Р Е Ш Е
Н И Е №……..
гр. София, 04.12.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретаря Е.В., разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 6209 по описа за
2014 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по
предявен от община С., ЕИК *** срещу Д. Ф. „З.“, с адрес: ***, иск за заплащане
на сумата 345285,10 лева, представляваща неизпълнена част от задължение за
плащане по договор №13/322/00547 по проект „Подобряване физическата среда на
населението в град С.“, финансиран от ответника.
В исковата молба
се твърди, че на 28.06.2011 г. община С. сключила договор №13/322/00547 по
проект „Подобряване физическата среда на населението в град С.“, финансиран от Д.
Ф. „З.“, по който след извършена проверка, ответникът уведомил общината за констатирани несъответствия, срещу които
последната направила възражения, но те не били взети предвид. Без последваща проверка, с писмо №01-0800/217 от 15.01.2014 г.,
ответникът уведомил ищеца, че налага
редукция на субсидията в размер на 345285,10 лева. Ответникът не изпълнил
задължението си по договора да заплати цялата дължима сума, като не бил поискал
развалянето му. Дори да е налице несъответствие между договореното с
изпълненото при подписване на протокол образец №19 от общината, това не правело
неизпълнението й съществено, съгласно чл.87, ал.4 ЗЗД. Затова се претендира
осъждане на Д. Ф. „З.“ да заплати процесната сума.
В срока по чл. 367 ГПК Д. Ф. „З.“ е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Признава, че е сключен Договор №13/322/00547 от
28.06.2011 г. за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка 322 „Обновяване
и развитие на населените места” от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007-2013 г., по силата на
който ДФ „З.“ се е задължил да предостави
на Община С. безвъзмездна финансова помощ за извършване
на дейностите, посочени в заявлението за подпомагане по проект 13/322/00547, а именно: Подобряване на физическата среда за живот
на населението в община С.“ с два подобекта: „Реконструкция и изграждане на улична
мрежа в град С.“ и „Благоустрояване на площадно пространство в гр. С.“. Първоначално
определеният размер на помощта по
договора възлизал на сумата 1713004.00 лева, като съгласно т. 4.23 от договора ползвателят поел задължението да проведе процедура
за възлагане на обществена поръчка
за избор на изпълнител на
проекта - предмет на инвестицията по договора. Документацията
за проведената процедура била предоставена на ДФ „З.“ за осъществяване на последващ контрол
относно законосъобразното й
провеждане, като процедурата била съгласувана от ответника без забележки,
включително било извършено авансово плащане на сумата
856502 лева.
На
08.10.2013 г. в рамките на договорения и законоустановен срок, съгласно Наредба № 24 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Обновяване
и развитие на населените места", община С. подала заявка за окончателно
плащане. След извършване на задължителни проверки, на основание чл.
36, ал. 4 от Наредба №24 от 29.07.2008 г. било установено, че заявените за финансиране
разходи са в размер на 1570772,86 лв., като за допустими за
финансиране разходи са приети 1225487,76 лева, от която сума е приспадната
авансово заплатената помощ. Претендираната сума в размер на 345285,10 лева била недопустима
за финансиране, вследствие несъответствия
между предварително договорените и заявени параметри (количества, дейности) и реално изпълнените такива, установени при извършена проверка
на място от служители на
отдел „Регионален технически инспекторат”, отнасящи се за
изпълнението по договор № 13/322/00547 от
28.06.2011 г.. В резултат на проверката
сума в размер на 46215 лева от предварително одобрената финансова помощ за дейност
„Благоустрояване на площадно пространство в гр. С.“ по Договор
за изпълнение на строителни и монтажни работи 152 от 03.07.2012 г., сключен между Община С. и Обединение „Е.Р.С. - АБС“ вследствие
на проведената процедура за възлагане
на обществена поръчка, не следвало да бъде
изплатена. Съответно сумата в размер на
126427.26 лева представлявала
наложена редукция на предварително одобрения размер на финансова помощ
за дейност „Реконструкция и изграждане на улична мрежа
в гр. С.“ по Договор за изпълнение
на строителни и монтажни работи 151 от 03.07.2012 г., сключен между Община С. и Обединение „Е.Р.С. - АБС“ вследствие на проведената
процедура за възлагане на обществена
поръчка.
Наложена била и допълнителна редукция на стойност
172642,55 лева по чл. 30, параграф
1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 65/2011 на
КОМИСИЯТА от 27 януари 2011
година, тъй като сумата, претендирана за плащане е
надхвърлила с повече от 3% сумата, одобрена за плащане. Размерът на намалението е разликата между двете суми. Ответникът е следвало
да заплати само реално извършените разходи и като е извършил редукция на
безвъзмездната помощ, твърди да е действал в съответствие с нормативната
уредба.
В срока за депозиране
на допълнителна искова молба, община С. представя единствено доказателства, без
да излага фактически твърдения и правни доводи, поради което и ответникът Д. Ф.
„З.“ не излага становище, което да покрива характеристиките на допълнителен
отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят по
осъществените в правната действителност факти, а единствено относно правните им
последици.
Не е спорно и от представения Договор №13/322/00547 от
28.06.2011 г. за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка 322 „Обновяване
и развитие на населените места” от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007-2013 г., по силата на
който ДФ „З.“ се е задължил да предостави
на Община С. безвъзмездна финансова помощ, за извършване
на дейностите, посочени в заявлението за подпомагане по проект 13/322/00547, а именно: Подобряване на физическата среда за живот
на населението в община С.“ с два подобекта: „Реконструкция и изграждане на улична
мрежа в град С.“ и „Благоустрояване на площадно пространство в гр. С.“, изменен
с Анекс №1/30.08.2011 г., Анекс ІІ от
07.02.2012 г., Анекс ІІІ от 23.04.2012 г., Анекс ІV от 11.09.2012 г. и Анекс V
от 16.07.2013 г., се установява, че между страните било постигнато съгласие
ответникът да предостави на община С. безвъзмездна финансова помощ в размер на
1603154,00 лева, представляваща 100% от размера на одобрената инвестиция за
извършване на дейности по проект „Проект подобряване на физическата среда на
живот на населението в община С.“. В договора страните се съгласили
окончателният размер на помощта да бъде определен от Д. Ф. „З.“ след
представяне на всички документи за направени разходи по проекта, като се
заплащат всички одобрени, реално направени и доказани разходи – чл.2.4 и чл.2.5
от договора.
От уведомително писмо
за одобрение №565/322 от 15.01.2014 г., за което не се спори, че е получено от
ищеца община С., се установява, че от общо заявената стойност на всички разходи
– 1570772,86 лева, одобрени за плащане като реално извършени са 1225487,76
лева, като е наложена редукция в размер на 345285,10 лева, формирана от 3 пера: 46215 лева –редукция по договор за изпълнение
на строителни и монтажни работи 152 от 03.07.2012 г., сключен между Община С. и Обединение „Е.Р.С. - АБС“, 126427.26
лева – редукция по договор за изпълнение
на строителни и монтажни работи 151 от 03.07.2012 г., сключен между същите страни и 172642,55
лева - допълнителна редукция на основание чл. 30, параграф
1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 65/2011.
Не е спорно от
представените удостоверение №3/23.07.2013 г. и удостоверение №4/23.07.2013 г.,
издадени от Главния архитект на община С., се установява, че строежи
„Реконструкция на уличната мрежа в гр. С.“ и „Благоустрояване на централен
площад“, са въведени в експлоатация, без ограничения в ползването и са
изпълнени съобразно одобрените проекти.
Представените от ищеца
документи, свързани с извършени строително-монтажни работи, съдът е изключил от
доказателствената съвкупност с определение от
24.11.2015 г. в нарушение на процесуални правила, тъй като постъпилата от
община С. молба, вх. № 141199/17.11.2015 г. към приключване на устните
състезания не е била докладвана по делото, в резултат на което съдът е формирал
несъответен на осъществените факти извод за неизпълнение на дадените указания
за заверяване на представените доказателства, съгласно чл.183 ГПК. Допуснатото
процесуално нарушение обаче не е довело до ограничаване на правото на защита на
страните, тъй като същите документи са представени от ответника и не са
оспорени от ищеца, съответно са взети предвид от вещото лице, изготвило СТЕ,
като съдът като неразполагащ със специални знания, не би могъл да ги обсъжда.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, прието неоспорено от страните и съответно на
събраните доказателства, поради което и съдът го кредитира изцяло, се установява,
че строежите („Реконструкция на уличната мрежа в гр. С.“ и „Благоустрояване на
централен площад“) са изпълнени в отклонение от първоначално договореното, като
са налице изобщо неизпълнени СМР, така и частично изпълнени СМР, като не са
взети предвид при определяне на стойността на допуснатите несъответствия, онези
от СМР, изпълнени при надвишаване договорените количества. Изпълнените СМР в
отклонение от договореното възлизат на обща стойност 172642,55 лева, формирана
от сумата 46215 лева – неизпълнени/частично
изпълнени СМР за първия строеж и 126427.26 лева – за втория. Тези несъответствия са установени при извършената проверка и са
точно отразени в уведомителното писмо от 15.01.2014 г.. Вещото лице посочва, че заявената за плащане
сума надхвърля с 10,99% одобрената, като разликата е в размер на 172642,55
лева.
Други доказателства от
значение за правния спор не са ангажирани.
По отношение на иска с правна квалификация чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.2.4 от Договор №13/322/00547 от
28.06.2011 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
322 „Обновяване и развитие на населените места”
от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г..
Основателността на предявен
иск за реално изпълнение на поето правно (договорно) задължение, се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение, елемент от съдържанието, на което да е задължението за
заплащане на претендираната парична сума, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение
от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията за реално изпълнение, предвидена в чл.79, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявеното право на вземане за сумата 345285,10 лева. По
отношение на неизпълнението, което по своята същност е отрицателен факт – липса
на дължимо поведение, достатъчно е твърдение на ищеца, като ответната страна
следва да докаже опровергаващия го положителен факт – точно изпълнение, като
при липсата на ангажирани доказателства, съдът приема посоченият елемент от
основанието на иска за доказан.
Сключването на Договор №13/322/00547 от
28.06.2011 г. за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка 322 „Обновяване
и развитие на населените места” от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007-2013 г. е юридическият факт, породил
правоотношение между страните със съдържание задължението на ответника да
предостави безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект: Подобряване на физическата среда за живот на
населението в община С.“ с два подобекта: „Реконструкция и изграждане на улична мрежа
в град С.“ и „Благоустрояване
на площадно пространство в гр. С.“.
Претендираната от ищеца сума представлява
незаплатена част от окончателно дължимото плащане на помощта, размерът на което
обаче се определя от одобрените реално
доказани разходи в изпълнение на проекта.
В случая, с оглед
заключението на СТЕ следва да се приеме, че ищецът, в качеството си на
ползвател по договора, не е установил реалното извършване на пълния размер на претендираните за финансиране разходи за СМР по всеки от подпроектите: „Реконструкция на уличната мрежа в гр. С.“ и
„Благоустрояване на централен площад“.
Изпълнението на двата
строежа е осъществено в рамките на договори за изработка, сключени с трето за спора лице - Обединение „Е.Р.С.
- АБС“, които са породили задължението на възложителя - община С. да престира възнаграждение срещу изпълнените СМР, възложени с договорите. Няма съмнение, че възнаграждение възложителят на конкретната работа дължи само
за изпълнената и приета работа, като заплащането на възнаграждение за работи,
които обективно не са изпълнени или са неточно изпълнени, възложителят не е бил
правно задължен да заплати. Това означава, че дори да е заплатил възнаграждение
за такива, то е било недължимо и подлежи на връщане по реда на чл.265, ал.1, предл.3 ЗЗД. В случай, че извършената работа е приета, макар
да е несъответна на договора, предвид заключението на СТЕ, то последиците от
приемането й, ще трябва да останат за сметка на възложителя - община С., която
не е положила дължимата грижа при приемането да прегледа работата и да направи съответните възражения за
неправилно изпълнение, с изключение на скритите недостатъци – чл.264, ал.2 ЗЗД,
а несъответствията не се твърди да съставляват такива. Без значение на
приложимата в случая хипотеза (изпълнението на договорите, сключени с Обединение „Е.Р.С. - АБС“ не е предмет на
настоящото производство), същественото е, че са извършени разходи за изобщо
неизпълнени СМР и частично изпълнени СМР, които е недопустимо да бъдат
одобрени, защото не съставляват реално извършени разходи за реализиране на
проекта. За тези СМР общината не е дължала възнаграждение на изпълнителя и те
не могат да бъдат покрити от безвъзмездната финансова помощ по сключения с
ответника договор.
Този извод произтича, както и съдържанието на сключения между страните деговор,
така и от приложимата към правоотношението нормативна уредба. В чл. 37 от НАРЕДБА № 24 от
29 юли 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Обновяване и развитие на населените
места" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г., е предвидено плащанията да се изчисляват въз основа на приетите
за допустими и реално извършени разходи, след извършване на проверките по
чл. 36, ал.
1, т. 1 и 2 и при спазване на разпоредбите
на чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от
27 януари 2011 г. за определяне на подробни
правила за прилагане на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на
прилагането на процедури за контрол,
както и кръстосано спазване по отношение
на мерките за подпомагане на развитието на
селските райони (ОВ L 25,
28.01.2011 г.) (Регламент (ЕС) № 65/2011) и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване
на ЕО по отношение на минималната
помощ, за договори за отпускане
на финансова помощ, сключени до 30 юни 2014 г..
В случая не се спори,
че при подаденото заявление по образец за окончателно плащане, е извършена
проверка по чл.36 от Наредба №24/29.07.2008 г., съгласно Заповед
257045/28.10.2013 г. за извършване проверка на място, резултатите, от която са обективирани в контролен лист и отразяват установени
несъответствия с възложените СМР. Тези несъответствия са установени и от
заключението на СТЕ. Доказателства, опровергаващи резултатите от проверката за фактическото несъответствие на изпълненото строителство с представените
документи, ищецът не е ангажирал. При
това положение, ответникът е бил длъжен да одобри само разходите,
представляващи плащания на действително изпълнените СМР, съгласно сключените от
община С. договори, като извърши плащане при прилагане на редукция на заявената
за плащане от ищеца сума със сумите, представляващи стойност на неизвършените,
респ. частично извършени СМР в размер на общо 172642,55 лева.
Съгласно изричната разпоредба на чл.38, ал.1, т.4 от Наредба №24, приложима и на основание чл.7.1 от договора, разплащателната
агенция може да откаже изплащането
на част или
цялата помощ, когато приложи правилото на чл. 30 от Регламент
(ЕС) № 65/2011, което предвижда
плащанията
да се
изчисляват въз основа на установената
по време на административните проверки допустимост. Когато поисканата за плащане сума надхвърля сумата, определена да бъде изплатена
на бенефициера, след проверка на допустимостта на искането за плащане с повече от 3 %, определената за плащане сума се намалява с разликата между двете суми.
Посоченото правило има
характер на санкция, която се налага на ползвател на финансова помощ, който е обективирал неоснователно искане за изплащане на суми,
които съгласно договора и нормативните разпоредби са недопустими за одобряване.
В този случай, размерът на наложената санкция е размерът на сумата, която е
поискана, но не е приета за реално извършен разход и поради това не е допустима
за финансиране, при предпоставката тази разлика да надхвърля 3%. Предполага се,
че разлики в рамките на 3% са допустими и не сочат на виновно поведение от страна на бенефициера.
В конкретния случай,
разликата между претендираната за плащане и
одобрената помощ е 10,99 %, което обуславя задължение за ДФ „З.“
да приложи правилото на чл. 30 от Регламент
(ЕС) № 65/2011. Размерът на санкциониращата редукция възлиза на разликата между заявените
и одобрени разходи - 172642,55
лева. Така общият размер на заявените за окончателно
плащане разходи – 1570772,86 лева е намален със сумата 172642,55 лева – недопустими разходи за неизвършени СМР и сумата 172642,55
лева – корекция по
чл. 30 от
Регламент (ЕС) № 65/2011. Действително, намалението по този текст не се прилага,
ако бенефициерът докаже, че не
е виновен за включването на недопустимата сума, но такива твърдения ищецът не е направил и съответно доказателства за
обстоятелства, ескулпиращи ползвателя на помощта, не
са събрани.
Доводите на ищеца, че
дори да е налице неизпълнение на договора от страна на община С., с което по
същество не се оспорват установените несъответствия при изпълнение на
финансираните дейности, то то е несъществено и не
обуславя развалянето му, са неоснователни. Договорът не се твърди и не се
установява да е развален. Напротив. Договорът е изпълнен, като обемът на
задължението на ответника да предостави безвъзмездната финансова помощ е
определен съгласно съдържанието на чл.2.4 от договора, който предвижда да бъдат
заплатени 100% от одобрените и реално извършени разходи, като е наложена и
санкция по чл. 30 от Регламент
(ЕС) № 65/2011. В случая, не подлежи на преценка дали неизпълнената част от одобрените по
проекта дейности е незначителна с оглед интереса на кредитора (чл.87, ал.4 ЗЗД), тъй като договорната връзка не е прекратена чрез едностранно изявление на
ДФ „З.“. Последният не е и в неизпълнение на основното си
задължение по договора – да предостави финансовата помощ, тъй като обемът на
това задължение е точно този, който е изрично уговорен – реално изпълнените
СМР, защото неизпълнените дейности не са реално извършени и стойността им не
може да бъде одобрена за плащане. Одобрените разходи са намалени и със сумата,
представляваща наложена санкция. Именно поведението на ползвателя, което не е
установено да е невиновно, изразено в предявяване за плащане на разходи, които
не са реално извършени, е правопораждащият допълнителната
редукция на помощта факт. Конкретни доводи за незаконосъобразно налагане на
санкцията по чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 не са релевирани от ищеца,
който твърди единствено неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника.
От изложеното се налага
извод, че задължение за ответника ДФ „З.“ да заплати претендираната от община С. сума от 345285,10
лева, не е възникнало и съответно
искът за съдебното му признаване и принудително осъществяване, е неоснователен.
С оглед изхода на
спора, право на присъждане на
разноските за производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК, се поражда за ответника,
който претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер и сумата 400 лева – внесени депозити за възнаграждение
на вещо лице.
Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, дължимото юрисконсултско възнаграждение, при
материален интерес от 345285,10 лева, е в размер на 10888,55 лева или отговорността на ищеца за разноски следва
да се ангажира за сумата 11288,55 лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от община С., ЕИК *** срещу Д. Ф. „З.“, с адрес: ***, иск, с правна квалификация
чл.79, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 345285,10 лева - неплатена част от
дължима по договор №13/322/00547 по проект „Подобряване физическата среда на
населението в град С.“ безвъзмездна финансова помощ.
ОСЪЖДА община С., ЕИК ***
да заплати на Д. Ф. „З.“, с адрес: ***, сумата 11288,55 лева (единадесет хиляди
двеста осемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки) – разноски за
производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: