Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /13.10.2020
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и първи септември две
хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 153/2020 г. по описа на съда
Производството
е по реда на чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по предявени от С.Ц.Ц. срещу „З.д.Е.“ ЕАД
искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се осъди
ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 22399,00лв- обезщетение за
настъпило застрахователно събитие по договор за „Каско МПС“, обективиран в
застрахователна полица № 00500100280460, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 871,07
лв. – лихва за забава върху главница в размер на 22399 лв. за периода от
10.10.2019 г. до дата на подаване на исковата молба- 28.02.2020 г.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Около 15:00 часа на 09.09.2019 година, ищецът се
придвижвал със собствения си лек автомобил с марка „Мазда“, модел „СХ5“, с per. № ********, с номер на рамата ******, по
Автомагистрала Тракия в посока гр. София. В района на 15-ти км, застига
движещото се в същата лента пред него МПС с марка “Волво“ с per. № ********, с прикачено ремарке с
марка „Шмиц“. с per. № *******, от което следва удар в задната част на второто МПС.
Твърди се, че при сблъсъка цялата предна част на
лекия автомобил на ищецът е напълно унищожена. За удостоверяване на обстоятелството па настъпилото ПТП
е съставен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от
09.09.2019 година. Твърди се, че към
дата 09.09.2019 година, притежаваният от ищеца лек автомобил е застрахован по
договор за застраховка „Каско на МПС", сключен па 21.11.2018 година между С.Ц.Ц.
и „З.Д.Е.'1 АД, обективиран в застрахователна полица №
00500100280460, със срок на действие на застраховката от 00:00 часа на
22.11.2018г. до 24:00 часа ма
21.11.2019г., а застрахователната сума по договора е в общ размер от 24 900.00
лева. Твърди се, че на
обезщетяване по посочения застрахователен договор подлежат материалните вреди,
настъпили по отношение на застрахования обект, в резултат на покритите рискове,
същите изчерпателно изброени в полицата. В изпълнение на задълженията си по сключения застрахователен
застрахованото лице незабавно уведомило застрахователя за настъпилото
пътнотранспортно произшествие. В резултат, е образувана преписка по щета ******
и е извършен опис на щетите по процесното МПС. Предвид настъпилите повреди и с
оглед пазарната цена на вещта, на практика е икономически нецелесъобразно
възстановяването на автомобила, т.к, средствата необходими за влагане в ремонта
надвишават действителната стойност на унищоженото МПС.
Твърди се, че до подаване на исковата молба,
ответникът не е платил и на практика отказва да изплати обезщетение по
застрахователния договор. Сочи се, че за пълното възстановяване на вещта е
необходима сума в размер на 30 899.47 лева с ДДС, съставлява стойността на
всички подлежащи на подмяна части и агрегати, включително и стойността на
подлежащите на извършване ремонтни операции, които са подробно описани в
исковата молба. Към датата на събитието пазарна стойност на автомобила възлиза
на сумата от 24 899.00 лева. а най-добра цена за изкупуване на останките от
автомобила за скраб. представлява сумата от 2 500.00 лева.
Доколкото стойността на ремонта
надвишава сумата, представляваща 70% от пазарната цена на автомобила, на
практика настъпилите щети представляват икономически тотал, при което
възстановяването на веща е нецелесъобразно. Навеждат се доводи,
че въпреки предаването на всички
необходими документи за установяването на основанието и за определяне на
размера на застрахователно обезщетение, до настоящия момент ответникът не е
извършил плащане, като категорично отказва да изплати пълния размер на щетата,
поради което се моли да се уважи исковата претенция. Претендират се разноски. Посочена е банкова
сметка, ***.
Ответникът „З.д.Е.“ ЕАД в законоустановения срок е подал отговор на
исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на исковата
претенция. Излага се, че не оспорват факта на наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застрахова „Каско“ със срок на
действие обхващащ датата на ПТП. Изложени са доводи, че застрахователят
законосъобразно е определил по основание и размер застрахователното обезщетение
и е уведомил застрахования по полицата ищец, като същият не е изплатил
обезщетение на ищеца, предвид липсата на безспорно установяване на основанието
и размера на претендираното обезщетение, тъй като ищецът не е изпълнил
задължението си да представи на застрахователя документ, удостоверяващ
дерегистрацията и снемането от отчет по законоустановения ред на процесното МПС,
които са изискани от ищеца с писмо изх. № 003- 445/8/19.02.2020 г. Освен това е
направено оспорване, че всички претендирани от ищеца вреди по МПС-то вреди да
са в причинно - следствена връзка с ПТП. С отговора на исковата молба е
оспорена стойността на МПС-то към дата на събитието, като се сочи че вредите са
завишени и не съответстват на принципа за принципа на обезщетяване на
действително претърпените вреди, като се твърди, че са налице запазени части в
определения от застрахователя размер. Изложени са доводи за неоснователност на
акцесорният иск за забава, поради неоснователност на главната искова претенция.
Освен това се сочи, че застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като ищеца
не е изпълнил задължението си да представи всички необходими документи. Моли се
да се отхвърлят предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
На 21.11.2018
г. между страните по делото С.Ц. – застрахован и ЗД „ Евроинс“ АД като застраховател е сключен застрахователен
договор /полица/ № 00500100280460/21.11.2018 г., вид
"Каско на МПС", с предмет на застраховане лек автомобил "Мазда" СХ5 с ДКН ********собственост на ищеца. Срокът на договора е за период от 22.11.2018 г. до 21.11.2019 г., а покритието на застрахователната сума е по
клауза А – "Пълно каско". Страните са уговорили, че действителната стойност на застрахованото МПС
е в размер на 24900,00 лв., а определената
застрахователна премия е в размер на 1198,79 лв. С полицата
е уговорено, че неразделна част от нея са валидните към датата на сключване на
застраховката Общи условияр, в случая общи
условия за застраховка „каско на
МПС“ в сила от 26.03.2018 г.
На 09.09.2019
г. на автомагистрала „Тракия“ в посока гр. София в района на 15-ти километър е
настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на процесния автомобил, за
което е съставен двустранен констативен протокол. В резултат на така
настъпилото пътно-транспортно произшествие на автомобила са нанесени щети, във връзка с което още на 19.09.2019
г. пред застрахователя ЗД „Евроинс“ АД е заведена щета № ****** от 19.09.2019
г., като е извършен оглед на автомобила на 13.09.2019 г.
Страните
не спорят относно тези обстоятелства, които с определението, с което е изготвен
доклада по делото са обявени за безспорни между тях.
От представена по делото декларация по застраховка и писмо към нея се
установява, че по така заведената претенция ответникът е предложил на ищеца
изплащане на сума в размер на 14580 лева по процесната щета, като е направено и
предложение за остатъчна стойност на автомобила в размер на 6,070 лева, което
предложение не е прието от ищеца, видно от прието по делото като доказателство
възражение рег. № 003-445/6 от 14.10.2019 г. от С.Ц. отправено до ответника.
От уведомление № 003-445/7 от 29.10.2019 г. от З.д. „Е.“ АД се установява,
че ответника по повод на направеното от ищеца възражение по отношение на
предложения размер обезщетение е посочил, че предложената оферта не може да
бъде преразгледана, тъй като размерът на изчисленото обезщетение е съобразен с
действителната стойност на автомобила.
От представено и прието по делото уведомление № 003-445/8/19.02.2020 г. от З.д.
„Е.“ АД до ищеца С.Ц. по отношение на щета № ****** от 19.09.2019 г. се
установява, че ответника е отказал да изплати на ищеца застрахователно
обезщетение, поради документи с дерегистрация на МПС РА 4190 КМ и/или
декларация без дерегистрация.
По делото са представени и приети като доказателства ОДМВР –Пазарджик,
сектор ПП заявление № 201006004153 от 07.02.2013 г. за прекратяване на
регистрация на МПС № ********, като към него е приложена декларация за прекратяване
на регистрацията на същото МПС от собственика и ищец- С.Ц., в която декларация
е посочено, че същото ще бъде съхранено в частен имот, като е приложен и
свидетелство за регистрация част 1 за процесния автомобил.
По делото е представено и прието като доказателство писмо от ОДМВР
–Пазарджик, сектор ПП, в което е посочено, че съгласно действащата нормативна
уредба, за прекратяване на регистрацията собственикът следва да представи
изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател за взето решение за
изплащане на тотална щета, като в конкретния случай такова писмо не е
представено на сектор ПП при ОДМВР –Пазарджик.
По делото е допусната и приета без възражения от страните съдебна
автотехническа експертиза, в заключението на която се посочва, че сумата
необходима за нови части за възстановяване на увредената вещ (без останалите
средства за ремонтни работи и боядисване) при официални представители на марка
„Мазда“ на територията на Р. България възлиза на 39780,47 лв. с ДДС, която сума
надхвърля стойността на автомобила към датата на застрахователното събитие. В своето заключение вещото лице сочи,
че ако повредената вещ бъде продадена за скрап, сумата която ще получи
собственикът ще е в размер на 2500 лв., като запазените части на МСТ-то са под
40 %. Вещото лице уточнява, че описаните в исковата молба увредени части
съответстват на изготвения от застрахователя опис на щетите и на снимковия
материал, а размерът на застрахователното обезщетение при условията на тотална
шета е 22395,75 лв., като това е стойността на автомобила към момента на
изготвяне на експертизата. При изслушването си вещото лице уточнява, че стойността
на автомобила към м. септември 2019 г. – дата на настъпване на
застрахователното събитие би била с 5 % по-висока от посочената стойност, т.е.
23515,53 лв. Освен това вещото лице посочва, че е нецелесъобразно от техническа
гледна точка определяне на остатъчна стойност за всяка от запазените части, тъй
като реално няма как да бъде продадена всяка от тях поотделно, а следва да се
определи остатъчно стойност на целия автомобил. Ценена съобразно разпоредбата
на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на съдебно-автотехническата експертиза,
доколкото с нея е даден обоснован отговор на всички поставени по делото
въпроси.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
Съобразно релевираните фактически твърдения от ищеца възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. накърняване на имуществено право, което е
застраховано при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно
събитие (риск); 2. съществуване на действително застрахователно правоотношение
към момента на увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от договор
за имуществено застраховане на погиналата вещ и 3. за ищеца да е възникнало
право да получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно
уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице
отрицателните материални предпоставки, при възникването на които
застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговореното
застрахователно обезщетение.
В конкретния случай между страните по делото не се спори, че е налице
накърнено имуществено право, което е застраховано при застрахователя, както и
че е съществувало действително застрахователно правоотношение към момента на
увреждане между пострадалия и ответника – към дата 09.09.2019 г.
Спорен по делото е въпросът действително възникнало ли е право за ищеца да
получи претендираното застрахователно обезщетение, респ. налице ли са предпоставки водещи до обоснован
отказ от страна на застрахователя да откаже заплащане на уговореното
застрахователно обезщетение.
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Вредата в процесния случай е
действителната стойност на погиналото имущество, от която сума следва да се
приспадне сума от 2500 лв. – запазени части. В тази връзка, по делото е прието
заключение на САТЕ, на което съдът дава вяра изцяло, като според вещото лице, средно – пазарната
/действителна/ стойност на процесното МПС към деня на събитието м.
септември 2019 г. възлиза на сумата от 23 515, 53 лв. (доколкото не е
спорно между страните, че е налице хипотеза на „тотал щета“, а и това се
установява от доказателствата събрани по делото), като от нея следва да се
приспадне сумата от 2500 лв., т.е. обезщетението което следва да се заплати на
ищеца, съобразно чл. 26, ал. 1 ОУ /Евроинс/ е в размер на 21015,53 лв., Ето защо предявеният иск следва да се уважи до
размер от 21015,53 лв., като за разликата до предявения размер от 22 399,00
лева следва да се отхвърли като неоснователен.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е направено възражение, че
неизплащането на застрахователното обезщетение се дължи на неизпълнение от
страна на ищеца на задължението му за представяне на документ удостоверяващ
дерегистрацията на процесния автомобил.
Разпоредбата на чл. 390 КЗ предвижда изрично, че преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят следва да изиска от
ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Видно от материалите по делото такова удостоверение
не е представено от увреденото лице към искането му, по което е заведена щетата,
като такова не е представено и след изричното направеното искане от страна на
застрахователя с уведомление от 19.02.2020 г. – л. 74 от делото. Дължимостта, обаче, на обезщетението по чл.
405 КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията
към момент, предхождащ съдебното решение по иска, както бе посочено, съгласно чл. 390 КЗ, предпоставка за
изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е
представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му, т.е. изпълнението на
административната процедура обуславя плащането, а не установяването на
задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде
доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в
сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за
дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има
значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията
за главницата (застрахователно обезщетение) в този смисъл и Решение № 44 от
02.06.2015 по т.д.№ 775 по описа за 2014 год. на Първо т.о., ВКС и и Решение №
59 от 12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на Второ
т. о., ВКС Предвид изложеното настоящия съдебен състав
намира предявения главен иск за основателен и доказан и като такъв следва да се
уважи.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че неоснователни се явяват доводите на ответника изложени в отговора на
исковата молба, че сумата за пълно възстановяване на автомобила не следва да се
определя като сумата необходима за пълно възстановяване съобразно цените за
материали и услуги на официалните представители на „Мазда“. Това е така, тъй
като размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено
по пазарната му стойност, т.е. стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни
цени с оригинални части, така и Решение № 79 от 02.07.2009 г. по търг. д. №
156/2009 г. на ВКС
Предвид изложените по-горе доводи (по отношение на
чл. 390 ГПК) съдът намира за неоснователна претенцията за заплащане на сумата
от 871,07 лв. представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
10.10.2019 г. до дата на подаване на исковата молба - 28.02.2020г., доколкото както бе изяснено представянето
на доказателства за дерегистрация на автомобила има значение за началния срок
на забавата на ответника, а от материалите по делото не може да се направи
извод, че доказателства за дерегистрация на процесния автомобил са представени
пред застрахователя, за да стане изискуемо вземането на ищеца за заплащане на
обезщетение – тотал щета.
Доколкото такива доказателства не бяха представени
и в настоящото производство следва да се приеме за неоснователно и искането за
заплащане на законна лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на вземането.
По отношение на
разноските:
При този изход
на делото и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от
ищеца разноски по делото в общ размер на 2073,33 лв., от които 854,34 лв.
държавна такса, 1083,53лв.- възнаграждение за един адвокат, 135,46 лв. -депозит
за съдебно техническа експертиза), доколкото същите са своевременно поискани
като са представени доказателства, че същите са реално сторени- фактура
находяща се на л. 8 от делото на Районен съд- Панагюрище.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че претендираното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1200 лв., което е съобразено с минималния размер
посочен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съобразно изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат
присъдени разноски и в полза на ответника съобразно отхвърлената част от
исковите претенции, които са в общ размер на 33,90 лв., от които 19,37 лв. - юрисконсулстко възнаграждение и
14,53 лв.. депозит за вещо лиже по съдебно автотехническа експертиза.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 405 КЗ З.д. „Е.“ АД ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Ц.Ц. ЕГН: ********** *** сума
в размер на 21015,53 лева застрахователно
обезщетение по щета № ******* от 19.09.2019 г. - „тотал щета“ по повод ПТП от
09.09.2019 г. с лек автомобил „Мазда“ СХ 5 ДКН ********, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 21015, 53 лв. до предявения
размер от 22 399,00 лева, както и по отношение на искането за заплащане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 28.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ, иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявен от С.Ц.Ц.
ЕГН: ********** срещу З.д. „Е.“ АД ЕИК: ********* за заплащане на сумата от
871,07 лева – обезщетение за забава върху сумата от 22 399,00 лева за
периода от 10.10.2019 г. до 28.02.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З.д. „Е.“ АД ЕИК:
********* да заплати на С.Ц.Ц. ЕГН: ********** сума в размер на 2073,33 лв. –
разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, С.Ц.Ц. ЕГН: ********** да заплати на З.д. „Е.“ АД ЕИК: ********* сума в
размер на 19,37 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пазарджик в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: