РЕШЕНИЕ
№ 3208
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Гражданско
дело № 20211110140040 по описа за 2021 година
Предявен е иск от фирма - гр. С. против АН. П. АНТ. с ЕГН ********** за приемане за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата 1 943.81
лв. – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018г.-м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. С. №**,
вх.**, ет.**, ап.**, ведно със законната лихва върху главницата от 17.05.2021г. – датата на
депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата и сумата от 205.33 лв. –
лихва за забава за периода 15.09.2019г.-21.04.2021г., сумата от 54.75 лв. – главница за такса
за услугата дялово разпределение за периода 05.2018г.-04.2020г. и сумата от 9.84 лв. – лихва
за забава плащането и за периода 01.07.2018г.-21.04.2021г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.05.2021г. по ч.гр.д. № 27299/2021г. на СРС.
Претендира се и присъждането на направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.
В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства и експертизи.
Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството фирма -
С..
Приложено е ч.гр.д № 27299/2021г. на СРС.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. Оспорва
се наличието на облигационна връзка между страните по договор за доставка на топлинна
енергия, количествата и стойността на доставената такава. Направено е възражение, че за
процесния ап.19 партидата на имота е за абонатен номер 349982, а представените от ищеца
доказателства касаят друг абонатен номер – 14121.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е
1
сезиран с обективно съединени претенции с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Релевантните по спора факти, подлежащи на доказване от ищеца, са следните: 1/ по
иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума
и 2/ по иска за обезщетението за забава в размер на законната лихва – че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на
обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
Предявеният иск е допустим, като предявен в срока по чл. 415 ГПК от заявител, имащ
правен интерес да установи вземанията си, предмет на издадена заповед за изпълнение,
против която в срок е подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК.
Съдът констатира, че без да има изрично искане от ищеца, по делото е конституирано
като трето лице-помагач дружеството фирма – С.. Поради липсата на изрично искане по чл.
219 ГПК определението, с което фирма – С. е конституирано по делото като трето лице-
помагач следва да бъде отменено и производството по отношение на фирма – С. –
прекратено.
От представените по делото доказателства се установява, че собственик на процесния
имот в гр. С., ул. С. №**, вх.**, ет.**, ап.** е ответникът АН. П. АНТ., видно от нотариален
акт № **, т. **, рег. № **, дело №**/**г. на помощник-нотариус Г. Т.. По силата на
сделката, обективирана в посочения нотариален акт ответникът е придобил собствеността
върху процесния ап.19, както и върху ап.18 в същата сграда.
Видно от представените от ищеца и фирмата за дялово разпределение - фирма – С.
Съобщения към фактура от 31.07.2020г., , главни отчети от 2019г. и 2020г. и Справки за
разход на топлинна енергия, за процесния период те са издадени за ап.** с абонатен № ***,
номер на инсталация*****, за който имот, абонатен номер и номер на инсталация е
издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и е предявен искът по чл. 410 ГПК.
Поради това съдът приема, че съобразно представените по делото доказателства, в
исковия период правото на собственост е принадлежало на ответникъ.
Като собственик на имота, ответникът има качеството потребител на топлинна
енергия. Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция
на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42
от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Горната законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за
потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди
собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено
ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител по законова
дефиниция е ползвателят. В случая ответникът не твърди учредено вещно право на ползване
върху имота, нито облигационно право на ползване, поради което той следва да се счита в
облигационни отношения с ищеца и респ. - потребител на топлинна енергия.
От представените по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ се
установява, че процесната сграда в режим на етажна собственост е топлоснабдена, като
същото обстоятелство не е оспорено от ответника по делото в нито един етап от развитието
2
на производството. В този смисъл и по горните мотиви на съда ответникът е обвързан по
силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до имота
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Без значение за валидното
възникване на облигацията е сключването на нарочен писмен договор за доставка на
топлинна енергия, доколкото Законът за енергетиката не придава правно значение на това
обстоятелство. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между страните за процесния период е сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
На следващо място - не се спори по делото, че фирмата за дялово разпределение фирма
- С. е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната сграда по силата на
Договор. Когато договорът с лицето по чл. 139 б ЗЕ е прекратен, съгл. чл. 58 от Наредба №
2 от 2004г. за топлоснабдяването/отм./ и чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., действаща
понастоящем, разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е. от
ищеца, съобразно Методиката към Наредбата. Следователно - липсата на договор с лице по
чл. 139б ЗЕ няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна
енергия.
Доказани са основанията за съществуване задължението на ответника и неизплащането
от негова страна на цената на потребена топлинна енергия за отопление на жилище, сградна
инсталация и топла вода на падежите е достатъчно основание за предявяване претенции от
ищеца по съдебен ред – без да е необходима покана за доброволно плащане.
Няма данни при получаване на доставката ответникът да е направил възражения
относно качеството й, поради което възраженията в тази насока в отговора на исковата
молба са неоснователни.
По делото основен спорен въпрос е бил за кой имот на ответника се отнася посоченият
абонатен номер *****, с възражения, че за процесния ап.** партидата на имота е за абонатен
номер *******, а представените от ищеца доказателства касаят друг абонатен номер – ******.
Ответникът се позовава на представени справки за разход на топлинна енергия и съобщения към
фактури, издадени от фирма – С. и фирма , в които за ап.** е посочен абонатен номер
*******. Видно е обаче, че тези справки и съобщения към фактури се отнасят до предходни
периоди, а не до процесния, поради което не може от тях да се обоснове извод, че
топлинната енергия в процесния апартамент за процесния период е отчетена и нанесена за
другия имот на ответника – ап.**. Ответникът се позовава и на Решение на СРС от от
12.04.2021г. по гр.д. № 9332/2020г., в което е прието, че съобразно представените по делото
съобщения към фактури и справки от ТЛП за апартамент № ** се води партида аб.№
*******, а за ап.******** – партида с аб.№ *********, поради което искът по чл. 422 ГПК,
предявен за установяване вземания за ползвана топлинна енергия за ап.**, аб.№ **** за
периода м.05.2015г.-м.04.2018г. е отхвърлен. Посоченото решение не се ползва със сила на
пресъдено нещо по отношение на установените в производството факти, съобразно
представените в същото производство писмени доказателства. Освен това решението касае
друг период на потребление, предхождащ процесния. На следващо място – видно от
представените в настоящото производство документи, издадени от ищеца и от ФДР и
касаещи конкретно процесния период м. 05.2018г.-м.04.2020г., те са издадени за ползваната
топлинна енергия в ап.**, за който е посочен аб. № ****. На последно място – видно от
неоспореното заключение на вещото лице по допълнителната СТЕ, в предходни периоди е
3
била допусната грешка при издаването на съответните документи от фирмата за дялово
разпределение, която е коригирана и към процесния период имотът в гр. С., ул. С. №**,
вх.**, ет.**, ап.** е с аб. № *********, с пълен отопляем обем от 171 куб.м. и в него има 4
броя топлинни разпределители и 1 брой топломер за топла вода, които са отчетени,
показанията са нанесени в съответните документи и основното заключение е изготвено
именно въз основа на тези показания, касаещи ап.**. За ап.** се води друга партида – аб. №
*********, като в този апартамент има 3 броя топлинни разпределители и той е с отопляем
обем 117 куб.м. Вещото лице посочва, че разпределителите в двата имота са с различни
номера и посочените в индивидуалните справки за ап. ** отговарят на находящите се в този
имот топлинни разпределители. Съдът кредитира заключенията на вещото лице по СТЕ като
обективни и компетентни, и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства,
касаещи процесния период и имот, вкл. индивидуалните справки и съобщенията към
фактури, както и нотариалния акт, видно от който ап.18 е с по-малка площ от ап.**.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия са приети заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Вещите лица са установили обема на
ползваната ТЕ в ап.** на база извършения реален отчет на уредите, изготвените
изравнителни сметки и цените на ТЕ, действащи през съответния период. При изготвяне на
експертизата в.л. са използвали наличните по делото доказателства, предоставени
документи от фирмата за дялово разпределение и от ищеца.
Видно от заключението, ползваната топлинна енергия в ап.19 за периода м.05.2018г.-
м.04.2020г. е на стойност 1 926.46 лв., след отчитане и на изравнителните сметки. За
периода няма извършени плащания.
По делото са представени от фирмата за дялово разпределение известия за доставка
на дяловите разпределения, видно от които и за трите отоплителни сезона те са връчени на
представител на етажната собственост.
Ответникът не твърди и няма данни по делото да се е възползвал от предвиденото
рекламационно производство по реда на чл. 70, ал.5 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването – в три месечен срок от получаване на изравнителните сметки да са
поискали допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки.
Доколкото ответникът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне
размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на СТЕ и ССчЕ, тъй
като същото е отчело размера на изравнителните сметки.
Основателна е претенцията за заплащане на главница за такса за услугата дялово
разпределение, която е начислена по фактури за периода м.05.2018г.-м.04.2020г., видно от
заключението на вещото лице, в размер на 54.75 лв. Тези вземания принадлежат на
ищцовото дружество, а не на дружеството за дялово разпределение. Съгласно чл. 12 от
приложимите Общи условия, обвързващи топлофикационното дружество и потребителите,
клиентът е длъжен да заплаща дължими суми и за дялово разпределение в сроковете и
начините, определени в тях. Съгласно чл. 22, ал.2 от Общите условия, одобрени от КЕВР
м.6.2016г., клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно разпоредбите на чл. 36, ал.1 от ОУ
клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от избран от
Клиентите Търговец; а според чл. 36, ал.3 редът и начинът на заплащане на услугата “дялово
разпределение” се определя от Продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на Клиентите. Съгласно чл 36, ал.3
от ОУ на Клиентите се издава документ за платената сума. Т.е. в Общите условия,
приложими в облигационните отношения между страните е предвидено, че клиентите
заплащат цената на услугата дялово разпределение на продавача – т.е. на ищеца по делото,
4
поради което по никакъв начин не може да се приеме, че е предявено чуждо вземане. Щом
тези задължения са уговорени в договора между страните и не е посочено, че плащането
следва да се извърши другиму, а не на продавача, като страна по него, видно е, че това са
вземания, който принадлежат на продавача – ищеца по делото. Съгласно Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Видно е, че
съобразно така цитираните разпоредби, Топлофикация е длъжна да заплаща на Търговеца
цена за услугата дялово разпределение, която възстановява доказани от него пред
Топлофикация разходи за услугата и обоснована норма на възвръщаемост на капитала,
съобразно изискванията на ЗЕ и договора, като преди това клиентите заплащат на продавача
стойността на тази услуга. Третото лице – помагач е представило по делото документите,
свързани с извършения отчет на уредите и разпределение на топлинната енергия за имота,
поради което следва да се приеме, че тази услуга е извършена от него. В този смисъл
предявените искове са основателни и доказани в посочения размер, като по отношение на
последния не са въведени възражения от ответника и се установява от представените по
делото съобщения към фактури и извлечение от партидата на имота, както и от
заключението на вещото лице.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. За
процесния период приложими в отношенията между страните са Общи условия, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация
София” ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150,
ал. 1 от Закона за енергетиката, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава се
начислява едва след изтичане срока за плащане по издадената след края на отплителния
сезон обща фактура. Двете общи фактури, касаещи процесния период са издадени на 31.07.
2019гг., съответно – 31.07.2020г. При забава в плащането потребителят дължи обезщетение
в размер на законната лихва. 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2019г., поради което
ответникът е в забава от 15.09.2019г. и дължи обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода 15.09.2019г.-21.04.2021г., което, видно от
заключението на вещото лице е в размер на 211.57 лв., но с оглед диспозитивното начало в
процеса искът следва да се уважи в предявения размер от 205.33 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, поради което акцесорните претенции в тази част – за сумата от 9.84 лв. лихва, се
явяват неоснователни.
По разноските:
Ищецът е направил разноски по делото в размер на общо 883.48 лв. – 183.48 лв.
заплатена държавна такса, 600 лв. възнаграждение за вещите лица, и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, което съдът следва да определи съобразно чл. 78 ал.8 ГПК.
Съдът определя дължимото по конкретното дело възнаграждение в размер на 100 лв.,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на общо 94.27 лв.
На основание чл. 78 ал.1 и ал.8 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски,
съобразно изхода от делото в размер на 872.63 лв. за исковото производство, съразмерно с
5
уважената част от исковете и 93.11 лв. за заповедното производство – също съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски в настоящото производство в размер на 456 лв. с
ДДС платено адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност съдът
намира за неоснователно, предвид предявения материален интерес и правата и фактическа
сложност на делото. В заповедното производство е направил разноски в размер на 228 лв. с
ДДС заплатено адвокатско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът на основание чл. 78, ал.3 ГПК
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 5.60 лв. за разноски в исковото производство
и сумата от 2.80 лв. за разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че АН. П. АНТ. с ЕГН
********** дължи на фирма - гр. С., с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.С., ул. Я. № ** сумите, както следва: сумата 1 926.46 лв. – главница, представляваща
стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. С. №**, вх.** ет** ап.**, ведно със законната
лихва върху главницата от 17.05.2021г. – датата на депозиране на Заявлението до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 205.33 лв. – лихва за забава за периода
15.09.2019г.-21.04.2021г., сумата от 54.75 лв. – главница за такса за услугата дялово
разпределение за периода 05.2018г.-04.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за ползвана
топлинна енергия над уважения размер до предявения от 1 943.81 лв. и иска за сумата от
9.84 лв. – лихва за забава плащането и за периода 01.07.2018г.-21.04.2021г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.05.2021г. по ч.гр.д. № 27299/2021г. на
СРС.
ОТМЕНЯ определението си, с което е конституирано трето лице-помагач на ищеца и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на фирма – С..
В тази му част решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред
СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК АН. П. АНТ. с ЕГН ********** да
заплати на фирма - гр. С. сумата от 872.63 лв., за направени разноски в настоящото
производство и сумата от 93.11 лв. за разноски в заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК фирма - гр. С., с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул. Я. № ** да заплати на АН. П. АНТ. с ЕГН
********** сумата от 5.60 лв. за направени в исковото производство разноски и сумата от
2.80 лв. за направени в заповедното производство разноски, съразмерно отхвърлената част
от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6