РЕШЕНИЕ
№ 1092
гр. Плевен, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430102439 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.
537 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е искова молба от В. КР. СТ. от *** *** против ОГН. В. В. от
гр. П.. В молбата се твърди, че *** на ищцата С. В. Б., б. ж. на ***, починал на
*** год., е притежавал съгласно нотариален акт за покупкопродажба № ***,
том ***, регистър ***, дело № ***/ *** год. земя в родното си ***. Твърди се,
че същият впоследствие е построил къща в имота за двамата си *** - К. С. В.
и В. С. В.. Твърди се, че К. С. В. е *** на ищцата. Твърди се, че след смъртта
на С. В. Б. го наследяват *** и ***, поради което ищцата притежава 1/ 2
идеална част по наследство, а останалата 1/ 2 идеална част е съсобствена
между ответника и СТ. В. Р.. Твърди се, че до *** год. В. С. В.- *** на К. В. и
*** на ищцата е плащала заедно с *** си данък сгради и такса смет към ***
П.. Твърди се, че в един момент партидите в данъчната служба са били
закрити. Твърди се, че по- късно, при едно от посещенията й в ***, ищцата
разбрала, че ответникът е предприел действия за снабдяване с документ за
1
собственост на съсобствения им недвижим имот. Твърди се, че през годините
страните са поддържали добри взаимоотношения, като ответникът е живял в
процесния имот. Твърди се, че ответникът е давал обещание на ищцата, че ще
се разберат доброволно за общото им наследство. Твърди се, че впоследствие
ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот чрез обстоятелствена проверка № ***, том ***, рег. № ***,
дело № ***/ *** год. на *** И.И. с район на действие *** районен съд. Твърди
се, че това обуславя правния интерес на ищцата от предявяване на
настоящите искове. В заключение ищцата моли съда да:
-признае за установено, че ищцата е собственик на основание
наследствено правоприемство на 1/ 2 идеална част от поземлен имот, находящ
се в ***, с административен адрес: ***, с площ от 415 кв. м., съставляващ
имот № *** в кв. *** по плана на ***, при граници: улица, ***, *** и ***,
заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ
от 200 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ от 60 кв. м.;
-да осъди ответника да възстанови на ищцата владението на 1/ 2 идеална
част от описания по- горе недвижим имот и
-да отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез
обстоятелствена проверка № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/ *** год. на
*** И.И. с район на действие *** районен съд. Претендира се присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ищцата и ответникът са *** на С. В. Б., б. ж.
на ***, починал на *** год.
Безспорно по делото е, че с нотариален акт за покупкопродажба на
недвижим имот № ***, том ***, регистър ***, дело № ***/ *** год. на ***
при *** областен съд, общият *** С. В. Б., заедно И. В. Б., М. И. В. /Б./ и В. С.
В. /Б./, са закупили недвижими имоти, сред които и дворно място с къща в
*** /днешно ***/.
Безспорно по делото е, че с нотариален акт за собственост на недвижим
имот чрез обстоятелствена проверка № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/
2
*** год. на *** И.И. с район на действие *** районен съд ответникът ОГН. В.
В. е бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим
имот: поземлен имот, находящ се в ***, с административен адрес: ***, с площ
от 415 кв. м., съставляващ имот № *** в кв. *** по плана на ***, при граници:
улица, ***, *** и ***, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда
със застроена площ от 200 кв. м. и стопанска постройка със застроена площ
от 60 кв. м.
При така изложените безспорни обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
За успешното провеждане на реивандикацията следва да са налице три
кумулативно предвидени предпоставки, а именно: ищецът следва да докаже,
че е собственик на ревандикирания имот и че ответникът владее същия без
правно основание. По делото е безспорно, че процесният недвижим имот в
*** има наследствен характер. Ответникът е направил правоизключващо
съсобствеността между страните възражение: че е придобил целия имот
вследствие изтекла придобивна давност. По отношение на това оригинерно
основание за придобиване правото на собственост е формирана богата и
непротиворечива съдебна практика, основните положения на която се
свеждат до следното:
За придобиването по давност е необходимо да бъде установено
владение върху един имот. Съгласно чл. 68 ал. 1 от ЗС владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго като своя, и включва обективен елемент- упражняване на
фактическа власт и субективен елемент- намерение за своене на вещта.
Нормата на чл. 79 ал. 1 от ЗС предвижда, че правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на десет години, като ал. 2 от същата разпоредба гласи, че ако
владението е добросъвестно правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на пет години, т. е. придобивната
давност се характеризира с два съществени елемента - изтичане на законно
определен период от време и извършване на дейност на фактическо
господство върху определен имот, с намерение да се свои. В чл. 69 от ЗС е
установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
3
докаже, че я държи за другиго. Тя обаче не важи в отношенията между
сънаследници. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е
постоянно, непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с
насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/,
несъмнително /да се установи, че действително се упражнява фактическа
власт с намерение за своене/, да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Когато един от
наследниците упражнява фактическа власт върху наследствен имот, той
продължава владението на своя наследодател, но само в рамките на
наследствената си част и е държател по отношение наследствените части на
останалите наследници от имота. За да се приеме, че този наследник е
установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални
части, не е достатъчно да упражнява фактическа власт върху целия
наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на
останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да
владее целия имот само за себе си- напр. като отказва да ги допуска в имота,
или доведе до знанието им намерение да се разпореди с него в своя полза, или
като го ползва по начин, който ясно показва, че изключва владението на
останалите сънаследници. Тези разрешения обаче са неприложими за
хипотези, в които владението на сънаследника, претендиращ придобиване на
имота по давност, е установено въз основа постигнато съгласие между
сънаследниците за извършване на т. нар. неформална делба. След като
сънаследниците са взели решение за разпределяне помежду си на
собствеността върху сънаследствените имоти, то установеното от този
момент владение на сънаследника, комуто имотът се поставя в дял, поставя
началото на течението на срока по чл. 79 от ЗС за придобиване на имота чрез
давностно владение.
В настоящия случай по делото са събрани гласни доказателства-
показанията на свидетелите Н.К., Л.А., Р.К. и С.Р., в които се съдържат
сведения, че още приживе общият наследодател С. В. Б. е изразил публично
волята си процесният недвижим имот в *** да остане за неговия *** - ОГН. В.
В.. Свидетелите посочват и двете основни причини за това решение: че
ответникът е бил единственият наследник от мъжки пол и че същият е
полагал основните грижи за издръжката и гледането на своя *** и неговата
***. Макар че така извършената приживна делба не е осъществена чрез някой
4
от предвидените в закона способи- дарение или завещание и в този смисъл не
е породила правно действие същата представлява основание за началото на
давностно владение. Посочените по- горе свидетелски показания установяват,
че след смъртта на наследодателите на ответника /С. В. Б.- починал на ***
год., В. Ц. В.- починала на *** год. и В. С. В.- починал на *** год./ в
процесния имот е живял единствено ответникът и неговата съпруга, като
ответникът е поддържал имота и е извършил в същия подобрения на
значителна стойност /преправил долния етаж, поставил ПВЦ дограма на
цялата къща, направил кухня, баня и тоалетна, сменил изцяло покрива и т. н./.
Свидетелите твърдят, че през всичките тези години ищцата не е посещавала
имота и не е имала претенции във връзка със собствеността. В предходния
период подобно е било поведението и на бащата на ищцата К. В. /“*** К., на
ОГН. *** му викаше: „тази къща за ОГН. ще бъде, той ще гледа тука къщата,
той ще се разправя, защото няма кой….за него ще бъде къщата“- показанията
на св. Р.К. на л. 46/. Ето защо съдът приема, че от страна на ответника е било
установено едно продължително, необезпокоявано от никого владение на
процесния имот, който ответникът е считал за свой. Това субективно
отношение на ответника е било манифестирано по несъмнен начин и пред
ищцата: в показанията на разпитания свидетел ЦВ. С. са налице данни за
случай, при който на „подсещане“ от страна на ищцата и нейния ***
ответникът заявил, „аз вече имам нотариален акт върху имота и съм
едноличен собственик там“ /л. 44 от делото/. Свидетелят СТ. посочва и това,
че заедно с ищцата- негова *** не са имали осигурен достъп до имота-
„минавали сме оттам, заключено е, големи порти… не можем да стигнем до
там“.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства /че през един
продължителен период от време процесният имот е обитаван и ползван само
от ответника, че последният е поддържал и подобрявал имота, като е лишил
останалите сънаследници от ползването на имота със съзнанието, че същият е
негова индивидуална собственост, което е достигнало до тяхното знание/,
съдът счита, че в случая е налице хипотезата на придобиване на правото на
собственост по давност, поради което обосновано, още през *** год.,
нотариусът е снабдил ответника с констативен нотариален акт. Впрочем
самото позоваване на последиците от упражняваната от ответника фактическа
власт върху имота пред нотариуса също потвърждава категорично
5
намерението за своене. И след този момент необезпокояваното владение на
ответника е продължило при непротивопоставянето и бездействието на
останалите съсобственици. При това положение са настъпили правните
последици на придобивната давност: съсобствеността върху наследствения по
своя характер имот се е трансформирала в индивидуална собственост на
ответника. Ищцата е изгубила притежаваното от нея право на идеална част от
собствеността върху имота, поради което предявеният ревандикационен иск
се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Така предявеният иск е акцесорен: неговата съдба е обусловена от
изхода на делото по главния иск за собственост. Доколкото последният е
неоснователен като такъв следва да се отхвърли и иска за отмяна на
съставения констативен нотариален акт.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни
разноски в размер на 800 лв.
По тези съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. КР. СТ. от гр. ***
против ОГН. В. В. от гр. П. иск по чл. 108 от ЗС, с който се иска да бъде
признато за установено, че ищцата е собственик на основание наследствено
правоприемство на 1/ 2 идеална част от поземлен имот, находящ се в ***, с
административен адрес: ***, с площ от 415 кв. м., съставляващ имот № *** в
кв. *** по плана на ***, при граници: улица, ***, *** и ***, заедно с
построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 200 кв.
м. и стопанска постройка със застроена площ от 60 кв. м., като бъде осъден
ответникът да предаде владението върху описаните идеални части от имота
на ищцата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. КР. СТ. от гр. ***
против ОГН. В. В. от гр. П. иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК, с който се иска да
бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез
обстоятелствена проверка № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/ *** год. на
6
*** И.И. с район на действие Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА В. КР. СТ. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на ОГН.
В. В. от гр. П., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на
800 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7