№ 875
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110215490 по описа за 2023 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ 306249 от 30.10.2023г. по описа на СДВР от А. И.
М. с ЕГН ********** и адрес в гр. Симитли, ул.“Илинден“ № 45, чрез адв. Р. К. с адрес в
гр.София, ул."Иван Денкоглу" № 2, ет. 3, офис 1 срещу Наказателно постановление N 23-
4332-009711 от 01.06.2023г. , издадено от началник група в ОПП към СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. На основание чл.
183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и 2.
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят А. И. М., редовно призован се явява лично.
Представлява се от адв. К. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си поддържа изцяло
жалбата.
Моли , съдът да отмени процесното НП, като сочи, че при извършената проверка от
наказващия орган, жалбоподателят не е имал качеството на водач.
Твърди се, че въпреки, че не е имал такова качество, жалбоподателят не е отказал да
бъде извършена пробата за наличие на употреба на алкохол и това се е доказало с
представената и приета разпечатка от алкотест Дрегер. От същата се установявало , че
1
жалбоподателят е изпробван поне три пъти, като пробите са отчели нулеви резултати.
Претендира присъждане на разноски по чл.38 от Закона за адвокатурата.
В жалбата са наведени множество фактически твърдения и основно възражение, че
А.М. не е управлявал автомобила, не е бил водач на МПС преди и по време на проверката и
не е имал качеството на водач на МПС, за да бъде подложен на проверка по ЗДвП от МВР.
Сочи се , че М. е дал 27-28 пъти проба за алкохол , като е изпробван за употреба на
наркотични вещества, след което още около 24 проби за алкохол.
Оспорват се констатациите на контролния орган за поведението на жалбоподателя,
инкорпорирани в протокола от извършена проверка.
Сочи се нарушение на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗДвП , поради липса на дата на извършеното
нарушение в наказателното постановление .
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на А. И. М. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 23-4332-
009711 от 01.06.2023г. , издадено от началник група в ОПП към СДВР, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 16.05. 2023г. около 23:34ч. на тел. 112 бил подаден сигнал от Асен Томанов за
движение на лек автомобил Фолксваген Голф с peг. номер Е 2262 АМ в нарушение на ЗДвП
в гр.София по бул. Тодор Александров с посока от бул. Константин Величков към бул. Кн.
Мария Луиза. Подалият сигнала заявил, че следва автомобила и в реално време подавал
информация на служител на полицията. По подадената от Томанов информация ,
автомобилът преминал кръстовището с бул. Христо Ботев на червен сигнал на светофарната
уредба, след което продължил движението си по бул. Цариградско шосе, бул. Ал. Малинов
и спрял паркинг до бл. 367 в жк. Младост 3 около 23:40ч.
Междувременно по във връзка с подадената от Томанов информация била създадена
организация за установяване на автомобила и неговия водач.
Така, непосредствено след паркирането на автомобила на паркинг до бл. 367 в жк.
Младост 3, на място пристигнал АП-Контрола.
На място бил и подалия сигнала Томанов, който посочил на полицаите , стоящ в
близост до автомобила с peг. номер Е 2262 АМ, но извън него мъж, като водач.
От извършената проверка на документите на мъжа се установило , че е А. И. М. с
ЕГН ********** . Същият се легитимирал и със служебна карта на ПРБ.
Междувременно на място пристиганл автопатрули на 07 РУ СДВР и ОПП СДВР.
М. бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични или
2
упойващи вещества.
М. се съгласил и бил проверен за употреба на наркотични или упойващи вещества с
DrugTest 5000, който отчел отрицателен резултат.
М. обаче отказал да бъде тестван за употреба на алкохол в издишания въздух с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с ARNA 0138.
За направените констатации Иван Ников – служител на ОПП СДВР съставил на А.
М. АУАН серия GA № 963619/17.05.2023г. за това , че : ''На 16.05. 2023г. около 23:23ч. в
гр.София по бул. Тодор Александров с посока на движение от бул. Константин Величков
към бул. Кн. Мария Луиза по данни на свидетеля очевидец управлява собствения си лек
автомобил Фолксваген Голф с per. номер Е 2262 АМ, като на кръстовището с бул. Христо
Ботев навлиза и преминава на червен сигнал на работещата на автоматичен режим
светофарна уредба, след което продължава движението си по бул. Цариградско шосе, бул.
Ал. Малинов и на 17.05.2023г около 00:40ч. е установен на паркинга до бл. 367 в жк.
Младост 3 от автопатрул на 07 РУ СДВР. Водача отказва тест за употреба на алкохол в
издишания въздух с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с ARNA 0138. Издаден
талон за медицинско изследване номер 113764 за УМБАЛ Света Анна. Лицето не е дало
кръвна проба за медицинско изследване.''
Контролният орган квалифицирал описаното, като нарушения на чл. 6, т. 1, пр. 2 и
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Наред с това на жалбоподателя бил издаден и връчен талон за медицинско изследване
№ 113764 с указания да се яви в УМБАЛ ''Св.Ана'' до 45 мин. от връчването му.
А. М. подписал АУАН, като получил препис от него и талона за медицинско
изследване, но не се явил за даване на кръвна проба
Въз основа на посочения АУАН на 01.06.2023г. началник група в ОПП към СДВР ,
издал Наказателно постановление 23-4332-009711 от 01.06.2023г. , с което на жалбоподателя
са наложени административни наказания, както следва: 1. На основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от
ЗДвП – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и
териториална компетентност.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
3
Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
Административните обвинения , предявени на жалбоподателя са описани ясно и
съдържат всички елементи от обективния им състав и съответстващата им правна
квалификация, с което е гарантирано правото на защита на нарушителя, респективно
възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт.
По същество на обвинението съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – "Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".
Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както
позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването
му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко
алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на
нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията
на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние,
както е в настоящия случай.
От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея съюз "или"
следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с
обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.
Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен
анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са
елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи
довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и
противоправността на извършеното.
Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените принципни положения
индикират, че АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
за посочване на съставомерните фактически обстоятелства.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че А.
4
И. М. с ЕГН **********, в качеството си на водач на МПС, не е изпълнил задълженията си
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да оказва съдействие на компетентните държавни органи по
установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред които безспорно попада и
проверката за управление на МПС след употреба на алкохол.
Неоснователни са възраженията, че при жалбоподателя не е управлявал процесния
автомобил.
По делото са събрани писмени доказателства , че именно М. е управлявал личния си
автомобил по бул. Тодор Александров с посока от бул. Константин Величков към бул. Кн.
Мария Луиза, преминал е кръстовището с бул. Христо Ботев , продължил движението си по
бул. Цариградско шосе и бул. Ал. Малинов и спрял паркинг до бл. 367 в жк. Младост 3
около 23:40ч.
Обстоятелството, че при пристигането на първия патрул - Контрола , водачът М. се е
намирал извън автомобила не променя този извод.
Обратното би означавало изцяло да се игнорира наличието на свидетел ,
непосредствено възприел противоправно поведение, своевременно подал сигнал на телефон
112 и останал на място до приключване на проверката(за което свидетелства подписът му
под АУАН).
В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че са изцяло недостоверни
показанията на доведения от защитата свидетел.
Същите са нелогични и очевидно представляват опит за изграждане на защитна
версия за жалбоподателя.
За съда остава неизвестно , защо жалбоподателят, който поддържа в хода на
административното производство тезата, че не е управлявал процесния автомобил се е
съгласил да бъде тестван за употреба на наркотични или упойващи вещества, но е отказал
проба за алкохол.
Несъстоятелни са твърденията на защитата, че М. е тестван за алкохол многократно.
От приложената разпечатка от Алкотест Дрегер 7510 с ARNA 0138 е видно , че в периода от
23:58:35ч. на 16.05.2023г. до 01:37:54ч. на 17.05.2023г. няма отчетена проба (била тя и
отрицателна.
От приложените справки за движение на служебните полицейски автомобили е
видно, че този на ОПП СДВР с рег. № СВ 2300 КВ е пристигнал на мястото на проверката в
0:21:26ч. на 17.05.2023г. и си е тръгал в 02:40ч.
От АУАН и съдържанието на протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества е видно , че М. е тестван за упойващи и наркотични
вещества в 00:43ч. и приблизително тогава е оказал да бъде тестван за алкохол.
Съставът на нарушението в процесната му форма включва изпълнително деяние,
което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно бездействие.
5
От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл, тъй като
нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал своите собствени
задължения и тези на контролните органи, но е извършил неправомерен отказ да бъде
тестван за употреба на алкохол, без да е налице уважителна причина за това.
В тази връзка са неоснователни възраженията на защитата , че е била налице
уважителна причина, М. да не се яви в УМБАЛ ''Св.Ана'' до 45 мин.
Видно от представените медицински документи, констатираните доста по-късно
травми от падане, както твърди М. не са от характер да му попречат да даде кръв за
иследване.
Наказанието за допуснатото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено в
съответствие с предвиденото в закона.
Кумулативно предвидените от закона наказания за тези нарушение са в абсолютно
установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно.
Изключителната обществена опасност на нарушенията по чл. 174, ал. 3 ЗДвП
произтича от това, че същите не само се явяват предпоставка за избягване на евентуална
наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 343б, ал. 3 НК, но и крият потенциален
риск от значително засягане на обществените отношения, гарантиращи безопасността на
транспортната дейност, живота и здравето на участниците в движението, което и обуславя
необходимостта от обществена нетърпимост към тях.
В случая, нарушението е извършено от субект, който освен всичко се е легитимирал
със служебната си карта на прокурор.
Няма спор, че не се касае за ситуация, свързана с длъжностното качество на
нарушителя и демонстрацията на длъжност в структурата на ПРБ е било ненужно ,
очевидно преднамерено и сочи на завишена обществена опасност и на нарушителя.
Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че преди да извърши посоченото
нарушение, жалбоподателят е демонстрирал и опасно поведение на пътя, като на
16.05.2023г. около 23:23ч. е управлявал собствения си лек автомобил Фолксваген Голф с per.
номер Е 2262 АМ бул. Тодор Александров с посока на движение от бул. Константин
Величков към бул. Кн. Мария Луиза и кръстовището с бул. Христо Ботев е навлязъл и
преминал на червен сигнал на работещата на автоматичен режим светофарна уредба.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза
на АНО, който не е поискал своевременно присъждането на такива, поради което и съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
6
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 5 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N 23-4332-009711 от 01.06.2023г. ,
издадено от началник група в ОПП към СДВР, с което на А. И. М. с ЕГН ********** са
наложени административни наказания, както следва: 1. На основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от
ЗДвП – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7