МОТИВИ НОХД
№125/2015г. на СОС
Против подсъдимия К.З.П. *** е
предявено обвинение по чл.248а, ал.5 във вр.с ал.3 и 2 от НК за това, че на
29.03.2013г. в качеството си на управляващ е представляващ ЕТ „ЗДП-П.-*** е
представил пред Общинска служба „Земеделие“ гр.Дулово и Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“-Разплащателна агенция гр.Силистра неверни сведения в подадени общи
заявления за подпомагане 2013 /форма за ЕТ/ с УИН 190401383799 и УРН 182441 в едно с таблица за използвани парцели за 2013г.
по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за
национални доплащания на хектар земеделска земя /НДП/,
по мярка 214 „Агроекологични плащания /АЕП/ и по мярка Н2000-плащания по Натура 2000 и плащания
свързани с Директива 2000/60/ЕК за земеделски земи /Н2000/ за 2013г., като е
посочил, че използва и обработва имот №019001, ЕКАТТЕ
12022 в местността „Коджа кору“
в землището на с.Вокил, общ.Дулово, обл.Силистра с
площ от 750,911 декара, съставляващ БЗС № 12022-274-1
с парцели с идентификационни номера от ИСАК №12022-274-1-1 с площ 26,1 хектара,
№12022-274-1-2 с площ 25,27 хектара и № 12022-274-1-3 с площ от 24,14 хектара с
обща площ от 75,51 хектара, а действително
са обработвани от ЕТ „Моника-87-Н.П.“***, представлявано от Н.Х.П. ***, с цел
получаване на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, за което
от Разплащателна агенция към ДФ „Земеделие“ са изплатени средства по СЕПП в размер на 22 848,55лв., по НДП
в размер на 705,52 лева, по Натура 2000 в размер на 14 499,28 лева и по АЕП в размер на 26 878,21 лева или общо в размер на
64 931,55 лева.
Против П. е предявено обвинение и по
чл.248а, ал.3 във вр.с ал.1 и 2 от НК за това, че на 10.05.2014г. в качеството
си на управляващ е представляващ ЕТ „ЗДП-П.-*** е представил пред Общинска
служба „Земеделие“ гр.Дулово и Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“-Разплащателна агенция гр.Силистра неверни сведения в подадени общи
заявления за подпомагане 2013 /форма за ЕТ/ с УИН 1910061499727 и УРН 182441 в едно с таблица за използвани парцели за 2014г.
по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за
национални доплащания на хектар земеделска земя /НДП/,
по мярка 214 „Агроекологични плащания /АЕП/ и по мярка Н2000-плащания по Натура 2000 и плащания
свързани с Директива 2000/60/ЕК за земеделски земи /Н2000/ за 2014г., като е
посочил, че използва и обработва имот №019001, ЕКАТТЕ
12022 в местността „Коджа кору“
в землището на с.Вокил, общ.Дулово, обл.Силистра с
площ от 750,911 декара, съставляващ БЗС №
53494-590-22 с парцели с идентификационни номера от ИСАК №53494-590-22-6 с площ
26,1 хектара, №53494-590-22-5 с площ 25,27 хектара и №53494-590-22-4 с площ от
24,14 хектара с обща площ от 75,51 хектара, а
действително са обработвани от ЕТ „Моника-87-Н.П.“***, представлявано от
Н.Х.П. ***, с цел получаване на средства от фондове, принадлежащи на Европейския
съюз.
Представителят на прокуратурата в
съдебно заседание поддържа предявените обвинения, като счита, че обвинението с
една по-висока степен на достоверност и последователност в рамките на съдебното
производство е установило, че през двете инкриминирани години процесния имот е
обработван реално от ЕТ „Моника-Н.П.“. Прокурорът намира също така, че защитата
е успяла да представи доказателства, с които да внесе съмнения относно
обвинението, но съпоставянето на тези доказателства с целия доказателствен
материал изключва извода за невиновност. Предвид на това, прокурорът пледира за
налагане на наказание по вид лишаване от свобода, което предвид повечето
смекчаващи вината обстоятелства да се определи в размер около минималния за
отделните деяния, включително и определеното общо наказание. Според прокурора
са налице основанията за приложение на чл.66 НК, а другото предвидено
наказание-глоба, според прокурора, предвид имотното състояние на подсъдимия да
се определи в размер около средния. Прокурорът пледира и за уважение на
предявения гр.иск.
Конституираните като гр.ищци в
съдебното производство ДФ „Земеделие“ чрез процесуалния си представител-юриск.Ж.
поддържат изложената от прокурора теза и и искат уважаване не предявения
гр.иск.
Процесуалния представител на подс.П. приема, че по делото са налице категорични
доказателства налагащи извода, че обвинението не е доказано, а налице ли са и
нищожен процес съмнения, то те следва да се преценяват в полза на подсъдимия,
от което следва и постановяването на оправдателна присъда. Напротив, защитата
счита, че съпоставяйки двете позиции, доказателствата подкрепящи защитната са
преобладаващи и доказващи, че именно подс.П. е
обработвал въпросната нива. Защитата намира също така, че след постановяване на
оправдателна присъда следва да бъде отхвърлен и гражданския иск.
В последната си дума подс.П. пледира за невинност.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП №2593М-15/2015г.
по описа на РУМВР гр.Дулово, становището на
прокуратурата, обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия П. е регистриран като ЕТ
„ЗДП-П.-К.П.“ с предмет на дейност производство и реализация на земеделска
продукция. Обработва около 17 000дка земя в землището на общ.Дулово.
Свидетелите П. и Г. са съдружници във
фирма „Жоси“ ООД с предмет на дейност производство на
мляко и млечни продукти. Търговското дружество е основано през 1995г.
На 06.01.2000г. между двамата
свидетели е сключен договор за съвместна дейност-обработка на земеделска земя,
като участието на св.Г. се изразява в предоставянето на 2 265 дка находящи се в общините Дулово, Тервел, Добрич и Генерал
Тошево.
Св.П. управлява и регистрираната на
името на неговата съпруга-св.П. фирма- ЕТ „Моника-87-Н.П.“***. В тази връзка
между „Моника-87“ и Марийка Г.Г.-съпруга на св.Г. е
сключен д-р за наем на земя от 01.01.2009г. в който е
включен и нивата намираща се в местността „Коджа кору“ или още „Мандра гьол“, под №019001 от 750,921 дка.
Между същите страни е сключен нов договор за наем за срок от една година на 01.01.2012г., който касае същите земеделски площи.
На 27.10.2012г. св.Г. сключва д-р за
наем с подс.П. /т.2, л.435/ за срок от една година,
като предмет на договора е земеделската земя под №019001 от 750,911 дка в
местността „Мандра гьол“ /“Коджа кору“/.
От този момент подсъдимия твърди, че обработва тази нива. На 28.02.2013г. подс.П. е подал анкетна карта и анкетен формуляр през ОЗС гр.Дулово, в които заявява, че ще обработва имот
№019001, като част от него е засял с мека пшеница и ечемик, а пролетта ще засее
и 40,0911ха царевица. На 27.03.2013г. подсъдимия в ОС „Земеделие“ гр.Дулово в
качеството си на управител на ЕТ „ЗДП-П.—К.П.“ с УРН182441 е подал заявление за
регистрация за кампания 2013г. и започва очертаване на земеделските блокове. На
29.03.2013г. е подал заявление пред ДФ „Земеделие“ за подпомагане за кампания
2013г. и му е даден УИН1904041383799. Заявлението съдържа таблица на
обработваните земи, фотокарти на съответните блокове,
приложение за кандидатстване по мярка АЕП и Натура
2000, както и всички други изискуеми документи. За кампанията през 2013г. подс.П. е кандидатствал с имота в „Мандра гьол“ по СЕПП, НДП, АЕП
и Н2000. Вследствие на това, подсъдимия като бенефициент е получил от
Разплащателна агенция към ДФ „Земеделие“ по всички тези схеми и мерки общо
сумата от 64 931,55 лева.
На 03.06.2013г. между св.Г. и ЕТ
„Моника-87“ е бил сключен договор за аренда за имот №019001 за срок от седем
стопански години, считано от 01.10.2013г.. Договора е нотариално заверен. На
02.12.2013г. между същите страни се сключва анекс с който се прекратява този
договор /т.1, л.72-75/. Той също е нотариално заверен. Договора за аренда е
вписан в Службата по вписване няколко дена след сключването му и е представен в
ОС „Земеделие“ гр.Дулово. Анекса е вписан в Службата по вписване осем месеца след
сключването му и не е представян в ОС „Земеделие“. Подс.П.
не е имал информация за тези документи.
На 10.12.2013г. е сключен договор за
наем за имот №019001 за срок от една година между св.Г. и подс.П..
На 25.02.2014г. подс.П.
*** анкетен формуляр в който заявява, че е засял процесния имот от които
25,0911ха мека пшеница и 50ха царевица. На 26.04.2014г. подсъдимия е започнал
попълване на заявление за кампания 2014г. пред ДФЗ,
като на 10.05.2014г. е подал заявление за подпомагане придружено с всички
изискуеми документи. На 26.05.2014г. подсъдимия е финализирал
тази процедура като е заявил имот №019001 за получаване на субсидии по всички
схеми и мерки, по които е кандидатствал при което е получил УИН1910061499727.
От своя страна, ЕТ „Моника-87“ е
подала в ОСЗ гр.Дулово на 26.07.2013г. декларация по
чл.70 ППЗСПЗЗ в която е декларирала, че ще обработва
процесния имот през стопанската 2013/2014г. позовавайки се на сключения аренден договор на 03.06.2013г. На 21.01.2014г. ЕТ
„Моника-87“ е подала в ОЗС анкетен формуляр, в който
декларирала същото обстоятелство, независимо, че към него момент е съществувал
анекса от 02.12.2013г. за прекратяване на арендния
договор от 03.06.2013г. На 01.04.2014г. св.М., в качеството си на пълномощник
на св.П. започна попълване на заявление за кампания 2014г. пред ДФЗ. Заявление за подпомагане е подадено от св.М. на
03.04.2014г., ведно със всички изискуеми документи.
След установяване на застъпването на
имот №019001 за кампания 2014г., на 11.09.2014г. подс.П.
е подал декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от
повече от един земеделски стопанин, с която потвърждава ползването на
застъпения имот. Такава декларация е подала и св.П. на 12.09.2014г.
В началото на м.август 2014г. ЕТ
„Моника-87“ е започнала силажиране на царевицата от процесния имот. Подсъдимия
е подал жалба до полицията, при което жътвата е спряна до изясняване на
обстоятелствата. В тази връзка ЕТ „Моника-87“ представя на органите на полицията
документи, които според тях удостоверяват правното им основание за ползване на
имота. В случая обаче е представен само арендния
договор от 03.06.2013г. но не и анекса от 02.12.2013г. прекратяващ този
договор. Представен е и констативен протокол от фирмата в който се декларира
единствено арендния договор, но не и анекса /т.1,
л.24/. При това положение, е разрешено на ЕТ „Моника-87“ да прибере реколтата
от процесния имот.
Горната фактическа обстановка се
установява въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,
назначената комплексна агротехническа и съдебно-счетоводна експертиза, от
писмените доказателства и доказателствени средства.
Според обвинението, всички
доказателства в тяхната съвкупност налагат по категоричен начин извода за
виновност на подсъдимия. Според съда, тази позиция не може да бъде споделена.
При преценка на доказателствената
съвкупност се очертават две конкуриращи се тези, които от своя страна са
сформирани от отделни доказателствени източници.
На първо място това са
противоположните позиции на подсъдимия и св.П., който реално управлява фирма
„Моника-87“. Тук е мястото да се отбележи, че съдът не споделя тезата на
прокурора, че правното основание за ползване на процесния имот няма отношение
към съставомерността на деянието. Действително
основния факт на доказване е кой от правните субекти- подс.П.,
чрез фирма ЕТ „ЗДП-П.-К.П.“ или св.П. чрез фирма ЕТ „Моника-87“ реално са
обработвали нива с №019001, но именно правното основание за ползване на този
имот е основния мотивационен фактор, който ги води да претендират, че всеки
един от тях обработва имота. Във фактическата обстановка е изложена
хронологията на договаряне между св.Г., подсъдимия и св.П. по отношение на
процесния имот. Именно от тази хронология е видно, че първият договор за наем
между св.Г. и подсъдимия е сключен на 27.10.2012г., а последният документ легитимиращ една от страните като ползвател
на имота е договора за наем сключен между св.Г. и подсъдимия на 10.12.2013г.
Именно по силата на тези договори подсъдимия претендира, че обработва въпросния
имот и със тях кандидатства за субсидии пред ДФЗ.
Подсъдимият не е знаел както за
сключените между св.Г. и св.П. договор за аренда от 03.06.2013г., и последващия анекс
от 02.12.2013г. прекратяващ договора, така и за подбудите и мотивите водили го
при сключването им. Силата и значението на тези договори, определящи правното
основание за ползване на имота несъмнено се оценяват и от св.П., след като при
възникналия през лятото на 2014г. конфликт по повод прибирането на реколтата от
имота се е позовал именно на договора за аренда от 03.06.2013г. Съзнателно
обаче той не е представил анекса към този договор от 02.12.2013г. с който този
договор се прекратява. Този факт е премълчан и в съставения констативен
протокол от 06.08.2014г. /т.1,л.24/ по повод решаване на конфликта от органите
на полицията, при което правото да прибере продукцията от имот №019001 е дадено
именно на св.П..
Според свидетеля /л.49 от с.з./ „този
казус възникна 2014г., възникна единствено за парцела от 750дка. Другите два
парцела по същия начин са обработвани и 2014г. но за тях нямаше претенции от
фирмата на П., че съм ги работил аз. Те са със същия казус, също имат анекс за
прекратяване“. За въпросните два парцела не е възникнало спор, тъй като към
него момент подсъдимия не е имал правно основание да ги обработва и не ги е
обработвал. Това обстоятелство е в подкрепа на изложеното до тук, че следва да
е налице правно основание за ползване на земята, за да се извършват реални
действия в тази насока.
От този момент именно се очертават
противоположностите в позициите на подсъдимия и св.П., претендиращи, че всеки
един от тях реално е обработвал нива №019001. Според съда, правното основание
за ползване на този имот за процесните периоди е на
страната на подсъдимия. Последният лично ръководи фирмата си, чието
предназначение е именно производството и реализацията на земеделска продукция,
като стопанската и техническата обезпеченост на фирмата е в тази насока.
Подсъдимия освен това като агроном, лично участва във всички агротехнически
мероприятия, включително и при използването на техниката. Същият твърди, че от
есента на 2012г. когато е сключен първия договор за наем именно неговата фирма
обработва въпросния имот. Подсъдимия посочва, че във връзка с кандидатстването
за субсидии е извършвана проверка от ДФЗ по отношение
реалното обработване на заявените площи и посочените култури. Твърди също така,
че договорите от 27.10.2012г. и 02.12.2013г. са заявени в ОСЗ.
От своя страна св.П. също твърди, че
през инкриминираните периоди неговата фирма обработва имот №019001, по
отношение на който са извършвали всички необходими агротехнически мероприятия
за което е осъществяван необходимия контрол от съответните служби. Според него
използват този имот от седем години, но едва през 2014г са кандидатствали за
субсидии. Обяснението за това според П. е, че няма договор със св.Г. до 2013г,
който да представи пред ДФЗ /л.48, с.з./-„Нямах
правно основание за това, тъй като нямах официален договор“.
Тъй като тези позиции са коренно
противоположни следва да се съпоставят с останалите доказателствани
източници за да се установи тяхната логичност и обективност.
Подсъдимия твърди, че от есента на
2012г. реално ползва имота след като по силата на договора за наем от
27.10.2012г. /т.2, л.435/е получил правното основание. По тази причина още през
пролетта на 2013г. кандидатства с този имот за получаване на субсидии.
Идентично е поведението му и за следващата стопанска година вследствие на
сключения договор за наем със св.Г. от 10.12.2013г. Във тази връзка, по
отношение на заявеното от подсъдимия в заявленията за кандидатстване на
субсидии е извършвана проверка на място от св.М.-експерт в ДФЗ.
По отношение за водените дневници за агротехническите мероприятия са извършвани
също проверки от св.А.- н-к отдел в ОДБХ и са налице
съответните заверки /т.2, л.267/. За ползването на имота, подсъдимия плаща на
св.Г. рента /л.237-240/.
Съответно св.П. твърди, че до 2014г.
не е кандидатствал за субсидии поради липсата на договори, т.е. липсата на
правно основание. Това обаче не отговаря на истината, тъй като между ЕТ
„Моника-87“ и Марийка Г.-съпруга на св.Г. е сключен д-р за наем на 01.09.2009г.
за срок от пет години за три парцела, един от които е именно нивата с №019001.
Между същите страни е сключен нов договор за наем за същите парцели на 01.01.2012г., т.е. не отговаря на истината твърдението на св.П.,
че не е било налице правно основание. Впрочем и св.П. няма логичен отговор на
този въпрос, тъй като в съдебно заседание заяви, че е могло да кандидатстват но
не са го направили, като не знае защо. В същото време обаче, чрез други имоти
са кандидатствали по различни проекти, независимо, че при тях процедурата е
значително по сложна. Просто без каквито и да е обосновани причини сем.П. са се
лишавали от значителни по размер средства пренебрегвайки една сравнително
улеснена процедура за получаване на субсидии, което е житейски нелогично.
Св.П. твърди също така, че по
отношение на извършваните от тях агротехнически мероприятия са попълвани
изискуемите от тях дневници за които са им извършвани проверки. Действително
дневниците са налице, но са незаверени от специалист от ОДБХ
/т.1, л.170 и 202/. Св.П. не е плащал рента на св.Г., като твърди, че са
уреждали финансовите си отношения чрез друг бизнес.
Въз основа на горното може да се
приеме, че обясненията на подс.П. са по-логични и
доказателствено обосновани.
След като по-горе бе изяснено
значението на правното основание за ползване на процесния имот, следва да се
анализират и доказателствата имащи пряко отношение към съставомерността
на деянието, а именно: кой реално е обработвал имот №019001.
Според прокурора болшинството
свидетели потвърждават обвинителната теза, в това число и свидетели които нямат
зависимост от св.П.. Според прокурора, именно свидетелите обслужващи
обвинителната теза дават обективни показания, а свидетелите на защитата са
зависими от подсъдимия и заинтересовани. Конкретни обстоятелства обслужващи
тези твърдения обаче не се сочат. Поради това за съда е неясно защо показанията
на посочените от обвинението свидетели имат по-голяма стойност и значение.
Според прокурора показанията на свидетелите П., П., Р.М.,
И.Ф., Шефкет Р., В.К., П.П., Ю.Х. и И.Х. са
последователни, детайлни и категорични, сочещи по недвусмислен начин, че стопанските
дейности през инкриминираните години са извършвани не от подсъдимия, а от фирма
ЕТ „Моника-87“. Логичността и обвързаността с останалите доказателствени
източници, на показанията на свидетелите П. и П. бяха анализирани по-горе, поради
което не е необходимо тяхното повторение. Всички останали свидетели са в
някаква степен обвързани чрез договорно-финансови отношения с ЕТ „Моника-87“ и
спрямо обективността на предоставяната от тях
информация са налице толкова по сила и основания съмнения, каквито
съществуват по отношение и на свидетелите обвързани с дейността на фирмата на
подсъдимия. Дори в показанията на определени свидетели, обслужващи дейността на
ЕТ „Моника“ се наблюдават известни несигурности, във
връзка с определени събития и времеви периоди свързани с основния факт на
доказване.
Така например св.Ф., който се води
управител на ЕТ „Моника“ подчертава, че дейността му основно е свързана с
операции на територията на базата и рядко с такива на нивите. Той не се
занимава и с документацията свързана със земеделието, което е приоритет на
агрономите. Св.Ф. уточнява, че основната му функция е осеменител във фермата,
т.е. той осеменява кравите, разбира се изкуствено.
Св.К., който осигурява препаратите за
растителна защита на ЕТ „Моника“ твърди /л.63, с.з./, че е ходил лично със св.П.
или с негови работници по нивите им, но те са му посочвали нивите и той не може
да определи в кои землища са и какъв е техния размер. Свидетеля посочва също
така, че е попълвал дневниците за растителна защита, но не знае защо те са
незаверени от специалист от ОБДХ.
По делото са налице показанията и на
работници от фирма „Караджа ФАГ“, които са извършвали
услуги свързани с прибирането на реколтата на фирма ЕТ „Моника“. Такъв е св.О.,
който заявява, че като комбайнер е жънал на ниви на ЕТ „Моника“ през три
поредни години. Правил е силаж на парчета от по 20, 30, 50 дка-имот №019001 е с
размер от 750 дка. През 2014г също е работил там, но полиция не е идвала на
нивата и не знае да са възниквали проблеми при жътвата, което е изключено, ако
действително е работил на процесната нива. За
предната година също е жънал но на друга нива, като подчертава, че не знае на
кого са нивите, а отива там където му посочат неговите ръководители.
Св.Х. е също представител на фирма
„Караджа Фар“, като изпълнява длъжността на земеделски техник. Според
показанията му /л.66/, функциите му се заключават в това да заведе хората и
техниката на нивата която ще се обработва, а след приключване на работата да
измери изработеното. Нивата която ще се обработва му се посочва от „И.,
управителя на П.“.
Като свидетели потвърждаващи
обвинителната теза са посочени и св.Р. и св.А., които обработват съседни на
имот №019001 ниви. Св.Р. в показанията си действително потвърждава, че в нивата
в местността „Мандра гьол“ е виждал техниката на св.П.. Според него през трите
години в които обработва своя имот, е виждал там само техниката на П., но не и
техниката на подс.П..
Според подсъдимия, св.Р. предоставя
такава информация предвид на това, че отглежда животни в един стопански двор
със св.П. и в последните години няколко собственици на земя са се отказали от
услугите на св.Р. и са прехвърлили земите си при подсъдимия.
Св.А., която също обработва ниви в
съседство с процесната нива не може да каже със
сигурност кой реално я обработва, тъй като не ходи по нивите, а разчита изцяло
на работниците си. Тя дори не знае в какъв размер е нивата която тя обработва в
съседство с имот №019001. Не може да определи и местността в която се намира
нивата, като е чувала единствено от работниците си, че съседната нива е на
фирма „Жоси“.
Св.С. в качеството му на кмет към
инкриминирания период, е издал по искане на св.Присадаши
сл.бележка в която потвърждава, че въпросната нива се обработва от ЕТ „Моника“.
Убедеността му в достоверността на отразеното в сл. бележка обстоятелство,
обаче се основава не на извършена изрична проверка, а на факта, че от 2003г. е
кмет и: „знам долу-горе“. Свидетелят също така уверява, че през годините много
пъти е минавал от там ходейки на лов и е виждал машини на фирма „Жоси“. Изхождайки от тези „безспорни“ данни свидетелят
категорично заявява: “За да издам тази бележка, значи знам“. Възможностите
обаче които се предоставят по силата на сключваните ежегодно договори за наем,
определена земеделска площ да се ползва от различни земеделски производители,
поставя по сериозно съмнение достоверността на подобен документ, без реално да
е извършена обективна проверка по отношение на обстоятелството, което се
удостоверява в него.
Налице са показанията и на св.М.,
който е предоставял сеялка на ЕТ „Моника“ за извършване на сеитба /л.117/.
Свидетелят потвърждава, че е давал
сеялката си която е за сеитба на царевица на ЕТ „Моника“, като форма на взаимна
услуга. Подчертава, че знае за нива която ЕТ „Моника“ обработва в местността
„Мандра гьол“, но не знае чия е нивата. Свидетелят твърди, че е ходил веднъж на
нивата, но един път заявява, че това е станало преди 3-4г, а след това, че е било
преди около 5-6 години.
Прокурорът се позовава и на
показанията на свидетелите Р.М. и Ю.Х., но такива свидетели не фигурират в
кориците на делото. Най-вероятно прокурорът има предвид св.Р.А., вместо Р.М.,
но Ю.Х. е неизвестно лице. По делото фигурира св.Ю.А., който е от работниците
на подсъдимия.
От изложеното може да се наложи
извода, че категоричността и последователността в показанията на тези свидетели
са поставени под сериозно съмнение и не може да се приеме безрезервно позицията
на прокурора в тази насока.
На тези показания съответно
противостоят показанията на свидетелите О. /л.65/, А. /л.65/, Г. /л.52/, А.
/л.112/, К. /л.113/, И.Г. /л.114/, Рушид /л.115/ и
Желев /л.116/. Тези свидетели са обвързани с подс.П.
с подобни договорно-финансови отношения, каквито са налице и за анализираните
по-горе свидетели. Те от своя страна подкрепят позицията на защитата, че пред
инкриминираните периоди именно фирмата на подс.П. е
обработвала процесния имот. Според съда те имат същата сила и тежест, каквито и
показанията подкрепящи обвинителната теза, но освен тях, в подкрепя на
защитната позиция са показанията и на свидетелите А. /л.111/ и св.М. /л.117,
с.з./, по отношение на които липсват данни за каквато и да е предубеденост или
съмнения за заинтересованост, още повече, че техните сведения се подкрепят и от
писмени доказателства.
Така например св.А. свидетелства, че
при извършената проверка на дневниците за проведените химически обработки и
употребените торове на фирмата на подс.П., не са
констатирани нарушения, което е намерило израз и в заверките на тези
дневници-т.2, л.267. В дневника изрично се посочва за коя площ се отнася,
декарите, културите и проведените мероприятия. Свидетелят не е извършвал
проверка на ЕТ „Моника“, но представените по делото дневници /т.1, л.170 и
л.202/ е видно, че те не са проверени от специалист от ОДБХ.
Св.М. също е извършвал проверки на
фирмата на подс.П., по повод кандидатстването му за
получаване на субсидии, и според него също не е констатирал нарушения /т.2,
л.299-321/. Проверката свидетелят я е извършил на място, като се е уверил в
заявеното от подсъдимия. Това е намерило израз в заверения дневник на
агротехническите мероприятия извършени от подсъдимия-т.2, л.274, който е
проверен от Панайотова-ст.експерт ДФЗ-РА-РТИ Варна и
св.М.-***.
От изложеното до тук се очертават два
извода:
1.Твърденията на прокурора, че
показанията на свидетелите подкрепящи обвинителната позиция са последователни, безпротиворечиви и незаинтересовани /липсват аргументи защо
именно те са такива, а на другата група свидетели са заинтересовани/ са
неубедителни.
2.Дейността на ЕТ „Моника-87“ се
отличава с нелогични от човешка, житейска и правна страна действия, което
поставя под съмнение достоверността на твърдението, че именно тази фирма е
обработвала реално процесния имот.
На първо място, е липсата на разумно
обяснение защо ЕТ „Моника“ са се лишавали от значителни по размер средства под
формата на субсидии, без за това да се изискват сложни процедури и усилия. През
годините през които са имали правното основание за това /под формата на
договори за наем/, не са кандидатствали за получаването на субсидии. Това са
сторили едва през 2014г., когато не са имали правното основание-налице е анекса
от 02.12.2013г. и съответно договор за наем от 10.12.2013г. между св.Г. и
подсъдимия.
От друга страна, с имота намиращ се в
местността „Бейски ниви“ ЕТ „Моника“, участва по проекти за закупуване на техника,
което е значително по сложна и бавна процедура. Имот №019001 не е използван и
за тази процедура.
ЕТ „Моника“ не плаща рента на св.Г.
за инкриминираните години. Такава плаща за 2012г. /т.1, л.142/ през която е
налице договор за наем- т.1, л.140.
За стопанските години 2012/2013г. и
2013/2014г. ЕТ „Моника“ плаща рента /т.1, л.143-161 и л.188-201/ на дъщерята на
Марийка Г. и св.Г.- Десислава Г., придобила имот №026011 в местността „Бейските
ниви“ /т.1, л.85/ чрез договор за дарение от 21.03.2007г. С този имот ЕТ
„Моника“ участва в проекти за закупуване на техника.
През инкриминираните години рента на
св.Г. за имот №019001 плаща подс.П.-т.2, л.237-240 и
л.255-258.
Липсват заверки от специалист от ОДБХ на книгите удостоверяващи извършените агрохимически
мероприятия и използваните торове. Освен това, счетоводството на ЕТ „Моника“ не
е подлагано на одит /разбира се това не е задължително изискване/, но липсата
на специализиран контрол поставя под съмнение удостовереното в отчетните
документи. Още повече, че по отношение на определени агротехнически мероприятия
за които св.П. твърди, че са извършвани, липсват фактури за периода
2012/2013г., като това касае всички обработвани от него декари.
Според съда, не са съществували
причини ако са изпълнявани от ЕТ „Моника“ всички необходими предпоставки
/правно основание и реално обработване на имот №019001/ да не се възползват от
възможностите които им предоставят всички програми и схеми за финансиране, и в
тази връзка да водят изряден докоментооборот,
прецизно счетоводство, отчетност и контрол по отношение на водените книги
удостоверяващи извършените агротехнически мероприятия, растителна защита и
използваните торове. Такова е мнението и на в.л. П. изготвило съдебно-счетоводната
част от назначената комплексна експертиза, който подчертава, че ЕТ „П.“ е
изпълнил критериите по отношение на задължителните заверки на годишния финансов
отчет и одиторът го е заверил без никакви забележки,
т.е. същият може да се приеме безрезервно.
Предвид на горното, съдът не може да
сподели увереността на прокурора, че доказателствата в своята съвкупност водят
до единствения, непротиворечив и безспорен извод за виновността на под.П., като
изключват каквито и да е съмнения, че именно той е осъществил деянията вменени
му като обвинения. Съгласно чл.303, ал.1 НПК присъдата не може да почива на
предположения, а в случая събраните доказателства в своята съвкупност не
представляват система от факти, която да води до единствено възможен извод,
изключващ всички останали. Предвид на това, съдът призна подс.П.
за невинен и на основание чл.304 НПК го оправда по предявените обвинения по
чл.248а, ал.5 във вр.с ал.3 и 2 от НК и по чл.248а, ал.3 във вр.с ал.1 и 2 от НК.
Несъмнено е, че разследваното деяние
по чл.248а, ал.5, вр.с ал.3 и 2 НК е деликт според
гражданското право и че доказаноста на деликтното правоотношение обуславя основателност на
предявения от ощетеното юридическо лице граждански иск за заплащане на
обезщетение за причинените му с деянието имуществени вреди. При този изход на
процеса, съдът счита предявения от страна на ДФЗ
гр.София граждански иск за неоснователен, поради което и го отхвърли като такъв
с допълнителна присъда.
На основание чл.190, ал.1 НПК
направените по делото разноски остават за сметка на Държавата.
Водим от тези си съображения,
Окръжния съд постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: