Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас, № 1268 / 12.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А., като разгледа докладваното
от съдия Александрова адм.д. № 1029 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 46,
ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателят
В.П., с ЕГН **********, гражданка на Р.Беларус, постоянно пребиваваща на
територията на Р.България, със съдебен адрес ***, чрез адвокат М.Й. е оспорила
заповед № 251з-1613/20.04.2021г. на директора на ОД МВР Бургас, с която на
основание чл.40, ал.1, т.10 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна
мярка „отнемане на правото на пребиваване в Република България“.
Жалбоподателката
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и иска да бъде отменена. Счита,
че е налице противоречие с разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, а при издаване
на заповедта, директорът на ОД МВР Бургас не е изследвал дали налагането на
подобна принудителна мярка спрямо нея не представлява грубо нарушение на личния
й и семеен живот и този на трети, засегнати от мярката лица – основни човешки
права, залегнали в ЕКЧПОС. Иска отмяна на заповедта. Претендира присъждане на
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез представител по пълномощие,
поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на обжалваната
заповед. Претендира разноски.
Ответникът
- директора на ОД МВР Бургас, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата,
ангажира доказателства и иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
като разноски по делото от другата страна.
ФАКТИ:
В.П.
е родена на ***г. в гр.Минск, Република Беларус. Същата е гражданка на
Република Беларус и е постоянно пребиваваща в Република България на основание
чл.25, ал.1, т.11 от ЗЧРБ и притежава разрешение за пребиваване № *********,
валидено до 28.08.2025г. (л.31).
В.П.
е сключила граждански брак със С.П. Петков на 21.05.2010г. в гр.Минск,
Република Беларус (л.9, л.46 и л.88 – превод). С решение от 28.08.2015г. съдът
на район Фрунзенски – град Минск същият брак е бил разтрогнат (л.93).
На
03.11.2015г. В.П. сключила брак с Н. Панайотов, за което е съставен акт за
граждански брак № 0133 от 03.11.2015г.
Според
удостоверение за раждане, издадено на 09.03.2016г. въз основа на акт за раждане
№ 0214/07.03.2016г. от Община Бургас (л.39), от брака на В.П. и Н. Панайотов на
01.03.2016г. е родена А. Н.ва Панайотова.
На
03.06.2019г. В.П. е подала молба с вх. № 15691/2019г. за получаване на
българско гражданство (л.35).
Съгласно
заповед за защита № 103 от 20.06.2019г. на съдия при Районен съд – Бургас на
основание чл.15, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие са наложени
мерки за защита на В.П. и на А. Н.ва Панайотова, срещу домашно насилие,
осъществявано спрямо тях от Н. Тенчев Панайотов, като съдът задължил Н.
Панайотов да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.П.
и А. Н.ва Панайотова (л.76).
Според
извлечение № 1949 от протокол на лекарска консултативна комисия към 17 детска
поликлиника за месец юли 2019г., А. Панайотова Н.ва е била с диагноза: хронично
възпаление на сливиците, рецидивиращо течение, етап на изостряне. Подостър
пиелонефрит, латентно персистиращо течение, етап на изостряне. Аденоид ІІ
степен. Хипертрофия на сливиците ІІ степен. Регургитация на трикуспидална клапа
ІІ степен. Като заключение на ЛКК е посочено, че във връзка с изостреното
състояние да се изключи в продължение на 6 месеца санаторно-курортно лечение,
смяна на климатичните зони, забранени са дълги полети и пътувания (л.77).
С
решение № 2672 от 23.10.2019г. постановено по гражданско дело № 2550 по описа
за 2019г. Районен съд – Бургас е допуснал развод и е прекратил поради сериозно
и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите, сключения с акт №
0133/03.11.2015г. на 2-ро кметство в гр.Бургас брак между В.П. и Н. Панайотов и
утвърдил постигнатото между тях споразумение. Съгласно същото родителските
права по отношение на А. Панайотова се предоставят на майката В.П., а на бащата
Н. Панайотов е предоставено право на лични отношения с детето (л.13-14 и
л.40-42).
Съгласно
удостоверение за сключен граждански брак от 21.12.2020г., издадено въз основа
на акт за сключен граждански брак № 1118 от 16.12.2020г. В.П. е сключила брак с
С.К. (л.15, л.32 и л.102).
На
10.03.2021г. мл.експерт К.К. – мл. полицейски инспектор в сектор „Миграция“ –
Бургас е изготвила докладна записка (л.24) до началника на сектор „Миграция“ по
отношение на проведен телефонен разговор с В.П. във връзка с писмо от
19.02.2021г. за искане за виза „D“
за Република България на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ от майка й -
беларуската гражданка IRYNA BANDANOVICH,
родена на ***г. В.П. е била предупредена, че ако не представи документ с
актуален настоящ адрес в рамките на три работни дни ще й бъде съставен акт по
чл.99 от ЗГР. В докладната записка е посочено, че П. е заявила, че е разведена
и адреса на който живее – апартамента е половината неин и половината на бившия
й съпруг Н. Панайотов. Същият ден е представила удостоверение за настоящ адрес
в сектор „Миграция“, а именно: гр.*****, ул.“********“ № **, ет.*, ап.** (л.25
и л.37).
На
12.03.2021г. е изготвена справка от Автоматизирана информационна система
„Единен регистър на чужденците“ (АИС „ЕРЧ“) за лицето С.К., съгласно която
същият е продължително пребиваващ в РБ до 17.09.2021г., с адрес в гр.Бургас,
ул.“Цар Калоян“ № 82, ет.5 и има съпруга С.К. (л.51).
На
същата дата е изготвена справка от АИС „ЕРЧ“ и за С.К., съгласно която същата е
продължително пребиваваща в РБ до 17.09.2021г., с адрес в гр.Бургас, ул.“Цар
Калоян“ № 82, ет.5 и е съпруга на С.К. (л.52).
На
16.03.2021г. мл.експерт К.К. – мл. полицейски инспектор в сектор „Миграция“ –
Бургас изготвила докладна записка до началника на сектор „Миграция“, съгласно
която след справки в масивите на МВР за беларуската гражданка В.П. се
установило, че идва в България с молба за продължаване срока за пребиваване
като съпруга на български гражданин на основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ; от
2015г. до 2016г. пребивава на основание чл.24, ал.1 , т.6 от ЗЧРБ като
търговски представител; през 2017г. регистрира своя фирма „Недван“ ЕООД със
седалище в гр.Бургас, ул.“Гурко“ № 9, ет.1; през 2016г. и 2017г. отново сключва брак с български гражданин Н.
Панайотов и получава право на постоянно пребиваване на основание чл.25, ал.1,
т.11 от ЗЧРБ; през 2019г. Н. и В. се развеждат, за което тя не е уведомила в
сектор „Миграция“; през декември 2020г. беларуската гражданка е сключила нов
брак в гр.Варна на 16.12.2020г. с украинския гражданин С.К.. В докладната е направен
изводът, че така установеното е основание за започване на производство по
издаване на заповед за налагане на принудителна администартивна мярка „отнемане
правото на пребиваване в Република България“ на основание чл.39а, ал.1, т.1 във
вр. с чл.40, ал.1, т.10 от ЗЧРБ поради прекратяване на брака й с български
гражданин преди изтичането на 5 години от сключването му (л.23).
С
писмо с рег.№ УРИ 538200-2630, екз.1 от 23.03.2021г. (л.21), началникът на
сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Бургас е уведомил жалбоподателката П., че
спрямо нея е започнало производство по издаване на заповед за налагане на ПАМ
„отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България“ на основание
чл.39а, ал.1, т.1, във вр. с чл.40, ал.1, т.10 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, поради
установено обстоятелство, че брака й с българския гражданин Н. Панайотов е
прекратен преди изтичането на 5 години от сключването му. Жалбоподателката Д. е
уведомена за възможността да изрази становище. Писмото е връчено лично на
същата на 30.04.2021г.
На
24.03.2021г. мл.експерт К.К. – мл.полицейски инспектор в сектор „Миграция“ -
Бургас е изготвила докладна записка до началника на сектор „Миграция“ във
връзка с извършена проверка на адрес в гр.Бургас, ул. „Цар Калоян“ № 82, ет.5
на украинските граждани С.К. (с продължително пребиваване в Р.България на
основание чл.24, ал.1, т.13 от ЗЧРБ) и С.К. (с продължително пребиваване в
Р.България на основание чл.24, ал.1, т.13 от ЗЧРБ). При пристигане на място служителят
на сектор „Миграция“ не установил никой, входната врата е била заключена и
домофоната система не е работела. На телефон посочен в системата на МВР
отговорило лице, представящо се за Сергий. Лицето заявило, че в момента не е в
града, тъй като пътува по работа в гр.София и ще прибере на 26.03.2021г. Бил
помолен да се свърже с жена си, но той заявил, че не знае къде е. В докладната
се сочи, че в разговора станало ясно, че двамата са разделени и има документи
за развод. Лицето заявило, че имало намерение да сменя адреса, но не посочило
нов адрес. Нито казало за нов брак. Според докладната записка служителят на
сектор „Миграция“ все пак успял да разговаря по телефона и със С.К., която е
била открита в гр.Бургас, ул.“Оборище“ № 80А, където работела в шивашко ателие.
Обяснила, че има регистрирана фирма заедно със съпруга и сина си - „Елза Чех“. Заявила, че няма официални
документи за развод със Сергий. Отношенията им охладнели и подозирала, че той
има друга жена. Шокирала се от новината, че мъжът й сключил брак с друга жена
(л.112). Към докладната са приложени и сведенията на С.К. (л.113).
На
30.03.2021г. е изготвена справка за пътуванията на В.П. за периода 01.01.2015г.
– 30.03.2021г., съгласно която П. била в Р.България през следните периоди:
18.04.2015г. – 12.06.2016г.; 28.06.2016г. – 04.10.2017г.; 25.10.2017г. –
07.09.2018г.; 23.09.2018г. – 26.03.2019г.; 28.03.2019г. – 24.08.2019г.; 24.08.2019г.
– 04.12.2019г.; 21.12.2019г. – 12.02.2020г.; 12.02.2020г. – 24.12.2020г., на
24.01.2021г. е влязла в Р.България и не е напускала страната до момента на изготвяне
на справката (л.60).
На
същата дата е изготвена справка от АИС „ЕРЧ“, съгласно която В.П. е постоянно
пребиваваща в РБ като член на семейство от БГ на основание чл.25, ал.1, т.11 от
ЗЧРБ, с последно актуален адрес в гр.Бургас, ул.“Княз Борис І“ № 63, ет.5,
ап.16, омъжена и имаща дете – А. Н.ва Панайотова, родена на ***г. (л.61).
На
30.03.2021г. В.П. е подала становище до началника на сектор „Миграция“ при ОД
на МВР - Бургас във връзка със започналото производство за налагане на ПАМ,
излагайки доводи за липсата на основания за налагането на ПАМ. П. счита, че щом
първият й брака е продължил повече от пет години, то факта на продължителност
на втория брак под пет години не може да доведе до налагането на ПАМ (л.27-29).
Към становището са приложени следните документи: свидетелство за сключен брак
на 21.05.2010г. със С.П. и становище от Община Созопол за признаване на съдебно
решение за развод от 28.08.2015г. (л.44 и л.46); извлечение от паспорта й за
първоначално установяване в Р.България от 18.09.2010г. (л.43); влязло в сила
съдебно решение от 23.10.2019г., постановено по гр.д. № 2550/2019г. на БРС за
развод с Н. Панайотов и за предоставяне упражняване на родителските права върху
дъщеря им А. Панайотова (л.40-42); удостоверение за раждане на дъщеря й А.
Панайотова (л.39); удостоверения за настоящ адрес ***6 (л.37-38); молба с вх.№
15691/2019г. за получаване на българско гражданство и информация за преписката
– със статус „по преписката Ви предстои да бъде извършен финален експертен
преглед преди да бъде разгледана от Съвета по гражданство“ (л.35-36);
удостоверение за актуално състояние на „Недван“ ЕООД към 30.03.2020г.
(л.33-34); виза издадена на майка й Ирина Богданович (л.43) и удостоверение за
сключен брак от 16.12.2020г. със С.К. (л.32).
На
12.04.2021г. отново е извършена справка в АИС „ЕРЧ“ за В.П., съгласно която
през 2010г. тя е била кандидат за продължително пребиваващ и до 15.06.2012г. е
била продължително пребиваващ в РБ член на семейство на гражданин на ЕС. До
20.04.2016г. била продължително пребиваващ в РБ чужденец. От 25.03.2016г. е
постоянно пребиваващ в РБ член на семейство на БГ (л.55-57).
На
13.04.2021г. са извършени справки и за пътуванията на А. Панайотова и В.П.,
както и справка за визите на Ирина Богданович.
Съгласно
справката за А. Панайотова, същата е напуснала Р.България на 04.10.2017г. и се
върнала отново на 25.10.2017г., след това е напуснала Р.България на
07.09.2018г. и се върнала на 23.09.2018г., след това е напуснала Р.България на
26.03.2019г. и до датата на справката – 13.04.2021г. не се връщала (л.50).
Съгласно
справката за периода 01.01.2012г. – 13.04.2021г. В.П. е била в Р.България през
следните периоди: 04.05.2012г. – 18.08.2012г.; 21.04.2013г. – 31.07.2013г.;
18.05.2014г. – 23.05.2014г.; 01.06.2014г. – 13.06.2014г.; 18.04.2015г. –
12.06.2016г.; 28.06.2016г. – 04.10.2017г.; 25.10.2017г. – 07.09.2018г.;
23.09.2018г. – 26.03.2019г.; 28.03.2019г. – 24.08.2019г.; 24.08.2019г. –
04.12.2019г.; 21.12.2019г. – 12.02.2020г.; 12.02.2020г. – 24.12.2020г., на
24.01.2021г. е влязла в Р.България и не е напускала страната до момента на изготвяне
на справката – 13.04.2021г. (л.53-54).
Съгласно
справката на Ирина Богданович са издавани три визи – първата на 27.03.2017г. с
валидност 12 месеца с цел организиран туризъм, втората на 15.02.2019г. с
валидност 12 месеца и с цел организиран туризъм и третата на 22.03.2021г. с
валидност 6 месеца и с цел – частно посещение (л.58-59).
На
15.04.2021г. е изготвена справка и за пътуванията на Н. Панайотов за периода
01.01.2016г. – 15.04.2021г., съгласно която същият е напуснал Р.България на
04.10.2017г. и се върнал на 25.10.2017г., отново е напуснал Р.България на
16.06.2020г. и
се върнал на 17.01.2021г., след това е напуснал Р.България на 06.03.2021г. и до
момента на справката – 15.04.2021г. не се върнал в Р.България (л.49).
На
15.04.2021г. е съставена докладна записка от полицейски инспектор в сектор
„Миграция“ до началника на сектор „Миграция“ във връзка с проведен телефонен
разговор с Н. Панайотов, бивш съпруг на В.П., като целта на разговора била да
се изясни какви контакти поддържа той с детето си и колко често. Съгласно
докладната записка Панайотов се намира в Италия при майка си и към момента не
поддържа никакви отношения с В.П., а с детето си се чува често по телефона и на
видео връзка посредством социалните мрежи. Твърди, че от 2019г. не е виждал
детето си, предполага че се намира в Украйна при майката и сестрата на В.
(л.47).
С
предложение № УРИ 5382р-1417/15.04.2021г. (л.19-20) утвърдено от директора на
МВР – Бургас, началникът на сектор „Миграция“ е предложил да бъде издадена
заповед за налагане на ПАМ „Отнемане правото на пребиваване на чужденец в
Република България“ на В.П.. В мотивите на предложението е посочено, че бракът
на В.П. с българския гражданин Н. Панайотов е прекратен преди изтичане на 5
години от сключването му. Посочено е, че в случая не може да се говори за
засягане на правата и висшите интереси на детето, заложени в член 3 от
Конвенцията на ООН за правата на детето и за прекомерна намеса на
административния орган във връзката между бащата и дъщерята, тъй като самата В.П.
е предизвикала обстоятелства, по силата на които нито майката нито бащата имат
трайни контакти с детето през последните две години, тъй като от 26.03.2019г. В.П.
не живее с детето си.
С
процесната заповед за отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република
България № 215з-1613/20.04.2021г. на директора на ОД МВР Бургас, на основание
предложение № УРИ 5382р-1417/15.04.2021г. и чл.40, ал.1, т.10, вр. чл.44, ал.1
от ЗЧРБ на В.П. е наложена принудителна административна мярка „отнемане на
правото на пребиваване в Република България“. Заповедта е връчена лично на
жалбоподателката на 27.04.2021г. (л.17).
По
делото е представено задочно решение от 03.11.2020г., постановено от
Шевченковски районен съд в гр. Черновци, с което е прекратен брака между С.К. и
С.К., сключен на 23.01.2004г. (л.98-100).
Представено
е и актуално състояние на „Недван“ ЕООД (л.79-80), от което е видно, че през
2018г. (за 2017г.), 2020г. (за 2019г.) и 2021г. (за 2020г.) са подавани в
Търговския регистър заявления Г2 - Заявление за обявяване на годишни финансови
отчети, като подадените през 2020г. и 2021г. са със статус „обработва се“, т.е.
все още не са вписани. Представена е и справка за сключване, изменение или
прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател,
съгласно която в „Недван“ ЕООД има сключен договор с Дочка М. Ангелова с
начална дата 03.08.2020г. и крайна дата 18.09.2020г. и изпитателен период до
04.02.2021г. (л.48).
По
делото са представени и копия на заявленията подадени от С.К. през 2017г.,
2018г., 2019г. и 2020г. за продължаване на пребиваването на чужденец в
Р.България (л.105-108), както и удостоверение за сключен брак на 23.01.2004г.
между С.К. и С.К. (л.109-111).
Събрани
са гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Д.И.Х., която в показанията
си пред съда заяви, че познава П. от 5-6 години. Определи отношенията им като
приятелски. Когато се запознали, свидетелката имала салон за красота, а
жалбоподателката била нейна клиентка. Твърди, че в момента П., посредством
„Нетван“ ЕООД, извършва търговска дейност, изразяваща се в химическо почистване
на тапицерии на мека мебел и килими. Потвържди, че дъщерята А. е в Минск при
майката на жалбоподателката. От П. знае, че тя редовно общува с дъщеря си по
телефона. Твърди, че поради влошени отношения между жалбоподателката и бащата
на детето се наложило А. да отиде при баба си в Минск, а останала там, защото
имала здравословни проблеми. Според свидетелката бабата се грижи добре за
детето, а майката работи в България за да ги подпомага. Твърди още, че П. иска
да вземе детето и майка си в България. През периода от 2019г. до сега П. два
пъти е ходила до Беларус за да види детето си. Бащата, според свидетелката е в
чужбина и общува с детето само по телефона. Свидетелката посочи, че детето на
жалбоподателката било около три годишно, когато заминало при баба си.
Обжалваната
заповед е съобщена на жалбоподателката на 27.04.2021г. (л.7). Жалбата сезирала
съда е подадена чрез административния орган на 28.04.2021г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалваната
заповед, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваната
заповед
е издадена от компетентен орган – директора на ОД на МВР Бургас, при спазване
на предвидената в закона форма. Съдържа мотиви – фактически и правни основания
за издаването й.
Мотивите,
които административният орган е изложил, са кратки. От тях става ясно, че на
основание чл. 25, ал. 1, т. 11 от ЗЧРБ, на жалбоподателката е било предоставено
право на постоянно пребиваване в Република България с Разрешение № *********,
което е валидно до 28.08.2025г. Към момента на получаване на това разрешение
жалбоподателката е била в брак с българския гражданин Н. Тенев Панайотов. С
решение на Районен съд Бургас, постановено на 23.10.2019г. този брак е
прекратен. От датата на сключването му до датата на прекратяване е изминал
период по-малък от пет години и именно на това фактическо основание
административният орган е издал процесната заповед. В самата заповед се съдържа
изрично препращане към мотивите, изложени в предложение №
5382р-1417/15.04.2021г. на началник сектор „Миграция“ при ОД на МВР Бургас. В
това предложение са изложени подробни и изчерпателни мотиви, в това число, и
отговори на възраженията на жалбоподателката за приложението на чл. 44, ал. 2
от ЗЧРБ. За това съдът счита, че обжалваната заповед е мотивирана.
Заповедта
не противоречи на материалния закон.
На
основание чл. 39а, ал. 1, т. 1, вр. чл. 40, ал. 1, т. 10 и чл. 44, ал. 1 от
Закона за чужденците в Република България, на жалбоподателката е отнето правото
на пребиваване в страната и е определен срок от 30 дни, в който да изпълни
доброволно заповедта.
Според
чл. 40, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ в редакцията, приложима към датата на издаване на оспорения
акт, отнемането на правото на пребиваване на чужденец в Република България се
налага, когато се установи, че бракът с български гражданин е прекратен преди
изтичането на пет години от сключването му, с изключение на случаите по чл. 24м
и чл. 25г от ЗЧРБ.
В
конкретния случай не е спорно, че жалбоподателката към момента на придобиване
на правото на постоянно пребиваване е била в брак с българския гражданин Н.
Панайотов, който е сключен на 03.11.2015г. Бракът, обаче е прекратен със
споразумение, утвърдено от съда в решение № 2672/23.10.2019г., постановено по
гр. дело № 2550/2019г. по описа на Районен съд Бургас. Доколкото това решение е
окончателно, то е влязло в сила в деня на неговото постановяване, а от
сключване на брака до прекратяването му са изминали три години и единадесет
месеца.
Тези
факти са напълно достатъчни, за да се направи извод, че са налице материалните
предпоставки, визирани в чл. 40, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, за издаване на
процесната заповед. Обстоятелството, че жалбоподателката е имала друг, предишен
брак с български гражданин, който е продължил малко повече от пет години, не
променя горния извод, тъй като правото на пребиваване е обвързано с факта на
действащия брак, а не на приключения.
Неоснователни
са възраженията, изложени в жалбата, във връзка с приложението на чл. 44, ал. 2
от ЗЧРБ. Необосновано жалбоподателката счита, че органът не е извършил анализ
на фактите и не ги е подвел под тази норма, във връзка с нейни възражения.
Както
беше
посочено
по-горе
в решението, такъв анализ се съдържа в предложението за налагане на процесната
ПАМ, изготвена от началник сектор „Миграция“, което е част от мотивите на
обжалваната заповед, съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОС на
ВС.
Този анализ съдът намира за обоснован и
съобразен с материалната разпоредба на закона.
По силата на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ при налагане на принудителните
административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на
пребиваване на чужденеца на територията на РБългария, категориите уязвими лица,
наличието на производства по закона за убежището и бежанците или производства
за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предстоящо
право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето.
Според цитираната норма за прилагането на
принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, не е
достатъчно само да се установи, че бракът с български гражданин е прекратен
преди изтичане на пет години от сключването му. Законодателят е задължил още
административния орган да се съобрази със семейното положение на лицето, както
и съществуващите семейни, културни и социални връзки с държавата на произход.
Целта на закона е да бъдат изяснени всички факти, които имат значение относно
съществуването или несъществуването на „установяване“ за постоянно или
„желание“ за постоянно установяване на територията на Република България, т.е.
за наличието на създадена трайна връзка със страната, в която пребивава.
Освен това, при анализ на фактите по настоящото производство
следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл.8 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи. Съгласно цитираната норма, която е част
от вътрешното право на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария и има
предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат, всеки има
право на зачитане на неговия личен и семеен живот. В §2 на чл.8 от Конвенцията
изчерпателно са регламентирани основанията, на които това право може да бъде
ограничено, с оглед охраната на интереси с приоритетна значимост – намесата на
държавните власти в ползването на правото на зачитане на личния и семейния
живот е недопустима, освен в случаите предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. Т.е. намесата в личния и семейния живот е допустима и правомерна само,
когато предвиденото в закона основание за налагане на ПАМ е в кумулативна
даденост с наличие на някоя от изчерпателно предвидените в чл.8, ал.2 КЗПЧОС
предпоставки.
В процесния случай не е спорно, че
жалбоподателката е притежавала разрешение за постоянно пребиваване, като този
статут е придобива въз основа на изричен акт на Дирекция „Миграция“ при ОД на
МВР Бургас, на основание чл. 25, ал.1, т. 11 от ЗЧРБ. Не е спорно и наличието
на осъществения фактически състав на чл. 40, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, доколкото
действително бракът с българския гражданин Н. Панайотов е бил прекратен преди
изтичане на пет години от сключването му. Няма твърдения за наличието на
производство по Закона за убежището и чужденците. Единствените предпоставки,
заради които се претендира приложението на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ касаят
желанието на жалбоподателката постоянно да се установи на територията на
Република България и твърдението, че е установила трайни връзки с държавата на
пребиваване. В жалбата основното позоваване е на факта, че П. има дъщеря, която
е родена през 2016г. и твърди, че желае да живее с нея в България, както и на
факта, че през месец декември 2020г. е сключила брак с друг чужденец, който
обаче има статут на продължително пребиваване в Република България.
По делото се установи обаче, че от 2019г.
дъщерята на жалбоподателката живее при майка й в Беларус и П. общува с нея
предимно по интернет, като за този период я е посетила два пъти, според
показанията на свидетелката Х.. Същевременно настоящият съпруг на
жалбоподателката С.К. е получил разрешение за пребиваване в Република България
като съпруг на С.К., а бракът между тях е бил прекратен на 03.11.2020г.
Така установените по делото факти, в това
число и доказателствата, представени от самата жалбоподателка, не сочат тя да
има семейни и родствени връзки с лица, които са трайно установени в Република
България. Обстоятелството, че дъщерята на жалбоподателката през последните три
години живее в друга държава с баба си, обосновава извода, че правата на детето
и неговите интереси, които са регламентирани в чл. 3 от Конвенцията на ООН за
правата на детето, не биха се засегнали с постановената заповед, а точно
обратно – ако заповедта бъде изпълнена, жалбоподателката следва да се върне в
Беларус, където се намира дъщеря й.
Макар П. да има сключен брак със С.К., този
брак е на по-малко от една година, което по-скоро говори, че така създадената
връзка е твърде недълготрайна, с оглед настоящия момент, за да може да се
позове на нея, твърдейки, че са налице трайни съществуващи семейни връзки в
държавата на пребиваване.
На последно място, съдът намира за нужно да
посочи, че жалбоподателката притежава правна възможност да поиска ново
разрешение за постоянно пребиваване на друго основание. Например чл. 25, ал. 1,
т. 4 от ЗЧРБ дава такава възможност на чужденците, които са родители на
български гражданин, а според представеното по делото удостоверение за раждане
на детето А. Н.ва Панайотова, същото е родено в град Бургас,
Република България и по силата на чл.25, ал.1 от Конституцията на РБ притежава българско гражданство, ако не е
придобило друго гражданство по произход.
По изложените съображения, жалбата на В.П.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход от спора разноските следва да
се присъдят в полза на административния орган, но такива не са претендирани.
Мотивиран
от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд - Бургас
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.П., ЕГН **********, гражданка на Р.Беларус, постоянно пребиваваща
на територията на Република България, със съдебен адрес ***, чрез адвокат М.Й. против
заповед № 251з-1613/20.04.2021г. на директора на ОД МВР Бургас, с която на
основание чл.40, ал.1, т.10 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна
мярка „отнемане на правото на пребиваване в Република България“
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: