волво ФХ” с рег. №РВ
5499 НВ. В резултат на процесното ПТП са причинени вреди на влекач “Волво
ФХ” с рег. № 5499 НВ, за който към момента на настъпване на процесното
ПТП има сключена имуществена застраховка при ищеца, който твърди, че е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 6 957, 35 лв.
Поради това ищецът претендира заплатеното от него обезщетение,
доколкото за причинените вреди отговоря другият участник в процесното
ПТП (и съответно застрахователят на гражданската му отговорност), което е в
размер на 6 982, 35 лв., с включени ликвидационни разноски на стойност 25
1
лв., заедно с лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от
09.02.2024г. до 08.04.2024г., в размер на 82, 92 лв., както и законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 2 ГПК ответникът "ОЗК-З"АД е подал отговор, с
който по същество оспорва предявените искове по основание и размер.
Възразява срещу причинно-следствената връзка между вредите по т.а. “Волво
ФХ” и твърдяното събитие, както и механизма на настъпване на процесното
ПТП. Поддържа, че платеното обезщетение надхвърля размера на
действителните вреди и релевира възражение за съпричиняване на ПТП. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е сключен договор за
имуществено З между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
В доказателствената тежест на ответника, при доказване на горните
факти, е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи
доказателства. В тежест на ответника е да установи правоизключващите и
правопогасяващите си възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят за доказани следните факти: да е сключен договор
за имуществено З между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
На основание чл. 153 ГПК с протоколно определение № 41920 от 16.10.2024 г.
за безспорни в производството са обявени обстоятелствата относно наличието
на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
2
МПС марка „Волво“, мод. „ФХ“ с рег. № РВ 5499 НВ по силата на
Застрахователна полица по имуществена застраховка „Каско“, валидно
застрахователно правоотношение между ответника и собственика на МПС
марка „МАН“, мод. „ТГХ“ с рег. № РВ 5386 СК и за извършеното плащане от
ищеца към сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС.
От представените ДКП за ПТП (лист № 8 от делото), обстоятелствата и
причините, при които е настъпило произшествието, отразени в Протокол за
ПТП и описани в Уведомление за щета (лист № 6 от делото), както и
показанията на свидетеля Е. Д. се установява, че на 11.10.2023 г., около 16:52
часа, на изхода на гр. Пловдив е настъпило ПТП между влекач “ МАН ТГХ” с
рег. № РВ 5386 СК и влекач “Волво ФХ” с рег. № РВ 5499 НВ. Установено и в
заключението на съдебно- автотехническата експертиза е, че ПТП е настъпило
на 11.10.2023г. на обособен паркинг пред базата на “Н и Н Транспорт
Логистика” на път I-8 в посока гр. Пловдив, както и, че причината за
настъпването му е поведението на водача на товарния автомобил “МАН ТГХ”,
който при потегляне, извършва движение на заден ход, вследствие на което е
настъпил удар с намиращия се зад него влекач “Волво ФХ”. При така
установения механизъм на ПТП в заключението по изготвената съдебно -
автотехническа експертиза /САТЕ/, вещото лице възприема, че щетите по
процесния автомобил, обезщетени от ищеца, са в причинна връзка с така
описания в протокола механизъм на произшествието. Горния механизъм на
произшествието се подкрепя и от свидетелските показания на разпитания по
делото свидетел Д. , които са житейски последователни и логични. Предвид
изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства, гласните
доказателствени средства и заключението САТЕ съдът приема, че ПТП е
настъпило поради виновното и противоправното поведение единствено на
водача на застрахованото при ответника МПС, от което са причинени
описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца влекач. Налице
е следователно основание за възникване на регресно вземане.
За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява
съдебната практика, в постановено по реда на касационния контрол – Решение
№ 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, I-во ТО, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на
вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на
горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност по
чл. 45 ЗЗД е насочена към обезщетение на негативния интерес /увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази
цел увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската отговорност понесе и
3
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б.“ от Постановление № 7/1978 г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/. Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на
щетите за възстановяване на МПС без овехтяване възлиза на 7 694, 58 (седем
хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки) лева
с ДДС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП-то.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая – в размера на
действителните вреди , доколкото съгласно приложената към делото Фактура
№ 4029396/23.10.2023 г. (лист № 19 и № 20 по делото), издадена от „В.Г.Б.“
ЕООД, доверен на ищеца сервиз, към датата на ПТП за възстановяване на
щетите ищецът е заплатил 8 348, 82 лева с ДДС. Предвид заключението на
САТЕ съдът приема, че сумата от 25 (двадесет и пет ) лева, претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в
общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга
възлиза на 7 719, 58 (седем хиляди седемстотин и деветнадесет лева и
петдесет и осем стотинки) лева с ДДС съгласно заключението на експертизата
/ 7694,58лева - стойност за възстановяване по средни пазарни цени и 25 лева -
обичайни разноски/. Доколкото ищецът е претендирал сума в по-нисък
размер, исковата му претенция следва изцяло да бъде уважена.
Ответникът не доказва погасяване, поради което искът следва да бъде
изцяло уважен, като върху вземането следва да се присъди и мораторна лихва
за забава върху претендираната сума, считано от 09.03.2024г. до 08.04.2024г.
в размер на 82, 92 лв., както и законната лихва от подаване на исковата молба
до погасяването на вземането.
По разноските: При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
предвид цялостното уважаване на исковите претенции, ищецът има право на
направените от него разноски в производството, като е доказал разноски в
размер 329, 29 лева за заплатена държавна такса, 1 207, 84 лева- заплатено
адвокатско възнаграждение, 80, 00 лева, депозит за свидетел и 250, 00 лева,
депозит за САТЕ. Съответно на ищеца предвид изхода на делото следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, които възлизат на 1 867,
13 (хиляда осемстотин шестдесет и седем лева и тринадесет стотинки) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „*** да заплати на ЗАЕД „Б.В.И.Г.“ , ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. *** на основание чл. 411 КЗ
4
във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от общо 6982,35лева - за застрахователно
обезщетение в размер на 6957,35лева и сторени ликвидационни разноски на
стойност 25 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди
на т.а. марка „****, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 11.10.2023 г.,
на обособен паркинг пред базата на “Н и Н Транспорт Логистика” на път I-8 в
посока гр. Пловдив, заедно със законна лихва за забава от датата на исковата
молба 16.04.24г. до изплащане на вземането, както и на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД -
сумата от 82,92лева -мораторна лихва за забава върху главницата за периода
09.03.24г.- 08.04.24г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- З” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „*** да заплати на ЗАЕД „Б.В.И.Г.“ с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. *** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от общо 1 867, 13 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5