№ 39
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Атанаска Китипова
Десислав Любомиров
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000601422 по описа за 2024 година
Производството е по чл.313 и сл., във вр. с чл.436, ал.2 от НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от С. А. И., наследник
на К. К. Н., против определение №4827 от 16.10.2024г., постановено по чнд
№2478/2024г. по описа на СГС, с което е оставено без разглеждане искане да
се допусне съдебна реабилитация по отношение на наследодателя. Според
жалбоподателя, неправилно е било прието, че наследодателят му е бил
амнистиран съгласно ЗА от 1964г. /ДВ бр.71/1964г./ Осъждането на Н. е по
чл.1 от Наредба-закон за съдене от народен съд на виновниците за въвличане
на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията,
свързани с нея, този закон е бил с ограничено във времето действие до
31.03.1945г., така Н. не попада сред амнистираните лица, защото е съден от
Софийски областен съд, а не от извънредния Народен съд по чл.1 от Закона.
Освен това деянието по чл.2 от Наредбата-закон предвижда наказания
„смърт“ и „доживотен затвор“, поради което на това основание съгласно чл.5,
т.1, б.“б“ от ЗА, амнистията е изключена. Според жалбата, съдът е следвало да
разгледа първо искането за възобновяване на наказателно дело №679/21949г.
на Софийски областен съд, по реда на чл.422 от НПК, а реабилитацията би
следвало да се разгледа при евентуално отхвърляне на това искане. Наведени
1
са доводи за наличие на предпоставки по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК
във вр. с чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, постановена в нарушение на закона
присъда, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
явно несправедливо наложено наказание. Съгласно разпоредбата на чл.1 от
Наредбата-закон, е учреден Народен съд за съдене на извършените престъпни
деяния, предвидени в този закон, с определен краен срок на действие на
учредения съд и свършване на делата до 31.03.1945г. Законодателно не е
предвидено други съдилища да се произнасят срещу лица, на които е
повдигнато обвинение по Наредба-закон от 1944г., това води до извод за
незаконност на присъдата против Н., като постановена от незаконен състав.
Следвало е да му се повдигне обвинение по общия ред на Наказателния закон,
а не по извънредната Наредба-закон, поради което е налице и незаконно
обвинение, твърди се и явна несправедливост на наложеното наказание.
Според жалбата, в първоначалната молба са били изложени и други
съображения в подкрепа на преюдициалното искане за възобновяване, но по
тях няма произнасяне на съда, вместо това производството е било прекратено
в противоречие със закона. Иска се отмяна на определението и уважаване на
искането за възобновяване на нохд №679/1949г., а при условията на
евентуалност, ако липсват предпоставки за възобновяване, да се допусне
реабилитация по съдебен ред на К. К. Н. по присъдата, постановена по
посоченото дело.
В съдебно заседание пред втората инстанция не се явява представител
на жалбоподателя, в писмено становище се поддържат исканията за
възобновяване на нохд №679/1949г. на Софийски областен съд или
евентуално да се допусне реабилитация по съдебен ред на К. Н. по
осъждането, предмет на делото.
Представителят на прокуратурата изразява становище за
неоснователност на жалбата, тъй като деянието, за което е осъден
наследодателят на жалбоподателя, е амнистирано със Закона за амнистия от
1964г., последиците от осъждането и престъпният характер на деянието са
заличени, а реабилитацията е недопустима.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и в пределите на
своята компетентност, намери следното:
2
С. А. И. е наследник на К. К. Н., роден на ********г., починал на
18.06.1985г. С присъда №323/12, 13 и 14.05.1949г., постановена по нохд
№679/1949г. на Софийски областен съд, потвърдена с решение
№491/06.01.1950г. на ВС на НРБ по н.д. №1329/1949г., К. К. Т. е признат за
виновен на осн. чл.2, п.7 и 10 от Наредбата-закон за съдене на виновниците за
въвличане на България в Световната война и е осъден за изтърпи наказания 12
години строг тъмничен затвор, глоба от 150 000лв., лишаване от права по чл.30
от НЗ за срок от 15 години и конфискация на имущество на стойност
150 000лв. Видно от протокол от 05.03.1945г., Варненският областен народен
съд е спрял производството по нохд №1/1945г. по отношение на К. К. Д., с
постановление от 01.12.1948г. на следовател следствието е възобновено по
отношение на К. К. Д. от с.***, ***. В карта за обвиняемо лице от 05.01.1945г.
е посочено, че името на обвиняемото лице е К. К. Т., с баща К. Т. Н., дата на
раждане ********г., с месторождение и постоянно местожителство с.***, ***.
С постановление от 02.08.1948г. на прокурор от Главна прокуратура, К. К. Д.
от с.Долище е задържан под стража до приключване на делото на
Търговищкия народен съд. Съгласно удостоверение от Затвора в гр.Плевен от
07.12.1993г., К. К. Т. Н., роден на ********г. в с.***, ***, е изтърпял
наказанието си по присъда 323/49г. по нохд №679/49г. на Софийски областен
съд от 02.08.1948г. до 22.08.1957г.
В производство по чл.87 от НК във вр. с чл.433, ал.1 от НПК, състав
на СГС е приел, че молбата за реабилитация е процесуално недопустима, тъй
като съгласно Закон за амнистията от 1964г., са амнистирани престъпните
деяния, извършени преди 09.09.1944г. по Наредбата-закон за съдене от
Народния съд виновниците за въвличане на България в Световната война и
т.н., с изключение на деянията по чл.2, т.1, 2 и 6, както и осъдените на
доживотен строг тъмничен затвор или смърт. Предвид доказателствата и
съобразявайки постановената присъда, наследодателят на молителя И. е
измежду лицата, по отношение на които този закон е приложим, като дори
приложената съдебна практика към молбата за реабилитация поддържа това
становище. Затова е било прието, че липсва правен интерес от подаването й
поради настъпила амнистия, която е заличила престъпния характер на
деянието или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на
осъждането за определени престъпления.
3
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че приетите от
първата инстанция правни изводи са правилни, в съответствие с
доказателствата по делото и съдебната практика. При служебната проверка се
установи, че К. К. Т. е признат за виновен на осн. чл.2, п.7 и 10 от Наредбата-
закон за съдене на виновниците за въвличане на България в Световната война
и е осъден за изтърпи 12 години строг тъмничен затвор, да заплати на
Държавата 150 000лв. глоба, лишаване от права по чл.30 от НЗ за срок от 15
години и конфискация на имущество на стойност 150 000лв. Съгласно
разпоредбата на чл.5 от ЗА от 1964г., се амнистират престъпните деяния,
извършени преди 09.09.1944г. по Наредбата-закон, с изключение на изрично
посочените по ал.1, б.“а“ и б.“б“ /измежду които не попада деянието,
обсъждано по делото/. Съгласно следващия абзац на същата разпоредба, при
условията на предходната алинея се амнистират и престъпните деяния от
характера на предвидените в Наредбата-закон, които са разгледани от общите
или особените съдилища, независимо по кой закон са квалифицирани. По
делото няма съмнение, че деянието е санкционирано по Наредбата-закон,
видно от изричната му правна квалификация, това уточнение е важно предвид
възраженията, че делото е разгледано от Софийски областен съд. С това
отбелязване се изключват съмненията относно обхвата на ЗА от 1964г., който
безспорно е приложим в случая. Не са основателни доводите, че Н. не попада
сред амнистираните лица, защото е съден от Софийски областен съд, а не от
извънредния Народен съд по чл.1 от Закона, именно поради наличието на
изрична разпоредба в Закона в този смисъл. Освен това изключенията по
смисъла на Наредбата-закон предвиждат хипотези, при които са наложени
наказания „смърт“ и „доживотен затвор“, но по отношение на Н. наказанията
не са такива, затова съгласно чл.5, т.1, б.“б“ от ЗА, амнистията не е изключена.
Това налага извода, че с оглед преценката за допустимостта на молбата към
момента на продаването й, следва да се приеме, че престъплението, за което е
осъден наследодателят на жалбоподателя, е било амнистирано, а това от своя
страна го лишава от правен интерес да иска съдебна реабилитация, предвид
нормата на чл.83 от НК, съгласно която амнистията заличава престъпния
характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна
отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления.
Правилно и законосъобразно е било прието от първата инстанция, че са
налице предпоставките за прекратяване на производството за съдебна
4
реабилитация поради липса на правен интерес, тъй като правните й последици
са обхванати от амнистията.
Тези доводи отговарят на възраженията на защитата по искането за
отмяна на определението и постановяване на решение, с което да се допусне
исканата реабилитация.
По отношение на възраженията относно липсата на обсъждане на
доводи за възобновяване на наказателното производство по делото, по което е
била постановена присъдата по отношение на наследодателя на
жалбоподателя, следва да се посочи, че те също са неоснователни. Некоректно
се твърди, че в първоначалната молба /до ОС Варна/, се претендира
възобновяване на наказателното производство, тъй като в нея се сочат
основания за незаконосъобразност на присъдата в контекста на
постановяването й в нарушение на Наредбата-закон, твърди се, че
недопустимо е произнесена от некомпетентен съд, извън срока, предвиден в
самата Наредба, но изрично искане по реда на чл.420 и сл. от НПК не е
правено. Освен това ОС Варна не е компетентен да разгледа искане за
възобновяване на наказателното производство съгласно действащия
процесуален закон. Настоящият състав е сезиран с жалба против определение,
в което правилно не са били обсъждани предпоставки за възобновяване на
производството, защото те не са били предмет на обсъждане и произнасяне по
искането за реабилитация, с което решаващият съд е бил сезиран, освен това
този съм не е компетентен да се произнася по такова искане. Закономерно в
мотивите, след като липсват в сезиращата съда молба, не са обсъждани такива
доводи, те не са били навеждани устно и в хода на съдебните прения, едва в
жалбата пред САС се сочат като основания за отмяна на проверявания акт.
Принципно, САС е компетентен да се произнесе в такова производство, но
едва ако е сезиран по съответния процесуален ред, с допустимо искане,
какъвто не е настоящият случай.
Предвид изложеното, определението следва да бъде потвърдено, за
което и на основание чл. 436 във вр. с чл. 341, ал.1 НПК, във вр. с чл. 334‚ т.6
НПК и във вр. с чл.338 от НПК‚ Софийският апелативен съд, Наказателно
отделение, 5-ти състав
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №4827 от 16.10.2024г., постановено по
чнд № 2478/2024г. по описа на СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6