Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 22.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 20.07.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 119
по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез
пълномощника си адв. З.Й.Ц. от САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и
съобщения: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет. 5,
против Г.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, п.к. 6168, с правно основание: чл.
124, ал. 1, вр. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и цена на иска: 250,32
лв.
Ищцовото дружество чрез процесуалния
си представител сочи, че искът им се основавал на следните обстоятелства:
Между Г.Т.Г. и „Т.Б.“ ЕАД (с
предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) били сключени следните
договори за предоставяне на услуги:
1. Договор
за мобилни услуги № *******от 01.08.2016г. Съгласно договора за мобилни услуги
на клиента били предоставени мобилен телефонен номер *******и модем.
2. Договор
за мобилни услуги № *******от 08.09.2016г. Съгласно договора на клиента бил
предоставен мобилен номер *******.
3. Допълнително
споразумение № *******към договор за мобилни/фиксирани услуги от 08.09.2016г.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер *******влязъл в сила нов
абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 19.99 лв. с вкл. ДДС
или 16.66 лв. без вкл. ДДС.
4. Допълнително
споразумение № *******към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.07.2017г.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ******* влязъл в сила нов
абонаментен план.
5. Допълнително
споразумение № *******към договор за мобилни/фиксирани услуги от 15.09.2017г.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ******* влязъл в сила нов
абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС
или 25.82 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е предоставен мобилен телефонен
апарат.
6. Договор
за мобилни услуги № *******от 04.12.2017г. Съгласно договора за мобилни услуги
на клиента били предоставени мобилен телефонен номер **********, (със
стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или 20.82 лв. без
вкл. ДДС) и мобилен телефонен апарат.
7. Договор
за мобилни услуги № *******и Договор за лизинг от 15.12.2017г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер
*******, (със стандартна месечна абонаментна такса 10.99 лв. с вкл. ДДС или
9.16 л в. без вкл. ДДС) и мобилен телефонен апарат. Предоставянето на устройството било уредено
от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била 252.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.
3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 10.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Сочи, че към периода на издаване на
процесните фактури спрямо ползваните от Г.Т.Г. мобилни номера и устройство на
лизинг се прилагали следните условия:
- за
мобилен номер *******- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *******от
01.082016г., изм. с Допълнително споразумение № *******към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 08.09.2016г.
- за
мобилен номер ******* - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *******от
08.092016г., изм. с Допълнително споразумение № *******към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 15.09.2017г.
- за
мобилен номер *******- условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *******от
04.122017г.
- за
мобилен номер ******* - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *******от
15.12.2017г.
- за
мобилен телефонен апарат N0X14 2 В1аск - условията, договорени в Договор за
лизинг от 15.12.2017г.
Сочи, че ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени
му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. януари 2018г. - м. май 2018г. Във
всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
различни договори, сключени между него и клиента.
Фактура № *******/05/01/2018П, с
падеж 20.01.2018г., издадена за отчетния период 05/12/2017-04/01/2018 г.,
включвала следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер *******месечна
абонаментна такса 16.66 лв., която след приспадане на отстъпка 0.83 лв. била в
краен размер на 15.83 лв. без ДДС - 18.99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер *******
месечна абонаментна такса 15.37 лв. без ДДС - 18.45 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат -10.99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер *******месечна
абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.98 лв.
с вкл. ДДС; За мобилен номер ******* месечна абонаментна такса 25.82 лв., както
и ползвани услуги в размер на 1,77 лв. /Доп. пакет 8М8/ММ8 в мрежата на Теленор
1.25 лв., Други услуги с добавена стойност 0.50 лв. и Разговори към „Грижа за
клиента“ 0.02 лв./, които били в общ размер на 27.59 лв. без ДДС - 33.11 л в. с
вкл. ДДС; Общата сума, начислена във фактурата, била 106.52 лв., като след
приспадане на надвнесени плащания на задължения от предходен отчетен период в
общ размер на 97.53 лв., претендираната сума по фактурата била 8.99 лв.
Фактура № *******/05/02/2018г., с
падеж 20.02.2018г., била издадена за отчетния период 05/01/2018-04/02/2018 г. и
включвала следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер *******месечна
абонаментна такса 16.66 лв„ която след приспадане на отстъпка 0.83 лв. била в
краен размер на 15.83 лв. без ДДС - 18.99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер *******
месечна абонаментна такса 9.16 лв. без ДДС -10.99 л в. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат N0104 2 В1аск - 10.99 лв. с вкл. ДДС; За
мобилен номер *******месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер *******
месечна абонаментна такса 25.82 лв. и Доп. пакет 8М8/ММ8 в мрежата на Теленор
125 лв., които били в общ размер на 27.07 л в. без ДДС - 32.49 л в. с вкл. ДДС;
Общата сума, начислена във фактурата, била 98.45 лв.
Фактура № *******/05/03/2018г., с
падеж 20.03.2018г., била издадена за отчетния период 05/02/2018-04/03/2018 г. и
включвала следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер *******месечна
абонаментна такса 16.66 лв., която след приспадане на отстъпка 0.83 лв. била в
краен размер на 15.83 лв. без ДДС - 18.99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер *******
месечна абонаментна такса 9.16 лв. без ДДС -10.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат N0104 2 В1аск - 10.99 лв. с вкл. ДДС; За
мобилен номер *******месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС -24.99 лв. с
вкл. ДДС; За мобилен номер ******* месечна абонаментна такса 25.82 лв. и Доп.
пакет 8М8/ММ8 в мрежата на Теленор 1.25 лв., които били в общ размер на 27.07
лв. без ДДС - 32.49 л в. с вкл. ДДС; Общата сума, начислена във фактурата, била
98.45 лв.
Сочи, че след предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Т.Б.“ ЕАД и Г.Т.Г.,
при условията на които били ползвани процесни номера *******,*******,*******и *******
по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът издал фактура № *******/05/05/2018г.,
включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване
в общ размер на 560,24 лв., като размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка при предсрочното (за номер *******- преди 08.09.2018
г., за номер ******* - преди 15.12.2019 г., за номер *******- преди 04.12.2019
г., за номер ******* - преди 15.09.2019 г.) прекратяване на договора за мобилни
услуги, по вина или инициатива на потребителя, били уредени от страните в
изрични клаузи с идентично съдържание от съответния договор, а именно:
За номер *******- р. 3, т. 4 от
Допълнително споразумение № *******към договор за мобилни/фиксирани услуги от
08.09.2016г.
За номер ******* - т. 11 от Договор
за мобилни услуги № *******от 15.12.2017г.
За номер *******- т. 11 от Договор
за мобилни услуги № *******от 04.122017г.
За номер ******* - р. 3, т. 4 от Допълнително
споразумение № *******към договор за мобилни/фиксирани услуги от 15.09.2017г.
Сочи, че съгласно предвиденото в
съответни клаузи с идентично съдържание, съдържащи се в индивидуалните договори
за услуги, сключени между страните, в случай на предсрочно прекратяване на
срочен договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния
план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на
първоначално предвидения срок на действието му. Предвидено било и, че във
всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължал разликата между стандартната цена на устройството без
абонамент съгласно последно актуалната ценова листа към момента на
прекратяването на договора и дължимата обща преференциална цена (за продажба в
брой или за предоставяне на лизинг).
Предвид обстоятелството, че
прекратяването на процесните правоотношения с предмет предоставяне на мобилни
услуги било настъпило след 12.01.2018 г., размерите на дължимите неустойки били
определени в съответствие с условията на чл. 1.2 вр. чл. 1.1 от Спогодба от
11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и „Т.Б.“ЕАД по гр. дело
№ 15539/2014 г. и гр. дело № 16746/2014 г. по описа на Софийски градски съд. В
съответствие с установения максимално допустим размер на задълженията за
неустойки съгласно Спогодбата, начислените от заявителя неустойки за
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги били формирани като
сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, към
които била добавена такава част от ползваната стойност на отстъпките от
месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок на договора, в
случаите, в които такива отстъпки са били приложими съгласно договореното между
страните. Неустойката за устройство от своя страна се формирала като разлика
между стандартната цена на устройството без абонамент, съгласно последно
актуалната ценова листа към момента на сключването на договора за мобилни
услуги и дължимата обща преференциална цена (за продажба в брой или за
предоставяне на лизинг), каквато съответствала на оставащия срок на договора.
Сочи, че размерът на неустойката за
номер *******била 58,75 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (16,66 л в. всяка), а именно
49,98 лв. и с добавена разликата в размер на 8,77 лв. между стандартната цена
на мобилно устройство без отстъпка съгласно актуалната към 08.09.2016 г. ценова
листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора,
заплетена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Размерът на неустойката за номер *******
била 67,79 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС (9,16 лв. всяка), а именно 27,48 лв. и с добавена
разликата в размер на 4031 лв. между стандартната цена на мобилно устройство
без отстъпка съгласно актуалната към 15.122017г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която бил сключен Договор за лизинг от
15.12.2017г. съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Размерът на неустойката за номер *******била
178,81 лв Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС (20,82 лв. всяка), а именно 62,46 лв. и с добавена
разликата в размер на 116,35 лв. между стандартната цена на мобилно устройство
без отстъпка съгласно актуалната към 04.12.2017г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги. Размерът на неустойката за номер ******* била
254,88 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без вкл. ДДС (25,82 лв. всяка), а именно 77,46 лв. и с добавена
разликата в размер на 177,42 лв. между стандартната цена на мобилно устройство
без отстъпка съгласно актуалната към 15.09.2017г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги. Фактура № *******/05/05/2018г. включвала и
задължение за предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното
с договора за лизинг мобилно устройство в общ размер на 219.80 лв. с вкл. ДДС,
равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски. Обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12
от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Общата
сума, начислена във фактурата, била 395,86 лв. Общата сума, начислена във
фактурата била 780.04 лв,
Сочи, че изискуемостта на вземанията
на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издавайето й.
Моли съда да постановите решение, с
което да приеме за установено наличието на вземането ни по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по частно граждански дело № 2901/2019 г. по
описа на Районен съд - К., 5-ти състав, против длъжника - ответник Г.Т.Г., с
ЕГН **********, както следва:
1. 985,93
лв. (деветстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № *******/05.01.2018г.,
фактура № *******/05.02.2018г., фактура № *******/05.032018г. и фактура № *******/05.05.2018г.
2. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира за разноски в заповедното
и настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от особения представител на ответника.
Оспорва издадените от ищцовото
дружество фактури № № *******/ 05.01.2018г.; *******/ 05.02.2018г. ; *******/
05.03.2018г. и *******/ 05.05.2018 г. Същите не носели подписа на Г.Т.Г.. Твърди, че
далекосъобщителните услуги, за които били издадени процесните фактури,
действително не били доставени на потребителя. Издадените фактури сами по себе
си не били основание за плащане, тъй като такова основание била извършената
доставка на далекосъобщителни услуги. В случая било видно, че във фактурите се
включвали друг вид задължения, представляващи неустойки и напълно неясни
остатъчни задължения „от предходен период“, без този период да е бил посочен.
Прехвърлянето на останалите от предишни периоди задължения, не кореспондирало с
принципите на ЗСчет. за документална обоснованост на първичните счетоводни
документи, каквито били приложените по
делото фактури по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗСчет. и чл. 3, ал.З от ЗСчет. Не
можело да се приеме, че приложените фактури отразяват по достоверен начин
наличието на неизпълнени предишни задължения,
тъй като в нарушение на чл. 6, ал.1, т.4 от ЗСчет. те не отразявали
предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Относно
посочените остатъци от предишен период не било налице документална обоснованост
съгласно чл. 6, ал. 5 от ЗСчет., защото липсвали надлежни други документи.
Сочи, че по отношение на сумата
560.24 лева, която била претенция за неустойка, следвало да се има предвид, че
физическото лице имало качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на
Закона за защита на потребителите. Съгласно чл.143 от същия закон
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водила до
значително неравноправие между правата и задължения на търговеца или доставчика
и потребителя. Представените с исковата молба договори били сключени при
предварително определени условия от едната страна - доставчикът на
далекосъобщителни мобилни услуги. Договорите били бланкови и не били предмет на
предварително договаряне между страните, респективно ответникът не е имал
възможност да влия върху съдържанието им. Съгласно чл.146 , ал.2 от ЗЗП
/Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година, относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, транспонирана с чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП/.
Сочи, че неустоечните клаузи били нищожни, защото
създавали значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя на услугата. Потребителят нямал право да прекрати съответния
договор и да получи неустойка в негова полза. Самите клаузи не уреждали правила
за изчисляване на неустойката според вида на неизпълнението и вида на
задължението, а винаги потребителят дължал неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на договора, което създавало значително несъответствие
в правата и задълженията на страните по договора и на практика гарантирало на
оператора печалба до края на срока на договора.
Сочи, ч в случая операторът
претендирал и сумата за предоставени услуги. Когато кредиторът предпочитал
прякото изпълнение на задължение, той не можел да иска и договорената между
страните компенсаторна неустойка за неизпълнение, нито прякото изпълнение,
заедно с действителните си вреди от неизпълнението, защото по този начин би
получил дължимото два пъти - като неизпълнение и като равностойност на неизпълнението
/ Решение №159 от 22.02.2016 година на ВКС по т. д. №********* година, II
т.о./. Счита, че от това следвало, че сумата за неустойка би била призната за
недължима, в случай, че бъде признато, че ответникът дължал суми за
предоставени услуги - пряко изпълнение на самото задължение.
Моли съда да отхвърли предявените обективно съединени
искове.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото са
представени и приети като писмени доказателства: Договор
за мобилни услуги № *******от 01.08.2016 г.;Договор за мобилни услуги № *******от
08.09.2016г.; Допълнително споразумение № *******към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 08.09.2016 г.; Допълнително споразумение № *******към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.07.2017г.; Допълнително споразумение
№ *******към договор за мобилни/фиксирани услуги от 15.09.2017г.; Договор за
мобилни услуги № *******от 04.12.2017г.; Договор за мобилни услуги № *******от
15.12.2017г.; Договор за лизинг от 15.12.2017г.;
По делото са представени и приети
като писмени доказателства: Фактура № *******/05.01.2018г.; Фактура № *******/05.02.2018
г.; фактура № *******/05.03.2018 г. и фактура № *******/05.05.2018 г.
Фактура № *******/05.01.2018г.,
е издадена за отчетния период
05/12/2017-04/01/2018 г. и включва
следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер *******месечна
абонаментна такса 16.66 лв., която след приспадане на отстъпка 0.83 лв. е в
краен размер на 15.83 лв. без ДДС - 18.99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер *******
месечна абонаментна такса 15.37 лв. без ДДС - 18.45 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат -10.99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер *******месечна
абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.98 лв.
с вкл. ДДС; За мобилен номер ******* месечна абонаментна такса 25.82 лв., както
и ползвани услуги в размер на 1,77 лв.; Други услуги с добавена стойност 0.50
лв. и Разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лв./, които били в общ размер на
27.59 лв. без ДДС - 33.11 лв. с вкл. ДДС; Общата сума, начислена във фактурата
е 106.52 лв., като след приспадане на надвнесени плащания на задължения от
предходен отчетен период е в общ размер на 97.53 лв.
Фактура № *******/05/02/2018г., е издадена
за отчетния период 05/01/2018-04/02/2018 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: За мобилен номер *******месечна абонаментна такса
16.66 лв„ която след приспадане на отстъпка 0.83 лв. е в краен размер на 15.83
лв. без ДДС - 18.99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер ******* месечна
абонаментна такса 9.16 лв. без ДДС -10.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат - 10.99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер *******месечна
абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС - 24.99 лв.
с вкл. ДДС; За мобилен номер ******* месечна абонаментна такса 25.82 лв. и Доп.
пакет в мрежата на Теленор 125 лв., които са в общ размер на 27.07 лв. без ДДС
- 32.49 лв. с вкл. ДДС;
Фактура № *******/05/03/2018г., е
издадена за отчетния период 05/02/2018-04/03/2018 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер *******месечна
абонаментна такса 16.66 лв., която след приспадане на отстъпка 0.83 лв. е в
краен размер на 15.83 лв. без ДДС - 18.99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер *******
месечна абонаментна такса 9.16 лв. без ДДС -10.99 лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилен телефонен апарат - 10.99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер *******месечна
абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС -24.99 лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер *******
месечна абонаментна такса 25.82 лв. и Доп. пакет в мрежата на Теленор 1.25 лв.,
които са в общ размер на 27.07 лв. без ДДС - 32.49 л в. с вкл. ДДС.
Фактура № *******/05.05.2018 г. е
издадена да сумата от 1065,93 лева, като същата включва неустойки предсрочно
прекратяване на договори за услуги – 560,24 лева; вноска за лизинг – 219,80
лева и задължения от предходен период с ДДС – 285,89 лева.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно страните се намират в договорни отношения.
По делото е безспорно установено, че
ответникът е подписал договори за услуги с ищеца, ползвал е мобилни номера и мобилно устройство, предоставени по
договора и не е изпълнил задължението си
да заплати дължимите суми в срок. По делото не бяха представени доказателства
за плащане на претендираните от ищеца суми от страна на ответника.
Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 2901/2019
г. по описа на РС-К., по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За да е налице валидно възникнало вземане на
ищеца от ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти:
че ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период
и абонатен номер; че от доставчика на мобилни услуги и въз основа на валидно
учредено договорно отношение са били предоставени посочените услуги на
ответника, като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния
договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочените във
фактурите размери.
Ищецът обосновава исковата си
претенция на посочените договори и фактури.
С оглед на
ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложените по делото Договор за мобилни услуги № *******от 01.08.2016 г.;Договор
за мобилни услуги № *******от 08.09.2016г.; Допълнително споразумение № *******към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 08.09.2016 г.; Допълнително споразумение
№ *******към договор за мобилни/фиксирани услуги от 06.07.2017г.; Допълнително
споразумение № *******към договор за мобилни/фиксирани услуги от 15.09.2017г.;
Договор за мобилни услуги № *******от 04.12.2017г.; Договор за мобилни услуги №
*******от 15.12.2017г.; Договор за лизинг от 15.12.2017г. са валидно сключени между страните.
Представените договори не са оспорени от ответника, и тъй като носят подписите
на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява
доказателство, че изявленията, които се съдържат в същите, са направени от тези лица. Същевременно, по
силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са
ги сключили, с оглед на което с подписването на процесните договори за мобилни
услуги и договор за лизинг в правната сфера на всяка от страните са възникнали
права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основното си
задължения по договорите - да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги.
Доказателство относно факта на плащане на сумите по фактурите не са ангажирани
и до датата на приключване на съдебното дирене.
С оглед на изложеното съдът намира,
че исковете на ищеца към ответника за всички претендирани дължими суми са
основателни и доказани, а като такива следва да бъдат уважени.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното
уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени
в заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № 2901/2019
г. по описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 385,00 лв.
В производството по гражданско дело
№ 119/2020 г. ищецът има разноски в общ размер на 685,00 лева, от които 25,00
лева държавна такса, 360,00 лева
адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. депозит за особен представител.
С оглед изхода на спора и на осн.
чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените
в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 685,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Т.Г. с
ЕГН ********** ***, че дължи на „Т.Б.” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, бизнес парк София сграда 6, по Заповед за изпълнение № 1704/28.10.2019 г. по ч.гр.д. № 2901/2019 г. по
описа на РС-К. следните суми: 985,93
лева /деветстотин осемдесет и пет
лева и 93 ст./; законна лихва от
25.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.Т.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, бизнес парк
София сграда 6 по Заповед за изпълнение
№ 1704/28.10.2019 г. по ч.гр.д. № 2901/2019 г. по описа на РС-К. сумата от 385,00 лева /триста осемдесет и пет
лева и нула стотинки/ разноски по
заповедното производство.
ОСЪЖДА Г.Т.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, бизнес парк
София сграда 6 направените съдебни и деловодни разноски в размер на 685,00 лева /шестстотин осемдесет и пет и
пет лева и нула стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- Стара Загора.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 2901/2019 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: